Л. Рон Хабърд
Победа на злото (37)

Глава четвърта

Когато стигнаха в стаята на Флик, двамата се спогледаха.

Всичко вече беше утихнало.

Бяха уплашени до смърт, но не това беше основното, за което си мислеха.

БЯХА ЗАГУБИЛИ ЕКИПА СИ!

Флик беше успял да овладее затрудненото си дишане.

— Чакай да помисля. Къде може да са отишли? Аха, сетих се! Онзи пазач ме предупреди, че има капани. Паднали са в капани по пода. Мисля, че светлините трябва да са угаснали или нещо такова, защото не видяхме никой да пропада, но пък капаните са единственият възможен отговор. Бандата трябва да е някъде там в подовите капани. Трябва да се върнем обратно там.

— Аз нямам оръжие — прекъсна го Мадисън.

— Ти имаш голите си ръце — каза Флик. — А те са достатъчно смъртоносни.

Мадисън знаеше, че трябва да мисли бързо. Така и направи.

— Ами кутията, която ти даде пазачът? — попита той Флик. — Какво направи с нея?

— В еърбуса е.

— А къде са всичките упътвания, които ни дадоха, онзи големия куп?

— Да — каза Флик и очите му светнаха. — От тях ще разберем къде са капаните. Може би бандата е заключена някъде.

След кратко ровичкане те събраха четирифутовия куп от инструкции и наръчници, след което започнаха трескаво да ги прелистват. Не можаха да разберат кой знае какво от тях. Но сега, въоръжени с кутията, те се върнаха до горната част на рампата.

Флик намери подходящия бутон. Стъклото беше една от бариерите, за които беше споменал пазачът. То се вдигна.

Флик намери друго копче на кутията, под което пишеше „Пълно обезвреждане“. Той го натисна и двамата влязоха в първия коридор на 77-мия етаж. Мястото беше ужасно тихо и те чуваха само собствените си стъпки. Флик запали едно фенерче.

Никаква следа от полицията.

Влязоха в средния коридор, където беше изчезнала тази част от бандата.

Никакви войници. Нищо.

Влязоха в левия коридор и макар че изглеждаше така, сякаш той няма край, не намериха никакви убийци.

Мадисън се опечали. Градската къща не само че беше обитавана от призраци, ами беше и гладна. Беше изяла целия им екип. Нищо чудно, че никой не беше искал да я купи!

— Може би има и други контролни табла някъде — каза Флик. И той поведе по един страничен коридор.

Изглежда бяха в голяма зала, но беше ужасно тъмно. Флик прекара фенерчето си из нея. Приличаше на кръчма. Наоколо имаше маси и столове, а също и един дървен бар, целият полиран.

Флик отиде до тезгяха и погледна под него.

— Контролно табло! — И той нетърпеливо пъхна пръста си там.

Изневиделица залата се обля със светлина.

Освен това се чуваше нещо като глъч.

И НА ВСЯКА МАСА СЕДЯХА ОФИЦЕРИ ОТ АРМИЯТА И ПИЕХА ТАП!

Бяха потънали в задълбочени разговори и се смееха един на друг. Една група на отсрещната страна пееше армейска песен. Всички носеха униформи отпреди много време, които бяха покрити с кал!

Един капитан от близките маси се обърна и сякаш ги погледна.

— Влизайте! Да пием! — каза той.

Флик побягна сякаш го бяха подгонили демони!

Тогава разбра, че зад него тичат стъпките на Мадисън.

Флик спря и си пое дъх.

— О, комети, та това е ужасно място. Духовете на всичките му братя офицери, които са починали отдавна, гуляят в тази кръчма. Кръвта ти се смразява като през зимата.

— Може би бандата се намира в някоя от страничните стаи — каза Мадисън.

— О, това хич не ми харесва — рече Флик. — На Калабар няма нищо подобно. Там всичко си върви по реда. Когато хората умират, имат благоприличието да си остават мъртви. Там има повече гравитация оттук, нали разбираш. Така труповете си стоят по-лесно в гробовете. Бибипан Волтар! Чуй ме какво казвам, шефе. Когото и да убиеш на тази планета, заравяй го с ТЕЖЕСТИ!

Мадисън влезе в една стая и Флик го последва. Светлината от фенерчето, което се разходи из нея, показа нещо като легло, стол и маса. Имаше един голям черен прозорец, а до него едно кресло, поставено така сякаш подканва да седнеш в него и да погледаш през прозореца.

Мадисън видя една квадратна кутия точно до вратата от вътрешната страна и се върна до нея. Флик преглеждаше леглото: сякаш не беше легло, а просто каменен блок.

— Шефе — каза Флик, — веднъж видях нещо подобно. Беше жертвен олтар на Мистин. Това място ме изнервя.

Мадисън отвори кутията на стената. Вътре имаше няколко бутона. Той натисна най-голямото.

РЕВЯЩ ЗВУК!

Целият прозорец се освети!

През него се виждаха червените проблясващи пламъци на един ад!

Дяволи кладяха огън!

Чу се дълъг, провлачен писък, когато два други дявола хвърлиха една девица в алените пламъци!

Флик беше спрял да се занимава с леглото и стъписан наблюдаваше сцената.

Мадисън се обърна, за да огледа стаята.

НА СТОЛОВЕТЕ СЕДЯХА ТРИ ЧЕРВЕНИ ДЯВОЛА!

Появи се мъж с отрязани крайници, а жертвеният олтар се покри с кървави капки! Друг дявол се надвеси над него и заби един нож! Жертвата изпищя.

Дяволът в креслото се обърна към Мадисън и каза:

— Не се махай оттук! Ти си следващият!

Флик се опита да избяга от стаята. На вратата обаче блъсна Мадисън и двамата паднаха, на пода.

Първо на четири крака, а после и на два те побягнаха надолу по коридора.

Накрая им свършиха силите и те се спряха с разтреперан дъх.

— Хич не ми харесва това място — каза Флик.

Мадисън събра собствения си кураж.

— Слушай, Флик, трябва да намерим бандата. Нека да опитаме тук вътре.

Флик нервно обиколи с фенерчето си новата стая. Очевидно беше доста луксозен салон. Из цялата зала имаше множество кресла. Подът беше гол, както и стените. Изглеждаше така, сякаш някой се е изнесъл наполовина.

Имаше една дълга маса с шкафове отдолу и Флик отвори един, като вероятно се надяваше да намери вази и други ценни неща вътре. Оказа се обаче, че вътре има контролно табло.

— Не докосвай голямото копче — предупреди го Мадисън. — Представа си нямам какво може да стане.

Флик разгледа няколкото бутона и натисна едното.

Лампите на залата се включиха.

Сега, когато можеха да я разгледат по-добре, те видяха, че залата е доста хубава, макар че подът и стените бяха голи.

В дъното й имаше две големи стъклени врати. Флик натисна друго копче и стана така, сякаш големи прожектори осветяват една чудесна градина. Някъде ромонеше фонтан, а се чуваше и песента на птички.

Окуражен, Флик натисна друг бутон.

Изведнъж залата стана красиво декорирана!

На пода имаше килим.

На малки стенни масички се появиха вази с цветя.

НА СТЕНИТЕ СЕ ПОЯВИХА КАРТИНИ!

Флик бързо изключи бутона. Вазите, цветята, килимът и картините изчезнаха!

— О, БОЖЕ! — извика Флик. — Предметите на изкуството, които искахме да откраднем, са САМО ЕЛЕКТРОННИ ИЛЮЗИИ!

На Мадисън изведнъж му светна. Беше видял как Ломбар Хист в червената си униформа стъпва пред нещо, което Господарят на Палас сити беше поставил пред сградата, след което се беше появил един видимо истински Ломбар Хист, но около двеста фута висок, и беше благословил сградата надвесен над нея.

Генерал Лууп е бил побъркан на тема сцени с офицерите му, дяволите и всичко останало. Но е бил и хитър като лисица на тема кражби и сигурност.

НЯМАШЕ НИЩО ЗА КРАДЕНЕ!

По лицето на Флик се стичаха сълзи. Той се оттегли с натежали стъпки. Промърмори с тъжен, тъжен глас:

— Отива си мечтата ми — и тръгна пипнешком към 76-ия етаж, като изцяло остави на Мадисън да намери изчезналия екип.

Това беше момент на агония и мъка.