Лариса Йон
Безгранично удоволствие (20)

Деветнайсет

Ленивата светлина на утринното слънце сякаш режеше очите му. Ейдолон не се замисли защо бяха толкова чувствителни, просто не можеше. Всичко, което трябваше да направи, беше да стигне до щорите и да ги пусне.

Краката му докоснаха пода, но отказаха да действат. Отслабналите му мускули не се справиха с тежестта на тялото му и Ейд се строполи на пода до леглото. Болката, подобно на покривало с шипове, прониза тялото му. Очите, лицето. Всичко пулсираше. Нима Тейла му беше направила нещо?

Тейла!

Желанието го прониза като горяща стрела. Той повдигна глава и долови приятния аромат на секса, който правиха цяла нощ. Да, беше се излекува. Тей свършваше отново и отново, във всяка поза и във всяка стая.

Забравил за щорите, Ейдолон се опита да се изправи на крака. Едва успя. Наложи се да се хване за края на леглото. Тей лежеше сред чаршафите с коси, разпилени върху възглавницата. Голите й гърди се набиваха на очи, а по-надолу, където чаршафът се беше насъбрал, Ейд успя да види бедрата й и възхитителното местенце между тях. Желаеше я. Имаше нужда от нея.

Дълбоко ръмжене закъркори в гърлото му, когато се отпусна на леглото и притисна устни към бедрата й.

— М-м-м, Хелбой — измърка Тей със затворени очи като се усмихваше.

Тя се пресегна. Отвори очи. И извика.

— По дяволите! — Хвърли се към горната част на леглото, но Ейдолон я хвана за крака и я издърпа обратно. Тя се опита да го изрита в лицето и почти успя. — Какво става с теб?

— С мен всичко е наред. С теб какво става?

Тей отново се измъкна от ръцете му и се изтърколи от другия край на леглото, като изящно стъпи на крака. Гола.

Сладкият и вкусен аромат на страха излизаше на топли вълни от тялото й. Той трябваше да я вземе. Точно сега.

— Не се приближавай!

— Няма да стане.

Вземи я!

Ноздрите на Ейдолон се раздуваха, докато той се опитваше да подуши всички аромати на Тейла. Страх, объркване… овулация.

Тя е готова!

В букета от аромати присъстваше още един. Демон. Тялото на Ейдолон веднага отвърна. Под кожата му премина вълна от сила, готова всеки момент да разкъса тялото му на части. Разумът му се замъгли. Болката сякаш разкъсваше вътрешностите му. Звукът на раздираща се плът достигна до него в мига, в който нещо проряза гърба му.

Когато погледът му се проясни, Ейд погледна към ръцете си. Не, не към ръцете, а към лапите си — червени, покрити с люспи лапи с назъбени нокти.

Оплоди я!

— Сега ще те изчукам.

Викът на Тейла отекна в слабините му. Звуците на ужас го възбуждаха и се превръщаха в афродизиак за съзнанието и члена му. Изпитваше необходимост да я опита, да забие зъбите си в плътта й…

Той разтърси глава. Това не бяха неговите мисли.

Оплоди я!

Ейдолон се хвърли върху нея. И двамата паднаха. Той притисна раменете й към пода с ноктите в края на крилата си, а ръцете му разтвориха бедрата й, за да я притеглят към неговия бодлив пенис. Тейла толкова силно го удари с коляно между краката, че той изрева. После бързо се претърколи, го удари с крак отзад по сгъвката на коляното и подсечката го накара да падне. Той почти успя я хване за крака, но тя се измъкна и се втурна към сака с оръжието си.

Esraladoth ep sludslo. Думите сами се отрониха от езика му, но той не знаеше значението им. Тейла се обърна с лице към него, стиснала в ръце болеадорас^[1].

— Ако това беше молба да ти надера задника, то направо ти е провървяло, изрод — след което замахна.

Звярът усети как ремъците се обвиха около врата му и светът потъна в тъмнина.

Тейла гледаше как Разкъсвачът на Души се свлича на пода, а сърцето й туптеше толкова силно, че ребрата я боляха. Ужасът, подобен на този, който не беше изпитвала от деня на смъртта на майка си, всеки момент щеше да превърне тялото й в купчина безпомощно желе. Наложи се да събере всичките си сили, за да се задържи права. Демоническата твар потръпна и замря.

Събитията от последните няколко минути преминаха през главата й подобно на филм на ужасите. Но на който и епизод да натиснеше въображаемия бутон „пауза“, не можеше да намери обяснение на случилото се. Къде беше Ейдолон? Ето, той целуваше бедрото й, а в следващия момент от гърба му вече израстваха ужасяващи криле, подобни на тези на прилеп. Нима Разкъсвачът на Души го беше убил, за да приеме неговия образ? Ако чудовището беше успяло да убие още един скъп за нея човек, Тейла се закле, че ще направи с него такива неща, че… стореното от Лори и Джагър на Юрий щеше да му се види като детска забава.

С треперещи ръце тя извади кинжала от чантата си и едва не го изтърва. Два пъти. Ако това беше най-доброто, на което беше способна, то с рязането на главата му определено щеше да се потруди. А и на кого му дремеше! Да, тя щеше да обработи чудовището. Щеше да го накара да страда дотогава, докато не признае какво беше сторило с Ейдолон.

Тейла се обърна.

Разкъсвачът на Души беше изчезнал. На негово място лежеше Ейдолон, с омотан около врата болеадорас.

О, по дяволите!

Все още стискайки кинжала, Тей извади два чифта белезници и забърза към него. В сивкавата, приглушена светлина, навлизаща през прозореца, Ейд си изглеждаше същият, ако не се смяташе огромната, извиваща се татуировка от дясната страна на лицето му.

И когато в леглото погледна към него, забеляза, че очите му пламтяха с червен пламък.

Тей много внимателно сложи белезниците на китките и на глезените му, след което махна примката от врата му.

Остана приклекнала до него, като внимателно го наблюдаваше, опитвайки се да реши какво да прави по-нататък. Освен че трябваше да се облече. Не можеше да го остави вързан, но не можеше и да го пусне на свобода, рискувайки той отново да се превърне в нещо ужасяващо. Разбира се, при условие че на пода лежеше именно Ейдолон.

Може би братята му щяха да помогнат?

Тейла бързо нахлузи дънките и черната тениска, които беше донесла от квартирата си, втурна се към телефона и набра номера на Шейд. Когато той не отговори, Тей намери в бележника до телефона номера на болницата и го набра. Отговори жена, която се представи като дежурната медсестра в Централната Подземна Болница.

— Трябва да говоря с Шейд.

— Той е недостъпен в момента.

— Тогава с Рейт. Спешно е!

— Медицинска помощ ли ви трябва?

— Трябва ми Шейд.

— Госпожо — разнесе се в слушалката раздразнен глас, който звучеше така, сякаш говорещият едва процеждаше думите през здраво стиснатите си зъби. — Шейд е зает…

— Ако можете да му занесете слушалката, направете го. Веднага! — Тейла не знаеше дали е права, но нямаше сили да бъде вежлива.

Последва дълга пауза, прищракване, няколко сигнала, след което прозвуча дълбок и раздразнен глас:

— Шейд.

— Аха, слушай, Тейла е. Ейдолон… има проблем.

— Отново? Този път Рейт не е отговорен. Държа се прилично. Така че какво, по дяволите, си му сторила? — Вибрацията от ужасното му изръмжаваме премина дори по телефонния кабел. — Ако си го наранила…

— Нищо не съм му направила, задник! Но нещо не е наред. Той направо полудя. На лицето му се появи огромна татуировка, а очите му станаха червени…

— О, по дяволите! — Дочуха се ужасни проклятия и Тей се помоли адският аналог на Федералната комисия по връзките да не подслушва. — Къде сте?

— В дома му.

— Остани там.

— Аха. Къде мога да оти…

В слушалката се чу сигнал. Демоните бяха толкова груби.

Тей не искаше да се връща в спалнята. Ами ако Ейдолон отново се превърнеше в Разкъсвача на Души? Ами ако просто си лежеше там и се чудеше защо тя го беше пребила и завързала? Не можеше да отхвърли вероятността, че той прекрасно си е давал сметка за действията си, когато се е превръщал в създанието, от което тя се страхуваше най-много.

Тревогата пробягваше по тялото й подобно на електрически заряд, докато Тейла кръстосваше кухнята, подлудена от желанието си да си хапне портокал. Беше изпила всичкия портокалов сок и тъкмо миеше чашата, когато се разнесе чукане по входната врата.

— Шейд е! Отваряй!

Тейла го направи. Влезе Шейд, облечен от главата до петите в черна кожа. Ботите на краката му бяха с железни върхове. Следваше го Рейт, който изглеждаше дори по-заплашително от брат си, макар че беше обут само с изтъркани дънки и тениска с надпис „Хутърс“. Опасността сякаш го следваше по петите… Следваше го, защото не рискуваше да пресече пътя му.

И двамата рязко спряха, когато видяха обездвижения Ейдолон на пода на спалнята.

— Не си ли прекалила малко? — попита я Шейд. Приближи се към него и постави на пода медицинската си чанта.

— Ти не го видя.

— Какво имаш предвид? — поинтересува се Рейт, застанал до Шейд.

— Той се превърна в Разкъсвач на Души.

Шейд тихо и озадачено подсвирна, а Рейт се усмихна и я погледна.

— Проклятие! Това е първото му преобразяване, а той е избрал такъв демон. Кой да знае, че му стиска?

— Това наистина ли е той?

Шейд коленичи до брат си и сложи ръка върху челото му.

— Да, това е той. Тейла, трябва да го освободиш.

Тя му хвърли ключовете, като все още не се решаваше да приближи.

— Ейд? — Рейт помогна на брат си и го обърна настрани. — Старче, чуваш ли ме?

Ейдолон простена:

— Какво се е случило?

— Наритали са ти задника — отвърна му Рейт. После клекна и подпря лакти на коленете си. — И изглежда си го заслужил.

— Къде е Тейла? С нея всичко наред ли е? — Ейд се опита да стане, но Шейд и Рейт го бутнаха обратно на пода.

— С мен всичко е наред. — Тя се приближи, привлечена от тревогата, прозвучала в гласа му. — Но не съм съвсем сигурна какво стана.

— Тя казва, че си се превърнал в Разкъсвач на Души.

Кръвта се оттегли от красивото му лице. Той седна, без да се съобразява с това, че двамата му братя се опитваха да го накарат да остане легнал.

— Аз… какво?

— Какво си спомняш? — попита Шейд и вкара иглата на системата в ръката му. Тъмните му коси бяха паднали върху лицето и скриваха изражението му, но широките му рамене бяха напрегнати.

— Не много. — Гласът на Ейд стана дрезгав, а очите му засветиха в златист цвят, когато ги спря върху Тейла. — Желаех я. В това съм сигурен.

Рейт сложи ръка върху рамото му.

— Успокой се, старче! Сега не му е времето. Никога не съм мислил, че ще го кажа аз.

Ейдолон застина, след което тръсна силно глава сякаш в опит да избистри мислите си.

Вълна от топлина обгърна тялото на Той, когато си спомни за събуждането си. Тя щеше да го приеме веднага, независимо че цяла нощ бяха правили секс без задръжки. Но Тей забеляза как Ейдолон изведнъж се промени. Държеше се по друг начин. Будеше ужас.

— Беше някак странно — каза тя. — Той сякаш беше обладан.

— Защо му отказа? — попита Шейд и Тейла веднага настръхна.

— Ей, ку-ку… Той не беше на себе си…

— Успокой се — прошепна Шейд, толкова тихо и почти нежно, че тя едва го чу. — Не исках да те обидя. Опитвам се да разбера ситуацията. Заради него.

Тейла усети как се изчервява. Да разговаря за секс с братята на Ейдолон беше доста странно.

— Да, аз отказах. И тогава той се превърна в Разкъсвач на Души. — Тя потръпна. — Миналата нощ разговаряхме за тези демони. Може би затова той първи му е дошъл на ум, когато е настъпило времето да се преобразява.

Рейт и Шейд си размениха погледи, явно помислили за едно и също. Ейдолон изглеждаше разсеян, потънал в собствените си мисли. Лицето му си оставаше все още бледо.

— Затова той не се е върнал — измърмори някаква безсмислица Ейдолон. Прокара ръце през косата си и погледна към Тейла толкова внимателно, че тя дори отстъпи назад. — Измъчваше ме въпросът, защо Разкъсвачът на Души не се е върнал да измъчва и теб, след като е убил майка ти? Те правят точно така. Връщат се и карат жертвите си да полудеят.

— А ти не мислиш ли, че спомените за това, как постъпи с майка ми, не са ме преследвали през всичките тези години? — И защо гласът й толкова силно трепереше? Миналата нощ Ейдолон й беше помогнал да приеме всичко, което се беше случило с нея. А сега се оказваше, че тя го преживяваше отново.

— Аз зная, че е било така, лирша. — Той бавно се насочи към нея. С всяка негова крачка паниката на Тей се усилваше. — Но сега всичко си идва на мястото. Той не е възнамерявал да те превръща в своя жертва. Той е убил майка ти, не за да измъчва теб. Той я е убил, но дотогава я е измъчвал с години.

— Години? Не. Това не може да бъде. — Тя се намръщи, защото колкото й странно да беше, думите му звучаха разумно. Всеки, който познаваше майка й, казваше, че тя е била от добро семейство, имала е перспективно бъдеше… а след това изведнъж се е пристрастила към наркотиците. Тейла си спомни как майка й мърмореше нещо за това, че така се избавя от демоните.

А те на практика са съществували. Демоните наистина се бяха появили в живота й, но никой не й беше повярвал.

— За известно време тя се отказа от наркотиците, но след това всичко започна отново — разговори за демони, нощни кошмари… Сигурно той е идвал при нея, когато тя е спирала с дрогата, за да я принуди отново да се потопи в опиянение.

— Кога е станала зависима?

— Не съм сигурна… — Баба й беше успяла да разкаже, че всичко е станало много бързо. Майка й напуснала колежа, когато се е случил първият нервен срив, който всички са мислели, че е в резултат на стреса, наркотичната зависимост и случайната бременност… — О, Боже! — Боже, не…

— Да. — Шейд сви устни в тънка линия и включи пакета с кръв към иглата във вената на Ейдолон. — Тейла, това е единствената причина, поради която Ейд се е превърнал в Разкъсвач на Души.

Ейдолон само кимна.

— Демонът, убил майка ти…

— … е бил моят баща.

Ейд потри скулата си, върху която имаше белег.

— Затова ти виждаш белезите, невидими за другите. Разкъсвачите са способни да чувстват остарелите рани, дори излекуваните. Те намират слабостта у хората и я използват за собствените си цели.

Рейт хвърли към Тейла съчувствен поглед, който тя забеляза през мрака, сгъстяващ се пред очите й.

— Приятелко, а аз си мислех, че съм в пълна дупка.

— Това си е точно така, тъпчо. — Шейд махна от дръжката на вратата системата, след като видя, че Тей иска да излезе.

Тя не знаеше накъде да тръгне. Знаеше само, че трябва да се измъкне от тази стая, която с всяка изминала секунда се свиваше и ставаше все по-малка и по-малка.

— Имам нужда от въздух.

И тя побягна по коридора, без да обръща внимание на молбите на Ейдолон да се върне. Затича се още по-бързо, щом дочу звука от стъпки зад гърба си. И само след секунда направо летеше по лабиринта от коридори на последния етаж на небостъргача.

— Тейла! — Разнесе се след нея гласът на Шейд. Не беше достатъчно далеч. Паниката я обхвана с нова сила и я стисна за гърлото. Имаше нужда да остане сама.

Хвърли се към аварийните стълби, без да забавя скорост и не спря, докато не се озова във фоайето на първия етаж. Хората я зяпаха, но на нея не й пукаше. Пиколото отвори вратата и Тейла изскочи вън сградата на мократа улица.

Хладният есенен дъжд не успя да охлади рояка от мисли в главата й, макар че тя замръзна до мозъка на костите си. Хората в делови костюми и чадъри я заобикаляха, като сигурно я мислеха за някаква луда ексцентричка: разчорлена коса, скъсани дънки, боси крака…

На Тейла не й пукаше.

Разкъсвачът на Души, убил майка ми, е мой баща!

Думите отново и отново се завъртяха в главата й. Тей затисна с ръце ушите си в опит да се избави от тях, но ехото им стана само по-силно.

Тя изхлипа и направи единственото, на което беше способна в този момент. Побягна.