Сюзън Хил
Смъртта е моята крепост (25)

Двадесет и едно

Кет Диърбон беше постигнала целта си да поддържа една стая във фермата извън достъпа на деца и кучета. Наричаха я на шега „интелигентната дневна“. В нея имаше два еднакви дивана и дълбоки кресла, тапицирани с кремава кожа, които сега бяха събрани. Бяха привършили с вечерята и взеха чашите с вино със себе си. Кафеникът и каната с чай бяха сложени на ниската масичка. Кет рядко можеше да проведе среща вкъщи, но сега беше ваканция и Мириъл Сърейлър беше взела Сам и Хана на екскурзия в Лондон, която включваше Окото, планетариума и посещение в „Хард рок кафе“. Кет успя да приготви прилична храна, да придаде на къщата и на себе си представителен вид и да подготви някои бележки, които сега лежаха отпечатани пред нея.

Другите, които се бяха настанили удобно с виното и кафето си, бяха Крис, остеопатът Ник Хейдън, иглотерапевтът Ейдън Шарп и Джералд Тейт, старши партньорът в тяхната практика, работещ в другия край на Лафертън, когото и двамата Диърбон много обичаха и уважаваха като човек и като лекар. Той беше представител на старото поколение, но възгледите му бяха съвременни, а познанията му — широки.

По време на вечерята разговорът се въртеше около общи медицински теми. Сега обаче се бяха съсредоточили върху нещо по-конкретно.

Кет остави чашата си.

— Моя беше идеята за тази неофициална среща, но разбира се, аз не съм председател. Всички сме на едно ниво и всеки трябва да казва точно това, което мисли.

— Така. През последните месеци Крис и аз сме извънредно обезпокоени от — не знам какъв термин да избера — алтернативни лечители или терапевти, които работят в нашия район. Бих предпочела да използвам думите „шарлатани“ и „мошеници“ за много от тях и смея да твърдя, че и вие бихте ги нарекли така. Знаете, че доста такива хора никнат като гъби около хълма на Старли заради историята му и съмнителната му репутация на древно място на — е, поемете дъх — вещици, култ на друидите, лечения, магически линии… Всякакви пътници от движението „Нова епоха“ се появяват там през пролетта, има много специални магазини и кафенета. Не са нищо особено, обикновено са безвредни. Пуши се малко трева — макар че, колкото и да е странно, брат ми, който работи в полицията, ми е казвал, че там има по-малко проблеми с наркотиците, отколкото в Лафертън и особено в Бевхам. Не наркотиците са проблемът. Това, което привлече вниманието ни и стана причина за сериозно безпокойство, са лечителите мошеници. В най-добрия случай те вземат много пари от лековерни хора, които трудно могат да си го позволят, но дори това може би не е най-тревожното. Някои от тези така наречени терапевти обаче не са „безвредни“. Работата е там, че, както знаете, нито Крис, нито аз, нито повечето от лекарите в Лафертън сме против добре обучените и правилно практикуващи алтернативни терапевти, които работят в доказани области. Ето защо искаме да ви попитаме, Ейдън и Ник… Изпращала съм пациенти при Ник, който много помага при болки в гърба. Изпращала съм и при Ейдън, защото знам, че има някои състояния, които се повлияват добре от акупунктурата. Но и двамата знаете какво правите и следвате първия принцип на съвестните лекари: не вреди.

Ейдън Шарп се изкашля.

— Благодаря, Кет… Съжалявам, че трябва да те прекъсна, но искам да ти кажа, че съм ти благодарен за това, сигурен съм, че Ник също. Ние имаме подходящото образование и квалификация, както ти правилно отбеляза, но се страхувам, че все още се натъкваме на враждебен скептицизъм относно това, което правим.

Той имаше особено прецизен и официален стил на говорене. Сигурно и в работата си подхождаше с подобна точност, помисли си Кет. Тя беше говорила с Ейдън Шарп за традиционната китайска акупунктура и беше забелязала как се съчетават сложната научна система на разграфяване на човешкото тяло и възможните заболявания с необходимостта от интуитивен, почти артистичен нюх при поставянето на диагноза. Тя не се преструваше, че разбира или приема теорията — тя противоречеше на много от нещата, които беше учила — но изпитваше уважение към нейната дълга и благородна история и доказаната й ефикасност.

Ник Хейдън се беше разположил на един от диваните. Той бе едър, широкоплещест ръгбист с огромни ръце, терапевт, който можеше да работи върху телата на хората със сила и енергия, когато беше необходимо. Неговият начин на работа беше коренно противоположен на този на Шарп, когото, както Кейт беше забелязала, той определено не харесваше. Те бяха на противоположните краища на спектъра, както като хора, така и като терапевти. Ник носеше чист, но измачкан суичър с щампован надпис „Гинес ти подхожда“ над торбести кадифени джинси. Ейдън Шарп бе облечен в добре ушит костюм и папийонка с индийска шарка. Косата на Ник беше къдрава и имаше нужда от подстригване, а на Ейдън — грижливо сресана. Ник беше чист, но имаше нужда от бръснене, Ейдън имаше козя брадичка. Кет харесваше и уважаваше и двамата. Добре беше, че се допълваха един друг.

— Защо този въпрос се повдига сега? Старли е свърталище на хипита и последователи на движението „Нова епоха“ от години — каза Ник. — Те не конкурират моята работа — графикът ми е винаги запълнен.

Ейдън Шарп кимна, съгласявайки се с него.

— Две са нещата. Първо, наскоро имах спешно повикване за момиче, което беше ходило при някакъв лечител там за акнето си. Взела билкови капсули от този човек, а също и някакъв смърдящ мехлем. Беше получила сериозна алергична реакция към някое от тези неща и нейната съквартирантка ми се обади. Оправи се, но аз дадох лекарствата за анализ. Таблетките бяха боклук — основно сушен магданоз — но мехлемът съдържаше няколко неща, които не бих позволила дори да припарят до нечия кожа.

— Кой, за бога, й е дал тези неща? — Джералд Тейт изглеждаше ядосан. — Това е причината Европейският съюз да приеме нови правила за предписване на лекарствата без рецепта — всякакви печалбари и мошеници търгуват с опасни субстанции.

— Но правилата на Европейския съюз изхвърлят бебето заедно с водата — намеси се Ейдън, — защото когато влязат в сила, хората няма да могат да си купуват много важни добавки.

— По-добре това, отколкото да си навредят.

— Бедата е там, че хора като този терапевт в Старли никога няма да спазват правилата.

— Кой всъщност е този човек? Познаваме ли го?

— Нарича себе си Дейва.

— Дейва чий? — попита Ник.

— О, той не признава такива баналности като фамилните имена. Просто Дейва.

Ник подигравателно изсумтя.

— Има нещо по-лошо. — Кет погледна към бележките. — Един медиум-хирург е започнал да практикува тук.

Джералд Тейт се обърна към останалите.

— Това е нещо ново за мен. Какво, за бога, е това „медиум-хирург“?

— Може ли аз да отговоря? — Ейдън вдигна ръката си, за да оправи папийонката, която изобщо не се беше изкривила. Знам какво ме дразни в папийонките, помисли Кет. Не това, че са префърцунени, а защото ми напомнят за някои пригладени гинеколози.

— Знам нещо за медиумната хирургия. Макар че, да си призная, нямах представа, че сме удостоени с местен терапевт, и трябва да се съглася, че тази мисъл ме ужасява. Това е една изумителна чужда практика и, разбира се, е форма на мошеничество, което се върши доста умно, но всеки, който се занимава с магии или знае нещо за викане на духове, може да ви каже как става този номер. Те живеят на гърба на бедните и лековерните хора и се занимават с безнадеждните случаи. Но, разбира се, трябва да има и успешни случаи, иначе бързо ще загубят клиентите си, затова имат съучастници.

— Като най-добрите факири — каза Крис. — Момичето, което помага при разрязването надве, подставеното лице в публиката, което доброволно предлага да му вържат очите, преди да извади картата.

— Точно така. Съучастниците се представят за пациенти със заболявания, които варират от счупен крак до тумор в дебелото черво. Носят фалшиви бележки, писма от мними консултанти и така нататък и, разбира се, са излекувани, и обявяват, че с тях е извършено чудо, и ето че опашката се е оформила.

— Боже мой, няма ли граници за това, което хората правят, за да измъкнат парите на другите? — каза Джералд. — На нищо ли не сме научили британското общество за няколко века успешна ортодоксална медицина?

— Ще се учудите — каза Ейдън — колко много от хората, които идват при мен, е трябвало да отидат направо при своя личен лекар — където аз ги изпращам, бързам да добавя. Но ако бях безскрупулен, можех да нанеса големи вреди и да направя състояние. Хората искат да вярват. Искат да вярват, че иглотерапевтът може да излекува вродена слепота или изкривени крака и дори да обърне процеса на стареене. Не мислете, че лекувам и половината от тези, които идват при мен. Сигурно същото става и при Ник.

— Не толкова — каза Ник Хейдън. — Остеопатите на практика са смятани за ортодоксални терапевти. Гледат на нас както на психотерапевтите. Но при мен идват много хора със счупени глезени, дори със счупени вратове, които смятат, че аз ще ги оправя по-добре, отколкото в спешното отделение.

— Бих искал да чуя повече за тази психична хирургия — прекъсна го Джералд Тейт.

Кет слушаше лекцията върху тази практика, която им изнесе Ейдън Шарп. „Хирургът“, макар че работи чрез ловкост на ръката, всъщност докосва телата на клиентите си, чертае по плътта им с нокътя на палеца си или с притъпена пръчка, която държи, за да маркира и да одраска, но без да нарани, след което се преструва, че отстранява различни тъкани от тялото.

— И ти, Кет, искаш да кажеш, че това става на десет мили оттук!? Мили боже! Нещо трябва да се направи.

— Точно затова исках да се срещнем. Работата е там, Джералд, че трябва по някакъв начин да покажем, че ние, ортодоксалните медици, одобряваме истинските алтернативни терапевти, като Ейдън и Ник, и тогава може би хората ще разберат защо не одобряваме другите?

— Не може ли полицията да направи нещо? Защо не попиташ брат си?

— Всъщност това се опитвах да направя през последната седмица, но полицията на Лафертън е затънала до шия в някаква акция, свързана с наркотици, и не успях да разговарям с него, но смятам да му кажа.

— Добре.

— Между другото, мисля, че е много добре, че се срещнахме, и искам да ти благодаря — каза Ейдън по своя прецизен начин — за твоето гостоприемство, разбира се, но също и за жеста на доверие към Ник и към мен… Високо оценявам това.

— Аз също — каза Ник, намигайки на Кет, когато Ейдън се обърна.

Ейдън подаде чашата си да му долеят кафе.

— Това е сигнал за тревога за всички, ако мога така да се изразя.

— Вижте. — Ник разкръстоса дългите си крака. — Всички сме съгласни, че наоколо бродят някои мошеници и един-двама от тях може би са опасни, но се чудя дали изобщо имаме някаква власт да се опитаме да ги изгоним от града. Трябва да сме много внимателни. Мисля, че е необходимо да сме напълно наясно с юридическата страна, преди да предприемем нещо.

— Съгласен съм — каза твърдо Крис Диърбон. — Аз съм доста по-голям противник на всякакви алтернативни терапии от всички тук. Не можем да се правим на Господ, колкото и да ни харесва това.

В продължение на няколко минути спориха по този въпрос. Кет беше разстроена. Идеята й да се постигне веднага консенсус и след това да се състави план за борба, не се осъществи. Но Ейдън пое инициативата.

— Така доникъде няма да стигнем — каза той. — Мисля, че трябва сериозно да решим какво искаме да постигнем, да се съсредоточим върху това, което е най-неотложно, и да оставим другото настрана. Първо, Кет, доколкото разбрах, една от идеите ти е да сформираме нещо като група или съюз и може би други загрижени лични лекари и квалифицирани алтернативни терапевти ще се присъединят, така че вие, докторите, да знаете при кого от нас да изпратите и при кого да не изпратите свои пациенти за консултация, ако ви попитат.

— В общи линии, да, това е.

— Но на второ място, искате да отстраните тези, които могат да бъдат активно опасни. Има много шарлатани, но винаги ще има и хора, които им се доверяват, и аз наистина смятам, че това зависи от тях — астрологията е шарлатанство, лечението с кристали е шарлатанство.

— Свещите в ушите на децата.

— Иридологията^[1].

— Рефлексологията^[2].

— Не, това е сериозно — вметна Ник Хейдън.

Кет вдигна ръка.

— Продължавай, моля те, Ейдън.

— Благодаря ти. Това, което наистина ни тревожи — и смятам, че съм прав — е терапевт, който раздава лекарства, и терапевт, който може да нанесе физическа вреда, като вашия медиум-хирург.

— Бих искала да добавя, че могат да са много опасни тези, които заради невежество пропускат някакъв наистина сериозен проблем у пациента. Те вредят с бездействието си.

— Трябва ли да си разпределим работата? Кет, ти ще попиташ брат си за полицейската част на проблема.

— Добре. Можем да започнем да водим бележки за всички алтернативни терапевти, които срещнем.

— Може да установим система от цветове? Червено за „опасни“, синьо за „добри“, зелено за „горещо препоръчвани“ — предложи Ник. — Моля аз да бъда зелен.

— Важни са червените — каза Ейдън Шарп.