Лайза Клейпас
Дявол през пролетта (24)

Глава 23

През десетината дни след завръщането си от клиниката Пандора се бе питала неведнъж дали не са я върнали у дома с погрешен съпруг.

Не че Гейбриъл се държеше равнодушно или студено… всъщност едва ли имаше по-внимателен човек от него. Настояваше сам да се грижи за нея, изпълняваше най-съкровените й желания и правеше всичко възможно да й осигури максимални удобства. Сменяше превръзката на раната й, къпеше я във ваната, четеше й и правеше продължителни масажи на краката, за да възстанови кръвообращението й.

Настояваше да я храни, търпеливо поставяше в устата й лъжичката, пълна с телешки бульон, замразени плодове или бланкманж. Случайно се оказа, че бланкманжът е истинско откритие. Всичко, което преди не беше харесвала у него, мекотата му, белотата му, консистенцията, сега се оказа най-хубавото. Макар Пандора да беше напълно способна да се храни сама, Гейбриъл отказа да й позволи да държи лъжицата. Минаха два цели дни, преди да успее да се пребори за нея.

Приборите бяха най-малката й грижа. Гейбръл, който някога беше най-очарователният мъж на света, сега беше изгубил непочтителния си хумор и игривост. Нямаше вече флиртове, дразнене и шеги… само безкраен мълчалив стоицизъм, който започваше да я изтощава. Тя разбираше, че е безкрайно обезпокоен за здравето й и се притеснява от потенциални проблеми във възстановяването й, но й липсваше предишният Гейбриъл. Липсваше й онази енергия на привличане и веселие, която ги свързваше в невидим поток. А сега, когато се оправяше, железният контрол, който той упражняваше всеки ден, започваше да я кара да се чувства малко ограничена. Всъщност, в капан.

Когато се оплака на Гарет Гибсън, която я посещаваше ежедневно, за да следи напредъка й, лекарката я изненада, като взе страната на Гейбриъл.

— Той изпита огромен ментален и емоционален шок — обясни тя. — До известна степен той също беше ранен и има нужда от време, за да се възстанови. Понякога невидимите рани са също толкова опустошаващи, колкото и физическите.

— Но ще си стане пак такъв, какъвто беше, нали? — попита с надежда Пандора.

— Така мисля, поне в по-голямата си част. Но той осъзна колко крехък може да е животът. Една животозастрашаваща болест може да промени начина, по който възприемаме едно определено нещо.

— Бланкманжът? — предположи Пандора.

Гарет се усмихна.

— Времето.

Пандора въздъхна примирено.

— Ще бъда търпелива с него, но той е крайно предпазлив. Не ми позволява да чета приключенски романи, защото се притеснява, че ще вдигна кръвно. Кара всички в къщата да ходят на пръсти и да шепнат, за да не ме смущава шумът. Когато някой дойде на гости, той снове наоколо и гледа часовника, за да не би случайно да се преуморя. Дори не ме целува както трябва, само ме клъвва сухо по бузата, сякаш съм втората му най-любима пралеля.

— Може би се престарава — съгласи се Гарет. — Минаха две седмици и се справяш добре. Повече няма нужда от лекарство за болката и апетитът ти се върна. Мисля, че само ще спечелиш от малко повече движение. Непрекъснатата почивка в леглото може да доведе до отслабване на мускулите и костите.

На вратата се почука.

— Влез — извика Пандора и Гейбриъл влезе в стаята.

— Добър ден, д-р Гибсън. — Погледът му се прехвърли към Пандора. — Как е тя?

— Оздравява бързо — отвърна Гарет с тихо задоволство. — Никакви следи от аневризъм, хематом, отоци или треска.

— Кога ще мога да излизам пак? — попита Пандора.

— От утре, мисля, че може да излизаш за кратко. Може да започнеш с нещо лесно, примерно да посетиш сестрите си, или да отидеш на чай у Уинтърборнови.

Лицето на Гейбриъл помрачня.

— Предлагате й да излезе извън къщата? Да се изложи на мръсни публични места, които изобилстват от бактерии, бацили, паразити, улична мръсотия…

— За Бога! — възрази Пандора. — Нямам намерение да изтичам навън и да започна да се търкалям по паважа.

— Ами раната й? — попита настоятелно Гейбриъл.

— Раната се затвори — отвърна Гарет. — Милорд, макар да разбирам предпазливостта ви, не можете да държите завинаги Пандора в стерилна среда.

— Мисля… — започна Пандора, но съпругът й не й обърна внимание.

— Ами ако падне? Ами ако някой случайно се блъсне в нея? Ами онова копеле, което е наредило да я нападнат? Това, че госпожа О’Кеър е в затвора, не означава, че Пандора е в безопасност. Той ще прати някой друг.

— Не помислих за това — призна Гарет. — Очевидно не мога да кажа нищо по въпроса за смъртоносните конспиратори.

— Драко ще бъде с мен — отбеляза Пандора. — Той ще ме защити. — Когато Гейбриъл не отговори, а само я изгледа с каменно лице, тя продължи с най-благоразумния тон, който успя да докара: — Не мога повече да стоя затворена в къщата. Много изостанах от производствения план. Ако можех от време на време да излизам…

— Вече казах на Уинтърборн, че настолната игра няма да е готова за Коледа — рече бързо Гейбриъл, като се приближи до леглото. — Ще трябва да изготвиш нов производствен план. По-късно, когато здравето ти позволи.

Пандора го гледаше изумена.

Контролът му щеше да се прехвърли и върху бизнеса й. Той щеше да решава кога и колко да работи и да я задължи да иска разрешението му за всичко, което се кани да прави, всичко в името на здравето й. Усети как гневът се надига в нея.

— Нямаш право на това — извика тя. — Решението не е твое!

— Мое е, когато става дума за здравето ти.

— Д-р Гибсън току-що каза, че мога да излизам за кратко.

— Първия път, когато излезе, се забърка с група радикални политически терористи.

— Можеше да се случи на всеки!

Изражението му бе непреклонно.

— Но се случи на теб.

— Нима казваш, че вината е моя? — Пандора впери изумен поглед в застаналия до леглото й непознат човек със студен поглед, който се беше променил от съпруг във враг с плашеща бързина.

— Не казвам… по дяволите, Пандора, успокой се.

Тя дишаше с усилие, примигваше, за да проясни замъгленото си от гнева зрение.

— Как да се успокоя, когато ти наруши всичките си обещания? Точно от това се страхувах! Точно това ти казвах, че не искам!

Гласът му се промени, стана приглушен и напрегнат.

— Пандора, поеми си дълбоко дъх. Моля те. Ще изпаднеш в истерия. — Той се обърна към д-р Гибсън с тихо проклятие. — Можете ли да й дадете нещо?

— Не! — извика разярено Пандора. — Той няма да е доволен, докато не се озова упоена в мазето с прикован към пода глезен.

Лекарката ги погледна замислено, погледът й прескачаше от единия към другия, сякаш следеше игра на тенис. Приближи се до леглото, бръкна в кожената си докторска чанта и извади кочан с рецепти и молив. Чевръсто написа рецепта и я подаде на Пандора.

Вбесената Пандора погледна листа.

 

 

Вземи един развълнуван съпруг и приложи принудителна почивка в леглото. Приложи колкото прегръдки и целувки е необходимо, докато симптомите не отшумят. Повтори при необходимост.

 

 

— Това не може да е сериозно — каза Пандора, като погледна към спокойното лице на Гарет Гибсън.

— Предлагам ти да го изпълниш до последната буква.

Пандора се намръщи.

— Предпочитам клизма.

Лекарката извърна глава, но не и преди Пандора да зърне усмивката й.

— Ще намина утре, както обикновено.

Двамата съпрузи мълчаха, докато Гарет Гибънс излезе от стаята и затвори вратата зад гърба си.

— Дай ми рецептата — каза Гейбриъл. — Ще пратя Драко до аптеката.

— Аз ще му кажа — процеди Пандора през зъби.

— Добре. — Той отиде да подреди пръснатите по масата до леглото чаши и фигурки, книги, писма, моливи и празни листи хартия, карти за игра и малко звънче, което Пандора още не беше използвала, защото никога не я оставяха сама достатъчно дълго, че да се наложи да вика някого.

Тя стрелна съпруга си с бунтарски поглед. Той не беше развълнуван, беше арогантен. Но когато се взря в лицето му, забеляза сенките под очите и бръчките от умора, напрегнатите линии около устата му. Гейбриъл изглеждаше изтощен и мрачен, нервен под спокойната фасада. Хрумна й, че освен непрекъснатите тревоги покрай нея, двуседмичното въздържание определено не се отразяваше добре на характера му.

Сети се за кратките му сухи целувки. Колко щеше да й е хубаво, ако я прегърне силно и я целуне както някога. Сякаш наистина я обичаше.

Любов… той често използваше тази дума, когато се обръщаше към нея. Демонстрираше чувствата си по хиляди начини, но всъщност никога не беше произнасял онези две прости думички. Що се отнася до нея… тя беше самотница, която някак си бе успяла да хване най-красивия мъж на бала, мъжа, когото всички желаеха. Очевидно не беше честно тя да поема рисковете.

Но все някой трябваше да го направи.

Докато гледаше как Гейбриъл подрежда лъжичките за лекарства, тя реши да хване бика за рогата.

— Вероятно вече знаеш — рече Пандора с равен глас, — че те обичам. Всъщност те обичам толкова много, че нямам нищо против досадната ти красота, предразсъдъците ти по отношение на някои кореноплодни зеленчуци и странното ти непреодолимо желание да ме храниш с лъжица. Никога няма да ти се подчиня. Но винаги ще те обичам.

Обяснението й не беше съвсем поетично, но като че ли беше точно онова, което той имаше нужда да чуе.

Лъжицата издрънча на масата. В следващия миг Гейбриъл се озова на леглото и я сграбчи в прегръдките си.

— Пандора — рече той с дрезгав глас, докато я притискаше към своето бясно туптящо сърце. — Обичам те повече, отколкото мога да понеса. Ти си всичко за мен. Ти си причината земята да се върти и след нощта да настъпва сутрин. Ти си значението на игликата и заради теб са измислени целувките. Ти си причината сърцето ми да бие. Господ да ми е на помощ, не съм достатъчно силен, за да оцелея без теб. Толкова силно се нуждая от теб… Имам нужда от теб…

Тя извърна лицето си към неговото. Ето го най-после познатия й съпруг с неговите горещи, жадни устни. Усещането за тялото му накара гърдите й да пулсират. Пандора отметна глава назад и той впи устни в нежната й шия, използваше езика си, гризваше я леко, докато тя не потрепери от удоволствие.

Задъхан, Гейбриъл вдигна глава, притисна я към себе си и леко я залюля. Пандора усещаше вътрешната му борба, безумния копнеж и принудителното въздържание.

Когато посегна да я отдалечи от себе си, ръцете й се стегнаха около врата му.

— Остани в леглото с мен.

Той звучно преглътна.

— Не мога, защото направо ще те погълна. Няма да мога да се спра.

— Лекарката каза, че всичко е наред.

— Не мога да рискувам да те нараня.

— Гейбриъл — каза му сериозно тя, — ако не ме любиш, ще започна да тичам нагоре-надолу по стълбището, като пея с цяло гърло „Сали от нашата улица“.

Той присви очи.

— Само опитай, и ще те вържа за леглото.

Пандора се усмихна и го гризна за брадичката.

— Да… хайде да го направим така.

Той изстена и се опита да се отдръпне, но тя вече беше успяла да пъхне ръката си в панталоните му. Започнаха да се боричкат, макар че борбата съвсем не беше равностойна, защото той се ужасяваше, че може да я нарани, а беше твърде възбуден, за да мисли трезво.

— Ще бъдеш нежен — уговаряше го Пандора, докато разкопчаваше копчетата и заравяше ръце под дрехите му. — Ще правиш всичко, а аз ще лежа неподвижно. Няма да ме нараниш. Виждаш ли, това е най-добрият начин да ме задържиш в леглото.

Той изруга в отчаян опит да се въздържи, но тя усещаше зараждащия се в тялото му плам, съпротивата му започваше да отслабва. Премести се надолу върху леглото, краката й се плъзнаха под неговите и той изпъшка. С примитивен звук сграбчи нощницата й и я разкъса отпред. Сведе глава над гърдите й, устните му покриха едното й зърно и той го всмука навътре. Тя несъзнателно вдигна ръце и зарови пръсти в красивата му коса. Той се прехвърли на другата й гърда и започна ритмично да подръпва зърното, докато ръцете му шареха по тялото й.

О, колко добър беше в това, познаваше чувствителните й места и караше кожата й да пламти като обсипана с искри. Плъзна ръка между краката й и пръстите му заработиха толкова бавно и нежно, че тя изстена и изви гръб в очакване. Разтърсващата ласка продължи дълго. Той подпъхна ръце под задничето й и го повдигна нагоре, подхвана я като винен бокал, докато търсеше устните й. Пандора изхленчи и леко се извъртя, докато той пируваше с копринената й уста и я изпълваше с огън. Мускулите на бедрата й се стягаха и отпускаха безпомощно, тялото й се напрягаше, за да попие усещането, а пламъкът танцуваше в корема и слабините й. Почувства върха на езика му върху напрегнатата интимна пъпка, той се стрелкаше, гъделичкаше, водеше я към кулминацията.

Преди я бе поддържал в такова състояние часове наред, измъчваше я с достатъчно ласки, колкото да поддържа възбудата, и отлагаше свършека, докато тя не започнеше да моли за милост. Но сега, за нейно огромно облекчение, не я кара да чака. Тя потрепери в екстаз, когато ръцете му я сграбчиха отдолу и повдигнаха таза й по плътно към устата му.

След това лежеше отпуснато и мъркаше, когато тялото му покри нейното. Навлезе бавно, твърдостта и големината я изпълниха със задоволство. Повдигнат на лакти над тялото й, той се задържа в нея без да мърда, замъглените му от страст очи не се откъсваха от нейните. Тя почувства колко напрегнато и тежко е тялото му, колко близо до кулминацията се намира. Но продължаваше да стои неподвижно и да затаява дъх всеки път, когато мускулите й се стягаха около члена му.

— Кажи ми го пак — накрая прошепна той и очите му грейнаха на фона на зачервеното му лице.

— Обичам те — каза тя и придърпа главата му към своята. Почувства силното му треперене при мощното освобождаване, приливът се отдръпна назад и отново я заля в затихващи вълни.

 

 

Макар темата за настолната игра на Пандора да не беше повдигана тази нощ, тя знаеше, че Гейбриъл няма да застане на пътя й, когато най-после реши да поднови работата си. Не му се нравеше мисълта, че тя ще излиза навън, несъмнено щеше да изрази негодувание, но постепенно щеше да разбере, че колкото повече приема свободата й, толкова по-лесно щеше да й бъде да се сближи с него.

И двамата осъзнаваха, че тя означава твърде много за него, за да рискува да изгуби любовта й. Но Пандора никога нямаше да я държи като дамоклев меч над главата му. Бракът им щеше да е партньорство, точно като валса, който танцуваха заедно… не идеален, невинаги елегантен, но те щяха да намерят своя път заедно.

Тази нощ Гейбриъл спа в леглото й и когато се събуди на следващия ден, приличаше много повече на себе си. Беше се изпънал зад нея, дългите му крака бяха подпъхнати под нейните, ръката му я бе прегърнала свободно през кръста. Тя радостно се размърда. Протегна ръка към леко наболата му брада и почувства как устните му се притискат към пръстите й.

— Как се чувстваш? — попита той с приглушен глас.

— Доста добре. — Смелата й ръка продължи да се плъзга надолу между телата им, докато не сграбчи горещата плът на твърдия му жезъл. — Но просто, за да съм сигурна… трябва да ми измериш температурата.

Той се изкиска, отдели ръката й и се претърколи на другата страна.

— Не започвай пак, лисичке. Днес ни чака работа.

— О, точно така. — Тя не сваляше поглед от него, докато той обличаше жакардения си халат. — Аз ще бъда изключително заета. Първо ще ям препечена филийка, след това възнамерявам известно време да погледам стената. После, за разнообразие, вероятно ще полегна на възглавниците, за да позяпам тавана…

— Какво ще кажеш да приемеш един посетител?

— Кого?

— Господин Рансъм, детектива. Той искаше да те разпита още когато се върна от клиниката, но му казах да изчака, докато се оправиш.

— О… — Пандора се изпълни със смесени чувства, защото знаеше, че детективът ще я разпитва за посещението й в печатницата, както и за нощта, когато я бяха намушкали, а тя не умираше от желание да си припомня точно тези неща. От друга страна, ако помогнеше да се раздаде правосъдие — и междувременно подсигуреше собствената си безопасност — щеше да си заслужава. Освен това все щеше да се занимава с нещо. — Кажи му да ме посети, когато му е удобно — каза тя. — Програмата ми е доста гъвкава, с изключение изяждането на сутрешния ми бланкманж, което не бива да бъде прекъсвано в никакъв случай.