Софи Кинсела
Сватбена нощ (27)

Двайсет и шеста глава
Лоти

Мразя я! Защо трябва винаги да е права? Защо сестра ми трябва винаги да е права, за бога?!

В очите ми избликват сълзи. Иска ми се да си излея сърцето пред нея. Иска ми се да й кажа, че Бен наистина не е подходящият мъж за мен, че наистина не съм превъзмогнала Ричард и че никога през живота си не съм се чувствала по-нещастна.

Но все още не мога да й простя. Не мога да я освободя от чувството за вина. Тя е най-властната и най-контролиращата сестра в целия свят и заслужава наказание!

— Остави ме на мира! — изричам дрезгаво в телефона. — Просто ме остави на мира! Завинаги!

И затварям. Миг по-късно виждам, че тя пак звъни, но изключвам напълно телефона и го връщам на Нико.

— Заповядайте! — отсичам. — И вече можете да престанете да разговаряте със сестра ми. Можете да престанете да се бъркате в живота ми. Можете да ни оставите на мира!

— Госпожо Пар — започва раболепно мениджърът, — от името на хотела бих искал да се извиня за лекото объркване, което досега преживяхте по време на медения си месец. Като компенсация ви предлагам уикенд делукс в един от нашите кралски апартаменти!

— Това ли е единственото, което можете да кажете? — поглеждам го слисано аз. — След всичко, на което ни подложихте?

— Уикендът делукс за двама включва всички хранения и едно гмуркане с шнорхел — продължава ласкателно Нико, който очевидно изобщо не ме е чул. — Освен това ми позволете да ви напомня, че като победители в състезанието за двойки вие и вашият съпруг сте поканени на нашата галавечер за церемонията по връчване на трофея „Щастлива двойка на седмицата“! — покланя се и допълва: — Поздравления!

— Трофей „Щастлива двойка на седмицата“?! — буквално изписквам аз. — Вие майтап ли си правите с мен? И престанете да ми зяпате гърдите! — допълвам, внезапно осъзнала, че ризата ми се е разтворила широко.

Вдигам сутиена си от пода и започвам да го закопчавам, докато Нико дискретно напуска апартамента. В главата ми бушува ураган. Всевъзможни мисли и емоции, някои от които, опасявам се, биха могли да ми нанесат значителни щети. Бракът ми с Бен е пълен провал. Дори не успяхме да го консумираме. Сестра ми е властна КРАВА. Ричард все още ми липсва. Много, много ми липсва! Аз съм предизвикала пожара. Била съм аз. Аз съм подпалила къщата! Нещо остро прорязва гърдите ми и от устата ми излиза ридание. Последното като че ли е най-лошо от всичко. Аз съм подпалила пожара. В продължение на петнайсет години хранех спомен за себе си като за човек, който е спасил положението. Преодолявах трудните ситуации единствено с тази мисъл — че поне веднъж съм успяла да направя нещо хубаво. Но вече знам, че дори и тогава съм се провалила. Че съм съсипала всичко.

— Здрасти! — Бен се появява в стаята, облечен в скъп делови костюм и изглежда като човек, който е успял дори да си хвърли един бърз душ.

— Здрасти — промърморвам отчаяно. Няма никакъв смисъл да споделям мислите си с него. Той не би ме разбрал. — Докато не съм забравила, довечера очакват от нас да присъстваме на церемонията за връчване на наградите и да си вземем трофея. Ние сме Щастливата двойка на седмицата.

— Отивам на яхтата на Жернаков — казва той, без изобщо да обръща внимание на думите ми. — Изпращат лодка за мен! — допълва наперено.

— И аз ще дойда! — отсичам, изпълнена с внезапна решимост. — Изчакай ме! — за нищо на света няма да пропусна гостуване в суперяхта на олигарх! Отивам с Бен, после го оставям насаме с домакина, а аз бързо намирам бара и започвам да давя мъката си в поредица от коктейли.

— Въпреки всичко ще дойдеш с мен? — опулва се невярващо той.

— Аз съм твоя съпруга! — напомням му назидателно. — А и държа да разгледам тази яхта!

— Окей — изрича той, но без особен ентусиазъм. — Не виждам нищо лошо в това да дойдеш. Но за бога, облечи нещо!

— Да не си въобразяваш, че смятам да дойда по сутиен? — срязвам го раздразнено.

Караме се като стара семейна двойка, въпреки че още не сме успели да правим секс. Направо чудничко!