Лайза Клейпас
Дявол през пролетта (13)

Глава 12

Гейбриъл беше смаян как може Пандора да съжалява мъжа, който й беше причинил такава болка. Поклати изумено глава, докато се взираше в очите й, тъмни като сянката, хвърляна от облак върху поле със синя тинтява.

— Това не го извинява — рече той с натежал глас.

— Не, но ми помага да му простя.

Гейбриъл никога не би простил на копелето. Той искаше отмъщение. Искаше да одере кожата от трупа му и да окачи скелета му за плашило на гаргите. Пръстите му леко трепереха, която протегна ръка, за да погали лицето й, високите й скули.

— Какво каза лекарят за ухото ви? Какво лечение изписа?

— Не беше нужно да се вика лекар.

Заля го нова вълна от ярост.

— Тъпанчето ви е било спукано. Как така не е било нужно да се вика лекар? — Макар да се сдържаше да не вика, тонът му далеч не беше цивилизован.

Пандора потръпна стреснато и започна да се отдръпва назад.

Той осъзна, че последното нещо, което е очаквала от него, е проява на характер. Преглътна бушуващите си емоции и я притегли отново към себе си.

— Не, не се отдръпвайте. Разкажете ми какво се случи.

— Треската отмина — каза тя след продължително колебание, — и… трябва да разберете семейството ми. Ако се случеше нещо неприятно, те просто не му обръщаха внимание и за него повече не се говореше. Особено ако е нещо, което е направил баща ми в гнева си. След известно време никой не помнеше какво точно се е случило. Семейната ни история е била изтривана и пренаписвана хиляди пъти.

Но игнорирането на проблема с ухото ми не го накара да изчезне. Всеки път, когато не чуех нещо или когато се спънех и падах, майка ми се ядосваше ужасно. Казваше, че съм тромава, защото бързам или не внимавам. Не искаше да признае, че нещо не е наред със слуха ми. Отказваше дори да го обсъжда. — Пандора замълча и задъвка замислено долната си устна. — Сигурно ви се струва ужасна, но не беше. Понякога бе любяща и нежна. Никой не е един и същ непрекъснато. — Тя го стрелна с ужасен поглед. — О, Боже, нали няма да ме съжалявате?

— Не. — Гейбриъл страдаше заради нея и се гневеше. Но можеше единствено да се опитва да запази гласа си спокоен. — Затова ли го пазите в тайна? Страхувате се да не ви съжаляват?

— Заради това и… това е позор, който предпочитам да запазя за себе си.

— Не е ваш позор. На баща ви е.

— Чувствам го като свой. Ако не бях подслушвала, баща ми нямаше да ме накаже.

— Била сте дете — отвърна бързо той. — И това не е било възпитаване в дисциплина, по дяволите, а чиста бруталност.

За негова изненада устните на Пандора потрепнаха в непокорна усмивка и тя изглеждаше някак доволна от себе си.

— Дори не успя да ме откаже от подслушването. Просто се научих да постъпвам по-хитро.

Беше толкова смела, толкова непоколебима, че Гейбриъл се изпълни с чувство, което не бе изпитвал досега, сякаш безкрайни радост и отчаяние бяха смачкани и изваяни в някаква нова емоция, която заплашваше да пропука стените на сърцето му.

Пандора нямаше да се прегъне под ничия воля, никога нямаше да се подчини… просто щеше да се счупи. Той беше виждал какво причинява светът на енергичните и амбициозни жени. Тя трябваше да му позволи да я защитава. Трябваше да го вземе за съпруг и той не знаеше как да я убеди в това. Обичайните правила не важаха за човек, който живееше според собствената си логика.

Той се пресегна и я притегли по-близо до разтуптяното си сърце. Потръпна, когато тя веднага се успокои.

— Гейбриъл?

— Да?

— Как успяхте да спечелите последната ръка на вист?

— Броих картите — призна си той.

— Това мамене ли е?

— Не, но и не е твърде честно. — Той приглади назад непокорните кичури, които бяха паднали на челото й. — Единственото ми извинение е, че от дни искам да остана насаме с вас. Не можех да разчитам само на шанса.

— Защото искате да постъпите почтено — рече сериозно Пандора.

Тоя я погледна косо, повдигайки вежди.

— Искате да спасите мен и семейството ми от скандала — обясни тя. — Най-лесният начин да го постигнете, е като ме съблазните.

Устните на Гейбриъл се извиха в язвителна усмивка.

— И двамата знаем, че това няма нищо общо с почтеността. — Съзирайки озадачения й поглед, той додаде: — Не се преструвайте, че не разбирате кога един мъж ви желае. Дори вие не може да сте толкова наивна.

Тя продължаваше да го гледа; между веждите й се появи тревожна бръчка, щом осъзна, че има нещо, което би трябвало да знае, нещо, което би трябвало да разбере. Господи. Наистина беше наивна. Нямаше никакво флиртуване или проявен романтичен интерес, които да я научат как да интерпретира признаците за сексуален интерес у мъжете.

Той определено нямаше никакъв проблем с демонстрирането му. Наведе глава, за да я целуне, устните му не спираха да галят нейните, докато те не потрепериха и не се разтвориха. Езиците им се срещнаха в копринено докосване. Целувката ставаше все по-възхитителна, устата й бе сочна и се вкопчваше в неговата с невинна чувственост.

Той я положи внимателно върху брокатените възглавници, като я подкрепяше за врата. Тялото му се обливаше в пот под пластовете дрехи; бе толкова неудобно възбуден, че трябваше да протегне ръка и да се намести.

— Скъпа… когато съм близо до вас, се възбуждам като самец в брачен период. Мислех, че е очевидно.

Пандора пламна и зарови лице в рамото му.

— Нищо у мъжете не е очевидно за мен — чу се приглушеният й глас.

Той се усмихна леко.

— Значи сте голяма късметлийка, че съм тук, за да ви просветя за всички особености. — Почувства движението й под себе си и когато наведе глава, видя, че тя се опитва да дръпне надолу подгъва на халата, който се беше вдигнал до коленете й. Щом успя, се отпусна неподвижно, сдържаният плам едва тлееше под спокойната повърхност.

Гейбриъл поднесе устни до ухото й и заговори съвсем тихо:

— Омайвате ме, Пандора. Всяка ваша красива, вълшебна молекула. В нощта, когато се срещнахме, ви почувствах като електрически удар. Нещо у вас кара скрития в мен дявол да изскочи на повърхността. Искам да ви вкарам в леглото и дни наред да не ви пускам оттам. Искам да се наслаждавам на всеки сантиметър от тялото ви, докато минутите изгарят като мушици, които танцуват твърде близо до пламъка. Искам да почувствам ръцете ви върху моето тяло, да… какво има, скъпа? — Той замълча, когато чу неразбираемото й мърморене.

Пандора се обърна по гръб с недоволно изражение.

— Говорите в болното ми ухо. Нищо не чух.

Гейбриъл я погледна безизразно, а после отпусна глава със сподавен смях.

— Съжалявам. Трябваше да забележа. — Той си пое дълбоко дъх. — Може би така е по-добре. Сетих се за друг начин да ви го покажа. — Той се надигна от възглавниците и увлече Пандора със себе си. Плъзна ръце под слабото й тяло и я повдигна с лекота.

— Какво правите? — попита учудено тя.

Вместо отговор, той я настани решително в скута си.

Внезапно очите й се разшириха и тя застина. През лицето й премина бърза поредица от изражения: изумление, любопитство, ужас… и усещането на твърда мъжка ерекция под тялото й.

— А ми казвате, че мъжете не са лесни за разгадаване — подигра й се нежно той. Когато тя се извъртя, за да се настани по-удобно, през слабините и корема му преминаха сладострастни тръпки. Той се напрегна, за да пресече чувството, усетил без дъх, че това елементарно движение е достатъчно, за да го докара до върха. — Скъпа, имате ли нещо против… да не се движите… толкова много?

Пандора го погледна раздразнено.

— Някога опитвали ли сте да седите върху хилка за крикет?

Гейбриъл преглътна усмивката си и прехвърли тежестта й върху бедрото си.

— Ето, облегнете се на гърдите ми и си сложете… да, точно така. — След като я настани по-удобно, той разхлаби колана на халата й. — Виждате ми се разгорещена. Нека свалим това.

Загриженият му тон не я измами.

— Ако съм разгорещена — каза му тя, докато измъкваше ръцете си от ръкавите, — това е защото ме карате да се смущавам. — Стрелна го с яден поглед и додаде: — Умишлено.

— Просто исках да ви покажа колко много ви желая.

— Вече ми е ясно. — Тя беше зачервена и развълнувана.

Гейбриъл измъкна халата изпод задничето й и го хвърли настрани, оставяйки я единствено по леката й муселинена нощница. Опита се да си спомни последния път, когато някоя от сексуалните му партньорки беше проявявала свенливост. Нямаше спомени какво е да изпитваш смущение по време на интимен акт и беше безумно очарован от скромността на Пандора. Тя придаваше на това познато нещо съвсем нов привкус.

— Сестра ви не ви ли е обяснявала какво се случва с тялото на мъжа, когато се възбуди? — попита той.

— Обяснявала е, но не ми каза, че може да се случи точно във всекидневната.

Той изкриви устни.

— Боя се, че може да се случи навсякъде. Във всекидневната, в стаята за рисуване, в каретата… в лятната къща.

Пандора изглеждаше скандализирана.

— Значи според вас точно с това са се занимавали Доли и господин Хейхърст в лятната къща? — попита тя.

— Несъмнено. — Той започна да разкопчава копчетата на нощницата й и целуна разкрилата се кожа.

Но Пандора все още не беше приключила с темата за рандевуто в лятната къща.

— Но господин Хейхърст не би могъл да се върне в балната зала с… подобна издутина. Как я карате да спада?

— Най-често се разсейвам с мисли за последните анализи на чуждестранните ценни книжа на фондовата борса. Това обикновено веднага решава проблема. А ако не стане, си представям кралицата.

— Наистина ли? Чудно какво ли си мисли принц Албърт? Едва ли е кралицата — те имат девет деца. — Докато Пандора продължаваше да бъбри, Гейбриъл разтвори нощницата и целуна нежната падинка между гърдите й. Пръстите му погалиха врата й. — Смятате ли, че е нещо, свързано с реформата в образованието? Или парламентарните процедури, или…

— Ш-ш-шт. — Той откри една синя веничка сред алабастровото сияние на кожата й и я докосна с езика си. — Искам да говоря за това колко сте красива. За това как ухаете на бели цветя, отворен прозорец и пролетен дъжд. За това колко сте мека и сладка… толкова сладка… — Устните му се спуснаха към нежната извивка на гърдата й и Пандора подскочи, дъхът й секна. Щом усети пробудилото се в нея удоволствие, той се изпълни с възбуда. Устните му продължиха да се разхождат надолу. Достигна розовата пъпка, леко отвори уста и я засмука. Продължи да я дразни с върха на езика си, докато тя не се втвърди и ще щръкна предизвикателно.

В съзнанието му плуваха мисли за това как иска да я обладае, да задоволи копнежа, който изпитваше. Трябваше да положи огромни усилия, за да запази контрол, да я гали бавно и нежно, когато всъщност искаше да я погълне. Но всичко това беше ново за нея, всеки интимен жест я изнервяше и той трябваше да прояви търпение, дори това да го убиваше. Докато си играеше нежно със зърното, той чу сподавен хленч в гърлото й. Тя докосна колебливо раменете и гърдите му, сякаш не знаеше къде да постави ръцете си.

Гейбриъл вдигна глава, намери устните й и се впи жадно в тях.

— Пандора — каза той, когато се откъсна от нея, — можете да ме докосвате както пожелаете. Можете да правите всичко, което ви доставя удоволствие.

Тя го изгледа продължително и питащо. Пръстите й колебливо докоснаха бялата вратовръзка, която висеше разхлабена на разтворената му яка. След като той не възрази, тя я издърпа през главата му и посегна да разкопчее копринената му жилетка. Той се отдръпна, за да й помогне, съблече жилетката и я пусна на пода. След това момичето разкопча ризата му до кръста. Загледа се като хипнотизирана в триъгълната вдлъбнатина на гърлото му и се наведе да я целуне.

— Защо си избрахте точно това място? — попита Гейбриъл и сърцето му заблъска в гърдите, когато почувства нежното докосване на езичето й.

— Не знам. — Той усети усмивката й с кожата си. — Като че ли е създадено за моите… — Тя замълча. — За целувки.

Той зарови ръка в косата й и леко повдигна главата й, за да я погледне в очите.

— За вашите целувки — отсече той, като й прехвърли собствеността върху местенцето, независимо дали тя го искаше или не.

Любознателните й ръце проучваха очертанията на тялото и гърдите му. Пръстите й предпазливо се плъзнаха под тирантите, които минаваха през раменете му, и ги свалиха настрани. Това бе най-еротичното мъчение, което Гейбриъл бе изпитвал някога; той се насили да стои неподвижно, докато Пандора проучваше тази нова мъжка територия. Тя го целуна по врата и се заигра с косъмчетата на гърдите му. Откри равната окръжност около зърното и я разтърка с палец, което го накара да настръхне. Придобила смелост, Пандора се премести върху него в опит да се притисне повече, но едното й коляно се допря опасно към слабините му. Той бързо протегна ръце и я сграбчи за хълбоците.

— Внимателно, любов моя. Нали не искате да прекарам остатъка от вечерите си като хленчеща купчинка на дивана.

— Причиних ли ви болка? — попита притеснено тя и се кротна в скута му.

— Не, но за мъжа това място е… — Думите му бяха прекъснати от първично изръмжаване, когато тя го възседна. Усещането бе толкова изгарящо, толкова изтънчено възпламеняващо, и той установи, че е на няколко секунди от кулминацията. Ръцете му се вкопчиха в хълбоците й, за да я задържат неподвижна, и той затвори очи, проклинайки тихо. Всяко нейно движение, дори само за да се повдигне, щеше да го накара да изригне като неопитно момче с първата му жена.

— Ох! — чу той тихото й възклицание. Бедрата й се стегнаха от двете му страни. — Нямах намерение да…

— Не мърдайте! — произнесе той с дрезгав глас. — О, милостиви Боже, не мърдайте. Моля ви.

За голямо негово облекчение тя застина неподвижно. Гейбриъл едва успяваше да мисли заради безумното желание, което го бе обзело, тялото му се бореше срещу него с всяко свое мускулче. Можеше да усети колко е гореща тя дори през плата на панталоните си. Моя, крещеше кръвта му. Трябваше да я притежава. Да се ожени за нея. Гейбриъл си пое няколко пъти дълбоко дъх, за да се успокои, потрепери и преглътна, докато накрая с усилие успя да си върне контрола.

— За кралицата ли си мислите? — чу той равния глас на Пандора, докато уголеменият му член пулсираше яростно между тях. — Защото ако е така, не се получава особено.

Точното наблюдение накара устните му да потръпнат в усмивка.

— Когато седите върху мен, облечена само в тази сладка нощничка, няма да има никакво значение дори ако кралицата стои тук, в стаята, обградена от отряд униформени гвардейци — отвърна той, без да отваря очи.

— Ами ако ви сгълчи? Ако излея студена вода върху краката ви?

Развеселен, той я погледна през полуотворените си очи.

— Пандора, имам усещането, че се опитвате да накарате изпъкналостта ми да спадне.

— Ами ако всички гвардейци извадят мечовете си и ги насочат срещу вас? — продължи да настоява тя.

— Ще ги убедя, че по никакъв начин не застрашавам кралицата.

— А аз в опасност ли съм? — попита колебливо Пандора, което определено не беше въпрос, подходящ за девственица, възседнала полугол мъж.

— Разбира се, че не — отвърна Гейбриъл, макар изобщо да не беше сигурен дали отговорът му е успял да убеди който и да е от двамата. — Най-безопасното място на света за вас е в моите обятия. — Той я обгърна с ръце и я привлече към себе си. Когато тя се наведе напред, издутата му ерекция се отърка в меката й цепка и тя затаи дъх. Той я потупа успокояващо по хълбока. — Изнервяте ли се, когато усещате колко много ви желая? Единствената цел на това — той леко повдигна хълбоци, — е да ви достави удоволствие.

Пандора погледна със съмнение надолу.

— Хелън казва, че не е само за това.

Тих смях се отрони от устните му. Не беше предполагал, че е възможно да е едновременно толкова развеселен и възбуден.

— Не и тази вечер — успя да отвърне. — Обещавам ви, че ще ви дам право на избор. И че винаги ще спазвам обещанията си.

Пандора го погледна замислено с прекрасните си сини очи, отпусна се по-тежко върху него и миглите й потрепнаха, когато почувства неволното помръдване на втвърдената му плът.

— И какво ще правим сега? — прошепна тя.

— Вие какво искате да правите? — прошепна в отговор той, докато я гледаше очарован.

Двамата се гледаха изучаващо, без да помръдват, напрегнати и пламтящи. Изключително внимателно, сякаш експериментираше с някаква нестабилна субстанция, Пандора притисна устните си към неговите, опитваше различни ъгли, търсеше и вкусваше с нарастваща жар.

Досега никоя жена не бе целувала Гейбриъл по този начин, който разгаряше пламък в него и събуждаше непознати усещания, сякаш тя изсмукваше мед от медена пита. Но колкото повече продължаваше, толкова по-буйна ставаше. Единият от тях трябваше да запази контрол и това очевидно нямаше да е Пандора, а тя правеше нещата трудни и за него. Той простена, когато момичето се размърда в скута му. Ужасно трудни, по дяволите.

Гейбриъл обхвана лицето й с шепи, отмести го назад и се опита да бъде нежен с нея.

— Спокойно, любима. Отпуснете се. Ще ви дам всичко, което…

Преди да успее да завърши изречението, Пандора се впи ентусиазирано в устата му. Запъхтяна, тя се опита да разкрие по-голяма част от тялото му, пръстите й се заеха отново с неговата риза, но нямаше повече копчета за разкопчаване. Тя сграбчи плата и го дръпна грубо, в опит да го разкъса. С обикновена риза сигурно щеше да се получи, но предницата на вечерната риза бе подшита с допълнително платче и двоен тегел, за да не се мачка лесно.

Въпреки силната възбуда на Гейбриъл, той почувства как в гърдите му се заражда неудържим смях, щом погледна към тази дребна, решителна пиратка, която се беше сблъскала с неочаквани трудности при опитите да разкъса плат. Но той в никакъв случай не можеше да си позволи да нарани чувствата й в подобен момент. След като потисна смеха, той се надигна, за да издърпа бързо ризата през главата си и напълно да разголи гърдите си.

Веднага щом дрехата изчезна, Пандора се отпусна върху него с болезнена въздишка, ръцете й шареха по гърдите и кръста му с необуздана алчност. Гейбриъл се облегна назад. По-късно щеше да я научи на ритъм и контрол, на бавното натрупване на желание, но сега щеше да й отпусне юздите. Плитката й се беше разплела на дълги кичури, сияйни като лунна светлина върху вълните на тъмна вода. Те галеха и гъделичкаха кожата му, докато тя се движеше трескаво върху него.

Тялото му се бе стегнато като на мъж, разпънат върху средновековна диба. Ръцете му се вкопчиха във възглавничките и пръстите му заплашваха да пробият дупки в броката. Опита се да остане съсредоточен, да сдържи собственото си желание, докато Пандора продължаваше да го целува, като се надигаше и спускаше в скута му.

С изтощено възклицание тя откъсна устните си от неговите и отпусна глава на рамото му. Дишаше накъсано, очевидно не знаеше какво иска, усещаше единствено, че удоволствието се преплита с неудовлетвореност, а всичко, което правеше, за да задоволи желанието си, само влошаваше нещата.

Време беше Гейбриъл да поеме контрола в свои ръце. С успокояващо мърморене той я погали по гърба и събра косата й в опашка.

— Искам да направя нещо за вас, малка моя любима. Ще ми се доверите ли за няколко минути?