Линкълн Чайлд
Забравената стая (24)

24.

Докато Логан се прибираше в своя апартамент на третия етаж, друг обитател на „Лукс“ крачеше неспокойно в своето по-малко жилище далеч в края на втория етаж. Лампите бяха угасени и единствената светлина идваше от проблясващите езици на светкавиците зад стъклата, разделени от вертикални колони.

След няколко минути неспокойното обикаляне бе прекратено. Лицето очевидно беше взело някакво решение, защото отиде до телефона и набра номер с код 401.

От другата страна някой вдигна още при първото позвъняване на телефона.

— Операции. Ейбрамс.

— Нали знаеш кой се обажда?

— Да — отговори мъжът, наречен Ейбрамс.

— Ти си виновен за онова, което се случи днес, нали? Този почти сблъсък с Логан на пътя.

— Как разбра за това?

— Чух го да разказва за станалото по време на вечеря. Впрочем на място като „Лукс“ е трудно да запазиш нещо в тайна. Но това няма отношение към темата. Да не си мръднал, че правиш подобно нещо?

— Но той знае за стаята. Ти го каза. Ако започне да рови из нея, може да съсипе всичко.

— Онова, което ще съсипе всичко, е убийството му тук в града. Не сме се разбирали така. Той е твърде известен. Така само ще събудиш подозрения. И дори може да навредиш на прикритието ми.

— Логан е неизвестното в това уравнение. Не можем да го оставим да стои в „Лукс“.

— Нищо няма да научи. Погрижих се внимателно за това.

— Не можем да поемем подобен риск — настоя мъжът на име Ейбрамс. — Залозите станаха твърде големи. Ако беше изчакал само още няколко дни, преди да…

— Е, ама не изчака. Трябва да изиграем картите, които са ни се паднали. Виж, повече никакви действия зад гърба ми. Иначе… иначе ще се оттегля. Ще отнеса предмета някъде другаде.

— Няма да направиш подобна глупост. Прекалено вътре си.

— Тогава ме послушай. Ще го направим по моя начин. Мисля, че Логан смята станалото за нещастен случай. За теб това е много изгодно. Ако започне да подозира нещо, ще стане десет пъти по-опасен, отколкото е сега.

— И какъв е по-точно твоят начин?

— Логан е мой проблем. Остави ме да се оправям с него. Знам какво да направя.

— Ще го…? — Гласът в другия край на линията остави думите си недовършени.

— Точно така.

— Не отлагай твърде дълго. Часовникът тиктака и нямаме много време.

— Затова ще действам бързо. — И с рязко изпукване връзката беше прекъсната.