Линкълн Чайлд
Забравената стая (11)

11.

Беше единайсет вечерта през третата му вечер в изследователския тръст, когато с навити чертежи, планове и разпечатани времеви таблици под ръка и преметната през рамото мешка, Логан крачеше по главния коридор на първия етаж. Беше делничен ден, трапезарията бе затворила преди повече от час, а в аудиторията „Делаву“ с плюшените столове и тапицирани с кадифе стени тази вечер не беше планирана лекция. В резултат асистентите и изследователите се бяха оттеглили в апартаментите си, точно както се очакваше. Като се изключат случайно минаваща камериерка или някоя от чистачките, Логан разполагаше с общите помещения на „Лукс“.

Същия ден в късния следобед беше направил подробна обиколка на Източното крило, отбелязвайки си промените, настъпили в резултат на обновлението в средата на 70-те години на миналия век. Макар да бе запазило основните черти от величието на „Дарк Гейбълс“, очевидно беше планирано да бъде по-функционално пространство. Стенните свещници бяха заменени с флуоресцентно осветление. В кабинетите и лабораториите готическите корнизи бяха до голяма степен махнати, отстъпвайки място на по-чиста и функционална, макар и не толкова интересна гледка. На външен вид и по размери беше сходно със Западното крило — три етажа и мазе, докато основната сграда беше четириетажна с едно мазе.

Според плановете, които беше прегледал, Уилърд Стречи и партньорката му имаха съвсем различни планове за преустройството на Западното крило. В завършения си вид това крило се бе оказало най-ексцентричният от строежите на Едуар Делаву. Логан беше виждал стари черно-бели снимки на Западното крило, направени през месеците преди „Лукс“ да купи замъка и малко след това, и сега можеше да ги извика в паметта си. След влизането си през парадния вход посетителят се озоваваше в голяма, овална и сравнително мрачна галерия, която се издигаше необезпокоявано три етажа чак до покрива. Акцентът в нея бяха побитите камъни — два огромни менхира в двата края, заобиколени от кръг мегалити. Делаву беше купил реликвите на едро от тайнствено и много старо светилище на хълма Амбиън близо до Маркет Босуърт в Лестършър. Първоначалното предназначение на камъните беше неизвестно. Смяташе се, че на мястото са се извършвали праисторически погребални ритуали и покупката на Делаву и по-късното преместване наведнъж на мегалитите през 1888 г. предизвикаха голям шум в Англия. Легендата твърдеше, че това е предизвикало създаването на Националния тръст^[1]. В началото Делаву се забавлявал, като давал маскени балове в галерията, която била обзаведена с дивани, отоманки, шезлонги. По-късно, след смъртта на жена си, изглежда, бе провеждал там спиритически сеанси. Откритите галерии на втория и третия етаж обгръщаха централното пространство от четири страни.

Кръгът от побити камъни заемаше може би първата четвърт от Западното крило. Отвъд него се простираше бъркотия от помещения: три етажа галерии, работилници, художествени ателиета, музикални салони, специални библиотеки — буквално десетки свързани помещения. Всяко създадено да задоволява едно от безбройните развлечения, хобита и занимания на Делаву. Според слуховете строителството и обзавеждането на това странно крило най-накрая изчерпало средствата на някогашния милионер.

Когато от „Лукс“ поели „Дарк Гейбълс“, едва ли не първата им работа била да напълнят колкото могат втория и третия етаж, превръщайки пространствата в кабинети и лаборатории. Възможностите обаче били ограничени, защото масивните мегалити представлявали част от основите на замъка. А за подобните на лабиринт помещения отвъд мегалитите от „Лукс“ бяха избрали най-простото решение: след като изнесли нещата на Делаву, просто предали празните стаи на различни изследователи за работни места. Но това се оказало временна мярка, защото ако някой искал да отиде в друга лаборатория, трябвало да мине през кабинетите на останалите служители и изследователи — неудобство за всички.

— Много смущаващо — беше отбелязал Олбрайт. — Не е за чудене, че хората побързали да си потърсят нови помещения, щом веднъж ремонтът на Източното крило бил завършен.

Планът на Уилърд Стречи за справяне с огромната бъркотия от помещения беше да събаря стени и да пробива неконструктивни елементи, за да създаде два успоредни коридора, простиращи се от север на юг. От двете страни на коридорите щяха да бъдат изградени модерни кабинети и лаборатории. Оригиналните декоративни елементи, прозорци, врати и дървени ламперии щяха да бъдат използвани повторно, където е възможно.

Логан осъзна, че краката му го бяха отвели чак до края на централния коридор на първия етаж. Две дървени врати препречваха пътя му напред. Пред тях имаше кадифен шнур, закачен на месингови стълбове. На него висеше табелка с надпис: СТРОЕЖ. ВХОД САМО ЗА ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА.

Логан бе подписал множество документи за доктор Олафсон, които освобождаваха „Лукс“ от всякакви задължения и отговорности в случай на нараняване или смърт. В замяна бе получил правото да броди из целия комплекс и околностите му. След като погледна през рамо и видя, че коридорът зад него е празен, прекрачи кадифения шнур, извади ключ от джоба си, отключи и влезе. Беше много тъмно и въздухът миришеше на дървени стърготини и гипсова замазка. Логан затвори вратата, зарови из мешката и извади фенерче, светна и плъзна лъча наоколо. Откри панел с електрически ключове и ги натисна един по един.

Озова се в малко преддверие — вероятно нещо като приемна до входа на Западното крило. Мебелите бяха скрити под защитни найлони, а паркетът на пода бе покрит с няколко слоя брезент. Тези защитни покрития бяха причина за странно безличното излъчване на помещението. От него имаше само един изход — арка без врата в южната част. Щом завърши проучването си, Логан мина през нея.

Спря за малко, остави мешката на земята, за да прегледа работните чертежи и отчетите, които беше донесъл. Според строителните планове първата работа естествено щеше да бъде разрушаването. На група работници бе възложено разрушаването на инсталациите в подготовка на новото строителство. На друг екип беше дадена деликатната задача да събори някои неносещи стени, за да освободи място за онова, което в архитектурните спецификации бе наименувано „паралелен коридор А“ и „паралелен коридор Б“. Двете нови артерии, около които щяха да бъдат построени проектираните наново кабинети и лаборатории. Останалото щеше да бъде направено по-нататък.

След като мина под арката на приемната, Логан отново се озова на тъмно. Единствената светлина беше онази, която нахлуваше от приемната. Той се огледа, видя друга група електрически ключове и ги щракна. Обаче нищо не се случи: очевидно токът беше спрян заради разрушаването на инсталации и стени. След като отново светна фенерчето, се оказа, че се намира в помещение, което сякаш нямаше покрив. Подът и тук беше покрит с брезент, обаче на места събран и разместен от преминаването на множество крака в работни обувки, и Логан можеше да види дебелия слой прах върху паркета отдолу. От всички страни се извисяваха древни камъни: церемониалните мегалити на Делаву. Сега, заобиколени от стени, побитите камъни изглеждаха дори по-големи, отколкото бяха в действителност. Логан остави светлината от фенерчето да ги залива, насочвайки лъча му към тавана далече над главата си. Върховете им бяха грубо одялани, черни и заострени в края. На какви ли събития — хубави или грозни, са били свидетели? Дали бяха видели как умира Ричард III по време на битката, която отбелязва падането на Плантагенетите? Или още по-стари церемонии — мрачни и езически? Имаше нещо в тези безмълвни стражи, което се стори тревожно на Логан, и той внимаваше да не ги докосне, когато продължи нататък.

Отвъд побитите камъни започваше коридор, който водеше дълбоко навътре в крилото. Логан продължи по него, докато не стигна стълбище, по което се изкачи. Вторият етаж представляваше объркваща поредица от полуразрушени кабинети. Голи крушки висяха на кабели. Тук имаше по-дебел слой прах, но беше основно от гипс, посипал се без съмнение при разбиването на неносещите стени и елементи, за да се освободи място за двата успоредни коридора на Стречи. От мястото, където беше застанал, Логан успя да различи грубите очертания на новия успореден коридор А. Личеше не заради онова, което беше построено, а по-скоро заради събореното: дълга зееща дупка, пробита през кабинети, складове и коридори, простираща се в мрака право на юг.

С помощта на фенерчето и компаса Логан направи справка в строителните планове. Първо е трябвало да се извършат работите по разрушаването за коридор А, а по-късно за коридор Б.

Той тръгна бавно напред по недовършения коридор, насочвайки фенерчето вляво и вдясно. Беше наясно, че се намира в зоната на строеж и че полуразрушените стени и скосени тавани са неустойчиви. Освен това не само нямаше каска, а проучваше място, обявено за конструктивно ненадеждно.

Продължи на юг още двайсетина метра, оглеждайки се на всички страни, преди пътят му да бъде преграден от два брезента, увиснали от тавана до пода. Единият препречваше пътя му напред, а другият надясно. Бяха заковани и върху тях беше закрепена набързо надраскана табелка: ВНИМАНИЕ! ОПАСНА ЗОНА. ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО.

Той се спря в напоения с прахоляк мрак и се замисли. След малко извади джобно ножче, внимателно изряза малка дупка в брезента и надникна през нея.

Очевидно това беше мястото, където работата по разрушаването беше спряна. Отвъд лежаха помещения, които, макар прашни и от дълго време изоставени, още не бяха докоснати. Какво имаше на това място, та Стречи изведнъж беше решил, че крилото е неустойчиво?

На пода пред брезента лежеше цяло съкровище от оборудване: пистолети за пирони, бойни чукове, компресори, преносими генератори. Човек можеше да си помисли, че работниците са захвърлили инструментите и са побягнали.

Той се поколеба. После се обърна и освети брезента, който препречваше пътя му надясно. Отново използва джобното си ножче и надникна през изрязания отвор. За негова изненада зад брезента нямаше отвор или коридор, а гола стена.

Това беше странно. Логан можеше да разбере защо Стречи ограничава достъпа до даден район, който може да е опасен. Но защо му е било да покрива стената?

Внимателно издърпа брезента, откъсвайки го от пироните, които го държаха от едната страна, и оголи стената. Виждаше се с просто око, че е стара, от времето на построяването на Западното крило. Строителите бяха махнали част от тапетите и мазилката, оголвайки старите летви.

По средата на стената, приблизително на височината на гърдите, в летвите като тапа в мивка се виждаше назъбена гипсова замазка, голяма колкото юмрук или главата на боен чук. Логан я провери на светлината на фенерчето, после я одраска с нокът. Гипсът беше пресен, замазката беше скорошна. Не беше по-стара от няколко дни.

С върха на ножчето той започна да чегърта замазката по краищата, докато не я освободи от летвите и тя падна на пода пред краката му. Там, където досега се белееше тя, зейна черна дупка.

Логан се наведе, светна в нея и надникна в кухината зад летвите. И моментално се вкамени.

— Мамка му! — измърмори той под нос.

Дръпна фенерчето, все едно го беше опарило. След това отстъпи назад една крачка, после още една.

Остана дълго време на място, вторачен в неравния черен кръг. После сложи фенерчето на пода, така че да осветява стената, издърпа един боен чук от купчината инструменти. Опита тежестта му няколко пъти, леко удряйки стената. След това, стискайки дръжката по-здраво, стовари чука върху летвите около дупката.

По тях се показа паяжина от пукнатини, а по земята се посипаха парчета гипсова замазка.

Логан отново и отново стоварваше чука върху стената, но го правеше внимателно, отваряйки в стария градеж само толкова голям отвор, колкото да се провре.

След десетина минути работа беше успял да разшири съществуващия отвор до пода: черна бездна, висока осемдесет и широка шейсет сантиметра. Остави чука настрана и избърса ръце в крачолите на панталоните си. Застина на място и се ослуша. Беше внимавал колкото може да не вдига шум, но бойният чук не беше деликатен инструмент. Въпреки това не чу нищо, нито гласове, нито викове и писъци. Толкова далече от обитаваната част на „Лукс“ работата му беше останала незабелязана.

Вдигна фенерчето от пода и се насочи към отвора, който беше направил, сви се на две и изчезна в мрака.