Л. Рон Хабърд
Победа на злото (68)

Глава първа

Мадисън се оправяше с психотерапията.

Той се намираше в дупката за наблюдение зад стената на аудиторията на 80-ия етаж в градската къща. Той се хилеше. Това трябваше да свърши работа, а когато то станеше, Мадисън щеше да има съдебния процес. А чрез съдебния процес на Грис, той щеше да получи Хелър.

Редакторските колективи във вестниците бяха много объркани по отношение на речта на Ломбар, по-малко стъписан бе личният екип на Мадисън. Когато се върна вкъщи, репортерите и екипът му казаха:

— Направихме си един диктатор, хоп, ей така! Но какво означава „диктатор“, Шефе?

Някои вестници бяха на мнение, че диктатор е човек, който записва на диктофон. Други пък, понеже думата беше директно и буквално преведена на волтариански, казаха, че това е по-властен говорител и е естествен негов наследник. Но мнозинството явно смяташе, че Ломбар е придобил много по-голяма власт и ако заповедта на Великия съвет не се показваше на компютрите им, те щяха да предположат, че Ломбар е направил някакъв голям удар; въобще не бяха сигурни какъв. Но в нито един от вестниците не липсваше фактът, че изведнъж Апаратът беше станал ръководещата сила в държавата.

И Апаратът не пропусна това. Офицерите му, с изключение на няколко затворника, се шегуваха един с друг за „безупречно чистите си репутации“ и тяхната „чест“. Започнаха да летят нависоко. Офицерите от Апарата никога не бяха се осмелявали да влизат в по-добрите хотели, ресторанти и клубове, а изведнъж самолюбието им се поласка и им се прищя да се появяват и да правят за смях келнерите и менажерите. Отряди на Апарата веднага плъзнаха из улиците с оръжие в ръка, като избутваха всички останали от пътеките за пешеходци. Ниско платени или въобще без заплата, те започнаха да намират начин да им се плаща.

Но Мадисън не обръщаше внимание на всичко това. Той играеше по-голяма игра: Хелър. Начините му за постигане на успех бяха изцяло свързани с връзките с обществеността. Смъртоносни!

Акцията с психотерапията беше започнала с откриването на една пощенска картичка в досието на Грис. В нея пишеше:

СОЛТАН ГРИС!

 

ЙО-ХО-ХО, КЪДЕТО И ДА СИ.

Бебето се роди навреме и е много красиво.

Момче е.

Не ми се ще да ходя при началника ти и да вдигам шум.

Би било много по-приятно просто да се пъхна в леглото с теб. Та кога смяташ да се появиш и да направиш най-правилното нещо, т.е, да се ожениш за мен?

Прация

P.S. Да има някой командващ офицер: Можеш да дойдеш да се видим по този въпрос по всяко време. Надявам се, че си красив. Аз вече отново съм много хубава, откакто коремът ми вече не е подут, така че ще можем да поговорим. Какво искаш за закуска? Можеш да ме намериш в имението Минкс, Пош Хилз.

P.P.S. Тук има най-меките легла и най-прекрасният плувен басейн, както и лятна къща с легло.

Мляс. Мляс.

Значи, Мадисън беше малко по-умен, за да заложи красивото си лице в подобен капан. Заради това беше изпратил режисьора и едно от момичетата от цирка, облечени като светски хора, както и един актьор, който да изпълнява ролята на „командващия офицер“ на Грис.

Днес в залата бяха събрани сто дами от „клуба“, които не смееха да си поемат дъх от напрежение. Усмивката на Мадисън ставаше все по-широка, докато той надничаше през дупката, откъдето ги виждаше. Макар че голяма част от тях бяха на средна възраст, те бяха в много добра форма. Бяха уловили част от изгубената си младост и живот от гледната точка на омайване с марихуана и секс, и изглеждаха невероятно привлекателни.

Кроуб застана на подиума. Този път бяха опазили ЛСД-то далеч от него и понеже очакваше нова доза, ако се справеше добре, той се държеше, прилично. Малкото микрофонче беше в ухото му и единственото, което трябваше да прави, бе да повтаря онова, което то му чете.

— Първокласни дами, светски дами, дами на блесналите погледи и възвърната младост — започна Кроуб и звучеше добре, макар че той го казваше с много безизразен глас, — зная колко разтревожени сте били заради неохотата на държавата да изправи пред съд този побъркан ненормалник Грис. Както без съмнение сте прочели или видели по „Вътрешен обзор“, Ломбар Хист — Диктатор на Волтар, обеща да бъде приложена психотерапия в случая на Грис.

Голямата опасност, скъпи дами, е, че Грис ще бъде пуснат сред хората напълно луд, че ще продължи да убива, подпалва и вилнее сред едно безпомощно население.

Не много добре осведомен, Хист направо ми заповяда да се опитам да разреша проблема чрез психотерапия. Аргументът беше, че ако бесният демон може да бъде направен нормален, той може да бъде освободен.

Аз се възпротивих. Опитах се да изтъкна, че този побъркан престъпник Грис е напълно извън скалата на Фройд. Повечето от вас чуха лекцията, в която подхванах… подхванах… подхванах… (продължавай, продължавай.)

Казах на Хист:

— Шансовете за успех са толкова малки, че не си струва… да се изчисляват.

Но той ми нареди да го направя въпреки това. Тогава му казах, че всеки, избран да направи подобно нещо, е много възможно да се изправи пред някоя смърт. Но той отвърна:

— Какво е една жена повече или по-малко? Намери някоя доброволка и я накарай да го направи!

— Мръсникът му! — премина шепот през залата.

— Сега, както знаете… знаете… знаете… (спри да повтаряш), според Фройд сексът е в основата на всичко. Ако могат да се събудят истинските сексуални основи на един престъпник, той ще се поправи и ще стане нормален. Това е доказан научен факт, както и цялата психиатрия.

Така че онова, което ще се опитаме да направим, е да хвърлим малко светлина в живота на Грис с надеждата, че това ще го поправи, ще го направи отново нормален и ще го отстрани в качеството му на заплаха за нашето общество.

Жените кимнаха.

— Но — извика Кроуб, — както казах на Хист, колкото и да е благороден експериментът, той има два недостатъка: първият е, че вероятността това да свърши работа при някого, който е напълно извън скалата на Фройд, е почти никаква; и вторият — че това означава почти сигурна смърт за доброволката.

Кроуб остана така, защото в микрофона му вече не идваха никакви думи. Един разсилен изведе напред доброволката.

Беше вдовицата Тейл!

Беше облечена в ослепително бяло. Изглеждаше съвсем непорочна. Главата й беше наведена напред, а гладката й права коса падаше пред лицето й. Тя сключи ръце пред себе си. Беше режисирана до перфектност да изглежда като девица, която водят на олтара на някакво примитивно жертвоприношение. Застана пред тях със сведен поглед.

— Тази жена — каза Кроуб, — в пристъп на чист патриотизъм, е готова да рискува живота си в това начинание. Отнасям се със страхопочитание към всеотдайността и смелостта при обслужването… служенето на държавата и народа. Представям ви Прация Тейл (изчакай аплодисментите.)

Събралите се жени зяпнаха. Усетиха прилив на страхопочитание. После някои се разплакаха.

— Заради това — продължи Кроуб — назначавам комисия начело с председателката лейди Артрит Стафи, която да се свърже с Лорд Търн и да настоява за разрешението му Грис да се ожени и да изкара първата брачна нощ в кралския затвор.

Публиката зяпна.

Мадисън се ухили.