Софи Кинсела
Сватбена нощ (37)

Трийсет и шеста глава
Лоти

Очите ми са пълни със сълзи. Не мога да повярвам, че го правя! Чудя се защо толкова чаках, за да го направя.

— Ричард — изричам за трети път, — въпреки че понастоящем съм на теория омъжена за друг, ти… ще се ожениш ли за мен?

Настъпва напрегната тишина. И последният резен от слънцето потъва в морето, а над нас тъмносиньото небе се обсипва със звезди.

— Разбира се, разбира се, разбира се! — провиква се Ричард и ме притиска в мечешка прегръдка.

— Ще се ожениш за мен?

— Разбира се! Точно това искам и аз! Брак! С теб! Нищо друго! Какъв идиот бях преди! — удря се по главата. — Бях глупак. Бях…

— Няма проблеми — казвам меко. — Знам. Та… това „да“ ли е?

— Естествено, че е „да“! Боже господи! — клати глава. — Разбира се, че е „да“! Вече за нищо на света няма да те пусна да си отидеш от мен! — и стисва ръката ми толкова силно, че се опасявам да не ми спука някоя кост.

— Поздравления! — хвърля се Флис на врата ми, а Лоркан разтърсва енергично ръката на Ричард. — Вече сте сгодени! Този път наистина! Трябва ни шампанско!

— И анулиране — вметва делово Лоркан.

Аз съм сгодена! За Ричард! Еуфорията ми е толкова голяма, че имам чувството, че ще литна. Шокът от собствената ми постъпка също не е малък. Аз направих предложение? Аз направих предложение?! Но защо не го направих още тогава? Толкова е лесно!

— Браво, момиче! — отсича Лоркан, като ме целува. — Поздравления!

— Толкова съм щастлива! — подскача сестра ми. — Толкова, толкова съм щастлива! Точно на това се надявах! — клати изумено глава. — След всичко, което преживяхме… — и стисва лекичко ръката ми.

— Да, след всичко, което преживяхме — отвръщам на стисването й.

Край нас минава сервитьор и Флис го спира.

— Шампанско, моля! Трябва да отпразнуваме един годеж!

И сега, когато най-сетне всички си поемаме дъх, настъпва пауза. Всички вперват очи в пръстена, който лежи в дланта ми. Ричард все още не си го е взел. Дали да не го поставя на пръста му? Или просто да му го поднеса? Или… какво да направя? Какво точно се прави с годежните пръстени за мъже?

— Скъпа, относно пръстена — изрича накрая Ричард. Веднага забелязвам как полага огромни усилия да превърне изражението си от неуверено в ентусиазирано, но нещо не се получава.

— Хубав пръстен — вметва Лоркан.

— Да, прекрасен! — приглася окуражаващо Флис.

— Абсолютно! — побързва да се съгласи Ричард. — Много… бляскав. Много елегантен. Само дето…

— Не си длъжен да го носиш! — побързвам да се намеся аз. — Той не е за носене. Можеш да си го държиш на нощното шкафче или… където решиш… примерно в чекмедже или… сейф…

Облекчението по лицето на Ричард е толкова осезаемо, че ми идва да се изкискам. И когато той пак ме притиска в обятията си, аз плъзвам тихичко пръстена в джоба си. Просто ще забравим за него.

Знаех си, че този пръстен е голяма грешка!