Лайза Клейпас
Дявол през пролетта (21)

Глава 20

Каквото и да бе преживял досега, Гейбриъл никога не се беше чувствал така, сякаш всичко бе реално и същевременно не съвсем. Жив кошмар. Нищо не го бе карало да се страхува толкова. Когато гледаше надолу към съпругата си, го изпълваше желание да вие и крещи от ярост.

Лицето на Пандора бе изопнато и бледо, устните й бяха посинели. Загубата на кръв я беше обезсилила напълно. Тя лежеше в скута му, краката й бяха опънати на седалката в каретата. Макар да бе увита с палта и одеяла, трепереше непрекъснато.

Той подпъхна палтото под тялото й и прегледа превръзката, която беше направил от няколко чисти носни кърпички. Беше я стегнал с вратовръзка, която обхващаше ръката й, минаваше над врата и другото й рамо, и бе завързана под подмишницата на другата й ръка. Мислите му не спираха да се връщат към момента, в който се бе свлякла в ръцете му, а кръвта бликаше от раната й.

Всичко се случи за няколко секунди. Той беше погледнал, за да се убеди, че Пандора е стигнала до каретата. Вместо това бе видял Драко да си пробива път през тълпата и да тича към ъгъла на сградата, където Пандора стоеше с някаква непозната жена. Тя бе издърпала нещо от ръката си и той бе видял издайническото извиване на ръката й, когато бе разтворила сгъваемия нож. Когато го вдигна, късото острие проблесна под светлините на театъра.

Гейбриъл стигна до Пандора секунди след Драко, но острието вече беше свършило делото си.

— Няма ли да е странно, ако умра от това? — каза Пандора, като не спираше да трепери и да трака със зъби. — Внуците ни изобщо няма да се впечатлят. Предпочитам да бях намушкана, докато върша нещо героично. Докато спасявам някого. Може би трябва да им кажеш… ох, ами… Май няма да имаме внуци, ако умра, нали?

— Няма да умреш — отсече Гейбриъл.

— Още не съм си намерила печатар — тормозеше се Пандора.

— Какво? — попита той, решил, че бълнува.

— Това може да забави излизането на продукта. Моята настолна игра. Коледа.

Уинтърборн, който седеше заедно с Хелън на отсрещната седалка, я прекъсна с нежен глас:

— Все още има време за това, bychan^[1]. Не се притеснявай за играта.

Пандора се успокои и притихна, притиснала юмрук в една от гънките на ризата на Гейбриъл.

Уинтърборн го погледна, сякаш искаше да попита нещо.

Преструвайки се, че гали косата й, Гейбриъл покри с длан здравото й ухо и погледна въпросително другия мъж.

— Кръвта бликаше ли на струи? — попита тихо Уинтърборн. — Като в ритъма на сърцебиенето?

Гейбриъл поклати глава.

Уинтърборн леко се отпусна и потърка с ръка брадичката си.

Гейбриъл отмести ръката си от ухото на Пандора, продължи да гали косата й и видя, че очите й са затворени. Повдигна я леко нагоре.

— Скъпа, не заспивай.

— Студено ми е — отвърна тя с равен глас. — И ме боли рамото… и каретата на Хелън друса. — Тя изстена от болка, когато каретата направи остър завой и се разклати.

— Тъкмо завихме по Корк Стрийт — каза той и я целуна по студеното, влажно чело. — Ще те внеса вътре и ще ти дадат малко морфин.

Каретата спря. Когато Гейбриъл вдигна внимателно Пандора и я внесе в сградата, тя му се стори ужасяващо лека, сякаш костите й бяха кухи като на птица. Главата й бе отпусната на рамото му и леко се поклащаше, докато вървеше. Искаше му се да влее собствената си сила в нея, да изпълни вените й със своята кръв. Искаше да се моли, да подкупва, да заплашва, да нарани някого.

Вътрешността на сградата беше ремонтирана наскоро, фоайето й беше добре проветрено и осветено. Преминаха през няколко автоматично отварящи се врати и стигнаха до поредица от стаи, обозначени с четливо изписани табели, сред които лечебница, диспансер, административни кабинети, консултация и зала за преглед, а в дъното на дългия коридор се намираше операционната.

Гейбриъл вече знаеше, че Уинтърборн е наел двама лекари на пълен работен ден, които да се грижат за стотиците мъже и жени, работещи за него. Но най-добрите лекари обикновено се занимаваха с пациенти от висшата класа, докато тези от средната и работническата трябваше да се задоволяват с не толкова талантливи специалисти. Гейбриъл си бе представял смътно поредица от запуснати кабинети и посредствена хирургия, в която работят двама равнодушни лекари. Трябваше да се досети, че Уинтърборн не би жалил средства за построяването на модерно медицинско съоръжение.

Във фоайето ги посрещна лекар на средна възраст с бяла коса, гъсти вежди, пронизващи очи и привлекателно грубо лице. Той изглеждаше точно така, както би изглеждал един лекар, способен и важен, с натрупван десетилетия опит.

— Сейнт Винсънт — каза Уинтърборн, — това е д-р Хейвлок.

Слаба сестра с кестенява коса влезе бързо във фоайето и махна с ръка при опитите на Уинтърборн да я представи. Беше облечена с пола панталон и носеше същите бяла ленена престилка и шапка като Хейвлок. Лицето й беше младо и чисто, зелените й очи гледаха пронизващо и преценяващо.

— Милорд — каза тя на Гейбриъл без предисловия, — моля ви, внесете лейди Сейнт Винсънт в тази стая.

Той я последва в стаята за прегледи, която беше осветена от хирургични лампи и отражатели. Освен това беше безупречно чиста, стените бяха облицовани със стъклени панели, подът беше покрит с теракот и прорязан с канали за оттичане на течности. Във въздуха миришеше на химикали: карболова киселина, дестилиран алкохол и намек за бензол. Погледът на Гейбриъл се плъзна по изобилието от метални съдини и апарата за стерилизиране на пара, по масите, върху които бяха подредени легенчета и подноси с инструменти, към керамичния умивалник.

— Съпругата ми изпитва болка — рече той и погледна през рамо, зачуден защо лекарят не ги е придружил.

— Вече подготвих инжекция с морфин — отвърна сестрата. — Яла ли е нещо през последните четири часа?

— Не.

— Отлично. Положете я внимателно на масата, ако обичате.

Гласът й бе ясен и решителен. Леко дразнеше властното й поведение, бялата лекарска шапка, начинът, по който се правеше на лекар.

Макар Пандора да стискаше здраво зъби, от устните й се отрони тих стон, когато Гейбриъл я отпусна върху кожената маса. Тя беше направена с подвижна рамка и бе нагласена така, че горната част на тялото да е леко повдигната. Сестрата бързо махна палтото, с което беше увита Пандора, и я покри с трикотажно одеяло.

— О, здравейте — рече Пандора със слаб глас, когато вдигна замъглените си от болка очи към жената.

Сестрата се усмихна леко, хвана китката й и провери пулса.

— Когато ви поканих да разгледате новата хирургия — промърмори тя, — нямах предвид да дойдете като пациент.

Сухите устни на Пандора трепнаха, докато жената проверяваше зениците й.

— Ще трябва да ме закърпите — каза тя.

— Със сигурност ще го направя.

— Познавате ли се? — попита изненадано Гейбриъл.

— Да, милорд. Аз съм приятел на семейството. — Сестрата взе някакъв уред с тапи за ушите, гъвкава гумена тръбичка и дървен накрайник във формата на тромпет. Затъкна тапите в ушите си и започна да притиска другия към различни места по гърдите на Пандора, като слушаше напрегнато.

Все по-разтревожен, Гейбръл погледна към вратата, чудейки се къде е д-р Хейвлок.

Сестрата взе един памучен тампон, напои го с разтвор от някакво шише и почисти част от кожата на лявата ръка на Пандора. Обърна се към поднос с инструменти и взе стъклена спринцовка, снабдена с куха игла. Обърна иглата нагоре и леко натисна буталото, за да изкара въздуха от кухината.

— Досега слагали ли са ви инжекция? — попита тя Пандора.

— Не. — Пандора протегна свободната си ръка към Гейбриъл и той стисна студените й пръсти.

— Ще почувствате убождане — предупреди сестрата, — но само за кратко. След това ще ви залее топла вълна и болката ще изчезне.

Докато търсеше вената на ръката на Пандора, Гейбриъл рязко попита:

— Не трябва ли лекарят да прави това?

Сестрата забави отговора си, защото вече беше вкарала иглата. Натисна буталото бавно, а пръстите на Пандора се стегнаха около неговите. Той гледаше безпомощно лицето й и се опитваше да остане спокоен, докато в гърдите му бушуваше огън. Всичко, което имаше значение за него, се съдържаше в това крехко тяло, проснато върху кожената маса. Видя, че морфинът започва да действа, крайниците й се отпуснаха, напрежението около очите и устата й изчезна. Слава Богу.

Младата жена остави настрани спринцовката и каза:

— Аз съм д-р Гарет Гибсън. Напълно квалифициран лекар, обучена съм от сър Джоузеф Листър в неговия антисептичен метод. Всъщност му асистирах в хирургията му в Сорбоната.

Изненадан, Гейбриъл попита:

— Жена лекар?

Тя го погледна с крива усмивка.

— Единствената с нужните квалификации в Англия засега. Британската медицинска асоциация направи всичко по силите си, за да се погрижи никоя друга жена да не тръгне по стъпките ми.

Гейбриъл не искаше тя да асистира на Хейвлок. Не знаеше какво да очаква от жена лекар в операционната зала, а не искаше в операцията на жена му да има нищо необичайно или чуждоземно. Искаше стабилен, опитен лекар мъж. Искаше всичко да е традиционно и безопасно, и нормално.

— Искам да говоря с д-р Хейвлок преди операцията — каза той.

Д-р Гибсън изобщо не изглеждаше изненадана.

— Разбира се — отвърна тя. — Но ще ви помоля да отложите разговора, докато не преценим състоянието на лейди Сейнт Винсънт.

Доктор Хейвлок влезе в стаята и се приближи до масата за прегледи.

— Сестрата пристигна и се мие — промърмори той на д-р Гибсън, след което се обърна към Гейбриъл. — Милорд, пред операционната има места за сядане. Докато чакате там заедно със семейство Уинтърборн, ние ще прегледаме рамото на тази млада дама.

След като целуна студените пръсти на Пандора и й се усмихна окуражаващо, Гейбриъл излезе от стаята.

Намери чакалнята и отиде до мястото, където седеше Уинтърборн. Лейди Хелън не се виждаше никъде.

— Жена лекар? — попита го намръщено той.

Уинтърборн го погледна извинително.

— Не се сетих да ви предупредя за това. Но гарантирам за нея — тя наблюдаваше Хелън по време на раждането и в следродилния период.

— Това е съвсем различно от хирургията — отсече Гейбриъл.

— В Америка имат жени лекари от двайсет години — отбеляза Уинтърборн.

— Не ми пука какво правят в Америка. Искам Пандора да получи най-доброто медицинско лечение.

— Листър обяви публично, че д-р Гибсън е една от най-добрите хирурзи, които е обучавал някога.

Гейбриъл поклати глава.

— Ако ще оставям Пандора в ръцете на непознат, то искам да е човек с опит. Не жена, която изглежда така, сякаш току-що е излязла от училище. Не искам да асистира при операцията.

Уинтърборн се накани да възрази, но после размисли.

— На ваше място и аз бих мислил така — призна той. — Човек трябва да свиква с мисълта за жена лекар.

Гейбриъл се отпусна тежко на съседния стол. Усети, че крайниците му треперят от напрежение.

Лейди Хелън влезе в чакалнята с малка, сгъната бяла кърпа. Тя беше мокра и димеше. Безмълвно се приближи до Гейбриъл и избърса бузата и брадичката му. Когато се отдръпна, той видя, че кърпата е изцапана с кръв. След това Хелън започна да почиства една по една ръцете му от кървавите петна по кокалчетата и между пръстите му. Той дори не ги беше забелязал. Понечи да вземе кърпата от ръцете й, но тя не я пусна.

— Моля ви — рече тихо Хелън. — Трябва да правя нещо за някого.

Той се отдръпна и я остави да продължи. Когато приключи, в чакалнята влезе д-р Хейвлок. Гейбриъл се изправи и сърцето му затупка притеснено.

Лекарят изглеждаше много сериозен.

— Милорд, след като прислушахме лейди Сейнт Винсънт със стетоскоп, доловихме силен шум в областта на нараняването, което означава енергичен изблик на артериална кръв. Подключичната артерия е била пробита или частично прерязана. Ако се опитаме да зашием разкъсването, съществува риск от животозастрашаващи усложнения. Затова най-безопасното решение е да я превържем с двойно легиране. Ще асистирам на д-р Гибсън в операцията, която вероятно ще продължи около два часа. Междувременно…

— Чакайте — прекъсна го сухо Гейбриъл. — Искате да кажете, че д-р Гибсън ще ви асистира.

— Не, милорд. Д-р Гибсън ще извърши операцията. Тя е изключително компетентна в най-новите, модерни техники.

— Искам вие да го направите.

— Милорд, в Англия има много малко хирурзи, които биха се заели с подобна операция. Аз не съм от тях. Засегнатата артерия на лейди Сейнт Винсънт е разположена много дълбоко и е покрита частично от ключичната кост. Цялата площ за опериране е широка може би около три-четири сантиметра. Спасението на съпругата ви е въпрос на милиметри. Д-р Гибсън е безупречен хирург. Хладнокръвна. Ръцете й са стабилни, слаби и чувствителни — идеални за деликатни процедури като тази. Освен това тя е обучена в най-модерната антисептична хирургия, което прави лигатурата на главни артерии далеч по-безопасна, отколкото в миналото.

— Искам второ мнение.

Хирургът кимна спокойно, но погледът му го пронизваше.

— Ще допуснем в залата всеки, когото изберете, и ще му асистираме, доколкото можем. Но по-добре го доведете бързо. През последните трийсет години знам за само половин дузина случаи на наранявания, подобни на това, които са успели да стигнат до операционната маса. Сърцето й може да спре всеки момент.

Мускулите му се сгърчиха. Гърлото му се стегна от отчаяние. Не можеше да приеме случващото се.

Но нямаше друг избор. В живота му, който бе изпълнен с безкрайни възможности, удобни случаи и алтернативи, за които повечето човешки същества можеха само да мечтаят… той нямаше никакъв избор в най-важния момент.

— От хората, които са стигнали до операционната маса, колко са оцелели? — попита той прегракнало.

Хейвлок извърна поглед и отвърна:

— Прогнозата при подобно нараняване е неблагоприятна. Но д-р Гибсън ще осигури на съпругата ви най-добрите шансове за оцеляване.

Което не означаваше нищо.

Краката му се подкосиха. За миг Гейбриъл си помисли, че ще се свлече на колене.

— Кажете й да започва — едва успя да произнесе.

— Съгласен ли сте д-р Гибсън да извърши операцията? — Да.