Честър Хаймс
От любов към Имабел (6)

Глава шеста

Като се събуди, Джексън се намери на кушетката, завит с две мръсни одеяла. Ставите му се бяха вкочанясали като на мъртвец и главата го цепеше, сякаш пробиваха черепа му с бормашина. Здрачът люто изгаряше очите му, а устата му бе пресъхнала.

Внимателно изви врата си, като че ли се боеше да не го прекърши. Видя Голди седнал до масата в раздърпаната си черна роба, но без перука и покривало. Пред него на масата имаше канче с похлупак. Отстрани беше оставен самун бял хляб, нарязан на филии и увит в пергаментова хартия, както и половин бутилка уиски.

В стаята беше задимено, въздухът изглеждаше синкав и миришеше на керосин. Беше студено.

Голди седеше замислен, духаше по златния кръст на шията си и го лъскаше с носна кърпа, посивяла от мръсотия.

Джексън отметна одеялата, изправи се, залитайки, черните му ръце сграбчиха дебелия мазен врат на Голди и започнаха да го душат. По черното му лице избиха капки пот като мехури от шарка. Очите му бяха червени и блестяха като на луд.

Очите на Голди се изцъклиха и лицето му стана пепелявосиво. Изпусна кръста, сключи ръце на тила на Джексън, натисна го с всичка сила надолу и главите им се удариха една в друга. Столът му се прекатури назад и го събори по гръб. Джексън полетя отгоре му, но и двамата бяха зашеметени от сблъскването. Бутилката уиски падна на пода, но не се счупи и се търкулна под кушетката.

Одеялата бяха паднали върху керосиновата печка, започнаха да тлеят и замириса на изгоряла вълна и памук.

Двамата братя се замитаха по пода и сумтяха като гладни канибали в бой за някоя задигната мръвка. Най-накрая Голди заби крак в корема на брат си, натисна по-силно и успя да се освободи.

— Какво ти става бе, човек? — задъхано изрече той. — Да не си откачил?

— Упоил си ме! — изхърка Джексън.

Одеялата върху печката се запалиха.

— Виж какво направи! — извика Голди и се опита да освободи левия си крак от диплите на полата и да се изправи.

Стиснал ръба на масата, Джексън се мъчеше да стане и събори хляба, а после се спусна към горящите одеяла и ги настъпи. Грабна горящата купчина, за да я изхвърли навън, но отвътре беше сложен катинар.

— Отвори вратата! — закашля се той.

От пушека в стаята нищо не се виждаше.

— Заради теб съм изгубил ключа — обвини го Голди, като лазеше по пода и опипваше с ръка. — По дяволите, помогни да го намерим! — извика той ядосано.

Джексън пусна одеялата на пода и затърси ключа на четири крака.

— За какво е необходимо да заключваш непрекъснато тая врата? — запита недоволно.

— Ето го — каза Голди. Изправи се на крака и също стъпи на хляба.

Джексън изрита одеялата в коридора.

— Някой ден ще те намерят мъртъв в тая заключена стая — каза той.

— Ама че ти е детски акъла! — каза Голди, бутна брат си настрани и отиде за вода, та да залеят димящите одеяла. След туй разкъса един кашон, подаде парче картон на Джексън, за да му помогне да разсеят дима от стаята и занарежда:

— Аз, глупака, да се мъча да ти помагам — брат си ми, няма що, а ти — нахвърляш се направо да ме убиваш.

— Твоето помощ ли е? — изръмжа Джексън, докато размахваше парчето картон във въздуха. — Дойдох при теб да ми помогнеш, а ти ми слагаш опиати в чашата.

— Абе яж и си затваряй устата!

Джексън вдигна стъпкания хляб, поочисти го, седна на масата и отхлупи канчето. До половината беше пълно с варени свински крачета, грах и ориз.

— Това е, друго няма — каза Голди.

— Нищо, аз ги обичам — отвърна Джексън.

Голди сложи отново катинара на вратата. Очите на Джексън го проследиха неодобрително. Голди измъкна бутилката с уиски изпод кушетката и му наля. Джексън погледна чашата подозрително. Голди го наблюдаваше със злоба в очите.

— И на мама не би се доверил май, а? — каза той и отпи от чашата, за да покаже, че в нея няма опиат.

Джексън сръбна и лицето му се изкриви.

— Ти ли си го правил?

— Абе, човек, стига си ми дотягал! Да не би да си дал пари, та да ти купя добро уиски? Тъй че не дрънкай, ами пий!

Джексън започна да яде с обиден израз на лицето. Голди си приготви спринцовка кокаин и морфин и заби иглата с тиха наслада.

— Позвъних у хазяйката ти — каза той след известно време. — Имабел не се е прибрала.

Джексън спря да дъвче.

— Ще изляза да я търся.

— Излез, ако искаш да те спипа първото ченге, което срещнеш. Шефът ти се е оплакал и има издадена заповед за арестуването ти.

— Не ме интересува! Може да е загазила.

— Нищо й няма! Не тя, а ти си загазил.

Джексън пусна оглозганото кокалче върху купчината на масата, обърса уста с опакото на ръката си и погледна Голди, възмутен до крайност като същински пуританин.

— Я слушай! Да не мислиш, че ще кисна тука, когато са ми свили парите и са ми отмъкнали момичето. Аз живея с тая жена и ще отида да си я търся.

— Пийни и се успокой! Тая вечер няма да я намериш. Я си помисли малко.

Наля му още. Джексън погледна чашата с погнуса, после я пресуши наведнъж и пое дълбоко дъх.

— Какво да му мисля?

— Ами и аз това искам да разбера, какво друго държеше тя в куфара си?

Джексън отпусна клепачите си. Яденето, алкохолът и спареният въздух в затворената стаичка му действуваха приспивателно.

— Семейни антики.

— Измисли нещо по-подходящо.

Съзнанието на Джексън започна да се замъглява, а в същото време той подозираше, че Голди се опитва да го измами.

— Медни тенджери, тигани и купи — кресна ядосано той. — Това, което са й подарили, когато се е омъжила.

— Медни тенджери! Тигани и купи! — Голди го изгледа с недоверие. — Искаш да повярвам, че се е дигнала с оня дългия, за да си готвят?

На Джексън му се спеше толкова много, че едва държеше очите си отворени.

— Престани с тоя куфар! — изръмжа той войнствено. — Ако искаш да ми помогнеш, просто ми помогни да я намеря и не се бъркай в нейните работи!

— Точно туй правя, братле — отвърна Голди. — Просто се опитвам да ти помогна, за да намериш приятелката си. Но все още не зная какво точно търся.

На Джексън толкова му се спеше, че не му отговори. Опъна се на кушетката и моментално заспа.

— Много силно излезе — промърмори Голди.