Лайза Клейпас
Дявол през пролетта (19)

Глава 18

Щом Гейбриъл се прибра у дома след прекарания в различни срещи дълъг ден, той бе посрещнат от Драго, който го очакваше в приемната.

— Милорд. — Мъжът се приближи да му помогне, но беше избутан нарочно настрани от главния лакей, който взе шапката и ръкавиците на Гейбриъл. Той прикри усмивката си, защото знаеше, че Драго още не беше свикнал с малките ритуали в домакинството. Определени задачи изискваха прислужници с по-висок статус и трудно можеха да бъдат отстъпени.

След като стрелна с язвителен поглед гърба на първия лакей, Драго насочи вниманието си към Гейбриъл.

— Може ли да поговорим, милорд?

— Разбира се. — Гейбриъл го поведе към близката дневна, където двамата застанаха до един от еркерните прозорци.

Докато Драго му описваше накратко посещението в печатницата в Кларкънуел, включително преждевременното им напускане и подозрителните предмети в офисите и склада, Гейбриъл слушаше с все по-смръщено лице.

— Какво беше химичното съединение? Можеш ли да предположиш?

Вместо отговор Драго измъкна малка, запушена с коркова тапа стъклена колба от джоба на палтото си и му я подаде. Гейбриъл я вдигна пред очите си и я завъртя бавно, като гледаше търкалящите се вътре подобни на сол гранули.

— Хлорид или поташ — каза Драго.

Това беше често срещан и лесно разпознаваем химикал, използван в сапуните, перилните препарати, кибритените клечки, фойерверките и мастилото. Гейбриъл му върна колбата.

— Повечето хора няма да намерят повод за притеснение, ако го открият в печатница.

— Не, милорд.

— Но на теб нещо ти се струва не както трябва.

— Заради общата атмосфера. Начинът, по който се държеше госпожа О’Кеър. Мъжът, когото видя лейди Сейнт Винсънт. Нещо не е наред в онова място.

Гейбриъл се подпря на перваза под еркерния прозорец, погледна към тихата улица и забарабани с пръсти по дървената ламперия.

— Вярвам на инстинктите ти — рече най-накрая той. — Бил си свидетел на доста неприятности, за да предусещаш появата на поредната. Но полицията няма да ти обърне никакво внимание заради липсата на доказателства. А аз не познавам нито един детектив в целия отдел, който да не е корумпиран или идиот.

— Знам с кого да говоря.

— С кого?

— Не обича да споменават името му. Твърди, че лицата и навиците на повечето лондонски детективи са твърде добре познати, за да могат да свършат работа. Скоро ще направят чистка в департамента и ще създадат специален отдел. Това е тайна, между другото.

Гейбриъл повдигна вежди.

— Как така ти знаеш всичко това, а аз не?

— Напоследък отсъствахте — отвърна Драго. — Нещо, свързано със сватба.

Устните на Гейбриъл потрепнаха в усмивка.

— Говори колкото се може по-скоро с твоята връзка.

— Ще отида тази вечер.

— Още нещо. — Гейбриъл се поколеба; може да се каже, че се ужасяваше от отговора на въпроса, който се канеше да зададе. — Имаше ли някакви проблеми с лейди Сейнт Винсънт? Тя спореше ли с теб, опитваше ли да се изплъзне?

— Не, милорд — отвърна спокойно Драго. — Тя е яка.

— О — рече изненадано Гейбриъл. — Добре. — После се изкачи на горния етаж, за да потърси жена си, докато размишляваше върху думите на Драго. На лондонския уличен жаргон да наречеш някого як беше най-високата възможна похвала, която се използваше само за мъж, който е изключително верен и добросърдечен. Гейбриъл никога не беше чувал от устата на Драго подобен комплимент за когото и да било. Всъщност досега не беше чувал и жена да бъде наречена яка.

Гласът на Пандора прозвуча откъм спалнята, където се преобличаше и оправяше косата си. По негово настояване тя спеше всяка нощ в леглото му. Първоначално беше възразила с половин уста, като отбеляза, че спи неспокойно, което беше истина. Но винаги когато го събуждаше с въртенето си, той разрешаваше проблема й — и своя — като я любеше, докато тя не заспеше изтощена.

Когато се приближи до стаята, Гейбриъл се усмихна, щом чу Айда да изнася лекция за дамската изтънченост, очевидно вдъхновена от някаква статия в местния вестник.

— … дамите не трябва да тичат от стая в стая в опит да помагат на хората — казваше камериерката. — В статията пише, че трябва да се облегнете на файтона, крехка и изнурена, за да карате хората да помагат на вас.

— И да съм в тежест на всички? — отвърна разгорещено Пандора.

— Всички се възхищават на изтънчените дами — уведоми я камериерката й. — Статията цитира лорд Байрон: „Каква сладост се крие в слабостта на жената.“

— Чела съм доста Байрон и съм сигурна, че никъде не е писал такива глупости — отвърна възмутено Пандора. — Слабост, дръжки. Кой е този вестник? Достатъчно ужасно е, че съветва здравите жени да се държат като болни, но да използва неправилни цитати…

Гейбриъл почука на вратата и гласовете утихнаха. Той бутна вратата с безизразно лице и беше посрещнат от очарователната гледка на съпругата си, облечена само в корсет, риза и гащички.

Пандора го погледна ококорено и се изчерви от главата до петите. Прокашля се и рече задъхано:

— Добър вечер, милорд. Аз… обличам се за вечеря.

— Виждам. — Погледът му я обходи бавно, спря се върху леката издутина на гърдите й, които бяха повдигнати нагоре от корсета.

Айда грабна една захвърлена на пода рокля и каза на Пандора:

— Милейди, ще ви донеса халат…

— Не е необходимо — каза Гейбриъл. — Аз ще се погрижа за съпругата си.

Смутена, Айда приклекна в реверанс и излезе, като затвори вратата след себе си.

Пандора стоеше неподвижно и когато Гейбриъл се приближи към нея, усети излъчваната нервна енергия.

— Аз… предполагам, че Драко е разговарял с теб.

Името го накара да повдигне вежда, но не го коментира. Погледът му се плъзна по тревожната бръчка на челото й, потръпващите пръсти на ръцете и краката, ококорените като на наказано дете очи, и го заля вълна от топла нежност.

— Защо си толкова притеснена, когато си с мен, любима? — попита тихо той.

— Мислех си, че си ядосан, защото влязох сама в склада.

— Не съм ядосан. Просто леко ме тормози мисълта, че нещо може да ти се случи. — Той улови едната й ръка, придърпа я до близкия стол и седна, като я разположи на коляното си. Тя се отпусна облекчено и обгърна врата му с ръце. Носеше някакъв парфюм, нещо цветно и свежо, но той предпочиташе коприненото, солено ухание на кожата й, по-силно от който и да е афродизиак. — Пандора, не можеш да поемаш рискове, като ходиш на непознати места без защита. Твърде важна си за мен. Освен това, ако лишаваш Драго от възможността да сплашва хората, ще го деморализираш.

— Ще го запомня за следващия път.

— Обещай ми.

— Обещавам. — Тя отпусна глава на рамото му. — Какво ще стане сега? Драко ще разкаже ли на полицията за онова, което видя?

— Да, и докато не разберем дали си струва да се разследва, предпочитам да не се отдалечаваш много от дома.

— Гейбриъл… Госпожа О’Кеър е приятна жена. Много е мила и ме подкрепя за компанията, и съм сигурна, че никога не би наранила нарочно човек. Ако се е замесила в нещо опасно, вината не може да е нейна.

— Нека те предупредя, любов моя: понякога хората, на които искаш да вярваш, ще те разочароват. Колкото повече научаваш за света, толкова по-малко илюзии ще ти остават.

— Не искам да ставам циник.

Гейбриъл се усмихна.

— Малко цинизъм прави човек много по-защитен оптимист. — Той я целуна по врата. — Така, сега да решим как да те накажа.

— Да ме накажеш?

— М-м-м. — Ръцете му зашариха по слабите й голи крака. — Няма да можеш да си научиш урока както трябва, ако не го наложа насила.

— И какъв избор имам?

— Всичките започват със свалянето на гащичките ти.

Гейбриъл почувства усмивката й, когато я целуна.

— Времето до вечеря е малко — каза тя и се отдръпна, когато той посегна към връвчицата на кръста й.

— Може да се изненадаш какви неща съм способен да свърша за пет минути.

— Съдейки по скорошния ми опит, изобщо няма да се изненадам.

Гейбриъл се засмя, наслаждавайки се на безсрамието й.

— Предизвикателство. Добре, вече може изобщо да забравиш за вечерята.

Пандора се бореше и пискаше, докато той свали гащичките й и я придърпа плътно в скута си, като остави краката й да висят отстрани. Корсетът, с твърдия си плат и банели, принуждаваше гърба й да стои изправен. Той свали ризата от раменете й и повдигна гърдите й от поддържащите чашки на корсета. Целуна белите извивки, бавно пое меките розови зърна с устни, облиза ги с език. Дишането й се затрудняваше от стягащия корсет и тя посегна към предните кукички.

Гейбриъл й попречи, като я улови нежно за китките и ги издърпа зад врата й.

— Не го събличай — промърмори той, като попречи на възраженията й с целувки.

Настани по-удобно задничето й между разтворените си колене. С едната си ръка придържаше гърба й, а другата плъзна между бедрата й. Пръстите му гъделичкаха и търкаха устните и копринената кожа между тях, докато Пандора не потрепери в скута му. Знаеше какво се случва с нея, как корсетът пренасочваше усещанията под кръста й в непознати посоки. Притисна върха на пръста си точно над скрития връх на клитора й и леко го раздвижи. Стоновете й станаха по-силни. Пръстът му заобиколи набъбналата пъпка, стигна до малката пещера под нея и потъна вътре. Хълбоците й се раздвижиха, мускулите й се опитваха да се стегнат около дразнителя.

Гейбриъл измъкна пръста си от нея и продължи да си играе, да я кара да чака, а тя се гънеше и извиваше с нарастващо неудовлетворение. Галеше я умело, като избягваше мястото, където най-силно искаше да го почувства. Погледът й натежа и се разфокусира, лицето й пламна. Той я задържа на ръба на кулминацията, като се отдръпваше всеки път, когато изглеждаше, че еротичното мъчение щеше да се прелее в удоволствие.

Обхвана тила й със свободната си ръка и приближи устата й към своята, а тя го целуна почти грубо, като се опита да всмуче езика му в устата си. Той се подчини и притисна цялата си длан между бедрата й, наслаждавайки се на влажната мекота.

Пандора прекъсна целувката с въздишка, отпусна се напред и положи глава на рамото му.

Омилостивен, той я вдигна и я отнесе до леглото. Пусна я да стъпи на пода и я наведе над дюшека. Тя посегна към него, като видимо трепереше, докато той разкопчаваше панталона си. Плътта му бе твърда и почти неприлично уголемена, слабините му пулсираха болезнено при вида на съпругата му, която лежеше там в очакване, толкова неподвижна и доверчива. Толкова невинна. Той си спомни онова, което й бе казал, че има някои неща, които джентълмените не искат от съпругите си. Тя беше отвърнала нещо за задръжките, но очевидно нямаше представа какво е имал предвид.

Ръката му се отпусна върху корсета и се поколеба над връзките му. В главата му кръжаха еротични мисли и той не искаше да ги крие от нея. Не беше сигурен дали разкриването на тайните му желания ще промени чувствата й към него. Но ако съществуваше жена, която можеше да е едновременно съпруга и любовница, която можеше да го приеме такъв, какъвто бе, включително с тайните му копнежи и глупави фантазии, то това бе тя.

Преди да е успял да размисли, той дръпна връзките на корсета. Посегна безмълвно към ръцете на Пандора, като ги изви зад гърба й. Тя се напрегна, но не се възпротиви. Позата изтегли раменете й назад и повдигна задничето й нагоре. Сърцето му биеше ускорено, когато сръчно привърза китките й към корсета, като внимаваше да не ги стяга силно.

Видът на тялото й го изпълни с изпепеляваща горещина. Той коленичи задъхано и докосна задничето й. Усети смущението и любопитството й и видя как китките й колебливо се размърдват. Тя беше полугола, а той напълно облечен, но никога не се беше чувствал по-разголен. Изчака реакцията й, готов да я освободи веднага, ако възрази. Но тя мълчеше и не помръдваше, освен в ритъма на дишането си.

Ръката му бавно се плъзна между краката й и ги накара да се разтворят. Сграбчи болезнената си ерекция и вкара главичката в пламналата й плът, напред и назад. Гърбът й се изви, пръстите й започнаха да се свиват и разпускат като нежни пипала на анемония. Тя издаде тих, гърлен звук и се притисна към него, знак не само за позволение, но и за удоволствие. Очевидно в бъдеще щеше да му позволи както това, така и други интимности, стига все така да му вярваше.

Пламнал от облекчение и възбуда, той се наведе над нея и изръмжа няколко думи, едни нежни, други груби, но вече беше изгубил напълно контрола над себе си. В мига, в който влезе в нея, тя извика и се разтърси, вътрешните й мускули се стегнаха, когато тласъците му почти я повдигнаха от пода. Той продължи да тласка до самата й кулминация, до последното потреперване и когато тя най-после се отпусна неподвижна и задъхана, той протегна ръка и развърза връзките.

Качи се на леглото заедно с нея и бързо развърза корсета й. Затвори го и разкъса тънката й риза. Наведе се над нея и облиза пътечка от пъпа до гърдите й. Тя се извъртя, сякаш искаше да избяга, и се засмя задъхано, когато той изръмжа и прикова хълбоците й към дюшека. Но на него изобщо не му беше весело, желанието го влудяваше. Възседна я и я прониза грубо, докато жезълът му не намери правилния ъгъл. Когато се плъзна в нея, вътрешните й мускули го обхванаха здраво и го придърпаха докрай.

Лицето на Пандора се промени и тя се подчини така, както диво същество приема другаря си, хълбоците й се повдигнаха нагоре и го погълнаха. Той засмука устните й и започна да тласка дълбоко и ритмично, докато тя не започна да пъшка. Гейбриъл стегна бедра и започна да криволичи из пещерата й, довеждайки я до нова кулминация. Тя захапа рамото му, заби нокти в гърба му и леката болка го разгорещи до безумие. Потъвайки докрай, той получи собственото си удоволствие, остави го да изригне и да го разтърси, докато не се изгуби целият в нея, не се подчини напълно на осъзнаването, че не иска друга жена, не иска друга съдба.