Л. Рон Хабърд
Победа на злото (74)

Глава седма

Беше привечер и валеше. Блестящи водни ручейчета се стичаха по полумъртвите космически кораби на Резерва за спешни случаи към Флота.

Когато влекачът „Принц Кавкалсия“ спря тихо, командирът Круп и старият Ати се взряха напрегнато към Хелър, който не дочака стълбата и се спусна по едно спасително въже от херметическата камера.

— Боже мой, Джет! — прошепна командирът Круп. — Нямаш никаква работа тук. Издадена е генерална заповед за арестуването ти!

— Здравей, командире! Здрасти, Ати! — поздрави ги Хелър на висок глас.

— Шт, шт, шт! — казаха двамата в хор.

— Защо ми шъткате? — попита Хелър. — Не мога да ви чуя в тоя дъжд!

— Арестуване! — каза Круп. — Ломбар Хист е пуснал агентите си да обърнат Волтар с главата надолу, но да те намерят!

— Вижте какво, — каза Хелър отново на висок глас, — ако един офицер от Флота не може да се приземи в база на Флота, без да се притеснява за някакви „пияници“, не знам накъде е тръгнала Конфедерацията.

— Тръгнала е към осмия кръг на ада и при това много бързо — каза Круп. — Хист нарича себе си диктатор, а Апаратът ръководи всичко.

— Не и мен — каза Хелър. — Заемете ми една бърза въздушна кола, а ти, Ати, напълни тоя кораб с храна и разни неща. Но особено много храна. Впиши го на сметката на Външен отдел, която ти дадох миналия път.

— Той е луд — каза Круп.

— Напълно съм съгласен с теб — отвърна Хелър.

Един час по-късно посивелият сержант, който служеше като секретар в Клуба на офицерите от Флота, се възползваше от дъждовната нощ и се опитваше да оправи баланса на сметките си. Той чу шум на щанда, вдигна поглед, видя, че там стои някакъв човек в течащ отвсякъде дъждобран и се приближи.

— Мога ли да си получа ключа за стаята?

Старият сержант зяпна. Побеля като платно.

— Боже мой, — прошепна той, — издадена е генерална заповед за арестуването ти! През последната седмица тук идваха агенти три пъти, за да видят дали…

— Нека да караме по ред — прекъсна го Хелър. — Ключа ми! А после изпрати малко горещ тап и кексчета в стаята ми. Знаеш ли, че навън е мокро?

— Джет, ти си луд!

— Винаги съм бил. Сега нямам време да се поправям. Кажи на Бис от разузнаването на Флота да се качи при мен, ако е някъде наоколо и има малко свободно време.

Десет минути по-късно стъписаният Бис влезе в разкошния апартамент на Хелър. Чу, че Хелър се къпе, и отиде до вратата.

— Джет! — каза Бис шепнешком. — Издадена е генерална заповед за арестуването ти!

— Говори по-силно! — каза Хелър на висок глас. — Подай ми онова шише със сапун моля те.

— О, Джет, ти си луд!

— Май това е общото мнение. Ти как я караш? Някакви победи и игра на кръгли куршуми напоследък?

— О, Джет, ти си безнадежден случай.

— Може би, но не съвсем. Надежда всяка, който е оставил, не е с космоса той веч приятел. Подай ми една хавлия, моля те.

С увита около себе си кърпа, Хелър скоро вече седеше в едно кресло във всекидневната и пиеше горещ тап.

Бис отказа предложената му чаша.

— Мисля, че не си даваш сметка колко е сериозно всичко това — каза той, докато седеше нервно на ръба на един диван.

— Напротив — отвърна му Хелър. — Даже и най-силните мъже могат да настинат, ако излязат на дъжд като този.

— Джет! Апаратът е навсякъде наоколо! Искат главата ти! А те са една бибипски кръвожадна сган!

— Радвам се, че подхвана разговора за това — каза Хелър. — Помниш ли онова приятелче Грис, което се опитах да вкарам в Кралския затвор?

— Знам. Вестниците през цялото време крещят за него.

— Добре, слушай сега — каза Хелър. — Като си пристигах, чух по новините, че ще го изправят пред съда. Очевидно даже ще си има адвокати, които да го защитават. Помниш ли кутиите с документи, които ти изпратих?

— Файла на Грис за изнудване на Апарата?

— Точно така. Искам да ги предадеш на адвокатите му.

— КАКВО? — зяпна срещу него Бис. — Та те ще ги използват, за да се опитат да го оправдаят.

— Възможно е. Но тези документи със сигурност ще ядосат много хора в Апарата.

Изведнъж Бис се изхили.

— Знаеш ли, мисля, че наистина ще стане така. Ще ги предам. Но Джет, чуй ме, трябва да се махнеш оттук. Мястото е под наблюдение.

— О, тръгвам много скоро — каза Хелър. — Веднага щом ми набавиш униформа на Апарата с цвят на горчица, както и един еърбус на Апарата.

— КАКВО?

— Не ми казвай, че разузнаването на Флота не е събрало няколко, за да ги използва при шпионаж на друга служба.

Бис постави лице в дланите си.

— Сега вече знам защо военните инженери имат толкова кратка продължителност на живота. Какво ще правиш?

— Колкото по-малко знаеш за това, толкова по-малко можеш да кажеш на тези, които те измъчват. Намери ми, освен това и фалшива лична пластинка. Разполагаш с много време. Да кажем ли след петнайсет минути при задния вход?

Бис го зяпна стъписан.

Два часа по-късно Хелър приземи еърбуса с надпис на Апарата на мястото за приземяване в лагер „Убиец“. Дъждът не беше стигнал до Великата пустиня отвъд планината, но по еърбуса бяха останали следи от него: беше подозрително чист за превозно средство на Апарата.

Офицерът от охраната се приближи под блестящите светлини на мястото за приземяване. Той погледна фалшивата лична пластинка, на която пишеше „Капитан Фол“.

— Няма да се бавя — каза Хелър. Дошъл съм да платя един дълг от хазарт на капитан Снелц.

— Дребните печалби в града трябва да са добри напоследък — каза офицерът от охраната.

— Направо отлични — отвърна Хелър.

— Благодаря за съвета, че той ще има пари. В момента е в ония землянки зад хълма.

Хелър излезе. Носеше големи очила против пясък. Мина със спокойна крачка през прашния, разхвърлян лагер.

До вратата на една землянка стоеше един часови. Преди да успее да попита за паролата, Хелър извика:

— Хей, Снелц, да имаш някакви зарове за продан?

Вътре веднага се зашумоля. След това от ниския вход на землянката се подаде едно бяло лице — само като някаква мъглявина в нощта.

Хелър мина смело покрай часовоя и влезе.

Снелц каза с дрезгав шепот:

— Боже мой, Джет! Не знаеш ли, че е издадена генерална заповед за арестуването ти?

— Знаеш ли — каза Хелър на висок глас, — ако хората продължават да ми го казват, рано или късно и аз ще го повярвам.

Снелц потрепери. Той се обърна и даде знак на една проститутка, която лежеше гола на отдалечената койка. Тя грабна дрехите си и изхвърча навън.

Снелц загащваше ризата в панталона си и се опитваше да пусне завесата на вратата в същото време.

— Хелър, — каза той, — ти си луд.

— Не — отвърна Хелър, — жаден съм.

С вдигната яка и коса Снелц се опита да намери нещо върху разхвърляната маса, което да не беше изпразнено, и след като събори няколко бутилки и чаши, успя да му налее газирана вода. Хелър седна и отпи.

Бившият моряк от Флота седеше нервно срещу него.

— Джет, носи се слух, че Хист е обещал сто хиляди кредита награда за този, който има някакви сведения за местонахождението ти.

— Малко — каза Хелър. — Тоя човек винаги е бил много стиснат.

— Защо си точно ТУК, а не на някое друго място?

Хелър бръкна в куртката си от Апарата и извади един плик. Постави го пред Снелц.

— Това — каза той — трябва да бъде предадено на Ломбар Хист.

— Аз нямам достъп до него — отвърна Снелц. — Аз съм само един капитан.

— Е, мисля, че не е особено здравословно да му се дава лично — каза Хелър. — Ако го получи и види, че печатите му са пипани, предполагам, че е много вероятно да екзекутира куриера, само за да е сигурен, че няма да проговори.

Снелц погледна обвивката, на която пишеше:

ЗА ЛОМБАР ХИСТ

ОТ ДЖЕТЕРО ХЕЛЪР

Частно, Лично. Секретно.

Ръката на Снелц започна да трепери.

— Само като го гледам и мога да умра! Сърдечен удар!

Хелър остави на масата банкнота от петстотин кредита.

— Просто, за да не се чувстваш лишен от ония сто хиляди.

Снелц беше шокиран.

— За нищо на света не бих те предал. Ти си ми приятел! Освен това не е необходимо да ми плащаш каквото и да било!

— Да, ама казах на офицера при приземяването, че съм дошъл да си платя един дълг от хазарт, и той ще ти се лепне за някое друго питие, та не ми се ще да плащаш от собствения си джоб. Сега помисли, можеш ли да се сетиш по какъв начин това може да стигне в ръцете на Хист?

Снелц помисли. И изведнъж се усмихна радостно.

— Да, мисля, че мога да направя това. И то без проблеми.

— Много е важно да го получи. Без грешка.

— Никакви грешки — каза Снелц.

— Добре — рече Хелър. — С това свърших работата си тук. Искаш ли да си позволим няколко мятания на заровете?

— О, Джет, за Бога, махай се оттук. В момента и твоето, и моето тяло са на половината път към онази бездна. Не си ли даваш сметка, че Хист идва в офиса си в кулата почти всеки ден? Може и сега да е в лагера!

— Тогава ще е много лесно да му се предаде съобщението, нали? — каза Хелър. — Е, ти май си загубил тръпката към хазарта, така че аз май ще тръгвам. Ще се отбия до кафенето…

— Джет, — каза Снелц с категоричен и напрегнат глас, из… изчезвай оттук. Честно да ти кажа, сърцето ми няма да започне да бие отново нормално, докато не напуснеш този лагер!

— Денят, в който си така изплашен, Снелц — засмя се Хелър, — е най-важният. Ела и се разходи с мен до кафенето.

Снелц конвулсивно се напъха в униформата си.

Напрегнато, но внимателно карайки се да изглежда както обикновено, той изпрати Хелър до еърбуса и го качи в него.

Хелър излетя.

Два часа по-късно в Резерва на Флота за спешни случаи Хелър поздрави стария Ати за презареждането на влекача, стиснаха си ръце с притеснения командир Круп и като показа личната пластинка на крайцера „Щастливо завръщане“ излетя в космоса към Калабар.