Лайза Клейпас
Дявол през пролетта (1)

Пролог

Еванджелин, херцогинята на Кингстън, вдигна внука си от коритото и го уви хубаво в мека бяла кърпа. Като се кикотеше тихо, бебето изпъна силните си крачета и се опита да се изправи в скута й. Опипа лицето и косата й с любопитни ръчички и Еви се засмя на опитите му да я сграбчи.

— Бъди послушен, Стефан. — Тя трепна, когато момченцето сграбчи двойния низ перли около шията й. — Ох, знаех си, че не трябва да ги нося, докато те къпят. Изкушението е твърде голямо. — Еви винаги заекваше леко, когато говореше, макар сега да беше съвсем слабо в сравнение с младостта й.

— Ваша светлост — възкликна младата бавачка Она и забърза към нея. — Аз щях да вдигна младия господар Стефан от коритото. Доста е тежичък. Здрав като тухла.

— Изобщо не е проблем — увери я Еви, целуна бебето по розовите бузки и освободи перлите си от хватката му.

— Много мило от страна на Ваша светлост да помага с децата в почивния ден на Нани. — Момичето внимателно взе бебето от ръцете на Еви. — Всяка от камериерките би се заела с удоволствие с това, тъй като вие имате по-важни неща за вършене.

— Н-нищо не е по-важно от внуците ми. И ми харесва да съм в детската стая — напомня ми за времето, когато моите деца бяха малки.

Она се засмя, когато Стефан посегна към бялата надиплена шапчица на главата й.

— Сега ще го напудря и ще го облека.

— Аз ще почистя коритото — каза Еви.

— Ваша светлост, не бива. — Бавачката се опитваше да улучи точния тон между настояване и умоляване. — Не и с тази красива копринена рокля — трябва да си седите в дневната и да четете книга, или да бродирате нещо. — Когато Еви отвори уста да възрази, Она добави с многозначителен тон: — Нани ще ми откъсне главата, ако разбере, че съм ви позволила да ми помагате толкова много.

Шах и мат.

Тъй като знаеше, че Нани щеше да откъсне главите и на двете, Еви кимна примирено, макар че не се сдържа и промърмори:

— Сложила съм престилка.

Бавачката излезе от банята с доволна усмивка и понесе Стефан към детската стая.

Все още коленичила на килимчето пред коритото, Еви се пресегна да развърже връзките на престилката зад гърба си. Помисли си печално, че на една херцогиня никак не й е лесно да оправдае очакванията на прислугата си за това как би трябвало да се държи. Те бяха решили твърдо да й попречат да върши каквото и да било по-изморително от това да разбърква чая си със сребърна лъжичка. И макар вече да беше баба на две внучета, тя все още беше силна и издръжлива — можеше с лекота да вдигне хлъзгавото от водата бебе от коритото, или да тича с децата из градината. Предишната седмица беше смъмрена от главния градинар заради това, че се беше изкатерила на каменната стена, за да свали няколко заблудени детски стрели.

Докато се занимаваше с упорития възел, Еви чу стъпки зад гърба си. Макар да нямаше никакви други звуци, които да разкриваха самоличността на посетителя, тя веднага го позна, още преди да се отпусне на колене зад нея. Силни пръсти избутаха нейните и възелът бе развързан с едно сръчно дръпване.

Нисък, копринен глас погали чувствителната кожа на врата й:

— Виждам, че сме си наели нова бавачка. Колко възхитително. — Умели мъжки ръце се плъзнаха под разхлабената престилка, спряха се на кръста й и продължиха към гърдите. — Каква приятно закръглена малка женичка. Предричам ти голям успех тук.

Еви затвори очи и се облегна назад между разтворените му бедра. Нежни устни, родени за грях и чувственост, се разходиха по врата й.

— Може би трябва да те предупредя — продължи съблазнителният глас, — че трябва да се държиш по-далеч от господаря. Той е прословут развратник.

Устните й се разтеглиха в усмивка.

— И аз така чух. Наистина ли е толкова порочен, колкото казват?

— Не. Много по-зле е. Особено когато става дума за червенокоси жени. — Той измъкна няколко фуркета от прическата й и дългата плитка падна на рамото й. — Горкото момиче — боя се, че няма да те остави на мира.

Еви инстинктивно потрепери от удоволствие, когато почувства целувките му по шията си.

— К-как да се справям с него?

— Често — отвърна той между целувките.

Тя се изкиска безпомощно, докато се обръщаше с лице към него.

Дори след трийсет години брак сърцето на Еви все още подскачаше при вида на съпруга й, някогашния лорд Сейнт Винсънт, сега херцог на Кингстън. Себастиан се беше превърнал във великолепен мъж с излъчване, което едновременно плашеше и омагьосваше. След като десет години по-рано бе получил херцогската титла, той бе достигнал положението, което отговаряше на значителното му влияние. Но никой не можеше да погледне в тези забележителни светлосини очи, в които проблясваха огнени и ледени искри, без да си спомни, че този мъж някога бе най-порочният негодник в Англия. И все още беше — Еви можеше да го потвърди.

Времето се беше отнесло милостиво към Себастиан и винаги щеше да се отнася така. Той бе красив мъж, слаб и елегантен, златистата му коса вече беше леко посребряла по слепоочията. Ако някой се осмелеше да се изпречи на пътя на този лъв, трябваше да го направи на свой риск. Зрелостта му бе придала ореол на хладнокръвна, решителна властност, излъчването на мъж, който бе видял и преживял достатъчно, за да позволи да бъде надигран. Но когато нещо го трогнеше или развеселеше, усмивката му бе едновременно пламенна и неустоима.

— О, това си ти — каза Себастиан с престорена изненада, сякаш учуден как се е озовал на колене на пода в банята, прегърнал съпругата си. — Готвех се да съблазня една съпротивляваща се прислужница, но ти си доста по-труден случай.

— Можеш и мен да съблазниш — предложи му весело Еви.

Съпругът й се усмихна и сияйният му поглед се плъзна по лицето й. Той приглади няколко непокорни къдрици, чийто медночервен цвят бе избледнял до прасковено.

— Любов моя, от трийсет години се опитвам. Но въпреки всичките ми усилия… — Сладка еротична целувка опари устните й. — … ти все още притежаваш невинния поглед на онази срамежлива девойка, с която избягахме, за да се оженим. Не можеш ли да опиташ да изглеждаш поне малко по-преситена? По-разочарована? — Той се засмя тихо на опитите й и отново я целуна, но този път чувственият натиск ускори пулса й.

— Защо дойде да ме търсиш? — попита Еви с натежал глас и подложи шията си на устните му.

— Получих новини за сина ти.

— Кой?

— Гейбриъл. Избухнал е скандал.

— Защо той е твой син, когато си доволен от него, и мой, когато направи някоя беля? — попита Еви, когато Себастиан свали престилката й и започна да развързва връзките на роклята.

— Тъй като аз съм добродетелен родител — отвърна той, — момчето може да е наследило порочността си единствено от теб.

— Т-точно обратното е — уведоми го тя.

— Нима? — Себастиан я галеше бавно, докато обмисляше думите й. — Аз ли съм порочният? Не, мила моя, това не може да е вярно. Сигурен съм, че си ти.

— Напротив — възрази решително тя и дишането й се ускори, когато милувките му станаха по-интимни.

— Хм. Този спор трябва да се разреши още сега. Веднага те отнасям в леглото.

— Чакай. Кажи ми за Гейбриъл. Скандалът има ли нещо общо със… с онази жена? — Публична тайна бе, че Гейбриъл имаше връзка със съпругата на американския посланик. Еви бе против нея още от самото начало, разбира се, и се бе надявала всичко да приключи скоро. Оттогава бяха минали две години.

Себастиан повдигна глава и я погледна с леко сбърчени вежди. После въздъхна.

— Успял е да компрометира дъщерята на един граф. От Рейвънелови.

Еви се намръщи и се замисли над името, което й прозвуча познато.

— Познаваме ли това семейство?

— Бях познат със стария граф, лорд Триниър. Съпругата му беше от онези вятърничави, повърхностни жени — видяхте се веднъж на едно градинско парти и обсъждахте колекцията й от орхидеи.

— Да, спомням си. — За нещастие Еви не беше харесала жената. — Те имат дъщеря?

— Близначки. Тази година са дебютантки. Както изглежда онзи нехранимайко, синът ти, е бил заловен in flagrante delicto с едната от тях.

— Върви по стъпките на баща си — каза Еви.

С леко обидено изражение на лицето Себастиан се изправи на крака с грациозно движение и я издърпа след себе си.

— Баща му никога не е бил хващан.

— Само от мен — рече самодоволно тя.

Себастиан се засмя.

— Така си е.

— Какво означава точно in flagrante delicto?

— Буквален превод? „В разгара на престъплението“. — Той я вдигна с лекота на ръце. — И смятам, че е редно да ти го демонстрирам.

— Ами с-скандала? Какво е станало с Гейбриъл и момичето…

— Това може да почака — рече твърдо Себастиан. — Възнамерявам да те съблазня за десетхиляден път, Еви — и този път искам да внимаваш.

— Да, сър — отвърна с престорена скромност тя и го прегърна през врата, докато съпругът й я носеше към спалнята.