Честър Хаймс
От любов към Имабел (13)

Глава тринадесета

Когато Дългия и Имабел излязоха на улицата първата полицейска кола виеше по Осмо Авеню със сто и петдесет километра в час и червеният й сигнал проблясваше в черната нощ като очите на демон, изпуснат от пъкъла.

Неговата кола бе далеч. Опита кадилака на Гюс, но той бе заключен. За щастие до тротоара пред кадилака бе спряло такси.

Дългия погледна Сестрата на милосърдието на задната седалка и разпозна чернокожата монахиня от супермаркета „Блъмстайн“, за която му бяха казали, че е ухо. Рязко отвори вратата, вмъкна се пръв и придърпа Имабел.

— Нещастен случай! — извика той на шофьора. — Бързо към болницата „Никърбокър“! Жена ми глътна отрова! Трябва да я закарам в болницата! — обясни после на монахинята.

Макар изгарянията по бузата и врата на Дългия да не бяха откъм страната на Голди, той вече бе забелязал дупките по рамото на жълто-кафявата му престилка и бе разбрал, че освен всичко друго, са разливали и киселина. Бе чул стрелбата и знаеше, че при толкова много изстрели от двамата безпогрешни майстори Гробаря и Ед Ковчега не можеше да няма мъртви. Само да не е Джексън, молеше се той, иначе трябваше да търси начин сам да се добере до куфара. А това нямаше да е леко, тъй като Имабел не знаеше, че той е брат на Джексън.

Засега най-важното бе да не събужда съмнения у тях.

— Уповавайте се на бога! — прошепна той с дрезгав глас, като се правеше на простодушен. — Не оставяйте смут да покори душите ви!

Дългия го изгледа подозрително и за миг Голди се уплаши, че е прекалил. Но Дългия само измърмори:

— Голям смут ще настане, ако не тръгнем веднага!

Имабел бе побягнала без палто и затрепери от студ.

Още преди таксито да превключи на втора, една патрулна кола им препречи пътя. Дългия започна да псува. Имабел го прегърна през рамо и сведе глава към бузата му, за да прикрие изгарянията. От колата изскочиха двама полицаи, предпазливо се приближиха до таксито и прожекторите им осветиха пътниците. Видяха Сестрата на милосърдието и козируваха почтително.

— Някой да е изтичал насам, Сестро? — попита единият.

— Никой не е минавал покрай нас. — Голди каза самата истина и се обърна към Дългия: — Вие видяхте ли някой да минава покрай нас?

— Никого не съм видял — незабавно потвърди той, като отправи още един изпитателен поглед към Голди. — Жива душа нямаше.

Още две патрулни коли спряха по средата на улицата, едната отпред, другата — отзад. Четирима полицаи изскочиха и се затичаха, но тези, които разпитваха пътниците в таксито, им махнаха да продължат. Те се обърнаха, поколебаха се накъде да тръгнат, после изтичаха обратно към колите и ги подкараха лудо към неосветения паркинг до игрището за поло.

— Вие накъде сте тръгнали? — обърна се полицаят към Голди.

Голди кръстоса показалците си върху златния кръст на гърдите си и благочестиво изрече:

— Към небесата, слава тебе, господи, помилуй душите ни.

Ченгетата помислиха, че изпълнява някакъв мистичен ритуал и се смутиха. Но Голди бе забелязал, че младият чернокож шофьор погледна назад, после се извърна и повече не помръдна, вперил поглед напред. Усещаше, че Дългия трепери на седалката до него. Чудеше се как да изпързаля ченгетата и в същото време да попречи на Дългия да повтори лъжата за Имабел и болницата, защото от пръв поглед си личеше, че е здрава като кобила.

— Може да са хванали нататък — добави той, преди да са го запитали отново, и описа два кръга със златния кръст.

Полицаите зяпнаха от почуда. Бяха виждали много странни религиозни секти в Харлем и по заповед на началството се отнасяха с уважение към вероизповеданията на цветнокожите. Но тая монахиня като че ли служеше на дявола.

Най-сетне единият попита съвсем сериозно:

— Накъде точно?

— Труден е пътят на грешника, който води натам.

Ченгетата се спогледаха.

— Да тръгваме — каза първият.

Вторият изгледа Имабел и Дългия продължително.

— Тия двамата твои ученици ли са, Сестро? — попита той.

Неочаквано Голди лапна кръста, после го изплю.

— И взех книжлето от ръката на ангела и го погълнах — изрецитира той неразбираемо. Най-добрият начин да объркаш едно бяло ченге в Харлем беше да му цитираш непоследователно безсмислици от Библията.

Ченгетата опулиха очи. Бузите им се издуха, а лицата им почервеняха от сподавен смях. Докосваха фуражките си почтително и бързо се отдалечиха. Бяха озадачени, но нищо не подозираха.

— Мислиш ли, че е пияна? — попита единият достатъчно силно, та да го чуят.

— Ако не е пияна, тогава е замаяна от наркотици.

Качиха се в патрулната кола, направиха обратен завой, при който гумите засвистяха и колата се отправи с рев към джунглата от колони и подпори под моста.

Като призраци от мрака започнаха да изплуват хора, метнали набързо по някоя дреха.

Таксито пое отново. Шофьорът предпазливо подмина патрулните коли.

— Я настъпи газта, копеле такова! — изръмжа Дългия.

Шофьорът все още не помръдваше глава настрани, но колата набра скорост и полетя по Осмо Авеню. Уплахата бе изписана дори на тила му.

— Дявол да те вземе, дръпни се от мен! — изруга Дългия и бутна Имабел настрани. — Пари ми!

— Не ми говори така! — каза тя, като тършуваше в чантата си.

— Ако ми извадиш нож…

— Млъкни! — прекъсна го тя и му подаде бурканче с крем за лице. — На! Сложи си на раните!

Той отвъртя капачката и размаза дебел пласт крем върху изгорените места.

— Ханк не трябваше да го прави — каза Имабел.

— Млъквай! — скръцна със зъби Дългия. — Не знаеш ли, че тая монахиня е ухо.

Голди усети, че Имабел го разглежда любопитно и сведе глава към кръста, сякаш се бе отдал на благочестив размисъл.

— Кого ли не подозираш! — каза Имабел на Дългия. — Откъде може да знае за какво си приказваме?

— Ако продължиш да говориш, ще ме принудиш да й прережа гърлото.

— Ти само това знаеш!

— Отмина скръбта! — каза Голди с молитвен глас.

— Добре че е замаяна от наркотици — промърмори Дългия.

Към тях с вой се приближаваше линейка. Никой не проговори до болницата „Никърбокър“. Дългия накара таксито да спре пред главния вход, вместо да завие към входа за спешни случаи. Излезе от колата след Имабел, хвана я за ръка и я помъкна бързо нагоре по стълбите, без да плати сметката.

Голди нареди на шофьора да свие в първата пресечка и да направи кръг. Когато се върнаха, Имабел и Дългия тъкмо се качваха в друго такси. Голди нареди на шофьора да ги следва. Той започна да мърмори недоволно.

— Дано не си навлечем някоя беля, Сестро!

— Двадесет и четири старейшините бяха — рече Голди, като по този начин предсказваше на шофьора числото за деня.

Повечето хора в Харлем вярват, че светите хора виждат право на небето и пожелаят ли, могат да открият числото, което ще излезе тоя ден. И той го знаеше.

Шофьорът се хвана. Изви глава и широко се ухили към монахинята.

— Аха, двадесет и четири. Кое, мислите, ще излезе първо?

— Четири ще поведе двайсет — каза Голди.

— Разбрано!

Шофьорът реши да заложи във всяко от четирите харлемски залагания по пет долара на комбинации от тези числа още преди обяд.

Караха след таксито на Имабел и Дългия, докато то спря пред тъмна, неугледна жилищна сграда на Ъпър Парк Авеню. Но бяха толкова наблизо зад тях, че трябваше да я подминат. Голди се сви на задната седалка. Знаеше, че неговите хора не са го усетили, тъй като не се опитаха да се измъкнат, но не беше сигурен дали не са разпознали таксито, когато минаваше покрай тях. Трябваше да поеме риска. Докато завият в първата пряка и да се върнат обратно, другото такси бе изчезнало. Голди застана така, че да наблюдава фасадата на сградата и се зачуди дали да влезе и да потърси апартамента.

Но след миг на третия етаж светна прозорец, после завесите се спуснаха. Това му стигаше. Накара шофьора да го закара до павилиона за тютюн на 121-ва улица.

Джексън го нямаше. Голди започна да се тревожи. Влезе в павилиона, прибра се в стаята си запали керосиновата печка и си загря морфин и кокаин на спиртната лампа.

Бе казал на Джексън да се върне тук, ако стане сбиване. Нямаше как да разбере дали е между живите. А бе твърде рано да попита в полицейския участък. Ако нещо се бе случило с Гробаря или с Ед Ковчега, белите ченгета можеха да го заподозрат и да го приберат.

Опиатът започна да действува върху съзнанието му и той си представи всичките мъртви. Удари си още една доза, за да отпъди страховете.