Лайза Клейпас
Дявол през пролетта (6)

Глава 5

Седнала на пода в приемната на Рейвънел Хаус, Пандора разресваше козината на двата черни кокер шпаньола, които бяха част от семейството вече десет години. Жозефина седеше послушно, докато Пандора подръпваше меката козинка над клепналите й уши. Наполеон се излежаваше наблизо, отпуснал брадичка на пода между лапите си.

— Готова ли си? — попита Касандра, щом се появи на прага. — Не бива да закъсняваме за влака. О, не прави така, цялата ще се покриеш с кучешки косми! Трябва да изглеждаш прилично пред херцога и херцогинята. И пред лорд Сейнт Винсънт, разбира се.

— Защо да си правя труда? — Пандора се изправи. — Вече знам какво ще си помислят за мен. — Но тя застана неподвижно, докато Касандра я обикаляше и усърдно изчеткваше полите й, изпълвайки въздуха с черни косъмчета.

— Ще те харесат… — туп, — само ако… — туп, туп — се държиш мило с тях.

Пътната рокля на Пандора беше ушита от тревистозелена батиста, с къс жакет и бяла дантелена якичка тип Медичи, която беше повдигната на врата и се спускаше надолу до елечето. Облеклото й беше стилно, допълнено с малка смарагдовозелена кадифена шапка с пера. Касандра носеше подобен тоалет в бледосиньо, със сапфирена на цвят шапка.

— Ще се държа колкото се може по-мило — каза Пандора. — Но не забравяй какво се случи в приората Евърсби, когато една гъска си направи гнездо в територията на лебедите. Мислеше си, че си приличат достатъчно, за да не й обръщат внимание. Само че вратът й беше твърде къс, а краката твърде дълги и нямаше подходящото оперение, затова лебедите не спираха да я нападат, докато накрая не я прогониха.

— Ти не си гъска.

Устните на Пандора потрепнаха.

— Тогава съм ужасно деформиран лебед.

Касандра въздъхна и я привлече към себе си.

— Не бива да се омъжваш за лорд Сейнт Винсънт заради мен — каза тя за стотен път.

Пандора бавно отпусна глава на рамото на близначката си.

— Никога няма да мога да живея спокойно, ако знам, че страдаш заради моята грешка.

— Няма да страдам.

— Ако се превърна в парий, никой джентълмен няма да ти предложи.

— Въпреки това ще съм щастлива — рече упорито Касандра.

— Не, няма да си. Ти искаш някой ден да се омъжиш и да имаш дом и деца. — Пандора въздъхна. — Ще ми се ти да станеш съпруга на лорд Сейнт Винсънт. Двамата сте идеални един за друг.

— Лорд Сейнт Винсънт дори не ме погледна втори път. Гледаше само теб.

— С искрен ужас.

— Мисля, че ужас изпитваше само ти — каза Касандра. — Той просто се опитваше да схване каква е ситуацията. — Тя вдигна ръка и приглади косата на Пандора. — Казват, че е уловът на века. Миналата година лейди Бъруик се опита да насочи интереса му към Доли, но не успя.

Ръката на Касандра се приближи твърде близо до ухото й. Пандора потрепна инстинктивно и се отдръпна назад. Някои части от ухото й, външни и вътрешни, бяха твърде чувствителни.

— Откъде знаеш? Доли нищо не ми е казвала.

— Това са просто бални клюки. А Доли не говори за това, защото беше голямо разочарование.

— Защо не си ми казала досега?

— Не смятах, че те интересува, тъй като никога не бяхме виждали лорд Сейнт Винсънт, а ти казваше, че изобщо не ти се слуша за подходящи партии за женитба…

— Сега ми се слуша! Разкажи ми всичко за него.

След като погледна към празната врата, Касандра снижи глас.

— Носят се слухове, че си има любовница.

Пандора я погледна с ококорени очи.

— Някой ти е казал това в балната зала? По време на официалните танци?

— Не открито, просто се шушукаше. За какво си мислиш, че клюкарстват хората по време на бал?

— Ами за неща като времето, например.

— Когато разговаряш за времето, не е клюка, клюка е нещо, за което знаеш, че не бива да го слушаш.

Пандора се раздразни при мисълта, че е пропуснала толкова много интересна информация по време на всички тези ужасно скучни събития.

— Коя е любовницата му?

— Никой не спомена името й.

Пандора скръсти ръце на гърдите си и отбеляза кисело:

— Обзалагам се, че има голяма шарка^[1].

Касандра я погледна изумено.

— Какво?!

— Направо е съсипан от тая шарка — додаде мрачно Пандора. — Нали все пак е развратник. Точно както се пее в песента.

Касандра изстена и поклати глава, защото знаеше точно коя песен има предвид Пандора. Веднъж бяха чули един от конярите да тананика няколко реда от балада, наречена „Злочестият развратник“, за да развесели другарите си. Вулгарният текст разказваше историята за кончината на развратника от неназована болест, след като спал с жена с лоша репутация.

По-късно Пандора и Касандра не оставиха на мира Уест, докато той неохотно не им разказа за голямата шарка. Не едрата или дребната шарка, а специален вид, който заразява склонни към промискуитет мъже и жени. Накрая тя кара човек да полудява и носът му окапва. Някои я наричаха френска шарка, други английска шарка. Уест им каза никога да повтарят онова, което им е разказал, защото Катлийн щяла да му откъсне главата.

— Сигурна съм, че лорд Сейнт Винсънт няма голяма шарка — рече Касандра. — Доколкото успях да видя онази нощ, той има абсолютно красив нос.

— Някой ден ще я пипне — продължаваше мрачно да упорства Пандора, — ако още не е. И после ще я предаде на мен.

— Преувеличаваш. Пък и не всички развратници са болни от голяма шарка.

— Ще го питам дали има.

— Пандора, да не си посмяла! Горкият човек ще бъде ужасен.

— Както и аз, ако накрая си изгубя носа.

 

 

Докато Рейвънелови пътуваха в частния първокласен вагон на влака по линията Лондон, Брайтън и Южния бряг, нервите на Пандора се изопваха все повече с всяка изминала миля. Да можеше влакът да пътува за където и да е другаде, само не към Херънс Пойнт!

Не можеше да реши дали се притеснява повече за това как ще се държи със семейство Чалън, или как те ще се държат с нея. Нямаше никакво съмнение, че лорд Сейнт Винсънт я презираше заради ситуацията, в която го бе поставила, макар всичко да бе станало напълно случайно.

Господи, толкова се беше изморила да създава неприятности и после да се чувства виновна за това. Отсега нататък щеше да се държи като истинска уважавана дама. Хората щяха да се възхищават на въздържаността и достойнството й. Може би дори щяха малко да се притеснят: „Добре ли е Пандора? Винаги е толкова сдържана“. Лейди Бъруик щеше да сияе от гордост и да съветва останалите момичета да се учат от забележителната сдържаност на Пандора. Щеше да се прочуе с това.

Седнала до прозореца, Пандора гледаше преминаващите пейзажи и от време на време хвърляше поглед на Катлийн, която седеше срещу нея с малкия Уилям в скута. Макар да водеха със себе си бавачка, която да помага с детето, Катлийн предпочиташе да го носи със себе си колкото се може повече. Тъмнокосото бебе си играеше съсредоточено с няколко макари с конци, изследваше размерите и структурата им, след което ги поднасяше към устата си и усърдно ги дъвчеше. Девън се забавляваше с лудориите на сина си, отпуснат спокойно до тях с протегната върху облегалката ръка.

Касандра се занимаваше с бродирането на чифт вълнени терлици, а Пандора бръкна в чантата си и извади лексикона си, тежък тефтер с кожена подвързия. Страниците му бяха запълнени с изрезки, скечове, изсушени цветя, билети, картички, всякакви неща, които й бяха харесали. Беше запълнила почти половината с идеи и скечове на настолни игри. Сребърен молив висеше на връвчицата, с която увиваше тефтера, за да го държи затворен.

След като размота връвчицата, Пандора го отвори на една празна страница в края му. Завъртя долната половина на молива, докато не се показа графитът, и започна да пише:

ПЪТУВАНЕ ДО ХЕРЪНС ПОЙНТ

ИЛИ

Предстоящото брачно проклятие на лейди Пандора

Рейвънел_

Факти и наблюдения

1. Ако хората те смятат за опозорена, това не се различава от същинското опозоряване, само дето ти не знаеш нищо за това.

2. Когато репутацията ти е съсипана, имаш само два изхода: смърт или брак.

3. Тъй като съм изключително здрава, първият изход не е твърде вероятен.

4. От друга страна ритуалното самопожертвуваше в Исландия не може да бъде изключено.

5. Лейди Бъруик препоръчва брак и твърди, че лорд Сейнт Винсънт е „роден за разплод“. Тъй като веднъж беше отбелязала същото и за един жребец, който двамата с лорд Бъруик бяха купили за конюшнята им, не мога да не се запитам дали не му е надникнала в устата.

6. Твърди се, че лорд Сейнт Винсънт има любовница.

 

— Навлязохме в Съсекс — обяви Касандра. — Още по-красив е, отколкото очаквах от пътеводителя. — Тя си беше купила „Популярен пътеводител за Херънс Пойнт“ от една сергия на гарата и през първите часове от пътуването настояваше да им чете части от него на глас.

Известен като „земята на здравето“, Съсекс беше най-слънчевият регион на Англия, с най-чистата вода, извличана от дълбоки варовикови кладенци. Според пътеводителя графството притежаваше петдесет мили крайбрежна линия. Туристите се стичаха в градчето Херънс Пойнт заради мекия му, сладък въздух и здравословните свойства на морската вода и горещите минерални бани.

Пътеводителят беше посветен на херцог Кингстън, който очевидно беше построил дига, за да защити брега от ерозиране, както и хотел, обществена еспланада^[2] и дълъг хиляда фута обществен кей за развлекателните парни съдове, рибарски лодки и собствената му яхта.

7. Местният пътеводител не включва нито една неприятна подробност за Херънс Пойнт. Това трябва да е най-идеалният съществуващ град.

8. Или авторът се опитва да се докара пред семейство Чалън, които притежават половината Съсекс.

9. Мили Боже, те ще бъдат непоносими.

Докато Пандора гледаше през прозореца на влака, вниманието й бе привлечено от ято скорци, които се носеха из небето в синхронизирани движения, разделяха се като капки вода и се събираха, преди да продължат в плавно носеща се, наподобяваща панделка маса.

Влакът продължаваше, потраквайки, през панорама от очарователни селца, градчета с дървени къщи, живописни църквички, тучни зелени ниви и гладко очертани долини, обсипани с цветя. Небето беше ясно и спокойно, с няколко пухкави облачета, които изглеждаха така, сякаш току-що бяха изпрани и проснати да съхнат.

10. Съсекс има много живописни гледки.

11. Да гледаш природата е голяма скука.

 

 

Когато влакът доближи гарата, той подмина няколко фонтана, беседка с магазини, пощенска станция, поредица от спретнати складове и депо, в което се съхраняваха на студено млечни и други продукти, преди да бъдат транспортирани.

— Ето го имението на Чалън — промърмори Касандра.

Пандора проследи погледа й и видя в далечината бяла къща, която се намираше на висок хълм с изглед към океана. Внушителен мраморен дворец, обитаван от високомерни аристократи.

Влакът стигна гарата и спря. Въздухът, който беше горещ и миришеше на гладене, беше изпълнен с камбанен звън, гласове на стрелочници и работници, отварящи се врати и носачи, които тикаха количките си по платформата. Когато семейството слезе, беше посрещнато от мъж на средна възраст с приятно лице и доста експедитивен. След като се представи като господин Кътбърт, управител на имението на херцога, той изпрати носачи и лакеи да съберат багажа на Рейвънелови, включително красивата плетена носилка на Уилям.

— Господин Кътбърт, тук винаги ли е толкова топло по това време на годината? — попита Катлийн, докато управителят ги превеждаше под сводестия навес към другата страна на гарата.

Кътбърт попи потта от челото си със сгъната бяла носна кърпичка.

— Не, милейди, това са необичайно високи температури дори за Херънс Пойнт. Южнякът задуха откъм континента след период на сухо време и задържа хладния морски бриз далеч. Освен това носът — и той посочи високата скала, която стърчеше от океана, — спомага за създаването на уникалния климат на града.

Рейвънелови и антуражът им от слуги продължиха към превозните средства, които ги очакваха зад часовниковата кула на гарата. Херцогът бе изпратил за тях три лъскави черни карети, чийто интериор беше тапициран с мека абаносова мароканска кожа и гарнитура от палисандрово дърво. След като се качиха в първата карета, Пандора побърза да разгледа вградената табличка, която се прибираше в специално отделение, чадър, който хлътваше в дупка отстрани до вратата, и правоъгълен кожен куфар, който се прибираше до сгъваема облегалка. В куфара имаше бинокъл — не като миниатюрните, които дамите използват в операта, а доста мощен, с големи лупи.

Пандора погледна виновно, когато господин Кътбърт дойде да отвори вратата на каретата и я завари с бинокъла в ръце.

— Съжалявам… — започна тя.

— Тъкмо се канех да ви го покажа, милейди — каза управителят на имението, който изобщо не изглеждаше раздразнен. — През по-голямата част от пътя до имението Чалън океанът може да се наблюдава. Този алуминиев бинокъл е последен модел, много по-лек от месинговия. Позволява ви да виждате ясно на разстояние от четири мили. Можете да се любувате на морските птици и дори на делфините в плитчините.

Пандора нетърпеливо повдигна бинокъла към очите си. Разглеждането на природата може и да беше скучно, но ставаше много по-забавно с помощта на разни технологични нещица.

— Настройва се чрез онзи въртящ се механизъм в центъра — обясни с усмивка господин Кътбърт. — Лорд Сейнт Винсънт реши, че ще ви бъде интересно.

Лещите се изпълниха за миг с размазаната розовина на лицето му, преди Пандора бързо да свали бинокъла.

— Оставил го е за мен?

— Точно така, милейди.

След като управителят си тръгна, тя се намръщи и подаде бинокъла на Касандра.

— Защо лорд Сейнт Винсънт е решил, че ще го искам? Да не би да си мисли, че трябва да ме развлича с разни забавления, както малкият Уилям се развлича с макарите?

— Просто е проявил учтивост — рече тихо Касандра.

Предишната Пандора щеше с удоволствие да се възползва от бинокъла по време на пътуването до къщата. Новата, изпълнена с достойнство, уважавана, истинска дама Пандора обаче щеше да се развлича със собствените си мисли. Мисли, които подобаваха на една дама.

За какво си мислят дамите? За неща като благотворителни сбирки и посещения на арендаторите, и рецепти за бланкманж^[3] — да, дамите винаги носят бланкманж на хората. Какво изобщо представляваше тоя бланкманж? Нямаше аромат или цвят. В най-добрия случай беше просто най-обикновен пудинг. Пак ли щеше да се казва бланкманж, ако имаше някакъв топинг отгоре? Плодове или лимонов крем…

Пандора осъзна, че мислите й са се отклонили от правилния курс и ги насочи обратно към разговора с Касандра.

— Работата е там — каза тя на сестра си с огромно достойнство, — че нямам нужда от играчки за развлечение.

Касандра гледаше с бинокъла през отворения прозорец.

— Виждам една пеперуда от другата страна на пътя — възхитено рече тя, — толкова ясно, сякаш е кацнала на пръста ми.

Пандора веднага се изпъна.

— Дай да погледна.

Касандра се ухили и отдръпна бинокъла по-далеч от нея.

— Мислех, че не го искаш.

— Сега го искам. Върни ми го!

— Още не съм свършила. — Касандра задържа бинокъла поне още пет минути, докато Пандора не я заплаши, че ще я продаде на пирати.

Когато най-после си върна бинокъла, каретата беше започнала продължителното бавно спускане по хълма. Тя успя да зърне чайка в полет, рибарска лодка, която заобикаляше носа и заек, който се скри под един хвойнов храст. От време на време през един от отворените прозорци нахлуваше хладен океански бриз и донасяше моментно облекчение от горещината. Под корсета й се събираше пот, която я гъделичкаше, а тънката вълна на пътната й рокля жулеше раздразнената й кожа. Отегчена и загрята, тя най-после прибра бинокъла в коженото куфарче.

— Като през лятото е — отбеляза тя, като избърса чело с единия си дълъг ръкав. — Докато пристигнем, ще съм червена като варена шунка.

— Аз вече съм — отбеляза Касандра, която използваше пътеводителя вместо ветрило.

— Почти пристигнахме — съобщи Катлийн, като нагласяше затопления спящ Уилям на рамото си. — Щом стигнем имението, ще можем да си облечем нещо по-леко.

Тя погледна загрижено Пандора.

— Опитай се да не се притесняваш, скъпа. Ще си прекараш прекрасно.

— Каза ми същото и преди да тръгна за бала у Чауърт.

— Нима? — Катлийн се усмихна. — Е, предполагам, че от време на време може и да бъркам. — След кратка пауза тя добави с нежен глас: — Знам, че предпочиташ да си у дома на сигурно място, скъпа. Но се радвам, че се съгласи да дойдеш.

Пандора кимна и се размърда притеснено, докато издърпваше нагоре ръкавите на леката си вълнена пътна рокля, които залепваха за кожата.

— Хора като мен трябва да избягват нови преживявания — рече тя. — Нещата никога не се развиват добре.

— Не говори така — възрази Касандра.

Девън се обади успокояващо:

— Всеки си има недостатъци, Пандора. Не бъди толкова сурова към себе си. Двете с Касандра бяхте в неблагоприятно положение от самото начало заради това, че сте били отглеждани толкова дълго в уединение. Но и двете се учите много бързо. — Той се усмихна на Катлийн и додаде: — Аз лично мога да свидетелствам, че правенето на грешки е част от процеса на учене.

Когато каретата мина през портала, пред тях се извиси голямата къща. За разлика от очакванията на Пандора, тя не беше студена и внушителна. Представляваше изискана сграда на два етажа, която с лекота се вписваше в околната обстановка. Класическите й линии бяха смекчени от изобилието на лъскав зелен бръшлян, покриващ кремавата хоросанова фасада, и пълзящите розови храсти, които весело обвиваха входа към двора. Две издължени крила се извиваха покрай предната градина, сякаш къщата беше решила да напълни обятията си с букети. Наблизо, под ярката слънчева светлина, си почиваше хълм, обрасъл с тъмна, сънлива гора.

Интересът на Пандора беше привлечен от някакъв мъж, който вървеше към къщата. Раменете му бяха яхнати от малко дете, а друго, по-голямо червенокосо момче крачеше до него. Някой арендатор, може би, който разхожда синовете си. Странно как толкова смело крачеше по предната поляна.

Беше облечен само с панталони, тънка риза и разкопчана жилетка, не се виждаха нито шапка, нито вратовръзка. Вървеше с грациозната лекота на човек, който прекарва много време на открито. Очевидно беше в изключително добра физическа форма, обикновените дрехи се спускаха плавно по стройното му, но силно тяло. И носеше детето на раменете си така, сякаш то беше леко като перце.

Касандра се наведе напред, за да погледне през прозореца на Пандора.

— Това работник ли е? — попита тя. — Фермер?

— Така мисля. Облечен по този начин, не може да е… — Пандора млъкна внезапно, когато каретата доближи извитата арка на алеята и й позволи да го огледа по-добре. Косата на мъжа имаше характерен цвят, какъвто бе виждала само веднъж досега, тъмно злато на антични монети.

Когато каретата спря пред колонадата на входа, мъжът се приближи до нея. Кочияшът му каза нещо и Пандора чу спокойния отговор, изречен с хладен дълбок баритон.

Това беше лорд Сейнт Винсънт.