Л. Рон Хабърд
Победа на злото (35)

Глава втора

Блещукащите светлини и паркове на Джой сити се простираха като симфония от форми и искри. Даже по това време на деня надписите и декорациите блестяха като скъпоценни камъни и слънца, осветяващи повече от сто квадратни мили, посветени на веселието и радостта. Тук беше също събрана в невероятно високи сгради, широки кубета и обширни полета увеселителната индустрия на Конфедерацията, доминирана от една сребърна полусфера, която заедно със заобикалящите я небостъргачи и паркове, образуваше „Вътрешен обзор“. Докато летяха в едно въздушно платно близо до него, Мадисън беше впечатлен: Ен Би Си, Си Би Ес и Ей Би Си заедно щяха да запълнят само една от тези сгради. Започнаха да му текат лигите, когато си помисли какво може да направи с тези съоръжения, които стигаха до 110 планети. Като концертиращ пианист, който съзира великолепен инструмент, и той почувства болезнено желание да сложи ръцете си върху него. О, какви тонове само щеше да извади! А на всичкото отгоре в джоба му беше заповедта от Лорд Снор, която щеше да му позволи да го направи!

Вниманието му беше привлечено от това, че Флик намали скоростта. Приближаваха градската къща, която беше принадлежала на генерал Лууп.

Сградата стоеше като стоманена плоскост, окъпана в зеленикава светлина. Най-горните четири етажа нямаха прозорци, но затова пък останалите 76 имаха. Една странна на вид сграда с груба архитектура: тя самата беше един огромен правоъгълник, всичко останало около нея — също. Мадисън си беше помислил, че има някаква преувеличена представа за размерите й, но когато сега я погледна, докато се спускаха към нея, той видя, че тя наистина е широка колкото пространствата между две нюйоркски пресечки и дълга колкото три. Огромна!

Като се спускаха по-надолу, той огледа наоколо. Изненада се да види, че се намират много далеч от най-високата и голяма сграда в този район: макар и разделени от нея с обширни паркове, много други сгради бяха доста по-високи и с много по-елегантната си архитектура повечето от тях покриваха много по-голяма площ. Тази стоманена правоъгълна форма определено беше някаква странност в пейзажа на веселия Джой сити: нещо като мрачна челата плоскост. За какво му е било на генерал Лууп цялото това пространство? И защо наследниците му бяха толкова нетърпеливи да се отърват от него, та бяха готови да приемат каквато и да било цена?

Флик приземи еърбуса срещу снабдения с прозорци 76-ти етаж на около сто фута от стената на сградата. Каза на въздушните карети да се наредят в редица вляво от еърбуса. Той държеше една кутия в ръка.

— Намерете една червена точка — говореше им той — и продължете по посока към нея. Ей ти, номер две, влез в строя: ако повредиш каретата, ще ти отрежа главата!

Мадисън погледна над рамото на Флик през предното стъкло към сградата през празното пространство. Погледна надолу. Леле! От това място земята беше много далеч от тях. Погледна един дигитален циферблат на таблото пред Флик: пишеше, че са на 915 фута над парка под тях! Погледна и нагоре. Върхът на сградата се издигаше на още двеста фута нагоре!

Един заблуден порив на вятъра ги заклати. Един облак като тънка ивица премина като призрачна ръка между еърбуса и сградата. Леле! Мадисън изведнъж осъзна, че се намира почти на такава височина, каквато е тази на Емпайър Стейт Билдинг! Огледа се наоколо: няколко конструкции в този район бяха доста по-високи. Това възвърна куража му, макар и малко зашеметено. Е, тяхната сграда НЕ беше висока колкото Емпайър Стейт Билдинг, но пък покриваше около шест пъти по-голяма площ! Значи беше по-стабилна. Той се почувства по-добре. Тогава пред светлините им премина още една облачна ивица, която много повече приличаше на призрачна ръка, даже сякаш сви пръсти, за да го сграбчи. Той се почувства по-зле.

— Защо се бавим? — попита той Флик.

— Тия тъпи шофьори не могат да си намерят червените точки на стената на сградата. Цялото празно пространство наоколо е за хангари. Аз намерих нашата синя точка ей там. Виждаш ли я?

Мадисън видя проблясващата синя точка. Нямаше обаче никаква врата!

— Не мога да вляза, докато тия курешки, дето ги сложихме да карат каретите, не си намерят техните точки. Тъпите примати ще си останат тук цяла нощ. А пък ако ги пусна да влязат през отвор за пътнически апарати, ще се разбият с целия този багаж по таваните им.

Преплитащите се гласове в микрофоните на Флик ставаха все по-изнервени.

— О, по дяволите — каза Флик. — Това червено копче тук трябваща е за задействане на техните точки. Забравих да го натисна. — И той го натисна.

Карети едно, две и три отговориха незабавно. Бяха видели червените си точки.

— Ама, по дяволите — каза им тогава Флик. — Карайте натам!

— Към онази стоманена стена? — дойде общият въпрос. Всички бяха на мнение, че ще се разбият.

— Ти им кажи — обърна се Флик към Мадисън и бутна микрофона към него.

Като се чудеше дали изпраща 48 човека на сигурна смърт, той каза:

— Говори шефът. Карайте!

Недоволно мърморене.

Трите въздушни карети потеглиха към червените точки и стоманената стена.

Възклицания на изненада.

Невидими насочващи лъчи ги бяха уловили — и трите поотделно. Стоманата се разтвори. Сградата ги погълна!

Флик подкара право напред. Лъчите уловиха Модел 99. Точно когато бяха сигурни, че ще срещнат твърдата стомана, пред тях не остана нищо.

Чу се тихо тупване, когато се приземиха. Включиха се ярки светлини. Намираха се в хангарите на 76-ия етаж.

Флик излезе. Провикна се към специалиста по електрониката.

— Ще направиш лъчи, които да улавят само тия карети! Не съм някоя бавачка, която ще стои тук цяла нощ. Ще направиш и за еърбуса, за да влиза и излиза свободно!

Мадисън се огледа наоколо. Мястото беше обикновен хангар с врати, които водеха към коридори. Тук можеха да се поберат двайсет до трийсет превозни средства.

— Всички да излизат! — крещеше Флик. — Намерете къде да стоварите всичката храна. Намерете коридор до някакви бани и разтоварете там еърбуса. След това си намерете жилища за себе си и занесете там всичките дрехи.

Бандата се беше събрала около Флик и сега се разпръсна.

— Чакайте — намеси се Мадисън. — Тук има сапун и козметични средства, които са достатъчни да се изкъпе целият Апарат. Искам всеки един от вас да се къпе, къпе, къпе — преди да си легне. Разбрано?

Те отново се разтърчаха.

— Чакайте! — провикна се Флик. — Още едно нещо: никой от вас, ама никой да не ходи на НИКОЙ от горните етажи. Останете на този етаж, 76-ти. Ако се качите по-нагоре, това ще бъде измама! Трябва да планираме как да ограбим горните етажи, така че не си играйте с огъня! Разбрано?

Всички бяха разбрали, или поне така казаха, и се захванаха на работа.

Мадисън започна да се разхожда.

Минаваше през врати, които нито се отваряха, нито се затваряха и това малко го пообърка, но си каза, че сигурно ще свикне с него. Докато вървеше по един коридор, забеляза, че на всеки стотина-двеста фута има канали, които очевидно слизаха на нивото на улицата: бяха просто излъскани правоъгълни шахти и той се чудеше дали ако въобще набере смелост да пристъпи в празното пространство, ще може да се надява, че няма да падне от 912 фута височина. Беше пъхнал в джоба си едно шишенце сапун, докато беше на козметичния щанд: сега го извади и го пусна в една шахта като се чудеше какво ще стане.

То полетя надолу с главозамайваща скорост. Мадисън се заслуша за далечно разбиване.

Изведнъж шишенцето се появи отново на неговото ниво. Просто си стоеше по средата на шахтата. Вероятно беше стигнало до дъното, не беше излязло на улицата, както се очакваше, и се беше върнало до нивото на етажа.

Мадисън посегна към шахтата и взе дълго пътешествалото шишенце. Сложи го в джоба си, като се чудеше дали някога ще набере смелост да използва тези асансьори. Реши, че предпочитаща се специализира по еърбусите.

Започна да наднича по стаите. Приличаха на салони и спални помещения, които човек може да очаква, че ще имат най-консервативните богаташи в цивилизация като тази: шикозни, но малко с военен стил, даже застинали. Усещането беше такова, сякаш някой беше скалъпил манастир от най-скъпи материали. В атмосферата нямаше нищо топло или уютно. Мадисън обаче си даде сметка, че може много добре да се възползва от всичко това: всичко беше в огромни количества. Намери много голямо потенциално пространство за офиси. Намери за себе си внушителен апартамент и огромни прозорци, които разкриваха фантастична гледка към Джой сити и комплекса на „Вътрешен обзор“.

Надолу по един коридор, където бяха струпани козметичните препарати, той дочу теченето на вода и викове.

Изведнъж усети, че в стаята имаше още някой, който стоеше зад него. Обърна се.

Беше едно от момичетата от цирка, което се казваше Тротър. Беше висока и приличаше на статуя, брюнетка и доста красива. Беше по нощница, която беше широко отворена отпред от голия бюст до босите пръсти на краката и нямаше върху себе си нищо друго.

Мадисън се дръпна.

— Облечи си някакви дрехи! — каза й той.

— Ти ни нареди да си вземем работното облекло! — отвърна му Тротър. — Това СА моите работни дрехи. Какво не е наред?

— Моля те, върви си — каза Мадисън.

— Капитане, — рече Тротър, — дойдох само да те предупредя за другите пачаври. Ти си малко склонен към нехайство, но не бива да им се доверяваш. Знаеш ли, че някои от тях са престъпници?

Мадисън отстъпи назад. Те ВСИЧКИ бяха престъпници, включително и самата Тротър. А тя беше внушителна жена, ужасна заплаха!

— Колкото до мен — каза Тротър като се приближи прелъстително към него, — аз съм различна. И ще ти го докажа.

Мадисън не можеше да отстъпва по-назад, освен ако не се отвореше прозорецът. Тя обаче продължаваше да настъпва напред. Вече се беше изкъпала и той беше обгърнат от аромата на парфюм. Тя протегна ръка.

И тогава той усети нещо в дланта си! Но това не бяха пръстите й!

Той бързо погледна надолу.

ПОРТФЕЙЛЪТ МУ!

Зяпна към Тротър. След това нетърпеливо прерови портфейла.

— Виждаш ли? — каза Тротър. — Можеш да ми имаш доверие. Не исках някой да те обере, когато те награбихме на плажа, така че просто напъхах портфейла ти между краката си. Но това не е всичко, което може да се напъха между тях, хмм?

Мадисън провери картите — всичките бяха там. Преброи 48 хиляди кредита — всичко си беше на мястото!

— Б-б-благодаря — каза той.

Тя се плъзгаше все по-близо до него и вече беше твърде близо.

— Просто не бива да оставяш разни ценни неща да се търкалят наоколо с такава банда до себе си. Единственото търкаляне трябва да става в леглото, хмм? Веднага забелязах колко си сладък и си помислих, че е добре да те защитавам. Така че защо просто не оправя онова легло ей там и да се пъхнем в него. Мисля, че услуга като тая, която току-що ти направих, заслужава една малка наградка, хмм?

Опа, за Мадисън това беше спешен случай. Голите й гърди вече докосваха сакото му, а нощницата й се беше отворила още повече. Той бързо обмисли ситуацията.

— Тротър — обърна се той към нея, като придоби най-честния си и почтен израз, — ти си толкова опустошително красива, че те фиксирах от първия момент. Толкова си висока, толкова хубава, ходиш с такава изящна грация, че караш да забият и сърцата на най-студените и безразлични мъже.

Очите й заблестяха. Голите й гърди се повдигнаха от разтреперана въздишка на задоволство.

— И заради това — продължи Мадисън, като се молеше номерът му да мине, — ще те запазя да бъдеш звезда на първия порнофилм, който ще направим.

— Филм с голи бибипи? — възкликна Тротър.

— Да, наистина — отвърна Мадисън, — с мъже, които се катерят по теб, снимани от най-добрите ъгли. Цяла банда мъже, които се борят помежду си за това кой първи да те има, докато ти стоиш горда и надменна, отблъскваш ги с крак, докато накрая сваляш една златиста нощница, като се разголваш напълно пред камерата, след което презрително посочваш с пръст този, когото си си избрала, и тогава го правите върху покрито с коприна легло, докато другите се въргалят на пода и скимтят.

— Горещи светни! — възкликна Тротър. — И аз съм звездата?

— Да, разбира се! — отговори Мадисън.

— О, гърмящи змии! Нямам търпение да кажа на момичетата!

Тя изхвърча навън с развята нощница. Мадисън бързо провери как може да заключи вратата.

Животът си имаше заплахите. Но той почувства как в него се надига увереност. Тя се беше хванала на образа, който той беше изградил и го беше погълнала, заедно с кукичката, кордата и плувката. Мадисън отново се радваше на триумф. Но не беше изненадан. В края на краищата това беше професията му, а той беше специалист в нея!

Филмите, които щеше да направи, нямаха нищо общо с Тротър. Щяха да са изпълнени с всичко, което щеше да допринесе за изграждането на един нов имидж на Хелър, образ, който щеше да се запечата завинаги в съзнанието на хората: на престъпник! Преследван и гонен от всички! Толкова известен, че чак да не повярваш!

Той отново се обърна към прозореца. Чудя се, мислеше си той, къде ли е Хелър точно в този момент. Вече търсен заради генералната заповед, той вероятно сега трепереше сам в някоя тъмна пещера, неизвестен и лишаващ следващите поколения от потенциалната си лоша слава. Е, помисли си Мадисън с уверена усмивка, аз мога да поправя това. С този екип мога да направя каквото си поискам!

О, боже, нямаше ли да е горд мистър Бери? Какъв триумф за добрите, простички, стари Земни връзки с обществеността! Каква възможност да покаже на какво всъщност е способен!