Ема Чейс
Усукани (18)

Глава 17

На следващия ден отварям очи. Рано е. Сивкава светлина се процежда през завесите, но слънцето не е изгряло.

А мястото до мен… е празно!

Сама съм.

И веднага си мисля, че е било само сън. Че Дрю изобщо не е идвал тук, че не сме говорили, че не сме отново заедно. Просто сън, илюзия. Прекалено много романтични романи на Джули Гарууд.

Но после виждам бележката на нощното шкафче.

Не се плаши. Слизам за кафе и закуска. Връщам се веднага. Не ставай!

Падам по гръб от облекчение и затварям очи. Вече съм си научила урока, че ако стана прекалено бързо, гаденето и повръщането ще ме съборят на леглото с отмъстителна сила.

Но гаденето сутрин вече не ми пречи кой знае колко. Е, разбира се, на никой не му харесва, когато червата му се качват в устата, но колкото и странно да звучи, това ме успокоява. Уверява ме, че всичко е наред, че всички системи в тялото ми работят безотказно.

Десет минути по-късно ставам и се мушкам в един халат. После тръгвам по стълбите в посока на аромата на прясно сварено кафе. Стигам до вратата на кухнята и чувам гласа на Дрю.

Не влизам. Гледам през процепа на люлеещата се врата.

Дрю е пред плота и бърка нещо в метална купа. Майка ми стои сковано в ъгъла на стаята и гледа някакви касови бележки. После започва да удря с все сила по клавишите на калкулатора, сякаш не иска да смята, а да ги избие. Лицето й е сурово, ядосано, толкова силно се старае да не забелязва присъствието му, че чак чертите й са се изкривили.

Слушам и гледам. Дрю е към края на историята си.

— И аз казвам: „Два милиона ли? Не мога да се явя пред клиента си с подобна оферта. Заповядайте, когато имате сериозни намерения“.

После поглежда към майка ми, но от нейна страна няма никаква реакция. Той продължава да разбива в купата и казва:

— Както казвах на Кейт преди няколко седмици — някои мъже трябва да се научат да разпознават мига, в който са победени, и да се научат да приемат загубата.

Майка ми блъска бележката на масата и ядно грабва другата. Дрю въздъхва. Оставя купата на плота и сяда срещу майка ми. Но тя не му обръща внимание. Все едно Дрю не съществува. Той се замисля, потърква брада с кокалчетата на ръката си, навежда се към нея и казва:

— Обичам дъщеря ти, Карол. Бих поел куршум вместо нея. Така я обичам.

Майка ми изсумтява. Дрю кима и продължава:

— Да, разбирам. Знам, че думите ми нямат никакво значение за теб. Но казвам истината. Не мога да обещая, че няма да се издъня пак. Но дори и това да се случи, няма да е такава епична издънка като тази. И мога да обещая, че ще направя всичко по силите си да се реванширам на Кейт, да поправя всичко.

Майка ми гледа листа в ръката си толкова задълбочено, сякаш там някой между другото е написал лек за всички видове рак.

Дрю се обляга и се заглежда през прозореца. И се усмихва леко.

— Когато бях дете, исках да съм като баща си. Винаги беше облечен в тези страхотни костюми и работеше на последния етаж на такава голяма и хубава сграда. Държеше всичко в ръцете си. Държеше го здраво. Цяло. Сякаш светът бе кацнал на пръстите на ръцете му. Когато се запознах с Кейт… Не, когато разбрах, че тя е момичето на живота ми, вече не исках това. Исках да бъда онзи мъж, който може да я направи щастлива, да я накара да се усмихва, да я изненадва с красиви неща.

За първи път майка ми вдига глава и го поглежда. Той също я гледа в очите и казва с решителен глас:

— И все още искам да бъда този човек, Карол. И все още мисля, че мога да бъда този човек. И се надявам един ден и ти да започнеш да мислиш така за мен.

Минават няколко секунди и Дрю става и продължава да прави закуската. Чакам, гледам. Майка ми не мърда от масата, не казва нищо. Нима това не са думите, които всеки родител иска да чуе за детето си? Че единствената цел в живота на един човек е да направи детето им щастливо? Не мога да повярвам, че думите на Дрю не могат да я докоснат! И тогава тя казва:

— Не го правиш правилно.

Дрю пуска бъркалката.

— Наистина ли?

Тя става и взема купата от ръцете му.

— Да. Ако бъркаш много силно и дълго, палачинките ще станат много тежки. Прекалено дебели. Достатъчно е само да разбъркаш леко, колкото да се разбият яйцата. Ще ти помогна — казва мама и се усмихва предпазливо.

Дрю бавно й се усмихва.

— Страхотно! Благодаря.

Да, мило, сладко, чак сладникаво. Сърцето ми леко се разтапя.

Защото всяко момиче иска майка й да види хубавата страна на мъжа, когото дъщеря й обича.

Влизам в кухнята.

— Добро утро.

— Добро утро, слънце. Как си? Как се чувстваш? — пита мама.

— Добре, наистина добре.

Тръгвам към Дрю, а той ме целува нежно и обвива раменете ми с ръце.

— Защо си станала? Не прочете ли бележката ми?

— Прочетох я, но исках да видя как я карате тук. Е?

Той ми намига:

— Полека-лека, стигаме до целта.

Оставаме в Грийнвил още един ден и после хващаме късен полет за Ню Йорк. В неделя сутринта влизаме в апартамента.

Оглеждам хола, докато Дрю прибира куфарите.

Апартаментът е почистен, блести. Мирише на лимон. Изглежда точно така, както го оставих преди седмица. Нищо не се е променило.

Дрю чете мислите ми.

— Да, извиках бригада за почистване.

Поглеждам към банята.

— А пожарът?

Вече говорихме за леката му пироманска изява. Каза, че изгорил няколко снимки, но не било фатално, защото имал копия.

Поетично, не мислиш ли?

— Дрю, трябва да поговорим — казвам съвсем сериозно.

Той ме гледа предпазливо, дори със страх.

— Нито един разговор в историята на човечеството, който е започвал с тези думи, не е завършил добре и не вещае нещо хубаво. Искаш ли да седнем?

Сядам на дивана. Той сяда на фотьойла и се извърта към мен. Минавам директно на въпроса.

— Искам да сменя жилището.

Той започва да прехвърля думите ми из главата си, а аз събирам сили за спора, който знам, че ще последва, но той само кима с глава:

— Права си.

— Наистина ли го мислиш?

— Да, разбира се. — Оглежда се из стаята и добавя: — Трябваше да се сетя много по-рано. Това място ти навява кошмарни спомени. Като Къщата на духовете. Кой иска да живее на такова място?

Приема го много по-добре отколкото очаквах. Докато…:

— Сестра ми има приятелка, много добър брокер на недвижими имоти. Ще й се обадя веднага. Ако искаш можем да отседнем в Уолдорд. Предполагам при сегашното състояние на пазара, няма да отнеме дълго.

— Не, Дрю. Исках да кажа, че аз искам да се изнеса. Само аз. Искам да си наема мой собствен апартамент.

Лицето му помръква.

— Защо… искаш да… направиш такова нещо?

Вероятно и ти се чудиш защо.

Обмислях дълго тази стъпка. От мига, в който реших да оставя бебето и да го родя със или без Дрю. Защото има различни видове зависимости. Винаги съм искала да бъда финансово независима. И сега съм. Но никога не съм била емоционално независима. Никога не съм живяла сама. И на този етап от живота си искам точно това. Дори и само да си докажа, че съм способна да го направя.

— Знаеш ли, че никога не съм живяла сама?

— Даааа. Добре? И? — казва като в транс и е крайно озадачен.

— През първата година в колежа живях в общежитие. Втората година с Били и Делорес си наехме апартамент, после къща. После с Били в апартамент. И после се преместих при теб.

Дрю се навежда напред, обляга лакти на коленете си и пита:

— Какво искаш да ми кажеш, Кейт?

— Искам да кажа, че винаги съм се прибирала при някого, винаги е имало кой да ме чака.

Не съм боядисала една врата, не съм избрала нито една мебел по мое собствено желание, не и без да се консултирам с някого. На двайсет и седем години съм, а никога не съм спала сама.

Той отваря уста да спори, но аз не му давам шанс.

— И… мисля, че беше съвсем прав, като каза, че избързваме. От един уикенд заедно, ние минахме директно към съжителство.

— И всичко беше страхотно! Знам какво искам, а това, което искам, си ти. Нямаше нужда да чакаме, защото…

— Но може би трябваше да изчакаме, Дрю. Може би, ако бяхме изчакали, сега връзката ни щеше да има много по-стабилна основа. Може би трябваше да излизаме известно време преди да заживеем заедно. Може би, ако бяхме карали малко по-спокойно, това нямаше да се случи.

Той е раздразнен. И започва да изпада в паника. Опитва се да го прикрие, но го усещам.

— Ти каза, че ми прощаваш.

— Така е. Но… не съм забравила.

Той клати глава.

— Не, не си простила. И ще ми го напомняш до края на живота ми. Ще виси над главите ни. Завинаги.

И е прав. Ще излъжа, ако кажа, че целта ми не е да му покажа, че не може да се отнася с мен както си иска. Искам да знае, че всяко негово действие има последици. И трябва да си ги понесе. Че ако още веднъж се издъни… имам сили, мога и ще го… напусна.

Но не става дума само за това.

— Искаш да пребоядисаш? — пита. — Заповядай. Ако искаш да боядисаш стените в розово и да сложиш чаршафи с малки понита и еднорози — няма да кажа и дума.

— Искам да се уверя, че мога да го направя, Дрю. За себе си. Заради самата мен. И когато нашият син или дъщеря реши да се изнесе… да знам, че мога да помогна.

На този етап очаквам Дрю да се съгласи на всичко, което му кажа. Да направи всичко, което пожелая. Жените усещат, когато държат мъжа за каишката. Знаеш какво искам да кажа. Съпругът ти е забравил годишнината от сватбата или гаджето ти е прекарало малко повечко часове в бара с приятели да гледа някакъв тъп мач? Дните след това са мирни и спокойни. Изпълнени с любов и разбирателство. Мъжете стават като кучета — покорни и изпълнителни. Победата е в графата на жената. Мъжете старателно подреждат обувките си в шкафчето и винаги вдигат седалката на тоалетната чиния, преди да пикаят.

Така че, макар и да осъзнавам, че няма да е щастлив от моята логика, няма да ми противоречи, ще ми помогне и ще прояви разбиране.

— Това е пълна глупост!

Еми… не си го представях точно така.

Скръствам ръце на гърдите си.

— За мен не е глупост!

Дрю скача на крака.

— В такъв случай си полудяла!

Пъха гневно ръка в косата си и бавно възвръща самообладанието си. Когато започва да говори, думите му са спокойни, разумни, премерени, като на бизнес среща.

— Добре, съгласен съм, че последните няколко дни бяха много емоционални. И си бременна. Не мислиш разумно. Когато Александра беше бременна, искаше да си остриже косата като Майли Сайръс. Фризьорката успя да я убеди, и след дни беснеене, й беше благодарна. Така че, предлагам… да замразим идеята временно… и да я преразгледаме на по-късен етап.

Въздъхвам.

— Това ще е наистина добре за нас. Ще се виждаме всеки ден. Но малко време… малко по-голямо разстояние един от друг, малко пространство…

— Но ти каза на майка си, че нямаш нужда от разстояние, че трябва да сме заедно, за да оправим нещата.

— Е, това беше тогава — свивам рамене и праскам едно клише: — Ако обичаш някой, пусни го да си иде. Ако се върне, значи е твой.

Той прокарва пръст по носа си.

— Значи искаш да ми докажеш, че никога няма да ме напуснеш… като ме напуснеш сега?

— Не, ще ти докажа, че никога няма да те напусна… като се върна при теб.

Дрю опъва панталона си в кръста, наднича в него и казва:

— Не, все още имам пенис! Което обяснява доста неща. Защото логиката ти е понятна само за друга жена… може би.

Въртя очи, а той продължава:

— По дяволите, Кейт. Бременна си. Чакаме дете, сега не е време да правим крачка назад във връзката ни.

Хващам го за ръката и го карам да седне на дивана.

— Спомняш ли си всичко, което направи за мен, преди да дойда да живея тук? Цветята, балоните, Сестра Беатрис, надписа в небето? Това бяха много мили и красиви жестове. Така ми доказа колко много ме искаш и колко силно желаеш да промениш живота си заради мен.

Поглеждам към преплетените ни ръце и продължавам:

— Но с тези жестове ти ми направи предложение, на което не можех да устоя. Никоя жена не би устояла. И мисля, че до известна степен си мислиш, че така успя да ме изманипулираш да се преместя да живея при теб. Мислиш си, че ако не беше настоявал толкова много, ако не беше толкова упорит, никога не бих избрала теб, нали?

— Нямаше да ме избереш.

— Виждаш ли какво имам предвид? А това изобщо не е вярно. Може би щеше да отнеме време да ти повярвам пак и да ти имам доверие, да се уверя, че си готов на сериозна връзка, но въпреки това пак щях да избера теб. Щях да те обичам въпреки всичко и щях да искам живот с теб. Заради теб самия, заради това, което си. Не заради нещата, които направи за мен. А сега, ако се изнеса, това ще се оправи, Дрю. Никога няма да изпитваш съмнения защо съм с теб.

Той измъква ръката си от моята и търка лицето си.

— Значи искаш да плащаш наем за апартамент, да си опаковаш целия багаж, да си купиш мебели, да минеш през целия ад на едно местене, само за да докажеш на себе си и на мен, че можеш да го направиш? И това, при положение че знаеш, че така или иначе в един момент ще се върнеш при мен?

— Е, като го казваш по този начин, звучи глупаво.

— Именно. Благодаря. Като извадим всички емоционални и психомоменти, наистина е смешно.

— Не, не е. Защото после, когато отново решим да живеем заедно, ще сме на равни начала. Няма да се налага ти да направиш място за мен в живота си, а ще вземаме решенията заедно.

Той поглежда към вратата и мисли. После се обръща към мен и казва:

— Съжалявам, Кейт. Искам да те направя щастлива, наистина. Но не мога да подкрепя нещо толкова безсмислено. Не мога да се съглася. Не мога. Просто… Не.

Той скръства ръце и се цупи. Като двегодишно дете, което не иска да мръдне встрани докато не си получи своето.

Имаше време и то до не съвсем отдавна, когато отказът му би ме разколебал. Когато бих позволила неговото мнение да стане и мое мнение. И бих се огънала в името на връзката ни и собствения си разсъдък.

Но тези времена вече ги няма.

Ставам.

— Съжалявам, Дрю. Ще го направя със или без твоя помощ. Надявам се да е с твоя.

Наистина се надявам.

И тръгвам към спалнята.

Заставам в средата на стаята и си спомням.

Някои от най-красивите, най-романтичните, най-прекрасните ми мигове са затворени в тази стая. Ако кажа, че няма да ми липсва, ще е лъжа.

Но категорично вярвам, че ако се изнеса сега, това само ще направи връзката ни по-силна и здрава. Че на даден етап ще спрем да се огъваме под ината и упорството си и ще станем още по-силни и сплотени от преди.

Просто ми се иска Дрю да види нещата така, както ги виждам аз. Въздъхвам и се приближавам към дрешника да събера багажа си. Когато тръгнах преди седмица, взех само един сак, така че има доста неща за събиране. Забелязвам най-големия бежов куфар на най-горния рафт. Тези рафтове не са за дребни жени като мен. Вдигам се на пръсти и се опитвам да стигна дръжката. Решавам да взема стол от другата стая, но преди това опитвам с подскоци. Точно сгъвам колене да скоча пак, когато чувам стъпките на Дрю зад мен. Той се протяга и сваля куфара.

— Не бива да се протягаш така. Не е хубаво за теб и за бебето.

Излиза от дрешника и слага куфара на леглото.

— Откъде знаеш тези неща? — питам и вървя зад него.

— Когато Александра беше бременна, изчетох доста литература. Исках да съм подготвен, ако започне да ражда по време на семейно събиране. Или ако се окажем в едно такси и попаднем в задръстване. — Отваря ципа на куфара и продължава: — Е после щеше да се наложи да ходя на психотерапевт и да си калибрирам очните ябълки, но щеше да си заслужава.

Усмихвам се.

Той слага ръце на раменете ми и ме слага да седна на леглото.

— Просто легни. И си почивай.

После отива в дрешника и се връща с куп тениски. Слага ги прилежно в куфара и се връща за още. Не ме поглежда.

— И ще ми помогнеш да си опаковам багажа?

— Да — казва сковано.

— Но не искаш да се изнасям?

— Не.

— И все още мислиш, че идеята е глупава?

— Да. Обикновено доста рядко ти идват наум глупави идеи, но да речем… тази е най-глупавата от всички.

Той носи още един куп с прилежно сгънати дрехи и ги прибира в куфара.

— Тогава защо ми помагаш?

Той вдига очи от куфара и ме поглежда. И лицето му показва всичко, което чувства — гняв, преданост, липса на каквото и желание за спор, умора и… всеотдайност.

— През последните две години съм ти казвал вероятно десетки пъти, че бих направил всичко за теб. Време е да се примиря и да млъкна.

Ето защо… ето защо го обичам толкова много. Предполагам това е причината и ти да го харесваш.

Защото въпреки всички негови недостатъци и издънки, Дрю е достатъчно смел да ми даде всичко, което има. Да сложи сърцето си на дъската за рязане и да ми даде сатъра.

Той би извършил неща, които мрази, би тръгнал против себе си, само защото ще го помоля да го направи. Ще се опълчи срещу собствения си инстинкт и непоклатимата си логика, ако му кажа, че именно това искам от него. Ще постави щастието си, комфорта си, спокойствието си на второ място — след моето.

Ставам и обвивам ръце около врата му. Притискам устни към неговите. След секунда ме вдига на ръце и ръката му е заровена в косата ми. Устните му улавят моите. Притиска ме по-силно. Отдръпвам се и казвам:

— Ти си страхотен мъж.

— Да, това е общият консенсус.

Усмихвам се.

— И те обичам.

Той ме пуска на земята и обгръща кръста ми.

— Добре. В такъв случай ще ми позволиш да сложа три катинара на апартамента, в който решиш да се преместиш. И верига.

Усмихвам се още по-широко:

— Добре.

Дрю прави бавна крачка напред и ме принуждава да направя крачка назад към леглото.

— И няма да се противиш, когато инсталирам аларма?

— Не, не бих си и помислила да се противя.

Правим още една крачка назад. Сякаш танцуваме много бавен танц.

— Мисля да ти купя една от онези каишки, които алармират, когато човек падне и не може да стане.

— Нека поговорим за това друг път — опитвам се да блокирам идеята му.

— И ще ми позволяваш да те изпращам всяка вечер.

— Да.

Краката ми опират в матрака на леглото.

— Освен това ще идвам на всеки преглед при гинеколога.

— Изобщо не съм си представяла преглед без теб.

Дрю слага длани от двете страни на лицето ми, обвива го като в шушулка.

— И един ден ще ти направя предложение за брак. И ти ще знаеш, че няма да е затова че си бременна, или защото се опитвам да те задържа.

Сълзи пълнят очите ми, но не откъсвам поглед от него.

— Ще знаеш — продължава с тежък, плътен глас, — че правя това предложение, защото нищо не би ме направило по-горд от това да кажа Това е моята съпруга Кейт. И когато те помоля да се омъжиш за мен, ти ще кажеш да.

Една сълза се спуска по бузата ми. Дрю я избърсва и аз обещавам:

— Няма нищо по-сигурно от това.

И след това ме целува с цялата страст и желание, които е трупал през последните няколко дни. Слага ръка под главата ми и падаме на леглото. Извивам тяло към неговото. Топлината се разлива в стомаха ми, притискам се към него — твърд и готов. После Дрю се вдига на лакти, поглежда ме и пита задъхано:

— Това сега какво е…? Секс за сдобрявана или секс за раздяла? Защото каквото и да е, имам някои страхотни идеи.

Отварям крака и той се настанява между тях.

— Определено е секс за сдобряване. И съвсем малко… секс за „време е за малка пауза“ и е секс, с който трябва да отбележим последния ни секс в този апартамент преди паузата. Това е доста обширна тематика, така че… няма да свършим скоро.

Дрю се усмихва. Онази хлапашка усмивка, една от любимите ми, която пази само за специални случаи.

— Обожавам начина, по който мислиш.

И не напускаме апартамента до края на деня.