Лайза Клейпас
Дявол през пролетта (26)

Епилог

6 декември, 1877

— Не мърдай — промърмори Гарет Гибсън, издърпа внимателно ухото на Пандора и пъхна в него стоманената тръбичка на отоскопа. Погледна с присвито око през микроскопичната лупа, докато Пандора седеше, положила странично глава върху кожената маса.

Досега при прегледа бяха успели да открият, че лявото ухо на Пандора може да долови цъкането на часовник от сантиметър и половина и висок глас от два метра, макар че изобщо не можеше да чуе тих глас.

Без да изважда отоскопа от ухото й, лекарката извади молив и бързо надраска една диаграма.

— Тъпанчето на ухото се нарича тимпан — промърмори тя. — Виждам назъбената перфорация от детското нараняване и белези на хронично възпаление. Тимпанът периодично се възстановява чрез репродукцията на клетки, също като кожата, така че подобни перфорации обикновено зарастват бързо. Но има случаи, като твоя, когато това не става, особено ако първоначалното нараняване е последвано от остра инфекция. — Тя извади внимателно тръбичката и Пандора седна с лице към нея.

— Може ли да се направи нещо? — попита тя.

— Тъй като са минали много години, не бих очаквала пълно възстановяване на слуха. Но мисля, че може да се стигне до значително подобрение, както и драстично намаляване и дори елиминиране на бученето в ушите и световъртежа.

Пандора едва не потрепери от въодушевление.

— Наистина ли?

— Ще започнем с ежедневни промивки с антисептичен разтвор, за да ускорим лечението. След една седмица ще дойдеш отново, за да приложим сребърен нитрат по ръбовете на перфорацията, с което да стимулираме растежа на нова тъкан.

— Как ще го вкараш там?

— Ще разтопя малка капка сребърен нитрат на върха на сребърна жица и за секунди ще я размажа. Изобщо няма да боли. Ако по някаква причина лечението не се окаже толкова ефективно, колкото очаквам, ще се посъветвам с един колега, който има известен успех в използването на колагенови лепенки за покриването на перфориран тимпан.

— Ако се получи дори малко подобрение, ще бъде… — Пандора замълча в търсене на подходящата дума. — Ще бъде вълшебно!

Гарет се усмихна.

— Няма такива неща като вълшебства, милейди. Има само умения и познания.

— Много добре, ще го наричам както ти предпочетеш. — Пандора се ухили. — Но резултатът ще е същият.

След като прегледът в клиниката приключи, Пандора отиде в намиращия се в съседство „Уинтърборн“, следвана по петите от Драко. Беше Никулден, когато магазинът традиционно откриваше ежегодното си коледно дърво под купола от цветно стъкло в централното фоайе. Хората идваха тук отдалеч, за да видят осемнайсетметровата елха, окичена с великолепни фигурки, украшения и проблясващи гирлянди.

Корк Стрийт гъмжеше от коледни купувачи, натоварени с огромни пакети и чанти, и хлапета, стиснали в ръцете си всякакви сладки вкуснотии. Зяпачи се трупаха около разкошните витрини на магазина, в една от които художник рисуваше коледните картички, които се продаваха вътре, друга бе украсена с миниатюрни влакчета, които обикаляха по миниатюрни релси и свиреха весело. Най-популярната витрина включваше всякакви деликатеси и сладкиши от прочутия ресторантски двор на магазина, включително огромна въртележка от джинджифилов сладкиш с покрив от бонбони и джинджифилови ездачи върху джинджифилови кончета.

Щом влязоха в магазина, Драко взе пелерината и ръкавиците на Пандора и се оттегли в ъгъла. Носеше ливреята си, както всеки път, когато смяташе, че случаят изисква придружаване от униформен лакей. Днес, седмица след като настолната игра на Пандора беше заредена в магазина, той бе решил, че е необходимо да си сложи омразната дреха в синьо и златисто, докато тя получава информация за продажбите от управителя на отдела за играчки.

С нервно свит стомах Пандора се разхождаше покрай рафтовете. Имаше една привличаща погледа миниатюрна бакалница за деца, с рафтчета, щандове и шкафове, истински кантар и изкуствени плодове и зеленчуци. Погледът й прескочи върху сервизи за чай от китайски порцелан, къщи за кукли, книги, карети играчки, въздушни пушки и кукли. Усмихна се, докато гледаше две малки момиченца да си играят с детска печка, допълнена от миниатюрни тигани, тенджерки и прибори.

За следващата Коледа Пандора вече бе планирала издаването на две нови настолни игри, комплект от кубчета с букви, върху които са нарисувани и животни, и детска игра на карти с приказна тематика. Онова, което бе доверила единствено на Гейбриъл, бе желанието й да се опита да напише детска книга. Простичка история, нещо весело и забавно. Тъй като не беше достатъчно умела в рисуването, за да направи сама илюстрациите, беше решила да намери художник…

Вниманието й бе привлечено от няколко неспокойни деца, които сновяха около Драко и очевидно искаха да видят книгите във витрината зад гърба му. Той не помръдна. Драко не знаеше нищо за децата и очевидно ги смяташе единствено за дребни, немарливи възрастни с недоразвит ум. Около него се беше събрала малка групичка, три момчета и две момичета, които му стигаха до кръста. Протягаха шии, озадачени от някак странно изглеждащата фигура на мускулестия лакей, облечен в синьо кадифе, с брада, белег и намръщено лице.

Пандора потисна усмивката си и приближи деца. Приклекна до тях и ги попита с театрален шепот:

— Знаете ли кой е това?

Те се обърнаха към нея с ококорени от любопитство очи.

— Капитан Дракон — най-смелият, най-зъл пират, кръстосвал седемте морета. — Когато видя интереса на групичката, тя пренебрегна изумения поглед на Драко и продължи с удоволствие: — Русалки са му пели серенади и се е борил с гигантска сепия. Освен това имал кит за домашен любимец, който плавал след кораба му и си просел морски бисквитки.

Едно момче погледна с възхищение към навъсеното лице на Драко, преди да попита Пандора:

— Защо е облечен като лакей?

— Морска болест — довери му със съжаление Пандора. — Непрекъснато. Не можел да я издържа повече. Затова сега е лакей, а в почивните си дни е сухоземен пират.

Децата се струпаха с любопитство около великана с каменно лице.

— Имате ли дървен крак? — попита едно от тях.

— Не — изръмжа Драко.

— Карате ли хората да вървят по дъската на самоубиеца?

— Не.

— Как се казва домашният ви кит?

Драко изглеждаше отчаян. Преди да успее да отговори, Пандора бързо отвърна:

— Тя се казва Мехурче.

— Той — поправи я Драко — се казва Шляп.

Силно развеселена, Пандора се оттегли, докато децата продължаваха да измъкват информация от него… да, веднъж бе видял русалка със зелена коса да пее и да се препича на една скала. Що се отнася до заровените съкровища, ами ако има сандък със злато, скрит на тайно място, определено няма да си го признае. Само глупавите пирати се хвалят с плячката си. Докато Драко развличаше децата — или май беше обратното — Пандора реши, че е време да разбере какви са продажбите й.

Изпъна рамене, заобиколи извисяващата се коледна елха… и се спря, щом зърна високата, слаба фигура на съпруга си, който се беше облегнал на един щанд и бе кръстосал небрежно крака при глезените. Гейбриъл излъчваше аристократично спокойствие и хладна чувственост, русата му коса сякаш искреше под светлината на полилеите. Той я съзря и се усмихна леко, но в зимносините му очи проблесна спотаен пламък.

С всички развълнувани реакции и въодушевено шепнене сред дамите, които пазаруваха наблизо, беше същинско чудо, че все още нямаше припаднали. Пандора се приближи до него с крива усмивка.

— Милорд?

— Знаех, че ще те намеря тук след посещението при лекаря. И докато чаках… Чух слух за някаква бизнесдама, чиято настолна игра била разграбена за по-малко от седмица след зареждането й.

Пандора примигна объркано.

— Изкупени са? Всичките петстотин?

Гейбриъл се изправи и отстъпи от щанда, който беше празен, с изключение на една табелка, поставена върху малък триножник.

Настолната игра на сезона

ПОХОД В УНИВЕРСАЛНИЯ МАГАЗИН

Очаквайте ново зареждане

— Преди няколко минути говорих с Уинтърборн — продължи Гейбриъл. — Меркантилното му сърчице го боли, че не може да продава този толкова търсен продукт. Иска още игри веднага щом затрупаната ти с работа малка фабрика ги произведе.

Пандора разсеяно прехвърли няколко цифри в главата си.

— По дяволите. Трябва да наема още жени и да назнача Айда за управител.

— Камериерката?

— Да, от месеци иска този пост, а аз се противях, но вече е неизбежно. — Щом видя озадаченото му изражение, Пандора обясни: — През септември направих един доста остър коментар за това как обича да ми казва какво да правя и колко ще е щастлива, ако има цял екип жени, които да ръководи и надзирава — и тя се влюби в тази идея.

— И защо това е проблем?

Пандора го погледна страдалчески.

— Косата ми е права и жилава, и не задържа нито една букла. Айда е единствената, която е успявала да я подреди в прическа и да я накара да стои. Не съм очаквала, че един ден ще трябва да избирам между ужасната си коса и бизнеса си.

Гейбриъл пристъпи към нея и зарови лице във вдигнатите нагоре кичури.

— Обожавам косата ти — промърмори той. — Все едно нощта се разлива върху ръцете ми.

Тя се извърна със сподавен смях.

— Не, недей да се правиш на романтик насред отдела за детски играчки.

— Не се ли получава?

— Напротив, и това е проблемът.

Тя заобиколи празния щанд и той я последва плътно.

— Какво каза д-р Гибсън за ухото ти?

Пандора се спря и се обърна усмихната към него.

— Каза, че с правилното лечение ще се оправя. Повече няма да има звънтене, нито ще губя равновесие, нито ще се страхувам от тъмното.

Погледите им се срещнаха в миг на споделено удоволствие и триумф. Преди Пандора да успее да помръдне, Гейбриъл се пресегна през щанда и бърз като нападащ леопард я улови за китките.

— Ела при мен — промърмори той и я подръпна леко.

Погледът му я накара да се изчерви. Пандора се опита да се противи, но сърцето й се разтопи от удоволствие.

— Милорд — прошепна умолително тя, — не пред всичките тези хора.

Устните му потръпнаха.

— Тогава намери някое ъгълче, където да те целуна както трябва.

Пандора тръгна из тълпата с пламнало лице, следвана по петите от съпруга си. Когато спряха, за да пропуснат пред себе си няколко купувачи, до здравото й ухо се разнесе нежен шепот.

— Каквото и да се случи, любов моя, знай, че никога повече не е нужно да се страхуваш от тъмното. Винаги ще съм до теб и ще те пазя да не паднеш.

Пръстите им се преплетоха и Пандора си помисли, че колкото и проницателна да беше д-р Гарет Гибсън, тя грешеше за едно нещо. В света имаше вълшебство и то бе вплетено във всеки един обикновен ден, същата онази сила, която причиняваше приливите и ръководеше ритъма на човешкото сърце.

Вдъхновена от тази мисъл, Пандора, лейди Сейнт Винсънт — жена с несъмнено трудно контролирани импулси — се обърна и целуна съпруга си точно в средата на универсалния магазин. А той — джентълмен, който очевидно беше сляпо влюбен в съпругата си — отвърна със страст.