Лариса Йон
Безгранично удоволствие (12)

Единайсет

Преливането помогна. Когато кръвта от втората банка навлезе в тялото на Ейдолон, всепоглъщащото му желание затихна, а влудяващите тръпки под кожата му преминаха.

О, Богове! Към момента на пристигането си в ЦПБ беше на границата. Съзнанието му не можеше да се съсредоточи върху нищо друго, освен върху необходимостта да се окаже в Тейла, като му подхвърляше сценарии как точно щеше да стане. Сигурно се беше борил и гърчил в колата, защото Джем на два пъти му предложи услугите си. Но нейната помощ нямаше да е нищо друго, освен просто едно физическо облекчение, за да намали страданията на Семинуса, но ароматът й издаваше възбудата й. Ейдолон знаеше, че от тялото му се излъчваха феромони от типа „Изчукай ме“, което се потвърди веднага след като влезе в болницата.

Всяка жена наоколо я теглеше към него, като някои дори започваха безсрамно да се галят. Докато на него му се искаше да ги изчука… по отделно или заедно, накуп — нямаше значение как.

Ейдолон беше наясно, че щеше да си представя как се движи в Тейла. Сексът с нея беше чист адреналин. Необуздан. Неукротим. Именно за такъв секс винаги беше мечтала демоническата му същност, а съзнанието му — там, където винаги царяха логиката и цивилизоваността — никога не позволяваше това да се случи. Да се окаже в нея, това… беше като усещане за свободно падане; идеалното състояние, в което не се появяваше нито една разумна мисъл и което не оставяше нищо друго, освен способността да усеща. Преди сексът му носеше само телесно удоволствие, а разумът му оставаше безучастен. Ейдолон не знаеше, че в този акт може да участва и съзнанието, при това толкова всеотдайно и всепоглъщащо.

Това разтрисаше. Поглъщаше. Ужасяваше.

Проклятие, той дори беше прибягнал до нож, напълно самозабравяйки се в разгара на страстта.

И беше дяволски близко до това, да се върне в квартирата й.

Вместо това принуди Юрий да му обещае, че няма да му позволи да тръгне след изкушението. Не и сега, когато върху лицето му започваха да се появяват символи. Той не беше сигурен, но подозираше, че сексът по време на с’генезис ускоряваше процеса, ако не го довеждаше и до окончателното му завършване. Затова сега Юрий седеше в лабораторията срещу него, кръстосал ръце върху гърдите си и вдигнал крака на стола на медсестрата.

— Приключи ли? Имам с какво да се занимавам, освен да се правя на бавачка.

— Да, всичко е наред. Благодаря.

Юрий стана и оправи стетоскопа, висящ на врата му.

— Може би трябва да си вземеш няколко дни отпуска, докато не започнеш да контролираш цялата тази гадост?

— Искаш да кажеш, докато не приключи трансформацията ли?

— Признай, че точно заради това си станал нервен и непредсказуем, което никога преди не се е случвало с теб. Държиш се като Рейт. Е, или като Шейд.

Ейдолон извади абоката на системата от ръката си и притисна тампон към мястото.

— Работата не е в разписанието ми или в твоето безпокойство по повод поведението ми. Заради Тейла е.

— Тейла? Вие с нея вече си гукате като гълъбчета и тя престана да е курвата от Егида?

— Юрий! Спри веднага!

От устните на последния се отрони смях, поразително наподобяващ на смеха на хиена.

— Ето, виждаш ли какво прави с теб с’генезисът? Превръщаш се в парцал.

— Какво каза? — изръмжа Ейдолон и скочи на крака.

— Ти не поиска да ми я дадеш. Това мога да го разбера. — Юрий се приближи, докато не се озова нос в нос с него. — Но ти не трябваше да й разрешаваш да си тръгва. Трябваше Малеконсиео да се заемат с нея; твое задължение беше да я изпратиш там.

Малеконсиео беше демоническият аналог на ООН; Съвет, членовете на който се явяваха представители на най-могъществените видове демони. Да, там слюнките на всички щяха да потекат, ако бяха узнали за възможността да разпитат Тейла. Юрий беше прав, но това само подхранваше гнева на Ейдолон. Той си повтаряше, че трябваше да я пусне. Така щеше да има възможност да я наблюдава. И Тейла сама би се върнала за помощ. Но дали това беше цялата истина? Може би той лъжеше себе си, завързан за повода на собствения си член, забравил, че има и мозък?

— Разкарай се! Зная какво правя.

Юрий се озъби и заплашително проблесна с острите си кучешки зъби, но преди да успее да изрече нещо в отговор, вратата на лабораторията се отвори. Доктор Шакван — възрастна сукуба, практикуваща медицината на Друидите, се обърна към Ейдолон:

— Люк е!

Двамата с Юрий се втурнаха към приемната, където на масата за прегледи се блъскаше Люк. От дълбоките му многочислени рани течеше кръв, а Джем и още три-четири медицински сестри се опитваха да го завържат и обездвижват. Той постоянно променяше формата си, подобно на умираща неонова лампа и се превръщаше от звяр в човек и обратно.

— Какво се е случило? — Ейдолон отблъсна медсестрата, като в това време Юрий слагаше латексовите си ръкавици и искаше данните за състоянието на пациента.

Медсестрата, стояща до Ейд, изруга, когато Люк за пореден път успя да издърпа ръката си от кожения ремък.

— Дойде в такова състояние. Нахлу в приемната на отделението и досега не е проронил нито дума.

Ейдолон здраво стисна покритото с козина лице на Люк, опитвайки се да избегне заплашително тракащите му зъби.

— Който и да е! Да донесе намордник! — и той го потупа по бузата. — Люк. Люк! Съвземи се! Старче, погледни ме!

През болката в тъмните очи на Люк бавно започна да си пробива път осъзнаването и той се преобрази в човек.

— Егида — проскърца през зъби той. — Убиха… я. Моята наречена…

Наречена? Ейд не знаеше, че Люк беше намерил половинката си, но той въобще знаеше много малко за недолюбвания шиптър. Затова продължаваше да поглажда врата му с бавни, успокояващи движения, които изглежда действаха.

— Сега си в безопасност. Но за да можем да говорим, ти трябва да останеш в човешката си форма. Ще можеш ли?

Люк изрева и от воя му болничното оборудване затрепери.

— Те я убиха! Шибани зверове… миришеха на… маймуни. Гадове!

Ейдолон кимна към Юрий в безмълвна команда да инжектира успокоително.

— Люк, кажи ни какво направиха с теб!

Тялото на Люк конвулсивно се заблъска, но верволфът успя да погледне Ейд право в очите.

— Те не смятаха да ме убиват — каза той и по гърба на Ейдолон се плъзна тръпна от лошо предчувствие. — Аз им бях нужен жив, док! Жив!