Джеймс Баркли
Мрак по пладне (10)

ГЛАВА 9

Кард, Керела и Барас стояха в стелещата се ниско по земята мъгла зад променливата стена на Покрова, в която се стрелкаха и кръжаха безлики синкави привидения. В часовете на мрак ги нямаше, но денем засилваха непоносимия страх, който Покровът внушаваше. Съгледвачите над северната порта съобщиха, че владетелят Сенедай върви сам към Школата по улиците, които сега принадлежаха на западняците.

Керела даде знак и портата беше отворена. Тримата, олицетворяващи магическата и военната сила на Джулаца, се взряха през Покрова в Сенедай. Този път нямаше флагове, стрелци и стражи. Никой не очакваше срещата да се проточи.

— Виждам, че си излязъл с приятелите си в това приятно утро — усмихна се под мустак вождът, гласът му мъртвешки равен през невеществената стена.

— Не намирам нищо приятно в положението ни — неприветливо отвърна Барас. — Генерал Кард и Висшата магьосница Керела са с мен, за да чуят какво ще отговориш на нашето решение.

— Добре. Кажете ми какъв избор направихте.

— Никога няма да ти предадем нашата Школа — непреклонно заяви Керела.

Сенедай кимна и лицето му се помрачи за миг от сянка на съжаление.

— Нищо друго не очаквах от вас. Уважавам решението ви, но така и моят избор е предрешен — щом преговорите са безполезни, по друг начин ще ви принудя да излезете, вместо да се криете зад своята зла мъгла.

— Наричаш „преговори“ вчерашния си ултиматум? — процеди Барас.

Вождът не му обърна внимание.

— Както виждате, дойдох пред вас без оръжие и придружители, защото искам да ми повярвате. След като чуете думите ми, може би ще решите да ме погубите с някое от вашите заклинания. Така да бъде. Но с това само ще ускорите неизбежното.

— Това беше… — промърмори Кард.

— Кажи ни как са нашите пленени съграждани — настоя Барас.

— Живи, но си остават пленници. И нямат никакви права. — Сенедай помълча. — Сред тях вече няма магове. Не бих рискувал да направят заклинание в първия миг, когато забравя да си пазя гърба от тях.

— Залъгва ни — тихо каза Кард. — Няма как да ги разпознае в тълпата, ако не ги види да извършват заклинания.

Вождът плесна с ръце и звукът се разнесе глухо над калдъръма пред портата.

— Стига приказки! Ето какво предстои до мига, когато решите да се предадете. Утре сутринта, по пладне и привечер ще доведем по петдесет пленници пред стените на вашата Школа и ще ги заставим да навлязат в преградата. Опитате ли се да ни попречите, ще избием още триста пленници и ще ви докараме телата им, за да си ги погребвате вие. За жалост не можем да ви предадем труповете и ще ги оставим да гният пред погледите на всеки, който има желание да погледне от стените. С всеки нов ден ще увеличаваме бройката с още петдесет. Можете да прекратите преселването им в друг свят — усмихна се вождът, — като просто окачите флаг на портата в знак на покорство, а после унищожите преградата. Първите петдесет пленници ще бъдат пред стените на Школата утре призори. Давам ви още един ден да вземете правилното решение. Не ме принуждавайте да докажа, че държа на думата си.

Той се обърна и тръгна обратно по улицата. Барас и Керела се вторачиха в Кард.

— Ще го направи — кимна унило пълководецът. — Не се съмнявайте. Дори се учудвам, че ни дава още един ден.

— Проклет да е! — възкликна Барас.

— Но намери най-силното средство, нали? — поклати глава Керела. — Всички ще гледат как близките им умират заради нещо, което се появи по наша воля.

— Той е насилникът! — възмути се Барас. — Ние сме жертвите.

— Да, прав си — спокойно потвърди тя. — Ние обаче можем да прекратим изтреблението и предвиждам, че съвсем скоро съгражданите ни ще се настроят твърде враждебно към нас. Трябва да сме подготвени за това.

— Нима предлагаш да се предадем?

— Не. Спомни си все пак, че повечето от тях не са магове. Нямат нашата решимост да съхраним Школата, защото дори не подозират какво би означавало да я загубим. — Керела тръгна към Кулата. — Нека си поблъскаме главите какво да кажем на нашите гости…

В покоя на Волнокрил Ша-Каан долови по лекото трептене на пода и стените, че най-верният му служител от вестарите идва забързано. Трябваше да му каже заръките си, предстоеше му и пътешествие. Онова, което щеше да се случи в Кеол, а после и в Терас, напомняше за появата на Септерн в отдавна отминалите времена. Имаше обаче и твърде съществена разлика.

Септерн им оказа помощта, от която се нуждаеха, защото бе вникнал задълбочено в природата на измеренията. Ша-Каан не изпитваше същото доверие в способностите на Хирад Хладнокръвния и другите Гарвани.

Питаше се дали всичко не е ход на съдбата, над който нямат власт. Но кой би могъл още тогава да предусети веригата от случки, започнала с пристигането на Септерн в земите на Люпилото?

Ша-Каан пак затвори очи и вдиша влажния дъх на пръст, докато си припомняше срещата на Старейшините със Септерн. Човекът дойде при тях невредим, макар и настроен свадливо, но му личеше колко е смаян от видяното. Разбира се, тогава нямаше Волнокрил, но сградите на Старейшините се издигаха над земята — символи на тяхното водачество.

Те предпочетоха да говорят с човека на брега на река Тере, за да отдъхват в течението й при нужда. Ара-Каан, Дън-Каан и Лос-Каан поканиха и младия Ша-Каан, довел Септерн при тях. Тримата бяха в заника на живота си, от златисто люспите им потъмняваха до мътнокафяво, съхнещите криле правеха полетите трудни и болезнени.

Човекът отметна глава назад, за да види главите на драконите, после погледът му се плъзна по огромните им тела чак до нетърпеливо потрепващите опашки. Ара-Каан отвори уста, но Септерн го изпревари. Сегашният Велик Каан пак усети ледения полъх на някогашната уплаха — Ара беше сприхав и в най-доброто си настроение… — … и това никак не ми харесва — говореше човекът. — Отивам с най-добри намерения, спечелвам доверието на хората птици, за да се съгласят с отварянето на портал в тяхната земя, а какво получават в замяна — безогледно изтребление от вашите… вашите подчинени или както ги наричате. За зла беда знанията ми в магията на измеренията още не са пълни и порталът се оказа твърде голям. И отгоре на всичко…

— Млъкни! — затътна гласът на Ара-Каан. — Дори небето да ни похлупи, хората не биха укротили жалките си езици.

Звуковата вълна събори Септерн, но той дръзко се взря в очите на дракона.

— Доколкото разбрах, аз съм важен за вас, иначе отдавна да бях мъртъв.

— Значи нищо не си разбрал. — Дългата шия на Ара се изпъна напред, бледнеещите сини очи се взряха в мага отблизо. — Ние вече можем да се пренасяме в твоето измерение, което ти ни разкри. Има и други хора, с които можем да се договорим.

— Е, тогава ме изгорете, но скоро ще откриете как сте се заблуждавали — подхвърли Септерн и се изправи.

Ара леко отдръпна главата си.

— Не! — извика Ша-Каан. — Велики Каан, не прави това. Ара-Каан се поколеба, едното му око се изви към младия дракон.

— Изслушай го — настоя Ша-Каан. — Той изкусно владее устойчивото свързване на измеренията. Заслужава поне малко уважение.

— Той е човек — напомни с пренебрежение Ара-Каан.

— Но е тук, където не сме го очаквали — намеси се Дън за пръв път. — Изслушай го.

Ара отстъпи.

— Говори!

— Благодаря за разрешението — троснато отвърна човекът. — Да ви се представя — аз съм Септерн и формално принадлежа към Школата Дордовер в Балея. Но не се смятам за обвързан с никоя от Школите, защото имам дарбата да разбирам ученията на всички.

— Чудесно — обади се Лос-Каан, потопен наполовина в реката, за да мокри гърба си с пляскане на опашката, — но това означава ли, че не само едно от тези учения е стигнало до разбиране на магията на измеренията, както ти я наричаш?

Септерн се вторачи в дракона, може би се мъчеше да открие скрити подбуди във въпроса. Накрая сви рамене.

— Да, на теория и четирите Школи имат знанията, за да стигнат до магията на измеренията. В тази област обаче е лесно да прекрачат моралните граници, които сами са си наложили. Всеки маг носи отговорност за изследванията си и на пръсти се броят онези, които се занимават с такава магия. Теорията на измеренията е нещо ново за тях и буди недоверието им.

— Но не и твоето — неприветливо отбеляза Ара.

— Разбира се — подсмихна се Септерн. — Аз я създадох.

— Нима? — Ара разтвори огромните си челюсти и лъснаха многобройните пожълтели, но остри зъби. — Сега ми кажи защо грешим за твоите портали.

— Защото щом се върнах през разкъсването и видях с очите си, че сте опитали да изтребите цяла раса, аз промених заклинанията. Сега началната точка на прехвърлянето е решаваща и понеже проходите към измерението на хората птици и към Балея се свързани, задължително е да сте в Балея, за да отидете там. Проходите стават безполезни за вас, не е ли така?

Ша-Каан забеляза на лицето му снизходителната усмивка, която понякога си позволяваха и вестарите.

— Кълна се в небесата, ако не бях убеден, че говориш истината, щях да препека плътта по трошливите ти кости! — изръмжа Ара.

— Така се справяте с всичко, а? Изпепелявате наглеца. Нищо чудно, че се биете постоянно с драконите Скар и опустошавате собствените си земи.

— Какво искаш да кажеш? — наежено попита Дън-Каан. Езикът на Старейшината се стрелна от загрубялата му муцуна, за да овлажни клепачите.

— Някога да сте опитвали и това средство? — посочи Септерн устата си. — Като ви слушам, имате ум в главите си. Защо не говорите с тях?

— Ааа… — проточи Лос-Каан. — Думи, породени от невежество за нашата история. Времето за разговори остана в далечното минало. Сега завоеванията са единственият път към мира.

— Боговете да се сгромолясат, ако не говориш като същински западняк — изсумтя Септерн.

— Какъв? — озадачи се драконът.

Човекът поклати глава.

— Говоря за племената в Балея, които застрашават моята родина и народ. Както и да е… Какво искате? — изведнъж заговори по-грубо. — И защо ми се струва, че вече сте срещали хора като мен, ако съдя по чутото?

— Не точно като теб — поправи го Ша-Каан. Старейшините закимаха и той почувства, че спомените ги развеселяват.

— Ша, защо не отговориш на въпроса му? — подкани Дън-Каан. — Тъкмо ще проверим знанията ти.

— За мен е чест, Дън-Каан. Ласкаем се от мисълта, че сме развити същества в тромави тела, които разгръщат докрай силите си единствено в полет. Мнозина от нас копнеят по свободата да имат ръце, за да ваят и градят, както и за размери и пъргавина, които биха ни позволили да бродим навсякъде.

— Но с малките размери върви ръка за ръка и слабостта — вметна Септерн.

— Пък и нямаше да сме дракони — съгласи се Ша-Каан.

— Затова копнежът се пробужда у нас само в миговете, когато гледаме вестарите да работят по онези сгради, които бихме искали да построим. Но ние притежаваме още много способности, освен силата и дар словото. Долавяме натиска на измеренията и можем да минаваме между тях без помощта на магия като твоята. Освен това се нуждаем от техните енергии, за да оцеляваме и да се развиваме.

— Значи аз не съм ви необходим.

— О, необходим си. — Ша-Каан пристъпи напред и се наведе към човека, сянката му го покри. — Да напуснем измерението си, без да знаем къде ще се озовем накрая, е толкова рисковано, че само глупавите и отчаяните си го позволяват.

— Щом сте виждали други хора, трябва да сте идвали в Балея — промърмори магът.

— Имаме видения като всички дракони. Съзирал съм безброй измерения, сред тях и твоето, когато са подходящо разположени спрямо нашето и са достижими за съзнанието ми. Но дори да виждаме, не можем да се пренесем там, за да прокараме връзка, ако не ни бъде показан пътят или не ни провърви след полет на сляпо. — Ша-Каан се настани по корем и сгъна предните лапи пред гърдите си. Септерн се отдръпна малко, за да му направи място. — Искаме ти да ни покажеш пътя към вашето измерение.

— Сигурен съм, че искате — прихна магът. — Но дори да ви е неприятно, ще минем и без помощта, която предложихте на хората птици. Харесвам си света и поне някои хора в него са ми симпатични.

— Ама че упорито човече! — изсъска Ара-Каан.

— Моля? — сърдито отвърна Септерн. — Кажете ми поне един убедителен довод да пусна и вас, и пламъците ви в моето измерение.

Ша-Каан затвори очи и вдиша бавно, изумен от търпението на Старейшините спрямо това нахалство. Но пък Септерн смяташе, че има сериозни причини да се инати.

— Ето ти довод — все някое Люпило ще открие прохода към измерението ви и ще поиска не да ви закриля, а да ви унищожи — сдържано изрече Ша-Каан.

— Но защо?

— Люпилото може да има само едно сродно измерение — обясни Лос-Каан, сякаш говореше на тъпичко дете. — Когато намери второ, незащитено измерение… а всички ние търсим такова, повярвай ми… незабавно унищожава поддържащата го структура, за да не бъде овладяно от враговете. Ако вашето измерение стане сродно за Каан, ние ще ви пазим, като го прикриваме от всички останали дракони.

— И очаквате от мен да повярвам, че още си нямате… хм, сродно измерение?

— Не разбирам въпроса ти.

— Откъде да знам, че не ме подмамвате, за да унищожите Балея с моя помощ?

Драконите не можеха да се смеят като хората, но четиримата споделиха чувство, което би подтикнало човек да се разкикоти неудържимо. Дори Септерн го долови и се стресна.

— Какво ви става?

— Уверявам те, Септерн от Балея — започна Ара-Каан, — че ако ти беше дошъл от измерение, сродно за някои от нашите врагове, съзнанието ти щеше да бъде недостъпно за нас и по това бихме те разпознали мигновено. И сега ветровете на Кеол щяха да разнасят пепелта ти, докато ние сеем разруха в твоето измерение през услужливо отворените от теб портали.

— Да, много смешно, няма що — кимна магът. — Да речем, че ви повярвам. Как ще ни закриляте? И по-важният въпрос — какво ще поискате от нас?

— Уместен въпрос, а отговорът може би ще ти е интересен, щом си задълбал в теорията на измеренията — каза Ша-Каан. — Всяко измерение и всяко същество, принадлежащо към него, имат свои отличителни белези. Ние можем да ги доловим, като слеем съзнанията си с твоето.

Септерн кимна в знак, че очаква да чуе останалото.

— Щом Люпилото научи тези отличителни белези, съзнанието на Каан може да скрие твоето измерение от други, враждебно настроени дракони. А когато силите ни нараснат с потока енергия от твоето измерение, ще попречим на останалите Люпила да получават дори видения оттам.

— Ще черпите енергия от моето измерение? Любознателността на мага надделяваше над подозренията.

— Да — потвърди младият дракон. — Пространството между измеренията е хаос от енергия без посока. Всички дракони я възприемаме, но тя само поддържа съзнанията ни. Живото измерение е подредена енергия. Намирането на сродно измерение е мечта на всяко Люпило, защото чрез енергията му драконите ще усъвършенстват ума си, ще трупат сила, ще се плодят повече и ще живеят по-дълго. Вашето измерение с неговата магия, знания за измеренията и огромна жизнена енергия е особено ценно.

Септерн се замисли дълбоко, сбърчил чело и напрегнато сплел пръсти. Ша-Каан не откъсваше поглед от него. Вестарите, макар и полезни, нямаха острия ум на този човек, а от предпазливия досег със съзнанието му драконът усещаше неговата мощ.

Накрая Септерн се взря нагоре в очите му.

— Тези отличителни белези… Щом ги имате… измеренията свързани ли са вече?

— Това е най-важната крачка, но не изчерпва свързването. Най-просто казано, белезите ни дават ярка светлина, към която да се стремим в прехвърлянето между измеренията, стига разположението им да го позволява. Твоето съзнание не може да възприеме белезите, макар че те съществуват.

— Сега разбирам — кимна магът. — Аз обаче владея други начини да откривам измеренията, иначе нямаше да се озова тук, нали?

— Така е — пак го погледна отблизо драконът. — За нас ще бъде много интересно да изучим твоите похвати.

Септерн се усмихна.

— Някой друг път. Кажи ми как да ви помогна в свързването на измеренията.

Две леки струи въздух от ноздрите на Ша-Каан се плъзнаха по лицето на човека.

— Лесно е. Помни, че ще проникна навсякъде в съзнанието ти и не се съпротивлявай, иначе ще бъде мъчително, а твоят ум е прекалено ценен и не искам да ти навредя.

— Ще се постарая. — Магът седна на скрит в тревата камък. — Почакай малко. — Той затвори очи. — Съзнанието ми е отворено както при подготовка за заклинание. Няма как да бъда по-готов.

— Великолепно.

— Започни когато искаш. Драконите пак се развеселиха.

— Вече го направих — каза Ша-Каан. — Съзнанието ти е необикновено. Можем да научим много един от друг.

— И сега какво?… — промълви Септерн недоверчиво.

— Сега можем да се прехвърляме във вашето измерение и да правим там каквото си поискаме — изрече Ара-Каан толкова студено, че и Ша-Каан се уплаши за миг, преди да осъзнае, че Старейшината се шегува.

Септерн пребледня като платно, но Великият Каан му позволи да си отдъхне. — За твое щастие чу истината от Ша-Каан. Във вашия свят се нуждаем само от повече хора с отворено съзнание като твоето. Ша-Каан ще ти покаже друг път за връщане в твоя свят и ще ти обясни точно какво искаме.

С това срещата завърши. Старейшините се отдалечиха без нито дума повече, а Ша-Каан остана със Септерн, първия Драконан в Балея.

— Ела. Ще ти покажа как ще се свържат нашите измерения.

* * *

Помощникът влезе тичешком във Волнокрил и прекъсна потока на спомените.

— Велики Каан, винаги съм готов да ти служа. Драконът понадигна глава от влажната пръст. Вестарът пред него беше сред високите мъже от своята раса, може би достигаше на височина пет стъпки. И макар че отдавна бе навлязъл в средната си възраст, запазваше якото мускулесто тяло, присъщо за този народ. Косата му имаше цвета на изсушена Огнена трева, подстригана късо над големите чувствителни уши. Започваше малко над веждите и стигаше до средата на шията. Очите му бяха огромни и закръглени, с наситен тъмен оттенък на синьото и в сумрака на Волнокрил виждаха както навън. Сплетената брада показваше, че е помощник на Великия Каан, и висеше до гърдите му. Щом свързаха съзнанията си, не изрекоха повече думи.

— Ша-Каан, твоят зов беше неотложен.

— Джата, тук ще дойдат хора през портала на Септерн. Не бива да ги изгубим. Носят белезите на нашето сродно измерение и ние се нуждаем от помощта им.

Джата преглътна насила, капките пот по челото му избиваха не само заради горещината под купола.

— Кога ще дойдат?

— Скоро. Не мога да предвидя точно. Труден ще е пътят им до тяхната страна на портала. Но ти се подготви още сега за посрещането им. Не рискувай те да стигнат до портала преди вас. Ти също иди там и нека с теб тръгнат достатъчно вестари, за да се опазите от опасности на земята. Люпилото не може да ви брани от въздуха, иначе ще привлечем нежелано внимание. Тръгнете след три завъртания на светилото.

— Както заповядаш, Велики Каан — склони глава Джата. — Позволи ми да попитам защо идват те?

— На тях е възложено да премахнат пробива в нашето небе, за да не застрашава Люпилото.

— Трудна задача…

— Да, трудна.

— Ти се тревожиш дали ще успеят?

Ша-Каан се взря в него и примигна съвсем бавно, а езикът му се стрелна по клепачите.

— Не знам. Те са хора. Колкото и да са крехки, вярват в силата си. Но у тях има нещо… Твърдост. И находчивост. Разполагат и с магия, която може да ни бъде полезна. — Ша-Каан сдъвка малко Огнена трева. — Трябва да си почина. Върви и започни подготовката.

Мислите на дракона пак се понесоха към миналото. Септерн не остана Драконан за дълго. В нрава на този забележителен човек винаги бе имало нещо опасно и необуздано. Затова Каан тъй и не научиха тайната как той открива измеренията.

Един вестар бе отвел Септерн в Залата на сливането — огромни помещения под земята, само отчасти разположени в измерението на Каан. Самият Ша-Каан се сниши на влизане, защото вратите и на тази зала бяха като в днешния Волнокрил — твърде малки за туловище на дракон.

— Големи порти, през които да мине изправен дракон, са тежки и безполезни — отговори Ша-Каан на въпроса на мага. — Аи едва ли е нужно да ти описвам с какви усилия бихме ги направили.

Залата на сливането бе създадена с надеждата, че все някога ще бъде открито подходящо за Каан сродно измерение. Щом се разнесе вестта, че жадуваното най-сетне се е случило, вътре загъмжа от вестари, подготвящи церемонията, виковете им отекваха из дълбините. Вяха стотици, но великанските кухини сякаш останаха празни. Излъскаха мрамора и мозайките, избърсаха праха от статуите и натрупаха достатъчно Огнена трева в помещенията, които побираха двеста дракона.

Ша-Каан си спомни как леко докосваше съзнанието на Септерн и долавяше какво чувства магът от Балея…

Септерн не се бе отърсил от подозренията въпреки явното дружелюбие на младия дракон. Дързостта му прикриваше тежките опасения за цената, която Балея щеше да плати за уговорката му с Люпилото Каан.

Залата беше най-гигантският градеж, който бе виждал — дълга стотици стъпки, с невидим в мрака таван. Факлите по стените само подчертаваха размерите й. Едва различаваше арката отсреща. Очите му постепенно свикнаха със сумрака и разстоянието, тогава разбра, че има общо осемнадесет арки и през тях може да мине и най-едрият дракон. Погледът му не успяваше да проникне отвъд тях.

Септерн тръгна по края на залата, разглеждаше изваянията на дракони и мозаичните пана, изобразяващи битки. После се насочи към близкия свод. Щом надзърна навътре, в ума му се оплетоха представите за плътно запълнено пространство и абсолютна пустота. Пулсът му се ускори от познатото преживяване.

— Интересът ти се разпали — подхвърли Ша-Каан.

— Какво е това място? Почти можеш да напипаш силата, стаена в него…

— Нашето съответствие на твоите портали. Виждаш коридор, свързващ измерения. Избери си някой и влез, аз ще те следвам.

— Ако не си против, влез пръв. Да речем, че се боя от непознатото.

— Или не се доверяваш на Каан. Както искаш. Септерн се усмихна със стиснати устни. Ша-Каан тръгна към арката, пазеше равновесие с полуразперени криле. С всяка стъпка оставяше дълбоки отпечатъци в меката пръст. Привидно муден, драконът се скри в коридора и подвикна оттам:

— Не се мотай, ей сега ще дойдат и други Каан. Вдясно се появи още един дракон, придружен от вестари.

Внезапно раздвиженият въздух разроши косата на Септерн. Трети дракон се прехвърли в залата точно зад него. Магът се уплаши, че златистите туловища просто ще го смажат, и хукна към високия свод.

Чуваше как залата се пълни с дракони и щом се добра под арката, погледна през рамо към събраната мощ, към гората от виещи се в очакване шии. Спря му дъхът от величавата гледка, после тръгна подир Ша-Каан в прохода.

Не беше като прехвърлянето между измеренията чрез магия, съпътствано от болка и неудържимо пропадане напред. Краткото преместване приличаше на разходка в гъста лепкава мъгла.

Залата със звуците и светлините си изчезна зад гърба му. Протегна ръце, но не усещаше нищо наоколо. Под краката му имаше призрачно очертана пътека, някаква сила притискаше отвсякъде тялото му и пречеше на дишането. Но болка нямаше.

Преди да определи колко бързо се движи, той пристъпи в друга зала под огромен купол и видя отсреща висока двойна врата, обкована с желязо. Ша-Каан стоеше пред един от десетките гоблени с пейзажи. Светлината от фенери, факли и гравирани свещници изпълваше залата с шаващи сенки. В едната половина пламтяха цяла дузина огнища и нажежаваха въздуха. Иззад вратата се чуваха тътрене, влачене и стъпки на много крака.

Покой и удоволствие изпълниха душата на Септерн и той вдигна поглед към Ша-Каан.

— Сега да не ми кажеш, че това е Балея?

— Не е — отрече драконът. — Сътворено е, в пространството между измеренията. Някой ден ще ти обясня как е постигнато, а сега само ще го уподобя на пристан, навлизащ навътре в морето, но закрепен здраво за сушата.

Магът се озърна. По нищо не личеше откъде бе влязъл в залата — там имаше само гладка стена.

— Така не можеш да минеш обратно — увери го Ша-Каан. — Нуждаеш се от отличителните белези на Каан, за да достигнеш Залата на сливането.

— Разбирам. Всички онези арки към такива места ли водят?

— Да. Осемнадесет прохода към сродното измерение на Каан. Максималният брой, който можем да прикрием от нашите врагове.

— Добре, ще приема, че е така — отвърна магът, който насилваше ума си да осмисли чутото. — Колко далеч сме от Балея… ако изобщо разстоянията означават нещо тук?

— Не означават, а този въпрос ми подсказва ясно докъде си стигнал в проучванията си. Искам да знаеш, че не ти е необходим коридор като онзи, по който току-що мина. За да влезеш в своето опорно място в измерението, към което принадлежиш, достатъчно е да обозначиш предпочитаната от теб входна точка. Мога да го направя, като използвам твоите отличителни белези. Ще обозначим входна точка във външните помещения на този градеж.

— Това ли било?

— Да.

Всичко звучеше убедително, но Септерн още търсеше уловката. Ша-Каан може би криеше нещо. Както и истинската цена на уговорка с измерението на демоните оставаше скрита от маговете, които се стремяха към нея.

— Така ще разполагате ли с всичко необходимо?

— В никакъв случай — натърти Ша-Каан. — Закрилата над вашето измерение си има цена, но тя не е голяма.

— Да чуя.

— От теб и останалите магове, които ще изберат призванието на Драконани, искаме да сте на разположение и да се отзовете, когато ви повикаме. Слабите и пострадалите сред нас ще използват тези зали, за да се възстановят, но коридорът трябва да е отворен, тоест Драконанът ще го поддържа.

— Ще ме направиш затворник в собствения ми дом! — възмути се Септерн. — Вечно ще чакам да ме повикаш. Не мога да приема.

Главата на дракона рязко се дръпна назад.

— Не си разбрал. Щом имам твоите отличителни белези, ако се съгласиш да бъдеш мой Драконан, мога да достигна съзнанието ти навсякъде. Наложи ли се, ще отворя портал където и да било в Балея. Ти си ключът към връзката, но най-добре ще отворя проход към средището на твоята сила. Предположих, че това е твоят дом.

Септерн поумува над думите му, но нямаше голям избор — беше дал на Ша-Каан не само достъп до измерението на Балея, но и до своето съзнание.

— Защо престоят тук помага да се възстановите? Ако не се лъжа, това е по-добре за вас, отколкото да останете в земите на своето Люпило.

— Така е. В двата края на помещенията има измерения с подредена енергия. Вътре във всяко измерение движението й си остава хаотично. Но отвореният проход тласка енергията да протича само в една посока. В този поток оздравяваме много по-бързо. Наричаме тези убежища Клен.

Септерн затаи дъх. Драконът му говореше за овладяване на енергия между измеренията… А той само си мечтаеше да може да го проумее. Сети се обаче за друго.

— Но нали тези потоци са видими за всеки дракон, който е полетял на сляпо в пространството между измеренията? Нали могат да ги проследят до вашата Зала на сливането или до Балея?

— Шансът е толкова нищожен, че и аз не мога да го пресметна — успокои го Ша-Каан. — Не само защото прикриваме проходите заедно с вашето измерение. Полетът между измеренията е като ходенето в непрогледна мъгла за теб. Може да подминеш убежището, дори да е на една протегната ръка.

— Ако не се блъснеш в него… — Септерн се почеса по темето. — Ясно е за какво намеквам, нали?

— Има разлика. Умело прикритият отличителен белег на практика е незабележим. Дракон, който не го познава, ще мине през същата точка в пространството между измеренията, без изобщо да припари до онова, което търси. — Ша-Каан изви шия и се взря отблизо в очите на мага. — Е… Съгласен ли си да бъдеш моят Драконан?

— За мен ще бъде чест — кимна Септерн. — Но имам още един въпрос. Говорехте колко е важно да бъде опазена структурата на сродните измерения. Какво означава това?

Дъхът на Ша-Каан облъхна лицето му, а съзнанието му сподели дружелюбието и радостта на дракона.

— Магове и Каан ще напредват заедно… — тихо промълви Ша-Каан. — За да отговоря на въпроса ти, ще дам пример с вашето измерение. Балея, разбира се, е само един от континентите във вашия свят, но съсредоточаването на магията там му придава огромно значение. Свързването на измеренията зависи от Драконани, които ще избереш и ще представиш чрез мен, но ще се опира на множество места, които трябва да останат непокътнати. Едно от тях е вашето езеро, средоточието на магията. Други са ядрата на древните магически кули в градовете на Школите. Скалният масив близо до най-големия град в Балея — вие го наричате хребета Таранспайк — също е такова място. Твоят дом ще стане такова място. Дракони могат да унищожат всичко това. Трябва да опазим структурата и от тях, и от силите в самите вас, които могат да събарят планини. — Ша-Каан изви глава като озадачено куче. Септерн едва не се засмя на нелепото сравнение, което му хрумна. — Ти се безпокоиш от нещо.

Магът осъзна, че тревогата сигурно е изписана на лицето му, но решението на проблема беше пред очите му. Щеше му се да види как някой човек ще се опита да отнеме амулета от Ша-Каан…

— Това бе една от причините да отида при хората птици — обясни той. — Сътворих нещо, което не е по силите ми да унищожа, но не искам да попадне в ръцете на неподходящ човек от Балея. Исках да мина през портала, за да го скрия, но ме обзе любопитство и така те срещнах. Част от тайната е при хората птици, може би е най-добре ти да съхраняваш останалото.

— Какво е това нещо?

— То може да заличи всички структури, които ти изброи. Това… — Септерн свали амулета, окачен на шията му — … е първата част от ключа към тайната. Говоря за едно заклинание, което е твърде могъщо. Наричам го Крадеца на зората.