Рони О’Съливан
Бяг: автобиография (16)

15
Полезните съвети на Рони за бягането

„24 минути, 3 мили и половина, добър ритъм, чувствах се добре, опитвах се да ритам с крак задните си части и да съм изправен.“

Разбийте дистанциите на по-малки разстояния.

Аз съм голям късметлия за това, че съм работил с много добри треньори през годините, които са ми давали страхотни съвети. Всички си мислят, че трябва да тичаш много, за да станеш по-бърз. Всъщност, за да си бягаш бързо, просто трябва да можеш да го вършиш и да изпълняваш всичко, което се изисква, за да разделиш работата на различни сегменти и да правиш интервални тренировки (редуване на интензивна работа с по-леки натоварвания). Идеята на интервалните тренировки е, че бягаш много по-бързо, отколкото би било при нормална тренировка, но не чак толкова много, че да пострада техниката ти от това. Но пък можеш да пробягаш 400 м по-бързо, отколкото цяла миля. Тогава разделяш милята на 4 серии по 400 м всяка с по двеминутна почивка между тях. С други думи, имаш по две минути дупка между всеки 400 м. Предимството на почивката е, че можеш да пробягаш всеки 400 м много по-бързо, отколкото ако бягаше цяла миля в нормална тренировка.

Вслушвайте се в тялото си

Много е важно също така да се вслушвате в тялото си. Може да звучи като клише, но е абсолютно вярно. На мен често ми се е случвало да се контузвам, защото примерно съм прекалил с тренировката, пренатоварил съм се или съм искал да вляза във форма прекалено бързо. Ако имате такова мислене, ще свършите тотално премазани и тогава няма да можете да тренирате въобще. Това е един порочен кръг. Най-добрият съвет, който някога съм получавал, ми бе даден от бащата на Крис, Тери, в Телфорд. Той е бил треньор на много добри атлети. Преди тренирах два дни, на третия ходех да бягам и после спирах. Отидох да си направя масаж и прасците ми бяха ужасно схванати и стегнати. Аз обаче не бях осъзнал, че са прасците ми, докато не отидох на масаж. И така, след като си счупих и костта на ходилото, се обадих на Тери и му казах:

— Виж, наистина не съм във форма, защото не съм тренирал от 7 месеца, чувствам се ужасно, качвам тегло.

— Просто бягай по 20 минути през ден през първите 5 — 6 седмици — ми отговори той.

Така и направих. Можех да бягам, без да се контузвам или чувствам зле, а след 4 седмици вече ставах все по-бърз и нямаше нужда да спирам да си почивам. Накратко казано, просто се вслушвах в тялото си и не го пренатоварвах. Наслаждавах се на всяка тренировка, защото нито имах мускулна треска, нито нещо друго ме болеше. Много е трудно да слушаш тялото си, когато си обсебващ! Но ако се въодушевиш прекалено много, просто ще свършиш на бунището на неуспелите бегачи. Дори докато пиша това, осъзнавам колко съм чувствителен на тази тема. Сега не съм в най-добрата си форма, но пак е повече от добре. Ще стигна и дотам — бавно, но славно. През ден си правя хубавата лека обиколка от 4 мили, защото това може да понесе тялото ми в този момент. Да го напъвам допълнително, би било доста тъпо. След три-четири месеца тренировки ще мога да си го позволя.

Бягайте изправени

Може да получите страшно много съвети относно стойката, която трябва да имате, докато бягате, но има и много изключения от правилото и затова не съм много сигурен колко ценен е точно този съвет. Например гледах как бяга Паула Радклиф и главата й се мяташе като на полудяло пиле (определено това не е традиционна стойка), но тя печелеше всичките си състезания. Реших и аз да опитам и при мен също проработи, защото ми помогна да спра да мисля за това колко ме болят краката. Мислех си само как се клати главата ми. Ако обаче споделиш всичко това с някой треньор, ще се спука от смях.

Всеки един треньор би ви казал, че за да бягате добре, трябва да го правите изправени. Когато не сте във форма, се привеждате, дупето ви се отпуска назад и надолу и крачката ви става по-малка. Доста време и при мен беше така, защото много от бегачите, с които тренирах, бягаха на дълги дистанции и имаха малка крачка. За да увеличите крачката си, трябва да направите доста упражнения — като за начало да държите коленете си нависоко. Имайте предвид, че е изключително трудно да промените генетичната си крачка. Хората имат или дълга, или къса такава и понякога просто трябва да използваш това, което имаш, по най-добрия начин. Но колкото повече влизаш във форма, толкова и по-силен ставаш, толкова по-малко се привеждаш и толкова по-добър ритъм имаш. Когато не бях във форма и бях изморен, имах навика да се изтощавам докрай, докато вече нямам сили за нищо. В такива моменти раменете ми се отпускаха, привеждах се и краката ми все едно започваха да се влачат по пистата. Но когато бях във форма, винаги усещах как натоварвам горната част на тялото си и това те кара да мислиш, че си направил страхотно бягане. А ако се чувстваш така, то се превръща в самоизпълняващо се предсказание.

Стъпвайте на меката част на ходилата (т.нар. възглавнички)

Най-добрите бегачи стъпват на възглавничките на ходилото, защото така е по-бързо. Ако стъпвате на пета — пръсти, пета — пръсти, правите много повече усилия за същата дистанция. Ако стъпвате само на пръсти, със сигурност ще имате повече енергия и ще сте по-бързи, но това е ужасно трудно. Когато аз бягам добре, усещам как ходилата ми докосват земята по-бързо, но все още не стъпвам на възглавничките на краката си.

Пропускайте пържените храни

Моята перфектна диета включва препечена филийка, преди да изляза да бягам, и после овесена каша за закуска, когато се върна. По-късно обикновено ям салата с риба тон за обяд и риба с варени или печени картофи за вечеря. За десерт — натурално или гръцко кисело мляко с банан и малко мед. Когато не тренирам, от време на време се връщам към старите си навици да налитам на пържена храна, но когато го правя, просто не мога. Дори си водих дневник на храната, която ям, заедно с този за бягането. Както казах, понякога съм доста обсебващ. Ако се изкушавах да ям нещо, което не трябва, дневникът ме спираше, защото знаех, че трябва да го напиша в него на края на деня.