Лайза Клейпас
Дявол през пролетта (20)

Глава 19

На следващия ден Драко докладва, че връзката му в детективския отдел се е съгласила да посети печатницата в Кларкънуел и да разпита госпожа О’Кеър. Междувременно Пандора можеше да се заеме с обичайната си дейност, тъй като детективът не виждаше причина да вдига тревога.

Новините бяха добре дошли, тъй като Пандора и Гейбриъл вече бяха приели да отидат заедно с Хелън и господин Уинтърборн на театър, последван от късна вечеря. Комедията, възродената „Законен наследник“, се играеше в театър „Хеймаркет Роял Тиътър“, най-модният в Лондон.

— Предпочитам да не те водя на обществени места, докато не приключи разследването — рече намръщено Гейбриъл, докато си обличаше риза в спалнята. — Районът около Хеймаркет е известен като доста опасен.

— Но аз ще бъда с теб — отбеляза Пандора, — и господин Уинтърборн ще бъде там. Освен това Драко настоя да дойде, въпреки че е почивният му ден. Какво би могло да ми се случи? — Тя се огледа в огледалото на махагоновия гардероб и оправи перлената огърлица върху вечерната си рокля.

Гейбриъл изсумтя, докато подгъваше маншетите на ризата.

— Ще ми подадеш ли бутонелите от гардероба?

Тя му ги занесе.

— Защо не позволяваш на Оукс да ти помага? Особено когато се обличаш за официални вечери. Сигурно е доста объркан.

— Вероятно. Но предпочитам да не обяснявам откъде са се появили раничките.

— Какви ранички?

Вместо отговор той отмести настрани предницата на ризата си и показа малките червени белези по рамото си, където се бяха забивали зъбите й.

Разкаяна, Пандора се повдигна на пръсти, за да огледа белезите, и силно се изчерви.

— Съжалявам. Мислиш ли, че ще започне да клюкарства за това?

— Мили Боже, не. Както обича да казва самият той: „Дискретността е най-доброто качество на камериера“. Но — главата му се надвеси над нейната, — има някои неща, които предпочитам да запазя за себе си.

— Горкичкият. Изглеждаш така, сякаш си бил нападнат от див звяр.

Той се разсмя дрезгаво.

— Само от малка лисичка, която се разгорещи в играта си.

— Трябваше и ти да я ухапеш — отвърна Пандора, заровила лице в гърдите му. — Така щеше да я научиш да се държи по-нежно с теб.

Гейбриъл плъзна ръка по бузата й и леко повдигна главата й нагоре. След като нежно я ухапа по долната устна, прошепна:

— Желая я точно такава, каквато е.

 

 

Отвътре Хеймаркет беше луксозен и пищен, с тапицирани седалки и няколко редици ложи, украсени със златисти отливки на антични лири и дъбови венци. Куполообразният розов таван беше покрит с позлатени орнаменти и рисувани на ръка изображения на Аполон, а кристалните полилеи пръскаха ярка светлина върху събралата се отдолу модно облечена тълпа.

Преди да започне представлението, Пандора и Хелън седяха в ложата и разговаряха, а съпрузите им се черпеха с група мъже във фоайето. Хелън сияеше в отлично здраве и беше пълна с новини, а и изглеждаше твърдо решена да накара Пандора да ходи заедно с нея на курс по фехтовка за жени.

— Трябва да се научиш да се фехтуваш — настоя тя. — Много добре се отразява на фигурата и дишането, а приятелката ми Гарет — тоест д-р Гибсън — твърди, че е ободряващ спорт.

Пандора не се и съмняваше, че е така, но беше убедена, че поставянето на жена с проблеми с равновесието в близост до остри предмети нямаше да има добър изход.

— Ще ми се да можех — каза тя, — но съм твърде тромава. Знаеш, че не танцувам добре.

— Но учителят по фехтовка ще те научи как да… — Гласът й заглъхна, когато погледна към балкона в същата редица с тяхната ложа. — Господи. Защо онази жена те гледа толкова злобно?

— Коя?

— Онази в лявата половина на балкона. Брюнетката на първия ред. Познаваш ли я?

Пандора проследи погледа й и видя тъмнокоса жена, която се преструваше на заинтригувана от театралната си програма. Беше слаба и елегантна, с класически черти, хлътнали очи с екстравагантни мигли и тънък нос, разположен перфектно над пълни червени устни.

— Нямам представа коя е — отвърна Пандора. — Доста е красива, нали?

— Предполагам. Видях само убийствения й поглед.

Пандора се ухили.

— Очевидно умението ми да дразня хората вече се простира и до онези, които дори не познавам.

Впечатляващата жена седеше до едър възрастен джентълмен с великолепни бакенбарди и интересна двуцветна брада, тъмносива по бузите и около челюстта и бяла на брадичката. Стойката му беше изпъната по военному, сякаш гърбът му бе привързан към полуоска на каруца. Жената докосна ръката му и му прошепна нещо, но той като че ли не забеляза, вниманието му беше съсредоточено върху сцената, сякаш там се играеше някаква невидима пиеса.

Пандора изпита неприятен шок, когато погледите им се срещнаха. Досега никой не я беше гледал с толкова открита омраза. Не можеше да се сети кой би могъл да има причина да я гледа по този начин, освен…

— Мисля, че може би знам коя е — прошепна тя.

Преди Хелън да успее да отговори, Гейбриъл се появи и се настани на празното място до Пандора. Той се обърна така, че рамото му я скри отчасти от погледа на непознатата.

— Това е госпожа Блек и съпругът й, американският посланик — рече тихо той с каменно лице. — Нямам представа защо са тук.

Хелън усети, че това е личен въпрос и бързо се извърна настрани, за да поговори със съпруга си.

— Естествено, че нямаш — промърмори Пандора и с изненада забеляза, че на стиснатата челюст на Гейбриъл подскача мъничко мускулче. Съпругът й, който винаги бе толкова спокоен и уверен, беше на косъм да избухне точно тук, в „Роял Тиътър“.

— Искаш ли да си тръгнем? — попита мрачно той.

— Съвсем не, искам да гледам пиесата. — Пандора би предпочела да умре, вместо да достави на бившата му любовница удовлетворението да напусне театъра. Тя надникна над рамото на Гейбриъл и видя, че госпожа Блек все още я гледа с омраза, сякаш беше направила нещо грешно. За Бога, съпругът на тази жена седеше точно до нея. Защо не й каже да престане да се държи така пред всички? Драматичните погледи вече бяха започнали да привличат вниманието на останалите, които седяха на балкона, както и на някои от ложите в мецанина.

Това сигурно бе истински кошмар за Гейбриъл, чиито постижения и грешки се гледаха под лупа. Той винаги внимаваше да пази в тайна личния си живот и да изглежда неуязвим. Но очевидно госпожа Блек беше решила да покаже ясно на цялото лондонско общество… и на съпругата му… че двамата са били любовници. След като знаеше какъв срам е изпитвал Гейбриъл заради това, че спи със съпругата на друг мъж… и че по този начин това става публично достояние… сърцето я заболя за него.

— Тя не може да ни нарани — каза му тихо Пандора. — Може да ме гледа така, докато й изхвръкнат очите, но това няма да ме притесни ни най-малко.

— Бога ми, това няма да се повтори. Утре ще отида при нея и ще й кажа…

— Не бива. Сигурна съм, че ужасно ще й хареса да отидеш при нея. Но аз ти забранявам.

В очите му блесна опасен пламък.

— Забраняваш ми?

Вероятно никой не му беше казвал нещо такова досега. Определено не му харесваше.

Пандора докосна бузата му с облечената си в ръкавица ръка. Знаеше, че демонстрациите на привързаност на обществени места, дори между съпруг и съпруга, бяха изключително неуместни, но в този момент единственото, което имаше значение, бе да го успокои.

— Да. Защото вече си мой. — Тя леко се усмихна, без да отмества очи от него. — Само мой и аз няма да те деля с никого. Не й позволявам да получи дори пет минути от времето ти.

За нейно облекчение Гейбриъл си пое дълбоко дъх и като че се успокои.

— Ти си моята съпруга — каза тихо той и улови ръката й, когато тя понечи да я свали. — Никоя друга жена няма право над мен. — Той разкопча трите перлени копчета на дългата до лакътя ръкавица. Пандора го погледна въпросително. Без да отмества очи от нейните, Гейбриъл започна бавно да издърпва пръстите. Дъхът й секна, когато почувства, че ръкавицата се свлича по ръката й.

— Какво правиш? — прошепна тя.

Гейбриъл не отговори, просто издърпа бавно ръкавицата. Кожата на Пандора се обагри в трескаво червено. Чувственият начин, по който я сваляше, пред толкова много любопитни погледи, я накара да пламне.

Гейбриъл повдигна голата й ръка и притисна устни към чувствителната кожа от вътрешната страна на китката й, преди да целуне дланта й. От тълпата се разнесоха няколко доволно скандализирани ахвания и мърморене. Това беше жест на собственост, на интимност, с който искаше не само да демонстрира страстта, която изпитваше към младата си съпруга, но и да отблъсне бившата си любовница. На следващия ден всички модни салони в Лондон щяха да обсъждат клюката, че лорд Сейнт Винсънт е бил видян открито да гали съпругата си в Хеймаркет пред погледа на бившата си любовница.

Пандора не искаше да нарани никого, дори госпожа Блек. Но след като Гейбриъл я погледна предупредително, тя замълча и реши да поговори за това с него по-късно.

За щастие скоро лампите угаснаха и пиесата започна. Пандора успя да се отпусне и да се смее на забавния диалог, което бе доказателство за качеството на продукцията и уменията на актьорите. Но тя усещаше, че Гейбриъл по-скоро търпи представлението, вместо да му се наслаждава.

В антракта, докато Гейбриъл и Уинтърборн се срещнаха с познати в коридора пред ложата, Пандора и Хелън поговориха насаме.

— Скъпа — промърмори Хелън, като улови ръката на Пандора, — от личен опит мога да кажа, че никак не е приятно да научиш за жените, които мъжът ти е познавал в миналото. Но малцина са водили живот на въздържание преди да се оженят. Надявам се, че няма…

— О, аз не обвинявам Гейбриъл, че е имал любовница — прошепна Пандора. — Не ми харесва, разбира се, но не мога да се оплаквам от недостатъците на другите, когато имам толкова много мои. Преди да се оженим, Гейбриъл ми каза за госпожа Блек и обеща, че ще сложи край на връзката им, което очевидно е направил. Но тя като че ли не го приема твърде добре. — Пандора замълча. — Мисля, че не й е поднесъл новината по правилния начин.

Устните на Хелън потрепнаха.

— Не мисля, че има правилен начин да прекратиш една връзка, колкото и правилно да си подбрал думите.

— Въпросът е защо съпругът й търпи нейното поведение? Тя се опита да направи сцена пред очите му, а той не направи нищо.

Хелън се огледа, за да се убеди, че ложата е съвсем празна, и вдигна програмата си, като се престори, че чете от нея.

— Преди антракта Рис сподели с мен — рече полугласно тя, — че посланик Блек е бил генерал-лейтенант в Юнионистката армия по време на Американската гражданска война. Говори се, че е получил ужасни наранявания в битка, които му пречат да… — Хелън се изчерви и помръдна с рамене.

— Да прави какво?

— Да изпълнява съпружеските си задължения — прошепна Хелън и пламна още повече. — Госпожа Блек е втората му съпруга — когато се запознали, той вече бил вдовец — и очевидно все още е млада жена. Затова е избрал да не обръща внимание на забежките й.

Пандора леко въздъхна.

— Сега дори я съжалявам малко. — След което додаде с крива усмивка: — Но въпреки това не може да има съпруга ми.

 

 

След като представлението приключи, Пандора и Гейбриъл тръгнаха бавно по препълнените коридори и фоайета към входа на театъра. Хелън и Уинтърборн вървяха няколко крачки пред тях, но се различаваха трудно заради гъстата тълпа. Пиесата бе привлякла изключително много зрители и в един момент Пандора започна да чувства безпокойство.

— Почти стигнахме — промърмори Гейбриъл, който я беше прегърнал покровителствено.

Когато излязоха от театъра, площадът беше още по-препълнен. Хората се тълпяха между шестте коринтски колони, които стигаха почти до ръба на тротоара. Дълга поредица от карети и файтони запълваше улицата и правеше задръствания. На всичкото отгоре събирането на толкова много хора на едно място бе привлякло джебчии, измамници, крадци и просяци от съседните алеи и улички. Виждаше се само един-единствен полицай, който се опитваше да въведе ред, но без особен успех.

— И двете ни карети са блокирани — каза Уинтърборн на Гейбриъл, след като си проправи път през тълпата. Посочи южния край на Хеймаркет. — Спрели са ей там. Ще трябва доста да почакаме, докато се освободи място, за да се приближат.

— Можем да се разходим до тях — каза Гейбриъл.

Уинтърборн го погледна накриво.

— Не го препоръчвам. Група кипри току-що се появи откъм „Пал Мал“ и ще се наложи да минаваме през тях.

— Проститутки ли имате предвид, господин Уинтърборн? — попита Пандора, като забрави да говори приглушено.

Няколко души в тълпата се обърнаха и я погледнаха с повдигнати вежди.

Гейбриъл се усмихна за пръв път тази вечер и притисна главата на Пандора към гърдите си.

— Да, има предвид проститутки — промърмори той и нежно я целуна по ухото.

— А защо им викат кипри? — попита Пандора. — Кипър е остров в Гърция и съм сигурна, че не идват оттам.

— Ще ти обясня по-късно.

— Пандора — възкликна Хелън. — Искам да те представя на няколко от приятелките ми в дамския Клуб за четене, включително госпожа Томас, основателката му. Събрали са се на групичка ей там, до последната колона.

Пандора вдигна поглед към Гейбриъл.

— Имаш ли нещо против да отида с Хелън за малко?

— Предпочитам да останеш с мен.

— Но то е съвсем наблизо — възрази тя. — И без това ще чакаме каретите.

Гейбриъл неохотно я пусна.

— Само застани така, че да мога да те наглеждам.

— Добре. — Пандора го изгледа предупредително. — И не говори с гръцките жени.

Той се усмихна и я изпрати с поглед, докато тя си проправяше път през тълпата заедно с Хелън.

— Госпожа Томас иска да организира клубове за четене за бедните из цял Лондон — каза Хелън на Пандора. — Невероятно е щедра и ужасно чаровна. Веднага ще си допаднете.

— Всеки ли може да се запише в клуба?

— Всеки, който не е мъж.

— Идеално, значи отговарям на изискванията! — възкликна Пандора.

Спряха се до малка групичка жени и Хелън изчака подходящия момент, за да се намеси в разговора.

Застанала до нея, Пандора се уви по-плътно в мекия си бял шал и се заигра с наниза от перли на шията си.

Внезапно в ухото й прозвуча мелодичен глас — женски глас с американски акцент.

— Ти си просто едно кльощаво, тромаво дете, точно както те описа. Нали знаеш, че ме посети след сватбата. Двамата се смяхме заедно на детинското ти увлечение по него. Отегчаваш го до смърт.

Пандора се обърна и се озова пред госпожа Нола Блек. Видът й спираше дъха със своята безупречна кожа с цвят на крем, тъмните и дълбоки очи под вежди, които бяха толкова идеално оскубани и подравнени, че приличаха на кадифени ивици. Макар госпожа Блек да беше висока почти колкото Пандора, фигурата й имаше забележителната форма на пясъчен часовник, кръстчето й бе толкова тънко, че около него можеше да се закопчее котешка каишка.

— Това са само празни приказки — отвърна спокойно Пандора. — Не ви е посещавал, защото щеше да ми каже.

Госпожа Блек определено се „надъхваше за битка“, както би се изразил Уинтърборн.

— Никога няма да ти е верен. Всички знаят, че си странно момиче, което е успяло да го подмами в капана на брака. Той определено цени новите неща, но скоро ще му омръзне и тогава ще те прати в някоя отдалечена провинциална къща.

Пандора се изпълни със смесени чувства. Ревност, защото тази жена бе познавала интимно Гейбриъл и беше означавала нещо за него… и враждебност, но изпитваше и жалост, защото в хапещия мрак на тези очи се долавяше и болка. Зад зашеметяващата фасада се криеше една много нещастна жена.

— Сигурна съм, че според вас трябва да се страхувам точно от това — каза Пандора, — но всъщност въобще не ме притеснява. И, между другото, не съм го подмамвала. — Тя замълча, преди да добави: — Признавам, че съм странна. Но на него като че ли му харесва.

Тя съзря смущение в тъмните очи и осъзна, че другата жена бе очаквала различна реакция, може би гневни сълзи. Госпожа Блек искаше да води битка, защото според нея Пандора бе откраднала мъжа, когото обичаше. Сигурно изпитваше болка всеки път, когато осъзнаваше, че повече няма да държи Гейбриъл в прегръдките си.

— Съжалявам — каза тихо Пандора. — Последните няколко седмици сигурно са били ужасни за вас.

Погледът на госпожа Блек се изпълни с отрова.

— Не смей да се отнасяш снизходително към мен.

Хелън осъзна, че Пандора разговаря с някого, обърна се и пребледня, когато видя американката. Тя прегърна покровителствено сестра си през раменете.

— Всичко е наред — каза й Пандора. — Няма за какво да се притесняваш.

За съжаление не беше точно така. В следващия миг Гейбриъл се озова до тях, в очите му гореше желание за убийство. Като че ли изобщо не забелязваше Пандора и Хелън, цялото му внимание бе съсредоточено върху госпожа Блек.

— Да не си полудяла? — попита я с тих глас, от който кръвта на Пандора се смрази. — Да се приближаваш до съпругата ми…

— Всичко е наред — намеси се бързо Пандора.

Цялата група жени от Клуба за четене вече се беше събрала да наблюдава зараждащото се зрелище.

Гейбриъл улови за китката едната облечена в ръкавица ръка на госпожа Блек и промърмори:

— Сега ще си поговорим.

— Ами аз? — възрази Пандора.

— Иди в каретата — каза й бързо той. — Вече е пред колонадата.

Пандора погледна към колоната от коли. Каретата им наистина беше спряла до тротоара и тя зърна Драко, облечен в ливреята си. Но нещо в нея се разбунтува при мисълта да изтича в каретата като кученце, на което е било заповядано да се прибира в колибата си. На всичкото отгоре госпожа Блек я изгледа триумфално иззад гърба на Гейбриъл, след като бе успяла да получи вниманието, за което бе копняла.

— Виж — започна Пандора, — не мисля, че…

Някакъв друг мъж се намеси в разговора.

— Махни си ръката от жена ми. — Стържещият глас принадлежеше на американския посланик. Той изгледа Гейбриъл с презрителна враждебност, сякаш двамата бяха двойка петли, току-що хвърлени заедно в кокошарника.

Ситуацията бързо се влошаваше. Пандора погледна разтревожено към Хелън.

— Помощ — прошепна тя.

Хелън, слава на Бога, се хвърли в действие и бързо застана между двамата мъже.

— Посланик Елек, аз съм лейди Хелън Уинтърборн. Простете дързостта ми, но мисля, че може да сме се засичали на вечерята, която господин Дизраели даде миналия месец?

Възрастният мъж примига, изненадан от внезапната поява на сияйната млада жена със сребристоруса коса и ангелски очи. Не посмя да се отнесе непочтително към нея.

— Не помня да съм имал тази чест.

За голямо свое задоволство Пандора видя, че Гейбриъл пуска ръката на госпожа Блек.

— Ето го и господин Уинтърборн — каза Хелън, като едва успя да прикрие облекчението си, когато съпругът й пристигна на помощ за успокояване на ситуацията.

Уинтърборн размени бърз поглед с Гейбриъл, мълчаливи послания прелетяха през въздуха като невидими стрели. Сдържан и компетентен, Уинтърборн поведе разговор с посланика, който отговаряше сковано. Човек трудно можеше да си представи по-неловка сцена, като Хелън и Уинтърборн се държаха така, сякаш нищо не се е случило, а Гейбриъл стоеше мълчалив, пламнал от гняв. Госпожа Блек се наслаждаваше на хаоса, който бе създала, след като бе доказала — поне според нея — че все още играе значителна роля в живота на Гейбриъл. Направо сияеше от въодушевление.

Каквото и съчувствие да бе изпитвала Пандора към тази жена, то се изпари за миг. Беше раздразнена, че Гейбриъл е изпълнил плана на госпожа Блек като реагира гневно, когато трябваше просто да не й обръща внимание. За бившата му любовница се оказа изключително лесно да изкара на повърхността първичните му мъжки инстинкти.

Пандора въздъхна тихо и се запита дали не трябва да отиде при каретата. Присъствието й не помагаше изобщо, а с всяка минута се чувстваше все по-раздразнена. Дори лаконичните отговори на Драко щяха да са по-добре от това. Тя отстъпи встрани от групата и се огледа за най-прекия път до тротоара.

— Милейди? — обади се нечий колеблив глас. — Лейди Сейнт Винсънт?

Пандора забеляза самотната фигура на жена, изправена до една от колоните в края на галерията. Носеше обикновено боне, тъмна рокля и син шал. Когато жената се усмихна, Пандора я разпозна.

— Госпожа О’Кеър! — възкликна тя и веднага отиде при нея. — Какво правите тук? Как сте?

— Сравнително добре съм, милейди. А вие?

— И аз — отвърна Пандора. — Съжалявам за начина, по който слугата ми се вмъкна в магазина ви вчера. Много е загрижен за безопасността ми. Нямаше начин да го спра, освен да го ударя с тежък предмет. Което дори обмислях в един момент.

— Няма проблем. — Усмивката на госпожа О’Кеър леко помръкна и ясните й лешникови очи се замъглиха от тревога. — Но днес в магазина ми дойде един мъж и започна да задава въпроси. Не ми каза името си, нито по каква работа е дошъл. Простете, че ви питам, милейди, но говорихте ли с полицията?

— Не. — Пандора я погледна с нараснала загриженост, забеляза ситните капчици пот по лицето й и уголемените й зеници. — Госпожо О’Кеър, да не би да имате неприятности? Болна ли сте? Кажете ми как да ви помогна.

Жената наклони леко глава и погледна Пандора с почти любящо съжаление.

— Вие сте добра душа, милейди. Простете ми.

Дрезгав мъжки вик привлече вниманието на Пандора. Тя се обърна към тълпата и се сепна, когато видя Драко да разблъсква хората, проправяйки си път към нея. Изглеждаше побеснял. Какво му ставаше?

Стигна до тях преди Пандора да успее да си поеме дъх. Замаяно почувства как я удря силно с ръка в ключицата, сякаш се опитваше да я счупи. Тя изпъшка уплашено при удара и залитна назад. Той я подхвана и я притисна към гърдите си.

— Драко, защо ме удари? — попита озадачено тя, заровила лице в меката му кадифена ливрея.

Той отвърна нещо кратко, но тя не успя да го чуе заради писъците, които се разнесоха около тях. Когато я отдръпна от гърдите си, тя видя, че ръкавът му е разрязан като с ножици и платът е тъмен и мокър. Кръв. Пандора поклати объркано глава. Какво ставаше? Кръвта му я бе опръскала цялата. Имаше толкова много. Мирисът й подразни обонянието й. Тя затвори очи и извърна лице.

В следващия миг усети как ръцете на Гейбриъл я обгръщат. Той крещеше някакви заповеди на хората.

Абсолютно объркана, Пандора се размърда и се огледа. Какво ставаше? Намираше се на земята, полулегнала в скута на Гейбриъл. И Хелън беше коленичила до тях. Наоколо се бяха събрали хора, предлагаха палтата си, даваха съвети, а един полицай се опитваше да ги отблъсне назад. Беше едновременно странно и плашещо да се свести в такава ситуация.

— Къде сме? — попита тя.

— Все още в Хеймаркет, скъпа — отвърна спокойно Хелън. — Ти припадна.

— Така ли? — Пандора се опита да си спомни. Не беше лесно да мисли, когато съпругът й стискаше рамото й като менгеме. — Милорд, стискате рамото ми твърде силно. Боли ме. Моля ви…

— Любима моя — каза той с приглушен глас, — не мърдай. Притискам раната ти.

— Каква рана? Ранена ли съм?

— Беше намушкана. От твоята госпожа О’Кеър.

Пандора го погледна изумено, умът й трудно възприемаше откритието.

— Не е моята госпожа О’Кеър — рече тя след миг, като зъбите й не спираха да тракат. — Щом ще се мотае наоколо и ще намушква хората, аз се отказвам от нея. — Рамото започваше да я боли все повече, тъпото пулсиране премина в остра болка, която я прониза чак до мозъка на костите. Целият й скелет се тресеше, сякаш я разтърсваха невидими ръце. — Ами Драко? Къде е той?

— Тръгна след нея.

— Но ръката му… той е ранен…

— Каза, че порязването не е дълбоко. Ще се оправи.

Рамото й пареше като намазано с разтопена грес. Земята беше студена и твърда и тя усещаше роклята си някак мокра. Погледна надолу, но Гейбриъл я беше покрил с палтото си. Тя колебливо вдигна ръка, за да го повдигне.

Хелън я спря, притискайки леко ръка към гърдите й.

— Скъпа, опитай се да не мърдаш. Трябва да останеш завита.

— Роклята ми е мокра — отвърна на пресекулки Пандора. — Земята е твърда. Не ми харесва. Искам да се прибера у дома.

Уинтърборн си проправи път през тълпата и приклекна до тях.

— Кървенето спря ли достатъчно, за да можем да я преместим?

— Така мисля — отвърна Гейбриъл.

— Ще вземем моята карета. Вече изпратих човек при лекаря ми — ще ни чакат на Корк Стрийт. В сградата до магазина ми има нова хирургия и клиника.

— Предпочитам да я отведа при семейния ни лекар.

— Сейнт Винсънт, някой трябва да я прегледа веднага. Корк Стрийт е само на половин миля оттук.

Гейбриъл изруга тихо.

— Да вървим тогава.