Софи Кинсела
Сватбена нощ (31)

Трийсета глава
Лоти

Когато в „Блей Фармасютикълс“ провеждам мотивационния си семинар със служителите, една от любимите ми теми е: „Можете да се учите от всичко“. Вземам за пример най-обикновена работна ситуация, давам възможност на всички да изложат идеите си, а след това обобщаваме наученото в списък от точки със заглавие „Какво научихте от това“.

След два часа, прекарани на яхтата на Юри Жернаков, един подобен списък би съдържал следните обобщения:

Никога не бих напълнила устните си със силикон.

Всъщност не бих имала нищо против да притежавам яхта.

Шампанското „Круг“ е небесна амброзия.

Юри Жернаков е толкова богат, че чак очите ми се насълзяват.

Бен буквално беше изплезил език. А какви бяха тези подлизурски шеги?

Каквото и да си мисли Бен, Юри не е заинтересован от „съвместни проекти“.

Единственото нещо, за което искаше да говорим, беше къщата.

Ако питате мен, Юри ще се отърве автоматично от компанията за производство на хартия.

Бен изобщо не осъзнава този факт.

Мисля, че понякога Бен не схваща абсолютно нищо.

Изобщо не трябваше да се връщаме през плажа.

Последното беше огромна грешка. Трябваше да помолим лодката да ни хвърли поне на километър от този плаж. Защото в мига, в който стъпихме на твърда земя, попаднахме в лапите на Нико.

— Господин и госпожо Пар! Тъкмо навреме за галацеремонията!

— Какво? — изгледа го доста грубо Бен. — Какви ги приказвате, за бога?

— Не се ли сещаш? — сръгах го аз. — Щастливата двойка на седмицата!

Нямаше никакъв начин да избягаме от това събитие. И сега се смесваме с двайсетина други гости на хотела, пием коктейли и слушаме оркестъра как свири „Вълшебна вечер“. Всички говорят за яхтата на Юри Жернаков, която е на пристан в залива. Вече чух Бен да казва най-малко на петима човека, че малко преди това ние сме били там и сме пили шампанско „Круг“. И всеки път, когато го чуя, се дръпвам като попарена. А сега всеки момент трябва да се качим на платформата и да получим трофея за Щастлива двойка на седмицата. Което си е пълна лудост.

— Мислиш ли, че има начин да се измъкнем от това? — прошепвам на Бен, когато разговорите наоколо затихват. — Така де, ние трудно можем да се наречем щастлива двойка на седмицата!

— Защо пък не? — поглежда ме с празен поглед Бен.

Защо пък не ли? Той сериозно ли говори?

— Защото вече говорим за развод! — просъсквам в ухото му.

— И въпреки това сме щастливи — отбелязва той.

Щастливи ли? Как е възможно той да бъде щастлив? Поглеждам го и внезапно ми се приисква да му зашлевя плесница. Той никога не е вземал на сериозно този брак. Никога. За него това е било просто развлечение. Поредната лудост. Като онзи път, когато аз пък се вманиачих по скандинавското плетиво и си купих плетачна машина.

„Но бракът не е плетачна машина!“ — идва ми да му се разкрещя. А всичко това тук е пълен абсурд! Искам да се махна!

— Аха, госпожо Пар! — спуска се от нищото към мен Нико, като че ли усетил намерението ми за бягство. — Почти сме готови за връчването на трофея!

— Страхотно! — сарказмът ми е толкова осезаем, че той се отдръпва като попарен.

— Мадам, позволете ми още веднъж да се извиня за неудобствата, които преживяхте по време на тази своя почивка! Както вече казах, за мен е удоволствие да ви предложа като компенсация делукс уикенд за двама в един от нашите кралски апартаменти, който включва всички хранения и едно гмуркане с шнорхел!

— Не мисля, че това е особено подходящо в случая! — срязвам го аз. — Вие провалихте медения ни месец! Провалихте брака ни!

Нико свежда очи към земята и промърморва:

— Мадам, аз съм съкрушен! Но трябва да ви кажа, че това не беше нито моя идея, нито мое желание! Беше голяма грешка от моя страна — грешка, за която винаги ще съжалявам. Но оригиналната идея беше на…

— Да, знам — прекъсвам го безцеремонно. — На сестра ми.

Нико кимва. Изглежда толкова съкрушен наистина, че се изпълвам със съчувствие към него. Знам каква може да бъде Флис. Когато тръгне на поредния си кръстоносен поход, никой не е в състояние да й откаже.

— Виж какво, Нико — казвам накрая. — Всичко е наред. Не те обвинявам за нищо. Много добре знам каква е сестра ми. Знам, че дори и от Лондон може да разиграва всички като марионетки!

— Беше много категорична — промърморва Нико и пак свежда глава.

— Прощавам ти! — изричам и му подавам ръка. — Но на нея не! — допълвам бързо. — Само на теб!

— Мадам, не заслужавам прошката ви! — изрича той и поднася ръката ми към устните си. — Желая ви много щастие!

Когато се отдалечава, аз не мога да не се запитам какво ли прави сега Флис. В гласовото си съобщение казва, че скоро пристига в хотела. Сигурно ще дойде утре. Е, аз пък сигурно ще откажа да я приема.

Отпивам още няколко глътки от коктейла си, докато водя учтив разговор с жена в синьо на тема кои спа процедури тук наистина си струват, като се старая всячески да избягвам Мелиса. Тя непрекъснато се опитва да измъкне от мен какво точно работим двамата с Бен и да повтаря не е ли малко опасно да нося винаги със себе си пистолет. А после, изведнъж, оркестърът замлъква и Нико се качва на сцената. Почуква няколко пъти микрофона и оглежда с огромна усмивка насъбралата се тълпа.

— Добре дошли, скъпи гости! — започва. — За нас е удоволствие да видим всички вас на нашия коктейл и галацеремонията! Така както Афродита е богиня на любовта, така и „Амба“ е домът на любовта! А тази вечер ще вдигнем тостове за една много специална двойка! Те са тук на меден месец и спечелиха наградата за Щастлива двойка на седмицата. Моля приветствайте Бен и Лоти Пар!

Избухват аплодисменти и Бен ме сръгва:

— Хайде, върви!

— Вървя! — тросвам му се ядосано. Проправям си път през пясъка към платформата и се качвам, но веднага съм принудена да присвия очи, защото светлините на прожекторите ме заслепяват.

— Поздравления, скъпо семейство! — провиква се Нико и ми поднася огромен сребърен трофей във формата на сърце. — А сега нека поставя и короните ви…

Корони ли?

И преди да успея да кажа каквото и да било, Нико поставя върху главите ни посребрени пластмасови корони. След това чевръсто мята лента на победител през рамото ми и отстъпва крачка назад.

— Представям ви двойката победител!

Публиката пак ръкопляска и аз се усмихвам измъчено под прожекторите. Това е абсурдно! Трофей, корона и лента? Чувствам се като кралица на красотата, но без последното.

— А сега няколко думи от нашата щастлива двойка! — съобщава Нико и подава микрофона на Бен, който автоматично го предава на мен.

— Здравейте на всички! — гръмна гласът ми из целия плаж и аз примигвам стреснато. — Много ви благодаря за тази… чест! Е, очевидно е, че ние сме една много щастлива двойка. Ние сме толкова… щастливи.

— Да, много щастливи — допълва в микрофона и Бен.

— На седмото небе сме.

— Това беше съвършеният меден месец!

— Когато Бен ми направи предложение, нямах никаква представа, че накрая ще се окажа толкова… щастлива! Много щастлива!

И изведнъж, без никакво предупреждение, по бузата ми се стича сълза. Не мога да се сдържа. Когато се погледна в онзи ресторант, възторжено съгласяваща се да се омъжа за Бен, имам чувството, че гледам друг човек. Полудял, объркан, напълно замаян човек. Но какво съм си мислела, за бога?! Женитбата ми за Бен беше като четири двойни шота водка. За момент успя да замаскира болката и аз се почувствах приказно. Но сега следва махмурлукът след препиването, а той не е никак приятен.

Усмихвам се още по-широко и се привеждам към микрофона.

— Ние сме много щастливи! — повтарям за по-сигурно. Всичко мина гладко и перфектно и между нас нямаше нито миг на напрежение. Нали така, скъпи?

Две нови сълзи се стичат по лицето ми. Надявам се да минат за радостни сълзи.

— Прекарахме си прекрасно, направо божествено! — допълвам, като трия сълзите си. — Прекрасно, идилично време! Съвършено във всеки смисъл и надали има двама по-щастливи от нас… — не довършвам, когато през ярките светлини забелязвам три силуета, които си проправят път към нас откъм морето. Всички са увити в хавлии, но въпреки това…

Това да не би да е…

Не, невъзможно!

Застанал до мен, Бен гледа в същата посока и постепенно зяпва от изумление.

— Лоркан? — провиква се, грабва микрофона от ръката ми и повтаря в него: — Лоркан, какво става, да те вземат мътните? Откога си тук?

— Лельо Лоти! — провиква се най-дребната увита в хавлия фигурка. — Лельо Лоти, ти имаш корона!

Но аз съм се опулила срещу третата фигура. И не мога да повярвам.

— Флис?!