Софи Кинсела
Сватбена нощ (24)

Двайсет и трета глава
Флис

Не съм получавала по-горчив урок през целия си живот! Слава богу, накрая вече виждам светлината. Истината. Реалността. Не бях права. Сгреших сто процента, напълно, безвъзвратно, абсолютно сгреших. Как е възможно интуицията ми да ме подведе до такава степен?! Как можах да бъда такъв идиот?!

Чувствам се не само наказана — чувствам се съсипана! Съкрушена! Стоя си сега на летище София, чета есемеса на Лоти и настръхвам при спомена за всички изпитания, на които я подложих през последните няколко дена! Меденият й месец беше истински ад, но ето че тя и Бен като че ли са по-свързани от всякога!

Целият този глупав фарс беше всъщност за Даниел и за мен. Бях ръководена от собствените си нужди, а не от нейните. Гледах на света през размазани очила и невинната жертва на всичко това се оказа Лоти, сестра ми. Единственото хубаво в цялата тази история е, че тя няма представа, че това е мое дело, и никога няма да има. И слава богу!

Вторачвам се обратно в съобщението от Лоти, без да обръщам внимание, че вече викат пътниците за Иконос. Аз не отивам в Иконос. За нищо на света няма да се приближа до мястото, където е меденият месец на сестра ми. Вече нанесох достатъчно поражения. Сега ми предстои да си намеря някакъв полет обратно до Лондон, за да можем двамата с Ноа да се върнем. Цялата тази абсурдна шарада приключи.

Представи си най-хубавия брак в целия свят. Е, моят е по-хубав! Ние сме сродни души, нетърпеливи да започнем бъдещето си. В сравнение с Ричард Бен е направо мъж чудо! Не съм помисляла и за миг за Ричард и вече дори не си спомням какво толкова съм харесвала в него. Бен има невероятни планове за бъдещето!!! Ще работи с Юри Жернаков по общи проекти!!! Двамата ще пътешестваме, ще поплаваме из Карибите, а после ще си купим мечтаната селска къща във Франция!!! Бен държи децата ни да говорят поне два езика!!!

Докато чета, не мога да не изпитам лека завист. Този Бен ми звучи като същински Супермен. Очевидно мнението на Лоркан за него е по-скоро предубедено.

Единствената неприятна новина дойде в къщата за гости. Оказва се, че именно аз съм предизвикала пожара преди толкова много години. Било е заради моите ароматни свещи. Е, това определено беше шок за мен, но иначе това е съвършеният, най-фантастичният меден месец на света. Имам голям късмет!!!

Опулвам се в екрана на телефона си. Тя е предизвикала пожара? Онзи пожар, който променил живота й? Не мога да се сдържа да не ахна и Ричард автоматично поглежда към мен.

— Какво?

— О, нищо — отвръщам автоматично. Нямам право да споделям интимната информация на Лоти с него. Или имам?

По дяволите! Все пак трябва да споделя с някого, който ще ме разбере!

— Онзи пожар го е предизвикала Лоти — изричам кратко и ясно. И за моя огромна радост той моментално схваща за какво става въпрос — както бях сигурна, че ще направи.

— Не е възможно! — ахва Ричард.

— Да, и аз така си помислих.

— Ама това е много тежко разкритие! Лоти добре ли е?

— Поне така казва — отговарям, като посочвам телефона. Но той отривисто тръска глава.

— Преструва се, повярвай ми! Сигурен съм, че не е на себе си! — и изражението му се променя в нещо като гневна защита. — Този Бен дали си дава сметка какво означава за нея тази новина? Дали ще се грижи за нея?

— Сигурно — свивам неловко рамене. — Доколкото разбирам, досега се справя доста добре.

— Може ли да прочета есемеса?

Замислям се само за миг. А после си давам сметка, че стигнахме твърде далече в това приключение, за да се правим на стеснителни.

Той чете съобщението, а от постепенното отпускане на раменете му разбирам как му влияе всичко това. Забелязвам, че го чете втори път, след това трети. И накрая вдига глава.

— Тя е влюбена в него — изрича накрая и в начина, по който го казва, се долавя някаква бруталност, като че ли държи да се самонакаже. — Не е ли очевидно? Тя обича този мъж, а аз просто не исках да видя нещата такива, каквито са. Държах се като проклет идиот!

— Ричард…

— Като последния глупак си въобразявах, че ще отида там, ще й кажа какво чувствам, ще я грабна в обятията си и тя ще избяга с мен… — поклаща глава, като че ли дори самата мисъл е твърде болезнена за него. — На коя планета живея, за бога?! Това трябва да спре! Веднага!

Едва издържам да го гледам как се предава, въпреки че и аз самата в момента правя същото.

— Но нали държеше да й кажеш какво чувстваш към нея? Какво стана с мъжкото съревнование? — изричам в опит да запаля отново огъня му. Но той само клати глава.

— Флис, очевидно е, че вече съм изгубил съревнованието. При това преди доста време. Ако трябва да бъдем точни, преди петнайсет години. Не си ли съгласна с мен?

— Може би си прав — отбелязвам след кратка пауза.

— Тя е щастливо омъжена за любовта на своя живот. Браво на нея! А сега аз трябва да продължа напред и да си гледам собствения живот.

— Мисля, че и двамата трябва да продължим напред и да си гледаме собствения живот — изричам бавно. — Вината е колкото твоя, толкова и моя. В крайна сметка аз те окуражих да тръгнеш насам!

И когато погледите ни се срещат, с огромна тъга осъзнавам, че това всъщност е сбогуване. Щом между него и Лоти всичко приключва, значи и между нас приключва. Като приятели. Като бъдещи роднини.

Ново повикване на пътниците за Иконос. Пак не му обръщам внимание.

— Време е да вървим! — обажда се Лоркан, като вдига очи от своето блекбъри. Седи на един стол до Ноа, който пък щастливо разлиства брошури на български. — А вие какво толкова си говорите, а? — забелязва съсипаната физиономия на Ричард и допълва: — Какво е станало?

— Държах се като идиот, ето какво е станало! — тросва се с неочаквана жлъч Ричард. — Но вече разбирам всичко. Най-сетне!

— Аз също — въздъхвам дълбоко. — И аз чувствам същото — че най-сетне разбирам всичко.

— Ние го разбираме.

— И двамата.

— Ясно — кимва Лоркан, осмисляйки ситуацията. — Значи… само аз съм за Иконос, така ли?

Ричард се замисля за миг, а после вдига от земята сакчето с логото на хотел „Сити Хайтс“, с което наскоро се е сдобил, и отсича:

— Аз може и да дойда с теб. Кога друг път ще имам шанса да видя Иконос, а? Искам да видя залеза. Лоти непрекъснато ми разказваше как това бил най-красивият залез в целия свят. Ще си намеря някое тихо местенце, за да го наблюдавам, а след това ще се върна в Сан Франциско. Тя изобщо няма да разбере, че съм бил там!

— Ами ти и Ноа? — обръща се Лоркан към мен. Тъкмо се каня да му съобщя, че нищо на света няма да бъде в състояние да ме завлече до Иконос, когато телефонът му дава сигнал за получено съобщение.

— От Бен е! Почакайте! — зачита се в текста и постепенно лицето му се сдобива с много странно изражение. — Не мога да повярвам! — промърморва.

— Кое?

Лоркан вдига бавно глава и ни поглежда. Изглежда като ударен от гръм.

— Лоркан, какво става? — поглеждам го аз, изпълнена с внезапна тревога. — Лоти добре ли е?

— Никога няма да мога да разбера Бен — отбелязва бавно той, без да отговори на въпроса ми. — Никога!

— Лоти добре ли е? — повтарям настойчиво аз. — Какво е станало?

— Въпросът не е в това какво е станало… — започва Лоркан и лицето му се сгърчва болезнено. — Не че го защитавам, но… — продължава, вече по-скоро на себе си. — Но това просто надхвърля всичко…

— Кажи ми веднага какво ти пише! — провиквам се нетърпеливо.

— Добре де — въздъхва той. — От брака му са минали само два дена, а той вече си урежда среща с някаква друга жена!

— Каквооо?! — това сме аз и Ричард, в хор.

— Неговата секретарка е в отпуска, затова се обадил на моята, за да я помоли да му резервира за уикенда хотел в Англия. За него и някаква жена на име Сара. За първи път чувам за нея. Той казва… — подава ми телефона си. — Е, вижте сами какво казва!

Сграбчвам телефона и бързо преглеждам съобщението. Толкова съм слисана, че схващам само една на всеки три думи. Но като цяло схващам идеята.

Срещнахме се след толкова години… Удивително тяло… Трябва да се запознаеш с нея…

— Копеле! — отеква гласът ми из цялото софийско летище. Изпълнена съм с такава неподправена ярост, че като нищо може да избухна. — И моята сестричка обича този човек! А ето как й се отплаща той!

— Дори и за Бен това вече е прекалено — мърмори Лоркан и клати тъжно глава.

— А тя му е дала сърцето си! Отдала му се е телом и духом! — вече се треса от гняв. Буквално. — Как смее той да й причинява това? Къде са сега? — оглеждам пак съобщението. — Все още в къщата за гости?

— Да, но доколкото става ясно, всеки момент тръгват оттам и се връщат в хотела.

— Ясно. Ричард! — обръщам се към него. — Налага се веднага да спасим Лоти от този зъл, противен човек!

— Хей, я почакайте! — намесва се Лоркан. — Какво стана с обещанието, че никога повече няма да се месиш в живота на сестра си, а? Какво стана с искането ти да ти го напомням?

— Това беше преди! — тросвам му се аз. — Беше, когато не бях права.

— И все още не си!

— Напротив!

— Така е, Флис! Пак не виждаш цялата картина! За малко я виждаше, но вече пак не я виждаш!

Лоркан звучи толкова спокойно и самоуверено, че аз изведнъж изключвам и започвам да крещя:

— Картината е пределно ясна! Вече разбрах какво двулично копеле е твоят приятел! — и го изпепелявам с поглед, но той само клати глава.

— Само не смей да ми приписваш вината за това!

— Искаш ли да прочетеш нещо друго? — изкрясквам и размахвам телефона си. — Горката ми доверчива сестричка е абсолютно хлътнала по Бен! Планира живот във Франция заедно с него! И няма никаква представа, че той си урежда среща с друга жена от доброто старо време, жена с удивително тяло! — всеки момент ще се разрева. — Но това е нейният меден месец, за бога! Само един долен червей е в състояние да изневерява на жена си, преди още да е консумирал брака си!

— Погледнато от този ъгъл… — бие отбой Лоркан.

— Виж какво, аз няма да търпя това! Ще спася сестра си! Ричард, с мен ли си?

— За какво? — клати неотстъпчиво глава той. — Не участвам в нищо такова! Лоти си има свой собствен живот и не ме иска в него! Казва го достатъчно ясно!

— Но бракът й с Бен се разпада! — провиквам се отчаяно. — Не разбирате ли?

— Не можем да го знаем със сигурност — казва Ричард. — Пък и какво очакваш от мен? Да се втурна да събирам разпръснатите парчета ли? Лоти избра Бен и аз съм принуден да приема този факт! — мята сакчето на рамото си и допълва: — Ти прави каквото искаш, но аз ще си вървя по свой собствен път! Ще намеря хубав залез, ще го погледам и ще се опитам да намеря вътрешен мир.

Ококорвам се в него. О, я стига! Намерил кога да ми се прави на Далай Лама!

— Ами ти? — обръщам се към Лоркан, който само вдига ръце и също клати глава.

— Не е моя работа. Пътувам изцяло по работа. След като Бен подпише документите за преструктурирането, го оставям на мира!

— Значи и двамата ме изоставяте, така ли? — поглеждам ги кръвнишки. — Хубаво. Хубаво! Ще оправя работата и без вас! — протягам ръка към сина си. — Хайде, Ноа! Все пак заминаваме за Иконос!

— Окей. Е, направили ли са го? — допълва весело той, докато си прибира всички български брошури, които е събрал около себе си.

— Какво да са направили? — питам объркано. — Лоти и Бен. Сложили ли са кренвирша в кроасана?

— В кифличката — поправя го Лоркан.

— В хлебчето — поправя ги Ричард.

— Млъкнете и двамата! — изпепелявам ги с поглед. Имам чувството, че всичко в този живот ми се изплъзва от контрол. И какво, сега ли трябва да проведа разговора за птичките и пчеличките със сина си? Тук, на летище София?!

И което е още по-същественото: те направили ли са го наистина?

— Нямам представа — изричам накрая и прегръщам сина си. — Нямаме представа, скъпи. Никой няма представа.

— Всъщност аз май имам — обажда се Лоркан и вдига очи от телефона си. — Току-що получих ново съобщение от Бен — изкривява устни. — Очевидно първата брачна нощ всеки момент предстои. Връщат се в хотела, за да… — поглежда към Ноа. — Ъхъм. Ами, би могло да се каже, че кренвиршът се е запътил към хлебчето.

— О, неее! — понася се агонизиращият ми вик из цялата зала и няколко от пътниците се обръщат към мен. — Ама тя няма никаква представа какво подло копеле е той! — поглеждам първо единия, после другия си придружител и отсичам: — Налага се да ги спрем!

— Флис, успокой се! — промърморва Лоркан.

— Да ги спрем ли? — възкликва шокирано Ричард.

— Тя се е заела да саботира целия им меден месец — отбелязва кратко и ясно Лоркан. — Не си ли зададе въпроса защо непрекъснато става нещо около тях, а?

— Господи, Флис! — поглежда ме сащисано Ричард.

— Трябва да се качваме на борда! — казва Ноа и ме дърпа за ръкава, но никой не му обръща внимание. Решимостта потича във вените ми като разтопена стомана. Дори и кръстоносец не би бил по-кръстоносно настроен от мен.

— Няма да позволя на това копеле да разбие сърцето на сестричката ми! — отсичам и бързо набирам Нико. — Ричард, помагай! Ти поне имаш вътрешна информация! Кои са нещата, които са в състояние да изпарят желанието на Лоти? Казвай!

— Чакат ни на борда! — повтаря Ноа и тримата пак го игнорираме.

— Няма да споделям подобни неща с теб! — отсича Ричард, дълбоко скандализиран. — Това е лична информация!

— Но тя е моя сестра… — започвам, но не довършвам, защото в този момент Нико вдига телефона си.

— Ало? — чувам силно притеснения му глас. — Флис?

— Нико! — възкликвам. — Слава на бога, че те открих! Налага се да пренесем нещата на друго ниво! На следващо ниво! Повтарям, на следващо!

— Флис! — изрича с треперещ глас мениджърът. — Не мога да продължа да действам според нашата уговорка! Персоналът вече започва да се чуди какво става! Събуждаме подозрения!

— Няма значение! Само един последен път! — отсичам безпрекословно. — В момента те се връщат в хотела, а аз само след няколко часа ще бъда при вас! Единственото, което се иска от теб, е да им попречиш да си легнат в леглото! Ако се налага, нокаутирай Бен! Всичко, което се налага! Давам ти картбланш!

— Флис…

— Мамо, чакат ни на борда…

— Каквото се налага, Нико! Всичко, което може да ти хрумне!