Ема Чейс
Усукани (2)

Глава 1

В гимназията любимият ми предмет беше биология. Удивяваха ме животни, които започват живота си като едно, и после се превръщат в нещо съвсем различно. Неразпознаваемо. Като пеперудата. Или поповите лъжички.

Хората гледат пеперудите и им се дивят — О, колко са красиви! Но никой никога не се замисля какво е трябвало да преживее тази пеперуда и през какви трансформации се е наложило да премине, за да стане такава. Защото, когато гъсеницата прави пашкула си, тя не знае какво я очаква. Не разбира, че се променя. Мисли, че умира.

Че целият й малък пълзящ свят загива.

Метаморфозата е болезнена. Ужасяваща, защото е нещо ново и непознато.

Едва накрая гъсеницата разбира, че страданието си е заслужавало.

Защото сега не пълзи, а лети.

Точно така се чувствам в момента.

Сега съм много повече отколкото бях преди.

По-силна.

Нима си мислил, че винаги съм била силна личност?

Е, успяла съм да те заблудя. Всичко беше фасада. Маска.

За пред хората.

Животът с Дрю Еванс е като да си на плажа, да се плацикаш край брега, но морето е много бурно, има големи вълни. Обръща те в различни посоки и едва поемаш дъх. И през цялото време трябва яко да махаш с крака, за да се задържиш на повърхността. Ако не, той просто те помита и те оставя на брега с лице, заровено в пясъка.

Ето защо трябваше да се правя, че имам железни гащи и дори топки в тях.

Но сега няма нужда да се преструвам.

Сега съм гранит. Непробиваема, непоклатима, нечуплива. Не само отвън.

Поговори с някой, преживял катастрофално земетресение в полунощ или пожар в дома си. Пожар, който е изпепелил всичко, което е имало значение за него. Всеки ще ти каже, че неочакваните бури и разрушенията в живота те променят.

И сега тъгувам и оплаквам предишната Кейт. Предишния си живот. Онзи живот, който планирах да прекарам с Дрю. Завинаги.

Изглеждаш объркан! Съжалявам.

Да започнем отначало.

Виждаш ли жената ей там? Онази на люлката? Да, на празната детска площадка.

Това съм аз — Кейт Брукс.

Е, не съвсем същата Кейт, която помниш. Както вече казах, сега съм различна.

Сигурна съм, че се чудиш какво правя в Грийнвил, Охайо, съвсем сама.

На практика не съм съвсем сама, но ще стигнем и до там.

Причината да се върна в Грийнвил е съвсем проста. Не можех да остана и секунда повече в Ню Йорк. Не и след всичко, което се случи.

Дрю ли?

Той е все още там. С махмурлук. Или все още пие. Кой знае. Каквото и да прави, няма какво да го мислим. Има си някоя красива стриптийзьорка да се грижи за него.

Да, точно така — стриптийзьорка. Е, поне се надявам да е само стриптийзьорка. Можеше да е проститутка.

Нима наистина си мислил, че с Дрю ще летим, хванати за ръце, към залеза. Винаги и завинаги? Е, добре дошъл в клуба, защото и аз така мислех. Очевидно винаги и завинаги е понятие, което важи за период от две години. Толкова.

Няма нужда да проверяваш заглавието. Не си объркал. Шоуто е същото. На Кейт и Дрю.

Само че напълно изкривено, усукано и много объркано.

Добре дошъл в Оз, Тото. Да, тук е шибано.

Какво казваш? Че звуча като Дрю? Да, и Делорес твърди същото — че ме е заразил с профанизма си. Нарича го Езика на Дрю. Предполагам, след година-две започваш да прихващаш.

Така, виждам, че се чудиш какво се е случило. Ама вие толкова се обичахте. Ама си бяхте лика-прилика. Ама бяхте един за друг. Аз ли не го знам?

Може би стриптийзьорката не знае. Кажи на нея.

Както и да е. Да не се отплесвам. Колкото и невероятно да звучи, проблемът не е друга жена. Поне в началото не беше. Дрю не излъга, когато каза, че винаги ще иска само мен. Така беше. В началото. И все още е така.

Той просто не иска… нас.

Не разбираш? Това е, защото не го разказвам добре. Трябваше да започна от началото. Значи, миналата седмица разбрах, че… .

Не, чакай. И така няма да стане. Ще се наложи да се върна малко по-назад, за да разбереш.

Краят започна преди месец. Ето от там ще започна.

* * *

Пет седмици по-рано

— Е, мисля, че имаме сделка.

Мъжът с каубойската шапка, който подписва купищата документи срещу мен в залата за конференции? Това е Джаксън Хауърд-Старши. По-младата версия с черната шапка до него? Това е синът му, Джак-Младши. Имат огромно ранчо в Южна Америка и се занимават с говедовъдство. Току-що са се добили с най-новия GPS софтуер в страната. Може и да ти е чудно защо двама бизнесмени със солиден капитал зад гърба си са прекосили цяла Америка, за да разширят империята си. Защо ли? Защото искат най-доброто.

А най-доброто, това съм аз.

Или… да речем ние.

Дрю взема от ръката му последния документ и казва:

— Така е, Джак. На твое място щях да започна да се оглеждам за някоя голяма яхта за бизнес пътувания. Когато печалбата започне да се трупа, данъчният ти консултант ще иска да впише някой солиден разход за бизнес цели.

Кейт и Дрю.

Екипът мечта за Еванс, Рейнхарт и Фишър.

Джон Еванс, бащата на Дрю, определено е знаел какво прави, когато ни принуди да работим заедно — факт, който винаги ни напомня с особена гордост.

Просто му харесва да си го повтаря — че от самото начало е знаел, че от нас ще излезе непобедим екип (освен ако не се изпотрепем). Очевидно рискът е бил голям, но той го е поел без никакво колебание.

Разбира се, тогава не е знаел, че впоследствие ще сме повече от професионален екип, но… той си приписва заслугата и за това.

Сега разбираш откъде Дрю е наследил тези качества?

Ерин влиза с палтата на клиентите. Поглежда Дрю, деликатно си потупва часовника, а той дискретно кимва с глава.

— Предлагам да отидем и да отпразнуваме. Да обърнем тоя град с краката нагоре. После да видим дали ще продължат да ме харесват тук — казва Джаксън Хауърд.

Макар че наближава седемдесетте, тоя човек има енергията на двадесетгодишно момче. И подозирам, че има доста интересни истории за разказване и определено няма да имат нищо общо с обяздването на бикове. Отварям уста да приема, но Дрю ме отрязва.

— С най-голямо удоволствие, Джак, но за огромно съжаление с Кейт имаме отдавна насрочена неотложна среща. Пред сградата ви чака кола. Ще ви закара до всяко място в града, което си струва да се посети. Разбираш какво искам да кажа. Забавлявайте се. За нас ще бъде удоволствие да поемем разходите.

Те стават и Джак вдига леко шапката си.

— Много добре, синко. Дяволски добър жест.

— За нас е удоволствие.

Тръгваме към вратата, Джак се спира и ми подава визитката си.

— Беше истинско удоволствие да работим с вас, госпожице Брукс. Ако наминавате към нас, непременно ми се обадете да ви разведа из имението. За мен ще е голяма чест. Имам чувството, че Тексас ще ви хареса. Може дори да решите да останете за повечко и да се задомите из нашия край.

Да, сваля ме. Вероятно ще си помислиш, че преувеличавам, че имам прекалено високо мнение за себе си. Преди две години и аз бих си помислила същото. Но, както Дрю ме предупреди, това се случва през цялото време. Бизнесмените са нагли, нахални перковци. И може би трябва да са такива, за да стигнат до… където са стигнали.

Това е причината за високия ръст на изневерите в този бизнес. Бизнесмените се нареждат на трето място след тираджиите и полицаите. Дълго работно време, чести пътувания и в един момент закачките и флиртовете стават почти неизбежни.

Това не е мое откритие, а известен факт още от зората на този бизнес.

Та нали Дрю и аз започнахме така. Помниш ли?

Но Джак-Младши не е като другите задници, които са ми предлагали. Изглежда откровен и честен. Сладък. Усмихвам се и протягам ръка да взема визитката. Не за друго — просто не искам да бъда нелюбезна. Но ръката на Дрю е по-бърза от моята.

— С най-голямо удоволствие. Не пътуваме често на юг, но ако ни се отвори път, непременно ще се отбием.

Опитва се да звучи професионално, лицето му не издава никаква емоция, но зъбите му са стиснати. О, разбира се, че се усмихва, но… гледал ли си Властелинът на пръстените? Амгъл и той се усмихваше. Точно преди да захапе ръката, която държеше неговия скъпоценен пръстен.

Дрю пази територията си и къса месо, ако някой навлезе в нея.

Просто е такъв.

Веднъж Матю ми разказа следната случка: за първия ден на Дрю в детската градина майка му приготвила обяд и го сложила в кутийка с образа на Йода. Дрю не пуснал кутийката цял ден, стискал я. Страхувал се да не му я счупят. Или откраднат. Цяла седмица Матю го убеждавал, че никой няма да я открадне и ако това се случи, те двамата щели да наритат задника на лошото дете.

В такива мигове разбирам какво е да си кутийката с обяда на Дрю. И знам как се е чувствала.

Усмихвам се мило на Джак, той докосва с уважение шапката си и излизат.

И мига, в който тази врата се затваря зад тях, Дрю къса визитката на две.

— Чеп смотан!

— Стига, момчето просто се държа мило.

Погледът му ме заковава на секундата.

— Ти мислиш, че онова дете, родено от кръвосмешение между Люк и Дейзи Дюк^[1] също е мило, нали? — прави крачка към мен.

— Всъщност, да.

И тогава започва да говори с протяжен южняшки акцент.

— Ще си купя чифт каубойски панталони и една каубойска шапка.

Но тук се отказва от акцента.

— Или по-добре да купя на теб. Мога да съм твой породист кон, а ти да си краварката, която ме язди.

И знаеш ли кое е най-странното? Той не се шегува. Поклащам глава и се усмихвам.

— И каква е мистериозната среща, за която не знам? Нямам нищо в програмата.

На лицето му цъфва огромна усмивка.

— Имаме среща на летището.

Вади два самолетни билета от джоба на сакото си. Първа класа. До Кабо Сан Лукас.

— Кабо? — възкликвам.

Очите му греят.

— Изненада!

През последните две години пътувах повече отколкото бях пътувала през целия си живот — цъфналите черешови дървета на Япония, кристалните води на Португалия… Все места, които Дрю вече бе виждал. Места, които искаше да ми покаже и да види отново.

С мен.

Поглеждам билетите и ми става лошо.

— Дрю, полетът е след три часа! Изключено е да си опаковам багажа за толкова кратко време.

Той отваря гардероба и вади два куфара.

— Е, в такъв случай добре, че аз свърших тая работа.

Слагам ръце около врата му и го стискам, стискам с цялата си сила.

— Ти си най-великото гадже на света.

Той се хили по онзи арогантен начин, който ме кара да го целувам и в същото време да искам да го набия.

— Да, знам.

* * *

Хотелът е приказен. Гледката… такава съм виждала само на пощенски картички.

Ние сме на последния етаж. Пентхаус. Дрю силно и непоклатимо вярва в „само най-доброто“. Точно като Ричард Гиър в Хубава жена.

Късно е, но успяхме да поспим в самолета, така че сега сме заредени с енергия.

И гладни.

Напоследък всички аеролинии затягат коланите. Дори в първа класа са свели порциите до минимум. Това че сандвичите са безплатни, не означава, че стават за ядене.

Докато Дрю е под душа, аз започвам да разопаковам багажа. Защо не си вземаме душ заедно? Не е нужно да отговарям на този въпрос, нали?

Слагам куфарите на леглото и ги отварям. За повечето мъже един празен куфар е като сложно физическо уравнение. Могат да седят и да го гледат с часове и така и никога да не схванат какво се очаква да направят с уравнението.

Но не и Дрю.

Той е господин Помислил Съм За Всичко.

Сложил е всичко необходимо, до последния детайл, неща, за които повечето мъже никога няма да се сетят. Всичко, което ми е нужно за една забавна и удобна почивка.

Освен бельо. Ровя из целия куфар. Няма нито един чифт.

И това не е недоглеждане.

Моят приятел има сериозен проблем с бельото (ми). Ако зависеше от него, и двамата щяхме да се разхождаме наоколо като Адам и Ева. Без смокиновите листа, разбира се.

Но всичко останало е тук. Дезодорант, крем за бръснене, самобръсначка, гримове, хапчета против забременяване, овлажнител за кожа, няколкото останали хапчета от антибиотика ми след отита, който изкарах миналата седмица, крем за почистване на грим и така нататък…

И тук се налага да спра за кратко обръщение в името на добруването и благоденствието на хората.

Имам няколко клиенти във фармацевтичната сфера. Тези компании имат по няколко огромни отдела, в които хората се занимават с едно-единствено нещо — пишат. Ще попиташ какво пишат? Нали знаеш онези листчета в кутийките с лекарствата? Онези, на които пише какви са страничните ефекти, какво да правиш, ако някой от тези ефекти се проявят особено силно, как лекарството може да предизвика замайване, как не трябва да се взема от хора, които боравят с техника, как трябва да се свържем с лекуващия лекар в случай на… дрън-дрън… Да, същото листче, което веднага изхвърляме, без да прочетем.

Повечето от нас никога не четат… а трябва! Няма да те отегчавам с цяла лекция… само казвам: четете указанията, за да не съжалявате.

Сега да се върнем в Мексико.

Дрю излиза от банята по кърпа около кръста и аз забравям за куфара. Нали знаеш как някои мъже си падат по цици, други по задници? Е, така е и при жените. Аз например харесвам мускулите на ръцете на мъжете. Има нещо… нещо горещо в тях. Много мъжко. По най-мъжествения възможен начин.

А ръцете на Дрю са най-изящните, които някога съм виждала. Нито тънки, нито прекалено мускулести като на щангист, нито плешиви, нито космати като на горила — точното количество косми.

Той маха кърпата и започва да бърше раменете си.

Сигурна съм, че ми текат лиги.

Може пък да съм се объркала? Може би все пак си падам по мъжки задници.

— Знаеш, че не е прилично да гледаш хората така.

С мъка вдигам поглед към очите му. Усмихва се. Правя крачка към него. Като лъвица, преди да нападне плячката си.

— Така ли стана вече? — питам.

Дрю облизва устни.

— Разбира се.

Една капка се стича между гърдите му. Някой друг да е жаден? Или съм само аз?

— Е, не искам да бъда груба…

— Ти ли? Не дай си боже да видим и такъв прецедент.

Точно когато се навеждам да оближа капката, стомахът ми започва да къркори. Яко. Шумно.

Гррррр.

Дрю се смее.

— Може би първо трябва да те нахраня. Ще ти трябва доста енергия за това, което съм планирал.

Хапя устни в очакване.

— Планирал си?

— За теб винаги.

Той ме обръща с лице към банята и ме пляска по дупето.

— Сега си занеси вкусния задник под душа, да отиваме да ядем и после да се чукаме до изгрев-слънце.

Всъщност не е толкова прям и нетактичен, колкото звучи.

Хм, да, прав си, вероятно е точно такъв.

* * *

Час по-късно отиваме на вечеря. Дрю ме изненада с нова рокля — бяла, с рязана бродерия и голи рамене и сутиен без презрамки. Пада съвсем малко над коляното. Косата ми е пусната, леко начупена, точно както той я харесва.

А той… е… не мога да откъсна очи от него. Бежово-кафяви летни панталони, безупречна бяла риза, оставил е горните две копчета разкопчани и е навил ръкавите до под лактите.

Прелест!

Пристигаме в ресторанта.

Винаги съм считала, че латино културата е много интересна. Музиката, хората — така жизнени, енергични, чувствителни, страстни.

С тези епитети мога да опиша и мястото, където е избрал да вечеряме. Светлината е приглушена. Идва само от свещите на масите и малките блещукащи светлинки на тавана. В ъгъла на заведението свири оркестър в многокамерен състав. Музиката е ритмична и ободряваща.

Дрю иска маса за двама. На испански.

Да, говори испански. И френски. И сега учи японски.

Мислиш ли, че гласът му е секси? Повярвай ми, докато не чуеш Дрю да ти шепти на чужд език някакви неща, от които можеш да се изчервиш, не знаеш какво е истинското значение на думата „еротика“.

Тръгваме след едрата чернокоса жена към масата в дъното.

Сега, да спрем само за секунда. Огледай се и виж реакцията на жените. Забелязваш ли как няма жена, която да не се обърне да го огледа. Виждаш ли как го гледат с око на ценители, които веднага забелязват редкия експонат? А поканата в очите им?

Аз забелязвам. Винаги забелязвам.

Но знаеш ли кое е по-странното: Дрю не забелязва. Защото не ги гледа.

Дори не ги вижда. Нито една от тях.

Към мъжете, които четат в момента: ако си мислите, че няма нищо лошо да гледаш и да плакнеш окото, нека ви кажа, че дълбоко грешите. Защото ние жените си мислим, че освен че се наслаждавате на гледката, в същото време правите сравнения и понякога може би разбирате, че нещо ни липсва, примерно не сме достатъчно хубави. А това боли. Както когато острият ръб на листа хартия реже зеницата на окото.

Много добре знам, че Дрю може да има всяка жена, която пожелае — от супермодел в Бевърли Хилс до фризьорката на Парк Авеню.

Но той избра мен. Той се бори за мен. Затова, когато излизаме навън и виждам погледите в очите на жените? За мен това е още един повод да се похваля на света и да си напомпам самочувствието.

Защото аз съм единствената жена, която вижда.

Сядаме и започваме да разглеждаме менюто.

— Обясни ми, моля те, как си изкарала колежа, без да опиташ чиста текила? Спомням си онези времена и започвам да се смея.

— В гимназията излизахме извън града и си правехме лагерни огньове.

Спал ли си някога върху празна двулитрова бутилка от газирана вода вместо възглавница?

Не е приятно.

— Една вечер Били и момчетата пиеха текила и Били глътна червея и започна да халюцинира. По това време учихме анатомия на земноводните и Били реши, че е жаба и никой не можеше да го убеди, че Делорес няма никакви намерения да му прави дисекция. После заподскача на четири крака към гората и трябваше да го търсим три часа. Намерихме го с език, заровен в пръстта. От тогава изпитвам силно недоверие към тази напитка.

Дрю клати глава.

— Което още веднъж доказва известния на всички ни факт, че Били Уорън е бил и все още е пълен идиот.

Свикнала съм на реакциите му, когато стане дума за Били. А в този конкретен случай? Е, не мога да кажа, че греши.

— Ако не ме караш да лапам червея, ще опитам — съгласявам се.

Очите му грейват като на малко момче в магазин за велосипеди.

— Нали знаеш какво означава това?

— Какво?

Той мърда палаво вежди и казва:

— Ще ти покажа как се пие текила от пъпа на жената, със солта по корема й и лимончето в устата й.

* * *

Макар и да не вярвам, че трябва да си пил, за да правиш страхотен секс, малко алкохол в кръвта никак не вреди.

С Дрю сме в асансьора. Прибираме се в стаята си. И двамата сме малко повече от подпийнали. Направо сме се напили с тая текила. Усещам я върху езика му — горчива с лек привкус на цитрус. Заковава ме на стената, вдига роклята ми и я събира около бедрата. Притиска ме и трием тела един в друг. Радвам се, че в асансьора няма никой, макар че на този етап? Отдавна съм преминала границата на приличието.

Препъваме се в стаята. Все още се целуваме и опипваме.

Дрю затръшва вратата и ме обръща към себе си. С едно бързо движение маха роклята и ме оставя напълно гола. По обувки. Разбира се!

Облягам се на лакти върху бюрото. Чувам как разкопчава ципа си. И веднага след това го усещам. Плъзва пениса си в мен — леко, колкото да… пробва водите и да се увери, че съм готова.

А аз съм винаги готова за него.

— Не ме дразни! По-бързо! — скимтя.

Между текилата и асансьора съм успяла да се възбудя повече от очакваното. Нов рекорд по бързо възбуждане.

Изпитвам нужда! Той тласка леко и ме изпълва.

Въздъхвам.

Хората казват, колкото по-голям, толкова по-добре.

А Дрю е голям, много голям. Не че имам много богата база за сравнение, но е… два пъти по-голям от Били.

Момчета, нали не ви карам да се чувствате неудобно? Ето ви една новина — точно така мисли една жена. Поне когато не сте наоколо. Но никоя жена няма да ви го каже в очите.

Но има и още едно „но!“ — не само размерът прави един мъж добър в леглото. Има и други неща. Има темпо… ритъм. Мъжът трябва да знае как и кога да докосне най-еротичните точки и колко силно да ги притиска. Затова следващия път, когато видите някоя реклама за увеличаване на пениса или за Чудотворен Пенис, спестете си парите.

Купете си Кама Сутра.

Дрю хваща косата ми, дърпа главата ми назад и започва да се движи по-бързо, по-силно. С другата ръка се държи за бюрото, за да пази равновесие. Целува рамото ми и прошепва в ухото ми.

— Харесва ли ти, бебо?

— Да… да… много… толкова много… — простенвам.

Бюрото започва да се тресе.

И пак се питам и пак не мога да си отговоря как го прави всеки път! Защото изведнъж съм като излязла от релсите локомотив.

Летя в пълна безтегловност.

И е божествено.

Дрю забавя движенията на таза си, опитва се да удължи удоволствието. Придърпва ме към гърдите си, пръстите му се плъзгат като кънки за лед по корема и към гърдите ми, обхваща ги и леко ги масажира. Вдигам ръце и ги заключвам зад врата му. Обръщам глава и устните ни се срещат.

Обичам устата му, езика му. За Дрю целувката е изкуство. А Дрю Еванс е Микеланджело.

Той излиза от мен и ме обръща с лице към него. Започвам да го бутам назад към леглото. Дрю сяда на ръба, а аз го обкрачвам, краката ми са заключени около кръста му.

О, Господи, да!

Ето така обичам най-много. Гърдите ми до неговите, устата ми в неговата, нито сантиметър между нас. Прокарвам ръка по пениса му, нагласям го под себе си и се плъзгам по него. Стените на влагалището ми се разпъват. Дрю стене. Вдигам се бавно и рязко се спускам надолу. Сякаш да пробвам дали леглото има здрави пружини.

Скръц.

Скръц.

Движа се по-бързо. Вкарвам го по-дълбоко. Телата ни са влажни и хлъзгави от мексиканската влага и жега.

И после Дрю слага ръце на лицето ми, палците му галят кожата ми. И изведнъж е толкова нежен. Всяко движение е изпълнено с обожание. Челата ни са опрени едно в друго и в слабата светлина виждам как погледът му пада надолу и гледа там, където влиза и излиза от мен.

И аз гледам.

Еротично е. И толкова възбуждащо.

Хващам косата му и дърпам главата му назад, за да ме погледне в очите. Гласът ми е умоляващ:

— Кажи ми, че ме обичаш.

Не го казва често. Предпочита да ми го показва. Но никога няма да ми омръзне да го чувам, защото винаги когато каже тези думи… ме изпълва същото чудо като първия път, когато ги каза.

— Обичам те, Кейт.

Ръцете му все още са около лицето ми. И двамата дишаме учестено, движим се по-бързо, заедно се доближаваме към края. Усещам го като духовна връзка.

Като духовно сливане.

Гласът му е приглушен. Без дъх.

— Обещай ми, че никога няма да ме напуснеш.

Очите му са нежни, течно сребро. Молещи.

При цялата му самоувереност и самочувствие, мисля, че все още не е забравил онази седмица, когато реши, че съм избрала Били пред него. Споменът го преследва като дух.

Ето защо прави толкова много, дава толкова много, за да ми докаже, че ме иска в живота си.

Да ми покаже, че съм направила мъдрия избор.

Усмихвам се нежно и го гледам в очите.

— Никога. Никога няма да те напусна, Дрю.

Думите ми звучат като клетва.

Ръцете му хващат здраво ханша ми, повдига ме, помага ми да се движа.

— Господи, Кейт…

Очите му бавно се затварят.

Устните ни се разтварят, поемем дъх от неговия. Усещам го по-голям, пулсиращ в мен, а аз се свивам, стягам около него.

Свършваме заедно. В съвършен унисон.

Блаженство. Красота.

Ръцете му ме притискат по-силно. Докосвам лицето му и го целувам нежно. Той пада назад на леглото и ме слага върху себе си. Оставаме така, докато сърцата ни се успокоят и започнем да дишаме нормално.

После Дрю ме обръща под себе си.

И го правим отново.