Сюзън Хил
Смъртта е моята крепост (14)

Единадесет

По това време Джим трябваше да прави нещо, да бъде навън, а и къщата беше прекалено тиха. Беше тихо, когато пощальонът мина през градинската порта, когато млекарят изсвири, когато боклукчийската кола влизаше в улицата. Тишина. Често беше ругал пронизителния лай на Скипи, който го караше да подскача в стола си, но сега мразеше тишината.

Беше претърсил Хълма и преровил с пръчка толкова шубраци и храсталаци, колкото можа. Всеки ден Джим Уилямс прекарваше по-голямата част от сутринта там, като идваше много рано, както в деня, когато изчезна териерът. Често се връщаше да го търси, да вика и да свири, докато се стъмни.

Прекара Коледа сам, но това нямаше значение. Сега беше Нова година и на Хълма нямаше никого. Той чакаше жената с доберманите, която отсъстваше от седмица. Беше влажно и меко, а от Скипи нямаше следа.

Беше чул съобщение по радиото за изчезнало расово куче и миналата седмица всеки ден ходеше в редакциите на „Ехото на Лафертън“ и в „Бевхам поуст“ за съобщения за бандите крадци на кучета. Фил му беше казвала за тях.

— Вземат и котки, носят ги за вивисекция, ако не ги закарат във фабриката за консерви, за да ги превърнат в храна за домашни любимци. Трябва да внимаваш.

Но той не беше внимавал, беше пуснал Скипи от каишката, което тя никога не правеше, и териерът избяга. Той провери всяка заешка дупка, която успя да открие, и постоянно се ослушваше за кучешки лай изпод земята.

Тишина, само вятър, който шумолеше в сухите храсталаци и вееше в лицето му надолу по Хълма.

Трябваше да се откаже, чувстваше го със сърцето си. Нямаше да намери кучето. Беше разстроен и ядосан, но въпреки това трябваше да се откаже.

Но все още не, не сега. Какво беше една седмица? Териерът е хукнал след нещо и е пропуснал завоя, оказал се е на непозната улици, където всичко е миришело не както трябва, скитал е, може би е в някоя къща или се е свил в нечий гараж или барака и е бил заключен.

Само една седмица.

Помисли си, че може да пусне обява в безплатния вестник.

Тогава чу скимтящия лай на двата добермана и видя жената, която вървеше с тях нагоре по склона към него. Прииска му се да се затича към нея с отворени обятия, толкова сигурен беше, че е видяла или чула нещо. Тя беше навън в деня, когато Скипи изчезна, беше видяла Джим, дори го беше погледнала през рамо, когато той викаше и свиреше.

Стоеше, опитвайки се да си поеме дъх в отчаяното си желание да я заговори.

Тя не беше с особено приятна външност. Беше едра и агресивна, носеше голямо тежко палто от овча кожа и шапка с наушници. Имаше нещо високомерно в изражението й. Слушаше го нетърпеливо, докато доберманите дърпаха каишките си.

— Знам, че винаги сте тук, бяхте тук онзи ден, чаках, за да ви видя отново. Видяхте ли нещо? Знаете как изглежда.

— Да, малко, жалко създание, не понасям малки кучета. Не, страхувам се, че не съм го видяла. Ама какво се чудите? Щом ги отвържете, тези малките веднага изчезват. Тичат, падат в дупки. Нека това ви е за урок, когато имате друго. Вземете си куче с прилични размери.

Тя бързо закрачи след лаещите добермани и когато се отдалечи на няколко метра, погледна през рамо, по същия начин, както беше погледнала, когато оня ден той викаше Скипи.

— Съжалявам.

Джим Уилямс почувства, че започва да трепери. Трябваше да е ядосан, можеше дори да й отвърне, задето беше толкова груба, но се чувстваше просто съсипан и му се плачеше. Тя беше права, той беше виновен, грешката беше негова.

— Така си е, Джим — чу в главата си гласа на Фил.

Той гледаше как жената с доберманите изчезва от погледа му към дърветата. Искаше да се втурне след нея и да я помоли, ако срещне Фил, да не й казва, да не го издава.

Извади кърпата си, избърса очи и издуха носа си. Какво му ставаше? Що за глупости? Фил беше мъртва, а и жената с доберманите не би могла да я познава.

Все още трепереше, когато тръгна бавно надолу по склона към пътя.

Но по-късно, когато се успокои след хубавата закуска, отново излезе. Отиде първо в офиса на безплатния вестник, където пусна обява, после до телефонната будка, където се обади в радио BEV и остави съобщение за изчезването на Скипи. След това се отправи към полицейския участък на Лафертън.