Л. Рон Хабърд
Победа на злото (32)

Глава осма

Потеглянето се забави.

Всички затворници бяха натоварени. Шофьорите престъпници бяха седнали при управлението на въздушните карети. Обаче го нямаше Флик.

Мадисън огледа тъмния и песъчлив двор, като забеляза, че оръдието на бойната кула бе все още насочено към тях. Той искаше да се измъкнат от там, преди да се случи нещо нежелано. Не искаше да крещи и да причинява раздвижване.

И тогава видя някаква светлинка да идва от Модел 99. Той хукна нататък.

Флик се беше навел над един от екраните на таблото: на него триизмерни цветни карти спираха, сменяха се, замъгляваха се. Всички бяха на планини.

— Караш ни да чакаме — каза Мадисън нетърпеливо. — Давай да се махаме от тук. Какво за Бога пък правиш СЕГА?

— Търся някое място, където да заведа тая банда — отговори Флик. — Има много планини, но не е като на Калабар. На Волтар не мога да намеря никакви пещери.

— И за какво са ти пещери?

— За обучение! Една банда трябва да бъде обучена. Не можеш просто да ги пуснеш да изпълняват както им падне дадена работа. Всичко трябва да работи като часовников механизъм — цък, цък, цък! Значи, има някакви развалини от другата страна на планината Блайк — някакъв град, който бил разрушен при някакво въстание преди около десет хиляди години. И той би могъл да свърши работа, обаче само тоя еърбус може да прелети над планината Блайк. Въздушните карети не могат да летят на петдесет хиляди фута височина. Имам ПРОБЛЕМИ!

— Абе, Флик, не разбирам защо да не отидем в градската къща в Джой сити.

— О, не! Това би било измама!

— Е — каза Мадисън, — ти можеш да правиш каквото си искаш, но аз ще заведа МОЯТА банда там!

— ТВОЯТА банда — МОЯТА банда! Какво е това? Да не би да се разделяме? По дяволите, това може да доведе до война между бандите!

— О, трябва да предотвратим това на всяка цена — каза Мадисън. — Чуй сега, измислих компромисен вариант. Казаха ни, че 76-ият етаж е съвсем обикновен. Цялата плячка е на останалите четири етажа. Обещавам тържествено да не пускам никого да се качва на горните четири етажа.

Флик се намръщи. Премисли го. И тогава каза:

— Добре. Никой няма да ходи на горните четири етажа, докато не сме готови да ги ограбим. Значи решено. Отиваме на 76-ия етаж на градската къща.

Мадисън тръгна да излиза, за да даде знак на въздушните карети.

— Чакай малко — каза Флик. — Ще бъде адски подозрително да отидем в онзи луксозен квартал с банда затворници, които още са с райетата си. Полицаите ще ни покрият отвсякъде като одеяло. Първо ще отидем да ограбим някой магазин за дрехи.

— НЕ! — прекъсна го Мадисън.

— Да! — каза Флик. — Аз направих компромис за 76-ия етаж на градската къща. Сега и ти трябва да направиш някакъв компромис. Знам кой е магазинът за най-шикозно дамско и мъжко облекло, за което някога си чувал. ОГРОМЕН! Даже магазините за благородници вземат стоката си оттам. Освен това трябва да снабдя с униформа лакейката си: има ужасно големи цици, та ще ни е необходим богат избор, иначе няма да й намерим по мярка. И понеже трябва да намеря униформа за нея, просто ще облечем там и останалата част от бандата.

Мадисън го погледна отвратен.

— Името на магазина е „Стъклени одежди“. Намира се в покрайнините на Търговското градче, целият район е безлюден през нощта. Проверил съм го местенцето. Има само един пазач, който при това е много стар.

Като видя решимостта му, Мадисън се почувства безсилен.

— Страхувам се, че аз ще чакам навън.

— Ами добре. Ти ще бъдеш този, който свирва при опасност. — И Флик изскочи навън, хукна към въздушните карети, като нареждаше на шофьорите да го следват и прошепваше на всеки един от тях, че сега ще направят първата си акция и ще се снабдят с малко дрехи.

Не след дълго те се понесоха в небето, след като напуснаха двора на затвора, и се спуснаха надолу по брега. Луната се беше показала и къпеше нощта в мека зеленикава светлина. Огромният силует на Местния затвор на Конфедерацията изчезна зад гърба им. След това изчезнаха и планините.

Флик си тананикаше щастливо.

— Човече, отиваме на първата си акция!

Мадисън погледна надолу. Носеха се успоредно на окъпания в лунна светлина бряг, а крайбрежното вълнение оставяше дълги панделки по пясъка.

Мадисън погледна назад.

КАРЕТИТЕ ГИ НЯМАШЕ!

— СПРИ! — изкрещя той на Флик. — Караш твърде бързо!

— КАКВО? — попита Флик — Няма ли ги каретите? Карах само с триста. Тия карети съвсем лесно вдигат четиристотин! Избягали са!

Той завъртя във въздуха Модел 99 и пусна скенерните прожектори да шарят из цялото небе.

НИКАКВИ БИБИПКАНИЯ!

Никакви следи от въздушни карети на екрана.

— Ей, бибипка им! — вбеси се Флик. — На това му се вика благодарност! Тъпите бибипци са се отнесли на някоя своя акция!

— Нека да се върнем по пътя, по който дойдохме — каза Мадисън. — Може да са катастрофирали. Можеш ли да претърсиш земята с нещо?

Флик занатиска копчета и намери лъчов детектор на метал, който работеше и отчиташе.

Хукнаха обратно към осветения от луната пясък. Върховете на планините се показаха още веднъж на север, когато те се върнаха.

И тогава ЗВЪН. ДВА ПЪТИ. ТРИ ПЪТИ!

Долу на пясъка имаше три въздушни карети!

Като се страхуваха от най-лошото, Флик и Мадисън полетяха право към тях и минаха много наблизо.

КАРЕТИТЕ БЯХА ПРАЗНИ!

— О, Боже — изстена Флик — избягали са навътре към сушата! Никога няма да ги намерим в тоя шубрак. Къде, за Бога, е бутонът за улавяне на телесна температура?

— Не ти трябва — каза Мадисън. И посочи.

Групата не беше навътре в сушата. А към крайбрежното вълнение. Биеха ли се?

Модел 99 се завъртя почти над главите им и се приземи с удар на пясъка. Мадисън изскочи.

Навсякъде търчаха осъдени!

ЮХУУ, крещяха те, ЮХУУ!

Мадисън хвана ръката на една гола жена, докато минаваше покрай него. Но тя се откопчи като крещеше ЮХУУ!

Той забеляза един мъж, който беше спрял, за да си поеме дъх, и бързо отиде при него. Беше един от готвачите със специални знания за доставката на храна.

— Какво става тук? — Мадисън попита голия мъж.

Той още не си беше поел въздух, но накрая каза:

— Страхувам се, че вината е моя, шефе. Вашият лейтенант Флик ни каза, че ще си набавим нови дрехи тази нощ, и аз рекох на останалите: „Да изхвърлим тия парцали!“. Мисля, че малко се ентусиазираха.

Откъм лакътя на Мадисън дойде глас. Беше на режисьора, който — гол, както майка го е родила — каза:

— Не е ли страхотно? Само ако операторът ми имаше камера, можех наистина да го вкарам в кутията. И да го покажа като „Обредите на морската богиня“. Дявол да го вземе, все пак ще го режисирам. ТИ ТАМ! ГРАБНИ ОНАЗИ ЖЕНА И Я ХВЪРЛИ ОТ СКАЛИТЕ!

Мадисън хукна обратно към Модел 99. Еърбусът имаше всеки познат уред за производство на шум: сирени, клаксони, пищящи лъчове, виене и взривяване на бомби. Той ги задейства едновременно. Страховита смесица от звуци полетя по вълните и пясъка. От водата започнаха да излизат голи затворници и да търчат от дюните, за да видят какво става.

Мадисън намери копче за широк лъч и го натисна. Сцената незабавно стана светещо жълта.

Сега Мадисън беше заобиколен от банда голи тела. Той ги преброи набързо. Последният току-що пристигаше: сега вече бяха четирийсет и осем.

— По дяволите! — извика Флик над бумтенето на крайбрежното вълнение. — Как ще си свършим работата без дрехи?

— Ти каза, че акцията е за набавяне на дрехи — провикна се някой.

— Точно така! — добави втори.

Една жена извика:

— Можете да ни биете, но пак няма да облечем отново тия парцали!

Мадисън усети бунт във въздуха. Той даде знак на Флик да мълчи.

— Мисля, че направихте точно каквото трябваше! — извика той. — Само нека тия парцали да не останат да лежат тук. Хората ще си помислят, че някой е избягал. Така че ги съберете и да тръгваме.

Тълпата се разпръсна.

След малко всички парцали бяха събрани на една огромна купчина точно до разделителната линия между водата и сушата. Някой донесе лазерна запалка от въздушните карети и я задейства.

Това щеше да бъде добре, но някой бързо донесе съчки и ги струпа върху огъня, а после друг донесе още и така се получи голям лагерен огън. Намериха това за страхотно и като се хванаха за ръце, затанцуваха около него в два кръга, които се движеха в противоположна посока.

Тогава по незнайно какъв начин започнаха да се подават от ръка на ръка кексчета и газирана вода от чекмеджетата на Модел 99. Бяха ограбили еърбуса!

После насядаха около огъня, започнаха да пекат кексчетата на дълги пръчки и да гълтат газирана вода от кани. А някой започна да пее някаква песен!

И дойде радост

за тъжните момчета.

Да пием за пазачите,

с които се закачаме.

Да пием за тъжните момчета,

пий, пий, пий.

Да сдъвчем тяхната плячка,

дъв, дъв, дъв!

Нагоре по задните им части,

ума им ний да вземем.

Да пием за живота на престъпника!

Флик беше кипнал.

— Ама че банда! Смъмри ги, шефе! Вразуми ги! Имат да вършат работа тази нощ!

— Ти ги смъмри и вразуми — отвърна му Мадисън.

— Ти си шефът. Трябва да се научат да имат респект към теб.

— Ти си лейтенантът. Ти трябва да ги научиш да имат респект към мен.

— Отвратен съм — каза Флик. — Отивам да седна в еърбуса.

Кексчетата бяха изчезнали. Каните с газирана вода бяха празни. Бяха свършили главотръса и сега пушеха цигарите.

Мадисън стана. Каза, като надвикваше прибоя:

— Добре. Става късно. Хайде да тръгваме.

— Само да измием пясъка от себе си! — извика някой.

Чу се шумно търчане към морето и всички започнаха да се боричкат във водата.

Едно момиче от цирка, чието тяло блестеше на лунната светлина, изскочи от водата и побягна към Мадисън. Други три я следваха доволни по петите. Мадисън си мислеше, че те просто гонят първото, докато тя не скочи върху него. Сграбчи го с вик. Другите скочиха върху него.

— Хайде, идвай вътре! — завикаха му те.

Съблякоха дрехите му толкова бързо, че той не можа да се усети как остана гол. Леле, тия момичета бяха експерти по събличането!

Занесоха го право в морето и го хвърлиха в зъбите на една приближаваща вълна. Мадисън се показа на повърхността, като бълбукаше и махаше с ръце.

Нещо го дръпна надолу. Още не си беше поел въздух. После се оказа на повърхността, а те го носеха.

Блъскани от вълните, четири момичета го изнесоха отново на сушата. Мадисън кашляше, кихаше и се опитваше да си поеме въздух.

Държаха го хоризонтално на шест фута от земята.

Замъгленият му поглед различи лица, които тичаха към него.

Щяха да го затрият!

Огледа се наоколо разтревожено.

На фона на светлината от огъня и от колата очите им просветваха. Като на вълци?

Изведнъж започнаха да тананикат:

— ХИП! ХИП! ХИП! ХИП!

Това, което поддържаше марша им наоколо някакъв вик на затворник или пазач ли беше?

Вървяха към огъня. Вътре ли щяха да го хвърлят?

Вече го носеха около огъня. Нещо като дивашки ритуал.

— ХИП! ХИП! ХИП! ХИП! — като индианци или диви животни!

И тогава изведнъж всички спряха. Един мъжки глас — този на режисьора? — започна някакъв напев, като изпяваше един ред, а другите му отговаряха.

— Коя е бандата?

— НИЕ СМЕ БАНДАТА!

— Коя е шайката?

— НИЕ СМЕ ШАЙКАТА!

— Кой е шефът?

— ТОЙ Е ШЕФЪТ!

И хвърлиха Мадисън във водата!

Той излезе като шляпаше.

Повече не му обърнаха никакво внимание. Бяха се запътили вкупом към въздушните карети.

Без да знае как да приема всичко това, но с твърдото убеждение, че не от такъв имидж и респект се нуждае, Мадисън се запъти самотен към мястото, където му бяха съблекли дрехите.

Той се избърса с долната си риза и облече отново дрехите си.

Огледа наоколо, за да види дали нещо не е изпаднало от джобовете му. Нищо нямаше по земята. Той потупа джобовете си. Личната му пластинка беше там. Но тогава усети липсата на нещо изпъкнало, което трябваше да бъде на гърдите му. Опипа отново.

ПОРТФЕЙЛЪТ МУ С 48 ХИЛЯДИ КРЕДИТА БЕШЕ ИЗЧЕЗНАЛ!

Усети как пребледнява.

Погледна въздушните карети в далечината на лунна светлина. Всички се бяха качили и чакаха да потеглят.

Потръпна при мисълта, че пак ще трябва да се разправя с бандата.

Това реши проблема. Най-напред трябваше да поработи над собствения си имидж. Приближи се към Модел 99.

— Ама че банда — измърмори Флик. — Сбирщина гадни плажни бибцпци, тръгнали на почивка.

Мадисън се отпусна на седалката. Не можеше никак да се съгласи с Флик. Бандата беше сбирщина от престъпници. Той обаче нямаше да каже на Флик, че са му откраднали портфейла — нямаше смисъл да нарушава имиджа си още повече.