Рони О’Съливан
Бяг: автобиография (14)

13
Нечестни сделки

„Неделя сутрин, Епинг форест, лесни 8 мили и половина. Не се насладих на това бягане, като че ли бях загубил любовта си към този спорт за момента, усещах го като усилие.“

Когато се занимаваш със спорт, чуваш какви ли не слухове за всичко, което се случва в него. Аз лично смятам, че има корупция навсякъде, във всички спортове. Дори и в снукъра със сигурност има играчи, които си мислят, че могат да изкарат повече пари от един мач, отколкото аз за цялата си кариера, ако просто загубят. Всички си пресмятаме наум това, което печелим от кариерите си. И със сигурност има играчи, които си казват нещо от рода на „Мога да дам най-доброто от себе си през следващите 5 години и ако имам късмет, мога да изкарам 50 000 или дори 100 000 лири. Или пък мога да захвърля този мач или дори фрейм и да направя едни бързи 100 000 лири от раз. Може и да ми се размине и да продължа да играя, все едно нищо не се е случило“.

Така си припомням, че мислят някои от снукър играчите. Те обичат парите си, хазартния си нрав и стандарта си на живот. Ако може да им се размине, със сигурност ще се пробват. Сещам се за седем-осем души, които са го правили. Като се замисля, 80 — 90% от тези играчи играят на по-ниско ниво, но има и няколко от топ звездите в снукъра, които също биха се пробвали.

Бях в шок, когато видях новината в „Нюз ъф дъ Уърлд“ за Джон Хигинс, който се оказа, че уговаря фреймове. Говореше се, че преговорите са били в хотелска стая в Киев и че той се е съгласил да загуби четири фрейма в четири отделни мача за сумата от 300 000 лири. След това Джон излезе с изявление пред пресата, обяснявайки, че се е съгласил само защото се е ошашкал яко и е искал да излезе от тази въпросна стая жив. Припомни, че все пак е разговарял с руската мафия, и не е искал да свърши, плувайки с киевските рибки. В крайна сметка той получи шестмесечна забрана заради намеренията си да наруши правилата и че не е докладвал опита за подкуп. Освен това го глобиха със 75 000 лири, но бе оправдан по обвиненията за корупция. „Ако съм виновен за нещо, то това е наивността и убеждението ми, че хората, с които работя, са се борили за личните ми интереси и за снукъра като цяло“ — каза той, когато обявиха забраната му да играе.

От една страна, Джон трябва да се радва за крайния резултат от тази ситуация. Можеше да му забранят да играе за много по-дълъг период, дори да му отнемат разрешителното до живот. Мениджърът му, Пат Мууни, очевидно беше човекът, който го е организирал. Но в крайна сметка имаха Джон заснет със скрита камера в стаята и казвайки „О, третия фрейм, да, да, ще го загубя, да“, а това нямаше как да изглежда добре, без значение какви оправдания има.

Ако трябва да съм честен, не смятам, че Джон би продал някой голям турнир.

Не бях просто шокиран, когато тази новина излезе, бях и много разстроен. Двамата с Джон винаги сме били близки — и като приятели, и като съперници — а и той беше един от моите герои. Само Хендри бе играл снукър като него, та дори и с по-голямо желание за победа. След ерата „Хендри“ като че ли доста често аз и Джон спорехме и се съревновавахме за титлите от големите турнири. Семействата ни също се разбираха добре. Никога няма да забравя колко щедър бе той първия път, когато спечелих световния шампионат, и как първото нещо, което направи тогава, бе да поздрави баща ми. Така че се радвам, че успя да загърби този скандал и да продължи напред. Сигурен съм, че си е научил урока.

През октомври 2012 г. Стивън Лий бе отстранен от Световната професионална билярд и снукър асоциация след подозрения за нечестни залози. Това не бяха първите обвинения срещу Стивън. През февруари 2012 г. Асоциацията оттегли обвиненията си срещу него и за съмнителни мачове, изиграни през 2008-а и 2009-а. Всички обвинения бяха свързани с подозрения за нечестни практики и залози и уговаряния за действия, които биха повлияли на резултата в играта.

Жалко е, че го отстраниха, защото тъкмо бе възвърнал добрата си форма, беше се изкачил до номер осем в световната ранглиста, беше изкарал 200 000 — 300 000 лири предната година и се справяше много добре. Беше в толкова добра форма като в най-добрите си предишни години. Стивън отрече всички обвинения чрез адвоката си Тони Майлс. „Той не приема, че е въвлечен в каквито и да е обвинения за нарушаване на правилата, и е изключително разочарован от решението да се повдигнат обвинения срещу него.“

Докато наистина се надявам да оневинят Стивън, все пак трябва да отбележа, че дори и да е виновен, със сигурност не е първият играч, който се е поддал на изкушението. Не знам как точно си го представят, но няма как уговарянето на мачове да се размине без последствия и да свърши добре.

Винаги е имало слухове на тази тема. Още помня как южноафриканският играч Силвино Франциско бе арестуван през 1989 г., след като загуби с 5:1 фрейма от Тери Грифитс и се оказа, че има огромни залагания за този резултат. По-късно бе освободен, а обвиненията — оттеглени (нищо че после го прибраха за 3 години за контрабанда на марихуана). Всички тези приказки около залаганията бяха само слухове до случката с Джон Хигинс. След това, когато Бари Хърн пое снукъра, той обяви, че няма да толерира подобни неща и че ще защити играта, както трябва. Дори назначи отделен директор на разследващия отдел, който се занимаваше само със скандали около залагания. Всичко това имаше за цел да стопира подобни практики. Бари казваше, че ако някой се изкуши да наруши правилата, няма да му се размине.

Веднъж са ми предлагали и на мен пари, за да губя мачове, но аз отвърнах, че няма как да стане. Обадиха ми се по телефона и гласът от отсрещната страна ми каза, че иска да се видим в гората за по разходка сред дърветата. Знаех кой е този човек и определено е от хората, с които не искаш да си имаш работа и проблеми. Започнах да се чудя какво съм направил пък сега и защо съм загазил толкова, че да ми звъни. Когато някой такъв човек ти предложи разходка в гората, започваш дори да се питаш дали ще се завърнеш жив оттам.

Естествено, трябваше да се видим в Епинг Форест — гората, в която ходех да бягам, за да проясня ума си.

Срещнах се с него, защото не знаех за какво става въпрос. Бях страшно притеснен. Той дойде сам и ме попита как я карам.

„Да, да, добре съм“ — му отговорих аз, въпреки че определено не се чувствах особено добре.

„Само ще се поразходим малко“ — каза той. Исусе! Помислих си „Ок, само ще се поразходим“. Това са хора, които определено не искаш да ядосваш. Не са лоши като цяло, но със сигурност не искаш да ги изнервяш. Винаги съм се опитвал да ги избягвам, за да не им давам причини да не ме харесват.

— Играеш в Premier League, нали? — ме попита той.

— Да.

— А ние имаме хора, които могат да заложат много пари на тези мачове.

О, просто страхотно! Точно от това имах нужда!

— Ако загубиш този и онзи фрейм, можем да направим доста кинти от това и ще ти дадем ей толкова и на теб.

Парите, които ми предлагаха, бяха 20 бона, а аз можех да ги изкарам за няколко вечери игра така или иначе. Не че сумата имаше някакво значение. Просто не исках да съм там, нека да ме оставят на мира, без да ми се говори за губене на мачове. И така, казах му абсолютно директно, че не мога да го направя. А и те реагираха добре на това.

— Няма проблем, Рон, уважаваме решението ти.

Цялото това нещо продължи не повече от 15 минути. Пичът се държа много добре. Мисля, че спечелих уважението му с честността и директността си. Всичко това стана преди около 10 години. Бе единственият случай, в който някой се е пробвал с подобно предложение, и именно затова ми беше много странно.

Ако някой можеше да се справи с подобно нещо, то това бях аз. Можех да играя с една ръка, само с лявата ръка или просто да си сложа някоя кърпа на лицето и да се престоря, че съм откачил. Но това не е нещо, което бих могъл или искал да сторя. Нямаше да мога да живея със себе си след това. Щях да се чувствам така, все едно обирам някого.

Смятам, че честността ми произлиза от периода в детството ми, когато си падах малко лъжец. Забърквах се в бъркотии в училище, лъжех, че не съм си взел от надника на татко — тези малки пликове, които оставяха под вратата, вземах си по пет лири оттам от време на време. Стигнах до момента, в който татко вече надушваше лъжите ми. Накрая повече просто не можех да лъжа и оттогава е така. Понякога ми се иска да можех да лъжа. Всички останали очевидно могат да казват едно, а да имат предвид нещо съвсем различно. Татко като цяло е честен човек, но просто смята, че не всичко трябва да се казва. Предполагам, че аз просто винаги трябва да казвам истината. За мен е трудно да е другояче, защото тогава бих бълвал някакви неща, без да ги мисля.