Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Демоника (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pleasure Unbound, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
Epsilon (2022)

Издание:

Автор: Лариса Йон

Заглавие: Безгранично удоволствие

Преводач: Тони Цонева-Савова

Издание: първо

Издател: Еклиптик ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Алианс Принт

Излязла от печат: 01.12.2015

Редактор: Кирил Манев

Коректор: Васил Койнарев

ISBN: 978-619-200-014-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7869

История

  1. — Добавяне

Двайсет и четири

В тъмнината изоставеният зоопарк живееше свой живот. Тейла долови с крайчеца на очите си някакви движещи се сенки, които изчезнаха веднага след като насочи погледа си натам. Щурците се обаждаха от безопасно разстояние, сякаш се страхуваха, че ще бъдат изядени, ако узнаеха къде са скривалищата им.

Тей, Ейдолон, Шейд и Рейт се бяха изкачили през стената в задната част на зоопарка. По план трябваше да открият родителите на Джем и другите затворници-демони до момента, в който Джем щеше да влезе през главния вход. А ако им провървеше и успееха да освободят всички, то нямаше да има нужда Джем да влиза в зоопарка. Но ако не успееха, с нея трябваше да влезе и Люк. Тей не беше срещала никого, който така нетърпеливо да се стреми да влезе в схватка, както този парамедик от Бърза помощ. И макар че той не можеше да пусне на свобода вътрешния си звяр преди настъпването на пълнолунието, Рейт я увери, че това нямаше да бъде пречка за Люк. Каза го Рейт, защото Ейдолон дори отказваше да я погледне. И тя не можеше да го вини.

След като се срещнаха до оградата на зоопарка, на Тейла й се прииска да се хвърли на врата му и да го помоли за прошка за участието си в смъртта на Роуг, но той избягваше погледа й, а ръцете му си останаха стиснати в юмруци. Изглежда, Ейдолон не искаше да общува с нея. А и с братята му наоколо, разговорът определено щеше да се получи доста скован.

Решиха да се разделят, след като бяха претърсили половина зоопарк. Опасността се излъчваше на вълни от Рейт, когато той безшумно се придвижи към волиерите с хищните котки. Само след миг, Шейд също се разтвори в тъмното. Ейд явно не се шегуваше, когато казваше, че брат му може да се слива със сенките.

— Струва ми се, че пред нас са клетките с мечките — тихо изрече Ейдолон с толкова дрезгав глас, сякаш предната вечер изобщо не беше спал. — Бъди нащрек.

— Ти също. — По план тя трябваше да се насочи към огражденията на хищните птици, а после към мястото на срещата на Джем с изнудвачите. Тей трябваше да се притаи, за да види кой ще се появи. — Хелбой? — Тя го хвана за ръката и усети как се напрегнаха мускулите му под пръстите й. — Слушай, аз разбирам, че нямам право да те моля за това, но все пак… Моля те, не убивай Пазителите.

— Ти ги защитаваш след всичко, което ти сториха?

— Аз искам те да застанат пред съда на Егида.

— Те са изпълнявали заповеди на Егида, Тейла. Ти наистина ли мислиш, че ще ги накажат?

— Ако те са действали в разрез с указанията на Наместниците, то да.

Ейдолон се загледа някъде над рамото й. Погледът му се замъгли и тя не успя да разбере за какво си мисли. Най-накрая той кимна.

— Ще видя какво може да се направи.

След което се обърна и тръгна.

За пръв път в нейния живот самотата не й се понрави.

Клетките на хищните птици се оказаха счупени. Никакви демони, подхождащи на тези на описанието на Джем там нямаше. В една от волиерите седеше крилат демон, но тъй като Тейла не знаеше дали не е опасен, предпочете да не го освобождава.

Разочарована, тя се придвижи към клетката на коалите, като използваше постройките и дърветата за прикритие. Бързо и уверено се плъзгаше зад храстите и избуялата жива ограда, като увеличаваше скоростта си според приближаването си до загражденията и клетките на очилатите мечки. Шумоленето и тихото проскърцване на дървени стърготини й подсказаха, че наоколо има някой, още преди да разтвори бодливите клони.

Това, което видя, почти я парализира.

В центъра на клетката на колене и с наведена глава стоеше Джем, а Лори завързваше ръцете зад гърба й. Къде беше Люк?

— Кога ще видя родителите си? — попита Джем.

— Не съм ти разрешавал да говориш. — Джагър я удари с такава сила през лицето, че от носа на Джем потече кръв. Наложи се Тейла да стисне с железен юмрук цялата си воля, за да не се втурне през храстите и да го разкъса на части.

Очите на Джем блестяха яростно и непокорно, но когато тя премести поглед към храста, зад който се криеше Тейла, устните й потрепнаха в доволна усмивка. Чувството на облекчение едва не лиши Тей от силите й, когато осъзна, че сестра й изобщо не се страхуваше. Джем не се вълнуваше въпреки ситуацията, която изглеждаше безизходна. Тя знаеше, че не я заплашва нищо. Помощта беше близо. Джем имаше Тей, Ейдолон и неговите братя. Имаше семейство.

Да, те всички бяха едно голямо, щастливо, демоническо семейство. Но засега, Тей трябваше да потисне тази мисъл, защото все още не бяха изпълнили замисленото. Беше дошло време да сложи маската на невъзмутимостта, а за цялата тази сополива глупост щеше да мисли после.

Лори най-накрая завърза китките на Джем. Джагър провери възела, а след това с едно ловко движение, шокирало Тейла до дълбините на душата й, сграбчи Лори за косата и я привлече към себе си.

— Как искам да я довършим.

— Имаме ясни инструкции.

— Да — прошепна той и прокара пръст по устните на жената на Кайнан. — Но аз така искам да те любя в кръвта на нашите жертви.

Боже мили! Те бяха любовници. Копелета, твари! Тей забеляза, че Лори явно не гореше от желание да се поотъркаля гола в демонска кръв. И когато Джагър се пробва да пъхне езика си чак до сливиците й, тя се опита да се отдръпне.

— Какво, по дяволите…

О, проклятие! В далечния край на волиерата на козлите стоеше Кайнан. Върху лицето му беше застинала смес от емоции — изненада, опустошение, ярост. Лори ахна, а след това отскочи от Джагър така, сякаш съпругът й можеше да не е забелязал как целуваше друг мъж.

— Кайнан… — започна тя, но той не погледна към нея. Цялото му внимание беше съсредоточено върху Джагър. В очите му беше застинала решителност за убийство. Мъжете стояха неподвижно, но от тях се излъчваше смъртоносна опасност. Само след секунда двамата се вкопчиха в схватка, в която можеше да има само един победител и локва кръв.

— Проклятие! — Тей изскочи от укритието си и се спусна към Джем.

Ридаещата Лори се отдръпваше заднешком от биещите се, затиснала уста с ръка. Сякаш искаше да потисне вика си. После се обърна се и хукна без посока в тъмнината.

Тейла хвана Джем и я измъкна по далече от мъжете, които явно не виждаха никой около себе си. Обикновено Кай и Джагър — и двамата опитни бойци — се движеха с премерена грация и бяха красива гледка. Но не и тази вечер. Днес основното беше как да си причинят повече болка. В това нямаше нищо изящно или прекрасно, а грозна битка до смърт на един от противниците.

— Сестричке?

Тей с труд откъсна погледа си от схватката.

— Сестричке? — Към нея се обръщаха по този начин за пръв път. Странно чувство. Но приятно.

— Да, сестричке — повтори Джем. — А виж, аз май съм вързана.

— А, да. — Тей извади стенга си и преряза въжето, обвито около китките на Джем. — Къде е Люк?

— Накарах го да остане на входа, когато разбрах, че родителите ми така и не дойдоха на уговорената среща.

— Намери ги — каза Тейла. — Аз отивам след Лори.

— Но Кай…

— Той може да се погрижи за себе си. Върви!

Хвърлила развълнуван поглед към Кайнан, Джем хукна в тъмнината, а Тейла се хвърли натам, накъдето побягна Лори.

Макар че родителите на Джем бяха страшно раздразнени, общуването с тях беше лесно. Ейдолон ги беше освободил от клетката на полярната мечка като им каза да намерят Люк, който ги чакаше на входа на зоопарка. След това пусна на свобода демон-мършояд и уби друг демон — мамми, който се хранеше с хора. Такъв като него нямаше защо да се шляе на свобода из Ню Йорк.

Излязъл от волиерата, Ейд долови странен звук, последван от тъпи удари. Обърна се и едва не се сблъска с тримата Пазители, прехвърлили се през каменната стена. Единият от тях позна веднага — беше го видял в квартирата на Тейла… Това беше мъжът, когото не уби, но по дяволите, по-добре да го беше направил, защото мерзавецът също го позна.

— Това е демон — каза Блик и троицата моментално го обкръжи. — Той уби Коул.

Тъмнокосият младеж в очила огледа Ейдолон с преценяващ поглед, след което направи ловко замятане с „утринна звезда“. Едновременно с това Блик замахна с мачетето си. Ейдолон блокира ножа, но звездата се заби право в гърдите му. Нещо тъпо се вряза в бъбреците му и болката избухна в раните му. Ейд заръмжа и изтръгна мачетето от ръцете на Блик.

В следващите няколко секунди на мястото на схватката можеше да се види само кълбото от юмруци, крака и проблясващото оръжие.

Когато се отдръпнаха, Ейдолон все още стоеше в средата на кръга; левият му крак почти не действаше, а едното му око беше в кръв. Пазителите също се опитваха да си отдъхнат, също облени в кръв, а в битката той досега не беше използвал всичката си сила. В главата му звучеше гласът на Тейла, която го молеше да пощади живота им. От друга страна, противникът го превъзхождаше по численост и по количество оръжие. Ако той не ги убиеше, щяха да го направят те.

Дясната страна на лицето му запулсира. Раната…

Ейдолон застина. Не, не беше рана. Лицето му гореше така, сякаш го бяха заклеймили. Зрението му се обостри и пред очите му затанцува червена мъгла. Той сякаш не само можеше да види агресията, сгъстила се около него, но и да усети мириса й.

Изменението.

Времето беше настъпило. Играта приключи.

Той простена от желание да се преобрази в нещо огромно и страшно. Искаше му се да разкъса Пазителите на парчета, да почувства как костите им се чупят под натиска на зъбите му. А след това да започне да преследва жените им и…

Не! О, Богове, не! Студена пот изби по цялото му тяло. Нямаше да стане същия като Роуг. Нямаше да принуди родните си братя да го убият или още по-лошо — да принуди Тейла да го направи.

Тейла!

Болката прониза гърдите му. Болка, която нямаше нищо общо с раните, нанесени му от Пазителите. На двамата с Тейла им беше отредено прекалено малко време и той не беше успял да й открие сърцето си. А сега, никога повече нямаше да усети нежното й докосване. Когато тя го видеше следващия път, той вече щеше да бъде чудовището, за което Тей го смяташе още от самото начало.

Безмълвната молба „По дяволите, не!“ като вик се разнесе в главата му. Трябваше да убият Роуг още в момента на трансформацията му. Както щеше да стане с Ейдолон.

Той издърпа от гърдите си забитата в тях „утринна звезда“ и се усмихна.

— Е, Пазители, изглежда, че днес е щастливият ви ден.

 

 

Джем изтича през главния вход на зоопарка и едва не се блъсна в Шейд, който бързаше да се върне в изоставената територия.

— С твоите родители всичко е наред. Намерих ги недалеч от тук, докато се оглеждаха в търсене на Люк — и той посочи с палец зад гърба си. — Те са там. И дяволски се безпокоят за теб.

— Благодаря. — Тя го хвана за ръката, преди да е изчезнал. — Убеди се, че с Тей всичко е наред. Става ли?

— И Ейдолон ме помоли за това — беше отговорът му. И подобно на привидение, той се разтвори в мрака.

— Джем! — разнесе се гласът на баща й от тъмнината. Тя никога преди не го беше чувала да звучи толкова разтревожено. Само след миг родителите й я прегръщаха с всичка сила, а този жест беше толкова рядък, колкото орхидеите, които колекционираше майка й.

Джем отвърна на обятията им.

— Толкова се радвам, че не сте пострадали.

— Какво става тук? — попита майка й, когато най-накрая се откъснаха един от друг. — Може ли вече да си отидем вкъщи?

Джем конвулсивно въздъхна.

— Искам да тръгнете без мен. Аз се налага да остана. Трябва да се убедя, че с Тейла всичко е наред.

— Тейла? — хорово попитаха родителите й.

— Ще ви обясня по-късно. Имайте ми доверие. — Тя погледна към Люк. — Можеш ли да ги съпроводиш, за да нямат повече приключения до вкъщи?

— Аз какво, приличам ти на таксиметров шофьор ли? — изръмжа върколакът, очевидно разстроен, че му отнемаха възможността да срита няколко задника. — Добре! Както кажеш.

— Джем, недей! Ти си лекар. Ти си наполовина човек. Ти не трябва…

— Мамо. — Джем протегна ръка и я погали по бузата. Никога преди не си беше позволявала подобна проява на подобна нежност. — Освен това съм и Разкъсвач на Души. Аз зная, че вие се опитвате да мислите за мен като за Сензор, но трябва да погледнете истината в очите. Аз мога да се грижа за себе си. И непременно ще се върна.

Демоните, които я бяха взели под крилото си и я бяха отгледали, макар че трябваше да я убият, изглеждаха безсилни, развълнувани и… изпълнени с гордост.