Л. Рон Хабърд
Победа на злото (71)

Глава четвърта

Късно същия следобед в затвора се осъществи сватбата.

Лорд Търн не пожела да пусне снимачни екипи вътре, та те трябваше да се задоволят с онова, което можеха да заснемат извън портите на затвора.

Късното следобедно слънце превръщаше мрачната стара крепост в тъмен силует и падаше върху стотиците хиляди хора, които бяха покрили хълма дори и отстрани. Сред тях вървяха свещеници, които ги подтикваха да се молят, и тълпата седеше или клечеше, както младите, така и старите, покрита като с воал от шумоленето на гласовете.

Когато свещеникът по бракосъчетанието, приятелката на булката и приятелят на младоженеца се появиха на вратата развълнувани, свещеникът даде знак, че бракът е сключен. Общата въздишка на надежда от хилядите гърла премина надолу по хълма като порив на вятъра.

Сега всички погледи бяха съсредоточени върху най-високата част на кулата, защото хората знаеха, че жертвената булка и ненавистният Грис са там горе сами. Никой от тълпата не си тръгваше: всички знаеха, че в полунощ булката ще напусне затвора. Започнаха да се молят за нея. Дали терапията щеше да свърши работа? Дали щяха въобще да я видят жива отново?

Слънцето залезе. Луната Нико изгря: тя окъпа древната крепост в призрачна светлина, а вдигнатите лица заприличаха на зеленикава мъглявина на фона на хълма.

На тълпата не й убегна това, че от външната страна на портите имаше линейка, а медицинският екип беше в пълна готовност. Както каза коментаторът по „Вътрешен обзор“, когато камерите се спряха върху линейката, тя беше там, за да поддържа надеждата, че независимо, от това колко е обезчестена булката, те ще се опитат да запазят живота й.

Но онова, което ставаше извън затвора, беше съвсем различно от онова, което ставаше вътре.

По време на церемонията Грис беше мълчал като пън. С грейнал поглед Прация Тейл пък от друга страна, беше дърдорила като развален грамофон. А когато двамата приятели и свещеникът си тръгнаха, тя даже не се разочарова от това, че на съответния отвор остана един надзирател с бластер в ръка, готов да се намеси.

Прация беше донесла кошница със сватбено меню, което беше оцеляло след подробните проверки и тестове, които му бяха направили. С движенията на златна пойна птичка тя припкаше наоколо и разполагаше хранителните продукти върху една блестяща покривка. Пъхаше парченца и залци в устата на Грис, още преди да бяха седнали тържествено на софрата, макар че през повечето време пропускаше. Ставаше така, защото Грис беше твърде стъписан, за да може да си отвори устата.

— О, само почакай — ромолеше Прация, — така ще се повеселим. Вече няма да се налага да работиш, защото ще напуснеш Апарата. Единственото, което ще трябва да правиш, е да си лежиш в леглото, а аз ще ти пъхам храна в устата като сега. Най-тежките ти физически занимания ще се състоят просто в това да спиш и да бибипаш. Не е ли превъзходно? Вземи си още една черешка.

Грис беше в пълната хватка на нереалното. Месеци наред си беше живял мирно и тихо в кулата си, а единствените му събеседници бяха вокоскрайберът и материалите му. От време на време затворникът в съседната килия драскаше по стената; или пък някоя птичка кацаше на перваза, почуруликваше и си отлиташе. Цялото това раздвижване му звучеше като голяма гюрултия. Освен това отвън сякаш долиташе някакъв приглушен стон, който не можеше да разбере откъде идва, защото още беше валидно нареждането да не се приближава до прозореца.

Напоследък сексът не беше никак привлекателен за него. Откакто Прахд беше променил анатомията му, жените не му бяха причинили нищо друго, освен постоянни неприятности. Освен това този брак не му беше осигурил никакво време. Той наистина не вярваше, че може да бъде изправен пред съда. Беше признал целия си живот; най-доброто, на което можеше да се надява, бе Лорд Търн да му определи по-безболезнена екзекуция. Колкото повече беше наблюдавал Мадисън по време на церемонията, толкова по-малко беше вярвал на думите му. Досието на Дж. Чуруликащото Куку казваше всичко, което беше необходимо на Грис. След моментната си надежда, Грис се беше отдръпнал.

— О, пийни си малко от розовата газирана вода. Най-добрата е, изключително питателна — прекъсна мислите му Прация. — Ще укрепи силите ти. — И тя се изсмя звънливо. — Наистина ще ти потрябва. — Тогава тя завъртя пръст пред лицето му. — Недей да бъдеш толкова пасивен, де! Просто трябва да спреш да се притесняваш. Ще те защитават трима от най-добрите адвокати на Волтар. Имай ми доверие!

— Мисля, че никой от вас не разбира — каза Грис. — Аз съм затворник на Хелър. Поради някаква причина Негово Превъзходителство не издава заповед да свършат с мен. Но ще го направи. Даже и да можеше да ми помогнеш, аз просто си признах всички престъпления в книгата. Не вярвам нито на теб, нито на Мадисън — опазил ме Бог.

— О, недей да бъдеш толкова мрачен. Я виж! Навън е вече почти тъмно! Кажи ми, достатъчно ли се наяде и напи, за да се подсилиш? Да. Добре. Сега само се обърни с гръб, а аз просто ще приготвя леглото и ЕХАААА!

Той седна с лице към празната стена и чу как Прация прави усърдно нещо в каменната ниша. Тя беше донесла един вързоп със спално бельо и той нямаше никаква представа какво е намислила.

Най-накрая тя го потупа по рамото. Той се обърна вдървено. Тя беше по нощница, която беше толкова прозрачна, че най-важното беше голотата й.

Нишата беше покрита с драперия от тензух, а отгоре беше проснато и едно одеяло от син блестящ плат.

Прация дърпаше дрехите му и разкопчаваше разни неща. Той стоеше като статуя и се остави да бъде разсъблечен. Направи едно-единствено движение, за да излезе от панталона и обувките си.

— УУУУУУУУ! — възкликна Прация, като отстъпи назад и го зяпна. — Я ВИЖ какво си имаме! Уууууу! Леле, Солтан, какво се е случило? КАКВО ПОДОБРЕНИЕ! О, Солтан, това е наистина БОЖЕСТВЕНО! Не съм и СЪНУВАЛА, че може да има ТАКЪВ!

Грис я погледна с отвращение.

Тя се беше ококорила.

— Нищо ЧУДНО, че не отговори нито веднъж на картичките ми. Жените сигурно са те преследвали на ТЪЛПИ!

Грис изглеждаше като зашлевен.

Тя се намуси.

— Виждам обаче, че ти не реагираш. — После се усмихна въодушевено. — О, аз знам какво ще те развълнува. Снимка на нашия син. Ще те накара веднага да поискаш да си имаме още един като него!

Тя се разтършува в чантичката си.

— Направихме я вчера. Ето я. Не е ли КРАСИВ?

Грис погледна снимката. На нея имаше едно бебе на два или три месеца. Усмихваше се с широко отворени очи.

Грис внезапно грабна снимката и се приближи до прозореца. Да!

Сламено руса коса! Зелени очи!

Грис погледна Прация.

— Това бебе е на Прахд!

— О, не твое е. В моята фамилия има много хора с такава коса, както и със зелени очи. Това, че твоята коса е кестенява, а очите ти са кафяви, не означава нищо. Той е твой син, повярвай. И в свидетелството за раждане пише така. А от днес следобед вече даже е и законно дете, а не копеле. Не се ли гордееш?

Беше точно като бебето на сестра Билдиржин.

— Това е дете на Прахд — каза той.

Тя се засмя доволно.

— Ей, ти май ревнуваш! О, това е чудесно! Значи все пак малко ме обичаш! Я ела на това легло и ще получиш всичката любов, която искаш!

Тя го издърпа до вградената койка и го мушна под тензуха.

Пазачът наблюдаваше килията внимателно през окуляра на бластера си.

Белите завеси, които скриваха леглото, се размърдаха.

Нощницата на Прация прелетя през тях и падна на пода. Гласът й звучеше подканящо:

— ХАЙДЕ, Солтан! Сега не е най-подходящият момент да се правиш на срамежлив.

— Пазачът беше много нащрек, когато гласът на Прация каза:

— Ето, ето, Солтан. Бъди послушен. Живееш от толкова време сред всичкия този камък. Ползвай го за пример.

Една птичка кацна на перваза на прозореца и се заслуша.

Гласът на Прация беше леко напрегнат.

— Е, май на жените се полага да вършат всичката работа.

Пазачът се намръщи.

— Уууууууу! — извика Прация, докато стреснатата птичка се взираше. — Какво КАЧЕСТВО само! — Птичката бързо отлетя.

Лицето на пазача се озари. Прация каза:

— Солтан, бъди добро момче. Ахаааа, така е по-добре. Чакай сега да се съсредоточа.

Белите перденца от тензух се движеха.

Лицето на Прация беше извърнато към ниския таван над вграденото легло.

Грис гледаше учудено надолу към нея.

Лицето на Прация беше много напрегнато, докато тя гледаше нагоре.

Грис я зяпаше объркан. Реши, че тя се взира в нещо над главата му.

Той се извърна настрани и погледна нагоре, за да види в какво се взира тя така съсредоточено. Да не би да беше поставила нещо там горе?

Беше една триизмерна картина. С реални размери!

Съвсем като истинска!

ХЕЛЪР!

Изведнъж Грис се разкрещя.

Той изскочи от нишата. Завесите се увиха около него и му се стори, че някой го е хванал.

Виковете му се извисиха до краен предел!

Той се бореше с пердетата на пода!

Нахълтаха пазачи! Той вече беше сигурен, че са го хванали.

Виковете му разтърсиха стените и се промъкнаха надолу по коридорите. Изхвърчаха навън през прозореца в нощта.

Навън се надигна стон от хиляди гърла.

Снимачните екипи застанаха нащрек.

Линейката запали двигателя.

В двора на затвора проехтяха камбани за тревога!

В агония напрегнатата тълпа гледаше как се отварят огромните двери.

Вътре се втурна медицинския екип с една носилка.

Мъжете в бяло натовариха нещо на нея в тъмнината на двора. Единият от тях беше актьор: той пъхна сръчно едно чувалче с кръв под чаршафа, без да бъде забелязан от никого.

След което, носена от мъжете в бяло, носилката се появи на силната светлина на входа пред обективите на камерите.

Хилядите изръмжаха!

Някои хора изпищяха ужасени.

На носилката лежеше жертвената булка, а чаршафът показваше само част от лицето й!

А ПОД НОСИЛКАТА ТЕЧЕШЕ ЦЯЛ ПОТОК ОТ КРЪВ!

ПАНДЕМОНИУМ!

Тълпата се опита да мине напред.

Охраната стреля над главите им!

Един взвод полагаше максимални усилия да затвори портите на затвора.

Носилката беше напъхана в линейката. Тя потегли с мощен рев!

Мадисън погледна през задното стъкло на линейката.

КАКЪВ МЕТЕЖ!

И ВСИЧКО СЕ ИЗЛЪЧВАШЕ ПО „ВЪТРЕШЕН ОБЗОР“ ЗА ЦЯЛАТА КОНФЕДЕРАЦИЯ!

Той седна до носилката. Взе ръката на Прация Тейл Грис и я погали. Усмивката му беше стигнала до ушите.

— О, ти се справи чудесно — каза й той. — Много съм горд с теб.

— Е, наистина се надявам всичко това да свърши работа — отвърна най-всеотдайната нимфоманка на Волтар. — Нямам търпение отново да го имам в ръцете си. Знаеш ли, че вече му е ОГРОМЕН?

— О, мисля, че останалата част от акцията ще протече гладко — каза Мадисън.

Тия връзки с обществеността са страхотно нещо! — възкликна Прация. — Къде са били досега?