Л. Рон Хабърд
Победа на злото (64)

Глава четвърта

Навън слънцето почти беше залязло. Площадът беше напълно опразнен и Модел 99 изглеждаше много самотен върху чакъла.

Мадисън подаде на Кън огромен куп разпечатки, на Флик — картичка с адрес и се качи в еърбуса.

— Притеснихме се за теб — каза Флик, докато подкарваше Модел 99. — Кън поговори с шофьора на генералския танк до нас: той каза, че вътре се е събрал целият Генерален щаб на Апарата, за да планира някакво нападение по всички фронтове. Когато каза Блито-3, ние подскочихме. Ти не беше ли от тая планета?

Мадисън беше потънал в мислите си и не му отговори.

— Сега, аз съм от Калабар — каза Флик. — Цялата война там ме тревожи. Унищожават цели градове, посичат деца, изнасилват жени, изгарят всичко. Предполагам, че ти се е изправила косата, когато си разбрал, че Апаратът ще нахлува в твоята планета.

— О, войната си е война — каза Мадисън с отегчен глас. — Аз се занимавам с връзките с обществеността. Повечето войни започват заради такива специалисти. Така че за какво да се вълнувам толкова?

— Чуй го само, Кън — каза Флик. — Колко е хладнокръвен! Но предполагам, че подобно отношение е типично за един убиец. А като заговорихме за убийства, извади си жилеца, Кън. Районът, в който влизаме, е пълен с „X маркира мястото“.

Те спряха пред някаква сграда, която беше повече паднала, отколкото изправена: вонята на боклук подразни носовете им. Мадисън се изкачи по едни стъпала с риск да си счупи глезена и похлопа на вратата.

Мъж с две туфички сива коса, стърчащи от двете страни на главата му, си подаде носа навън.

— Махайте се. Току-що се прибрах. Имам право на малко почивка.

— Името ви Боч ли е? — попита Мадисън.

Боч се опита да затвори вратата, но кракът на Мадисън му пречеше.

— Дошъл съм, за да получа от вас информация за един мъж на име Грис.

— ГРИС? Изчезвайте оттук!

— Той е в Кралския затвор — продължи Мадисън и ви се присмива на всичките. Аз се опитвам да го докарам до съд.

— Влезте! — каза Боч.

През следващия половин час на откровение Мадисън слушаше омаян в най-хубавия стол на Боч.

— Значи — каза най-накрая Мадисън, — мога да разчитам на вас като свидетел.

— Бих прекосил пеша Великата пустиня, само за да мога да дам свидетелски показания — отвърна Боч.

— А ако ви помоля да изнесете лекция за него, ще говорите ли? — попита го Мадисън.

— Ще говоря, разбира се — каза Боч. — Сега като се замислих за това, се сетих, че мога да ви дам няколко имена. Малко по-надолу по улицата ще ги намерите. — Той написа някакъв адрес и го подаде.

На вратата Боч разтърси въодушевено ръката на Мадисън:

— Можеш да разчиташ на мен, Мадисън.

Свиха зад ъгъла и слязоха по един склон. Спряха пред едно много старо общежитие — на една изкривена табела пишеше: „За офицери джентълмени“.

На вратата дойде някаква жена с грубовато лице. Мадисън си беше научил урока:

— Дошъл съм, за да ми помогнете да обеся Грис. Предполагам, че името ви е Мийли. Навремето сте му била хазяйка.

— Да ви помогна да обесите… — Изведнъж тя се извърна и се провикна към кухнята: — СКЕ! ЕЛА ТУК! ИМАМЕ КЪСМЕТ! НЯКОЙ ИСКА ДА ОБЕСИ ГРИС!

Изведнъж Мадисън се оказа в някакво фоайе и пиеше главотръс. Той слушаше как Ске, старият шофьор на Грис, разказва неволите си, прекъсван от проклятия и личните неволи на самата Мийли. Разбра, че Грис им бил дал фалшиви банкноти и ако те ги били използвали, щели да бъдат екзекутирани. Но като познаваха Грис, те вместо това отишли право във Финансовата полиция и се оплакали, както те си знаят. Огорчението им към Грис ги беше сплотило здраво един с друг.

О, да, биха дали свидетелски показания в какъвто и да било съдебен процес. С удоволствие, с удоволствие, с удоволствие! На лекция? Е, те не били кой знае колко представителни, но били готови да кажат всичко, което иска Мадисън.

Озъбвайки се зловещо като човек, който е готов да схруска плячката си, Мадисън се прибра в градската къща в Джой сити. Не обърна никакво внимание на вечерята. Нямаше никакво време за това. Събра целия си екип.

Застана на подиума в залата за брифинги. Изглеждаше много висок.

— Верен и трудолюбив персонал, — каза той стигнали сме до крайъгълен камък. Понякога връзките с обществеността стигат до кулминационната си точка. На път сме да повлияем съдбите на цели империи. На път сме да насочим съдбата на звездите. Сега ме чуйте внимателно.