Л. Рон Хабърд
Победа на злото (56)

Глава втора

На видеотелефона беше Фахт бей. Изглеждаше много възбуден. Обаждаше се от турската база.

— Сър, — каза той, — мисля, че е по-добре да дойдете тук веднага.

— Какво има? — попита го Хелър. — Да не би състоянието на пациента на Прахд да се е влошило?

— Не, Прахд казва, че няма промяна. За друго става въпрос. Получих няколко вести от къщи и мисля, че е по-добре да дойдете веднага тук и сам да направите разпита.

Хелър погледна потното му лице. Императорът не беше мъртъв. Беше твърде рано, за да се е върнал от Волтар дори някой от най-бързите кораби. Очевидно Фахт бей не искаше да обсъжда въпроса по видеотелефона, защото другите членове на базата можеха да подслушват.

— Добре — каза Хелър. — Чакай ме.

Той се върна на терасата.

— Скъпа, — обърна се той към графиня Крек, — ще взема един „Боинг“ за Турция.

— Знаех си! — каза графиня Крек. — Нещо се е случило.

— Нищо не се е случило. Просто Фахт бей иска да отида там, за да ми каже нещо.

— Ще си събера багажа. Идвам с теб.

— За мен ще бъде удоволствие — отвърна Хелър.

Малко след изгрев-слънце Хелър, графиня Крек и мистър Калико слязоха в Афийон, Турция, от самолета на Въздушните сили и се качиха в чакащия ги „Даймлер-Бенц“.

След като остави графинята и котарака във вилата, Хелър скоро след това седна пред бюрото на Фахт бей в офиса му.

— Слава Богу, че дойде — каза Фахт бей. — Мисля, че ще имаме неприятности. — И той подаде на Хелър официална телеграма от Генералния щаб на Апарата.

— От „Бликсо“ е — каза Фахт бей. — Той пристигна снощи.

— Но корабът трябва да е потеглил два дни, преди да се обадя на Волтар — каза Хелър. — Нищо не се беше случило там до момента, в който „Бликсо“ е потеглил. Освен това този кораб не би взел никакви пътници. Той е товароносач.

Е, Грис е имал куриери, които са пътували с „Бликсо“. Двама педераси, които се сменяли. Този тук е Одур: затворихме го в една килия за задържане и е изплашен до смърт. Носеше това съобщение за Грис: по време, когато никой на Волтар и не подозира, че Грис вече не е тук. По-добре направо го прочети.

Хелър въздъхна. Една официална заповед с искане за информация не беше нещо, за което си струва да се притесняваш. Той я прочете:

ГЕНЕРАЛЕН ЩАБ НА АПАРАТА

За: Солтан Трис

Низова изпълнителна секция 451

Чрез настоящото ви задължаваме да предоставите цялата информация за съвременните защитни средства на планетата Блито-3 с местно име Земя.

Трябва прилежно да съберете веднага и без отлагане информация за броя на отрядите и населението, които трябва да бъдат унищожени.

Ще ни дадете вашата преценка за потенциалните гнезда на съпротива, които могат да се оформят и трябва да бъдат премахнати.

Вашата преценка за необходимата информация трябва да се базира на факта, че при общото нападение ще бъдат използвани само силите на Апарата, така неточността е задължителна, без да се допускат резерви или допълнения от Волтар на отряди на Апарата.

Пълномощието за тази заповед се съдържа в Нареждане 345-nb-45б-Блито-3 на Шефа на Апарата, което е прикрепено към настоящата заповед.

Капитан Молдинг

Секретар на Генералния щаб

ОФИЦИАЛНО

Хелър прелисти и зачете следващата страница:

ВЪНШЕН ОТДЕЛ​.

ШЕФ НА АПАРАТА

За: Генералния щаб на Апарата

345-nb-456-Блито-3

Стана ясно, че чужди на интересите ни сили действат отвътре на посочената планета.

Ако в определен момент доставката на опиум, хероин или амфетамини от посочената планета престане, вие трябва да изтеглите всички сили на Апарата от въстанието на Калабар, да продължите действията на посочената планета Блито-3 и да осъществите пълно унищожение от Клас-1, като премахнете защитните й средства и унищожите населението, но внимавате да запазите само жителите на Афийон, Турция, зоната за производство на опиум, както и заводския комплекс на „Ай Джи Барбън“ в Ню Джърси, САЩ.

Не се съобразявайте с Графика за нахлуването.

Планирайте действията без съдействието на Армията или Флота:

Това е най-висшият ви дълг. Започнете да планирате действията веднага.

ЛОМБАР ХИСТ

Шеф на Апарата

ОФИЦИАЛНО

— Е — каза Хелър, — ти задържаш пристигащите товароносачи, но сега, понеже не е изминало достатъчно време, за да разбере той, че те няма да се върнат, вероятно още не знае за липсата на някоя доставка. Това планиране…

— По-добре поговорете с човека, когото държим в съседната стая, сър — прекъсна го Фахт бей и натисна един бутон.

Двама от охраната вкараха капитан Болц. Косматите му гърди се надигаха от възмущение.

— Болц, — обърна се към него Фахт бей, — това е кралски офицер Джетеро Хелър, военен инженер от Флота, който действа по свое собствено усмотрение, тоест официално. Добре е да му кажеш това, което каза и на нас.

— Много Неща имам да кажа! — изръмжа Болц. — Зная, че като проклет Кралски офицер, можете да ме унищожите, но ще си кажа каквото имам така или иначе! Идвам тук невинен като девица, върша си работата на капитан на товароносач към Апарата, движа се два дни по-бързо заради доброто управление на кораба и какво намирам? Цялата база с отличителните знаци на Флота? Заповед, която поставя кораба ми под задържане! Мисля, че всички сте полудели напълно!

— Много е възможно — отвърна Хелър, — и аз съжалявам за всичките неприятности. А сега ми кажете каква информация сте имали.

Болц позагуби малко от решителността си. Той погледна надолу към големите си крака и ги размърда стеснително.

— Ами, тия приятелчета тук знаят много добре, че превозвах контрабандно уиски и вероятно са ви казали. Един капитан, на когото никога не плащат, трябва да вади някакви пари все пак…

— Информацията — каза Хелър неотстъпно.

— Добре де, като качих уискито на борда, нямах място за товар от амфетамините на „Ай Джи Барбън“ и ги оставих в един склад тук.

— И когато пристигна на Волтар някой забеляза това? — попита го Хелър.

— Ами, амфетамините бяха в описа на товара — каза Болц, — но ги нямаше на борда. Зная, че Хист винаги проверява доставките на наркотици дали отговарят на описите, защото винаги когато се опитам да скрия малко товар, той идва лично и започва да крещи.

— Значи вече е имало прекратяване на доставките — каза Хелър, като погледна отново към нареждането на Генералния щаб на Апарата. — Сега ми доведете хомосексуалиста.

Фахт бей го поведе надолу през тунелите и най-сетне стигнаха до килията за задържане.

Вътре седеше Оу Диър, а красивото му, гримирано лице беше обляно в сълзи. Той разпозна по снимките във волтарианската преса от предишната година Джетеро Хелър.

— Оу — изхлипа той, — кралски офицер. Имам една молба, преди да ме убиете: отнесете магическата пощенска картичка обратно, за да не убият майка ми.

— Никой няма да те убива — прекъсна го Хелър с нотка на отвращение. — Единственото, което искам от теб, е всякаква информация, която имаш от Грис.

— Къде е Грис?

— Очевидно е мъртъв — отвърна Хелър.

— Наистина ли? — възкликна Оу Диър. — О, каква направо страхотна новина! Нямам търпение да кажа на Туу-Туу! Ще направим парти, за да го отпразнуваме! Аз ще купя панделките…

— Информацията — прекъсна го Хелър.

— Че съобщението от Генералния щаб беше много спешно — каза Оу Диър, — че трябваше да държа Грис на крак денонощно, за да изпълни заповедта и че трябваше да се върна с нея.

Фахт бей се обърна към Хелър:

— Това означава поне три месеца, докато нападнат. Шест седмици обратен път, шест седмици за флотата на Апарата за нахлуване да дойде дотук. Прибави времето, което им е необходимо, за да се съберат и натоварят.

Хелър попита Оу Диър:

— Това ли е всичко, което знаеш?

— Имаше съобщение, в което убеждаваха Грис, че той ще е следващият шеф на Апарата, само, при условие че доставката на наркотици не спре.

— Повишение? — възкликна Хелър. — Но нали Хист е шеф на Апарата?

— Ами планът е Хист да се придвижва нагоре към императорския трон. По всяко време. Това е всичко, което знаех, кълна се.

Твърде силно трепереше от страх, за да не му се повярва.

Когато си тръгваше, Хелър видя графиня Крек в края на коридора. Тя тъкмо излизаше от килията, в която все още беше затворен Утанч-полковник Гейлов.

— Скъпа, — каза й Хелър, — твоята женска интуиция май е била права. Апаратът е привел към действие плана си за използването на собствените си сили, за да смаже тази планета. Хист съвсем се е побъркал.

— Значи трябва веднага да се махаме от нея — каза графинята. — Ние и ти знаеш кой още не бива да сме тук, когато те я взривят.

— И да прахосам целия си едногодишен труд? — попита Хелър. — Планетата е хубава.

— Въпрос на вкус — отвърна графинята. — Психология, психиатрия, какви ли не невероятни перверзни и едно население, което дори не надига глас, когато някой ненормалник като Роксентър го управлява. Не си струва да бъде спасена, Джетеро. Давай по-добре да се махаме.

— Имаме още време — каза Фахт бей. — Ще им трябват повече от три месеца, за да дойдат и да нападнат планетата.

Хелър поклати глава.

— Ти преди колко време спря първия товароносач?

— О, оттогава трябва да са минали към четири седмици вече — отвърна Фахт бей.

Значи ще знаят със сигурност след две седмици, че не се е върнал. Само че Болц е този, който е стартирал всичко. Нямаш три месеца. Може да нямаш даже пет дни.

— Какво ще правим? — попита Фахт бей. — Когато разберат, че сме спрели доставката на наркотици, ще ни избият до един и веднага ще осъществят нахлуването. Няма да има за какво да се захванем, дори ако ни пропуснат.

— Спокойно, спокойно — каза Хелър. — Признавам, че това си е голям проблем. Трябва да направим така, че на всяка цена пациентът на Прахд да е на сигурно място, трябва да преместим тази база, както и да спасим планетата.

— Какво? — попита графиня Крек. — Ще се опиташ да се противопоставиш на цялата военна мощ на Апарата? Моля те, Джетеро, моля те. Не се опитвай да спасяваш тази планета.

— Ще измисля нещо — каза Хелър. — И искам да е ясно: каквото и да стане, ще положа максимални усилия да спася тази планета.

— Оу — възкликна графиня Крек с отчаян глас като гледаше твърдото изражение върху лицето на Хелър.

Никой от тях не знаеше, че преценката на нито един от тях не е вярна. Като му оставаха само четири дни до пристигането, един батальон на смъртта към Апарата приближаваше Земята с нареждането да открие всяко враждебно влияние в базата и да го разруши. В онзи момент това включваше всеки волтарианец на Земята, с изключение само на „Бликсо“, екипажа му, капитан Болц и Оу Диър. Това не беше пълно нахлуване все още, но можеше да означава подготовка за масово избиване. Ломбар щеше да полудее за отмъщение срещу планетата, която е застанала на пътя на амбициите му.

Крилете на смъртта плющяха над Земята.