Линкълн Чайлд
Забравената стая (38)

38.

Ранната утринна светлина нахлуваше през прозорците на просторния кабинет на Олафсон, осветявайки прашинките, които се носеха във въздуха. Наведен над бюрото си, директорът пишеше бележка със скъпа писалка върху кремава хартия с грапава повърхност. Макар да не му беше трудно да работи с компютър, предпочиташе да изпраща лични изложения, писани на ръка. Беше открил, че на тях се обръща повече внимание.

Докато пишеше, чу как вратата на кабинета се отваря и някой влиза. Без да вдига очи от хартията, каза:

— Иън, това, че секретарката още не е дошла, не значи да влизаш, без да чукаш.

Някакъв глас отговори:

— Иън?

Олафсон вдигна очи. Джереми Логан стоеше в сянката на вратата, все още с ръка на дръжката.

— Иън Олбрайт, шефът на поддръжката — обясни Олафсон. — Имаме среща заради наближаващата буря. Тя се усили до ураган, урагана Барбара, и трябва да вземем мерки за…

Логан вдигна ръка, за да го накара да млъкне.

— Трябва да отвориш този сейф — каза той.

— Моля? — примигна Олафсон.

— Чу ме, Грегъри. Трябва да отвориш сейфа, за да видим какво има вътре.

— Мисля, че бях пределно ясен по този въпрос — отговори Олафсон. — Предсрочното отваряне на сейфа ще означава да наруша обещанието си към хартата на „Лукс“. Да се изправя срещу седемдесет години спазване на клетвата.

— Мисля, че аз също бях ясен. Ако откажеш, ще бъдат изгубени още животи. — Логан се приближи към бюрото на Олафсон.

Сега директорът за пръв път видя ясно посетителя си. Дрехите и лицето на енигмолога бяха покрити с петна от нещо, което приличаше на сажди. Очите му бяха зачервени и възпалени, сякаш не беше мигнал цяла нощ. Макар да изглеждаше изтощен, устата му беше решително стисната. Олафсон бързо направи връзката.

— Мили боже, нима искаш да кажеш, че вчерашният нещастен случай… пожарът в къщата на Флуд… — Той замълча, защото дрехите на Логан послужиха за потвърждение.

— Грегъри, да не мислиш, че е съвпадение? Стречи, най-спокойният човек, изведнъж се побърква и самоубива? Главният предприемач за преустройствата на Западното крило веднага след това се пенсионира и никой не знае къде е днес. И Памела. Тя ми разказа, че преди няколко месеца е била подложена на тормоз от човек, който е искал да види чертежите на „Лукс“. Помага ни да открием как се влиза в помещението… и на следващия ден е убита.

— Това е трагично произшествие.

Логан махна с ръка, сякаш искаше да прогони някакво досадно насекомо.

— Не го вярвам. Ти също не бива да се заблуждаваш.

Олафсон си пое дълбоко дъх.

— Джереми, говориш за заговор.

Логан кимна леко за потвърждение.

— Извинявай, но мисля, че това е абсурд. Зная, че си падаше по Памела Флуд — личеше си отдалече. Наистина се чувствам ужасно заради случилото се, но ти не можеш просто да прехвърляш…

Логан бързо се приближи към бюрото и се надвеси над него.

— Твой морален дълг е да отвориш този сейф.

Олафсон го гледаше, без да отговаря.

— Първо Стречи, след това Уилкокс, сега Пам Флуд. Колко живота трябва да бъдат съсипани или отнети, преди да стигнем до дъното на това?

— Джереми, смятам, че е твърде…

— Аз съм следващият, който трябва да умре. В края на краищата, това е логичният избор. Твърде е възможно вече да са правили опит да ме убият. Как ще се почувстваш, ако следващият успее?

— Няма причини да смяташ, че онова в сейфа ще…

Логан се наклони още напред.

— Кръвта на Пам е на твоите ръце. На твоите ръце. Грегъри, ти ме повика. Ти ме помоли за помощ. И сега ще прегледаме това проклето нещо. Аз ще науча какво има в сейфа дори да се наложи лично да го взривя.

Мълчание захлупи кабинета. Дълго време нито един от двамата мъже не помръдна. Най-накрая с тиха въздишка Олафсон набра вътрешен номер, след това зачака да чуе южнолондонския акцент на човека, когато търсеше.

— Иън? Обажда се доктор Олафсон. Удобно ли ти е да отложим с час нашата среща? Чудесно. Благодаря. — След това остави слушалката на място и очите му се спряха върху тези на Логан.

Бръкна в джоба за връзката ключове, избра един малък месингов ключ и го вкара в ключалката на долното ляво чекмедже на писалището. Отключи го, откривайки десетина увиснали на две релси папки. Плъзна пръсти по тях, докато не стигна до последната. Вътре имаше едно-единствено досие, без етикет, пожълтяло от времето. Той го извади, сложи го на бюрото си и го отвори.

Вътре имаше плик също без етикет. Той беше запечатан с тъмночервен восък, носещ печата на „Лукс“.

Олафсон взе плика за писма и погледна отново към Логан. Той отвърна на погледа му с безизразно, неразгадаемо лице. Най-накрая, след като си пое дълбоко дъх, Олафсон пъхна пръст под капачето на плика и строши печата.

Вътре лежеше един-единствен лист светлосиня хартия, на която бяха изписани три числа: 42, 17 и 54.

Олафсон се завъртя със стола така, че се озова с лице към задната част на кабинета. Под абстрактните експресионистки картини върху тъмното дърво висеше рамкирана фотография: официална снимка на първия директор с всички учени от 1892 — годината, когато „Лукс“ беше получил името си. Олафсон хвана десния край на снимката и предпазливо започна да го дърпа. Той се завъртя настрана, закрепен с панти за стената вместо с канап. Зад снимката се криеше шайбата за набиране на цифровата комбинация на малък сейф с втори клас на защита.

Стиснал листа синя хартия в лявата си ръка, Олафсон хвана шайбата с дясната. Завъртя я няколко пъти наляво, след това забави въртенето, за да спре точно когато стрелката на шайбата застана на 42. После завъртя шайбата надясно, правейки две пълни обиколки, преди да спре на 17. Отново завъртя шайбата наляво, докато след пълен кръг не спря на 54. Най-накрая внимателно я завъртя надясно, докато не почувства как резетата се прибират. Пусна шайбата и хвана дръжката до нея, за да отвори вратата на сейфа.

В малкия отвор лежеше тънко досие, а върху него плик за писма. Олафсон ги взе внимателно и ги сложи на бюрото си. И двете бяха запечатани със същия тъмночервен восък.

Логан мълчаливо заобиколи бюрото, докато не се озова зад рамото на директора.

Сега Олафсон взе досието, счупи печата и погледна вътре. Пред очите си видя списък с имена, няколко диаграми и снимки, плюс нещо подобно на меморандум. Остави всичко на бюрото и посегна към плика за писма, на който пишеше с удебелен шрифт: СТРОГО СЕКРЕТНО И ПОВЕРИТЕЛНО — ДА СЕ ОТВОРИ ЛИЧНО ОТ ДИРЕКТОРА НА „ЛУКС“ ПРЕЗ ГОДИНА ГОСПОДНЯ 2035.

Той счупи печата, извади единствения лист от плика и го вдигна така, че да може и Логан да чете.

Нюпорт, Род Айлънд

30 декември 1935

 

До директора на „Лукс“ през 2035 г.

Сигурно знаете при какви обстоятелства това писмо и приложените извлечение и други документи бяха поставени под ключ. Също така без съмнение знаете в общи черти за изследванията, които предизвикаха толкова бързи действия и които оттогава са прекратени.

Малцината тук, в „Лукс“, които знаеха за тях, възлагаха големи надежди на проект „Синестезия“^[1]. С напредването на работата обаче започна да става ясно, че няма сигурни начини да се отделят положителните резултати на проекта от потенциално разрушителните. В погрешните ръце тази технология би могла да се окаже необикновено опустошителна. Затова с голямо съжаление реших, че работата по него не може да продължава.

Но ползите са толкова интригуващи, че не наредих унищожаването на резултатите от извършените до днес изследвания. Вместо това, ако Вие сега четете това писмо, значи е минал един век от неговото написване. Без съмнение науката е напреднала много повече. Затова Вашата задача е да проучите подробностите на проект „Синестезия“ и да вземете решение дали може да бъде завършен по такъв начин, че човешката раса да не бъде излагана на възможна опасност.

Това писмо и документите, които го съпътстват, не дават подробности за проекта и неговите цели. В подробния архив, който се съхранява в лабораторията в Западното крило, се съдържат всички нужни данни. Те имат задачата да предоставят нужната историческа информация и как да се стигне до самата лаборатория.

Сега задачата да изберете е Ваша, направете го много внимателно. Четирима души от управителния съвет трябва да Ви помагат. За предпочитане е да имат различни научни, философски и психологически биографии. Трябва заедно да проучите архива в лабораторията, изследванията, които са били проведени досега, да вземете под внимание състоянието на технологията във Вашето време и след това да се съберете и да обсъдите тайно и накрая да гласувате дали работата да бъде продължена. В случай на безизходица Вие самият трябва да действате като балансьор.

Ако решението Ви е отрицателно, горещо препоръчвам целият архив, материали, оборудване и всичко останало да бъде незабавно и изцяло унищожено.

Желая ви късмет и Божията благословия за тази жизненоважна задача.

Искрено ваш,

Чарлз Р. Рансъм II

Директор на „Лукс“