Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Демоника (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pleasure Unbound, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
Epsilon (2022)

Издание:

Автор: Лариса Йон

Заглавие: Безгранично удоволствие

Преводач: Тони Цонева-Савова

Издание: първо

Издател: Еклиптик ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Алианс Принт

Излязла от печат: 01.12.2015

Редактор: Кирил Манев

Коректор: Васил Койнарев

ISBN: 978-619-200-014-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7869

История

  1. — Добавяне

Петнайсет

Докато Ейдолон, преоблякъл се в дънки и черен пуловер, водеше Тейла през тъмните коридори на болницата, тя не каза нито дума. В главата й като рефрен звучаха думите на Рейт. Единственото, което можеше да направи за момента, беше да остане в съзнание. Не можеше да говори.

Както и да мисли ясно.

Отпред се показа гладка черна арка, обрамчваща врата, която блестеше, както онази, която видя в тунела под квартирата на Нанси.

Ейдолон измърмори нещо на непознат език и я поведе през сиянието. От другата страна на вратата се озоваха в помещение, подобно на пещера от черен мрамор, в чиито полирани стени бяха гравирани карти. Ейд докосна една, която наподобяваше на груба скица на очертанията на САЩ и тя веднага засвети в червено с още по-схематично изображение на Ню Йорк. Няколко докосвания и се появи нова арка.

Тейла направи няколко крачки и излезе от стената на сграда в Южен Бронкс. Веднага се обърна, но не видя никакви следи от врата или някакъв намек, че в стената има скрит подвижен механизъм. Ейдолон извика такси и след петнайсет минути се озоваха до дома й. Тя все още пазеше мълчание, като се опитваше да осмисли фактите.

— Ще дойдеш при мен — каза Ейд. — Тук сме само за твоята невестулка и за багажа ти.

— Не мога. — Звукът в главата й напомняше на скърцане на ръждясал механизъм, пуснат след дълъг престой. Струваше й се, че още малко и ще загуби контрол с реалността; щеше да се озове в нощен кошмар, които нямаше свършване.

Твоят демон или ще те убие, или ще те лиши от всичко човешко!

— Тейла, нямаш избор! Изгуби го, когато реши да взривиш болницата ми. — Ейд плати на таксиметровия шофьор и тръгна след нея към плесенясалия й дом. Поклати недоволно глава, когато под краката му изхрущя изхвърлената от някого спринцовка. — Когато тялото ти започне да се променя, ще имаш нужда от помощ. Трябва да поговорим за много неща.

— Няма за какво да говорим — отвърна Тей, докато се изкачваше по стълбите. Явно отрицанието й помагаше да се държи в ръце. — Не мисля, че…

В този момент косъмчетата по тила й настръхнаха. Инстинктите й закрещяха с всичка сила, адреналинът в кръвта й забушува и тя се прилепи до земята. Огледа цялото помещение от долу нагоре, до самия таван. Демоните често скачаха от тръбите или подпорите, минаващи под тавана, и това беше крайно дразнещо.

Ръката й инстинктивно се протегна към колана, където обикновено носеше прикрепен стенга. Изруга, когато напипала само прохладната си кожа под болничната риза, взета на заем от Ейдолон вместо окървавения й потник.

Ейд приклекна зад нея и прошепна в ухото й:

— Какво става?

— Нещо не е наред — също толкова тихо му отвърна тя. Придвижи се още една крачка напред и погледна към коридора през стълбищната площадка. — Вратата ми е отворена.

Яростта излизаше от Ейд на осезаеми вълни. Той понечи да се втурне нагоре по стълбите, но Тейла го спря, като го хвана за ръката.

— Ще се оправя сама. — По дяволите, имаше нужда от това. Искаше й се да пребие някого само и само за да се избави от обхваналото я вцепенение.

Забеляза движение зад открехнатата врата. Смъртни. Пазители.

Видя двама. Коул и Блик. Двойката, която беше участвала в схватката за залавянето на верволфа, при която бяха загинали Трей и Мишел. В момента мъжете седяха на дивана й и ядяха хамбургери от Макдоналдс.

Собственическият й инстинкт се обади… Хора, в скривалището й, без покана…

Тей затвори очи и се опита да събере мислите си. Държеше се така, сякаш се беше смирила с мисълта, че я очакваше участта да се превърне в демон и Пазителите бяха нейни врагове. Не тези двамата я бяха изпратили с бомба в демоническата болница, затова нямаше смисъл да нахлува като болно от бяс Адско псе. Освен това версията им за събитията от онази нощ много се различаваше от изложената от Люк, а на Тей много й се искаше да вярва именно на старите си бойни другари. Пазителите бяха от добрите момчета. Спасители на човечеството. Те не се предаваха един друг. Не лъжеха. Не се опитваха да убиват своите.

Но интуицията й не беше съгласна с тези доводи.

— Скрий се и не позволявай да те видят — каза Тейла на Ейд. — Не зная защо са тук, но шансът за разговор ще е по-голям, ако решат, че съм сама.

— Пазители? — попита той и когато Тей кимна, рязко си пое дъх. — Ако само посмеят да те докоснат…

— Няма да го направят. — И преди Ейд да започне отново да спори, а тя да осъзнае колко собственически звучеше гласа му, Тей се изправи и влезе в апартамента си.

Коул скочи на крака.

— Тейла… Господи Исусе, какво правиш тук?

— Тук живея. — Тя направи още няколко крачки и сърцето й застина при вида на паниката върху лицата им, която говореше, че мъжете знаеха за мисията й в болницата. Колко още от Пазителите знаеха? Няколкото избрани? Всичките?

Не! Тей не искаше да повярва, че всички до един й бяха обърнали гръб.

— Казаха ни, че си загинала.

— Е, мога да ви уверя, че това не е така.

Коул и Блик се спогледаха… Да, това, че все още дишаше, за тях явно не беше добра новина.

— Страхотно! — отреагира Блик.

— А вие защо сте тук, ако аз съм мъртва?

— За да поприберем. — Коул присви рамене, но Тей забеляза как при това движение охлаби стенга си. — Хайде да те отведем в щабквартирата.

Блик се приближи зад гърба й.

— Да, всички просто ще полудеят, когато те видят.

Звукът на извадено от ножницата острие, който не можеше да се сбърка, проряза въздуха и прекъсна фалшивия им разговор. Тей бързо и силно удари Блик по ръката и изби кинжала му. Коул се завъртя и кракът му я блъсна към стената. В този момент в стаята се появи Ейдолон и се зае с Блик, като й даде идеалната възможност да съсредоточи всичките си сили върху Коул.

От вопъла на Блик в ушите й все още звънтеше, когато стовари юмрука си в лицето на Коул.

— Не го убивай! — извика тя на Ейдолон.

— Как ли пък не! — изръмжа той.

— Недей!

Тъпите удари говореха, че Ейд изобщо не възнамеряваше да се съобразява с думите й.

Коул замахна, но тя успя да блокира ъперкъта му, докато беше разсеяна по Хелбой. От страна на Коул ударите се сипеха един след друг. Настана време да му отговори със същото. Тей се наведе, завъртя се, стовари крак в гърба му и го събори на пода. После светкавично се хвърли към него, оседла го през корема и стовари юмрук в лицето му. Коул рязко повдигна крака, придвижи я напред и ръцете му я стиснаха за гърлото. След което се опита да я махне от себе си. Силите им бяха почти равни. Много често бяха тренирали заедно, но Тей беше ранена, поради което битката не й се отдаваше толкова лесно. Но въпреки всичко тя се бореше с всички сили.

Разтворила устни в опит да си поеме въздух, Тей се протегна към свещника върху ниската масичка за кафе. Пръстите й го докоснаха и в същия миг Коул я удари с юмрук в корема.

Болката прониза цялото й тяло, но тя стисна зъби, успя да замахне и стовари свещника в слепоочието на бившия си колега. Мъжът изохка и се отпусна на пода.

Сподавила стона си, Тей се изтърколи настрани. В стаята се разнесе ревът на Ейдолон. Той захвърли тялото на Блик и се нахвърли върху Коул. Коляното на Хелбой се опря в корема му, пръстите му се обвиха около гърлото на мъжа и той изръмжа:

— Е, изрод, дойде време да запееш като славей.

Тей хвърли поглед към Блик. Макар че целият беше в кръв, гърдите му се повдигаха и отпускаха равномерно. Слава Богу!

— Копеле! — обърна се тя към Коул. — Какво, по дяволите, означава това?

Той й хвърли изпепеляващ поглед, но съдейки по начина, по който започна да дърпа ръката на Ейд, той явно го беше стиснал за гърлото по-силно от необходимото.

— Кучка! — едва успя да изрече Коул. — Ти си демон. Ти уби Джанет!

О, Боже, те знаеха!

— Аз… аз не съм демон. И не съм я убила аз. — Изстреля тя моментално думите на протест. Макар че определено носеше вина за смъртта на партньорката си.

След което се спогледа с Ейдолон.

— Сигурно Юрий е проговорил — каза той.

Нима всички знаеха? Самата тя все още не се беше смирила, че във вените й течеше кръвта на демон, а колегите й вече се опитваха да я убият.

Тей сви крак под тялото си и се опита да се намести по-удобно. Беше насъбрала много въпроси.

— Каква заповед получи?

Коул се изплю и заради кръвта, размазана около устните му, върху лицето му сякаш застина гротескна усмивка.

— Върви на майната си!

Ейдолон докосна с пръст скулата на Коул близо до раната, която започна бавно да зараства, като почти нежно продължаваше да гали кожата му.

— Медицината е толкова забавно нещо — прошепна той. — Докато се учиш да лекуваш едно… — прорезът на лицето му зарасна пред очите й — … разбираш как да причиниш още повече болка.

Кожата му се разкъса като хартиен лист и Коул закрещя. Проклятие, Хелбой си знаеше работата. Тей все още не можеше да реши дали това я плашеше, или възбуждаше, или и двете.

— Отговаряй на въпросите на Тейла, иначе ще започна да режа по-надолу.

Коул звучно преглътна.

— Изпратиха ни да вземем оръжието на Егида и дрехите.

— И?

— И да те убием, ако си оживяла след взрива.

Макар че очакваше подобен отговор, това предателството я прободе като нож в сърцето. Не, прободе не беше съвсем правилната дума. Тя се сражаваше рамо до рамо с тези хора, бяха я ранявали заради тях, рискуваше заради тях. Обединяваха ги общи цели. Как се бяха решили на това?

— Кой ви изпрати? — Тей проклинаше треперещия си глас. — Кой даде заповедта?

— Джагър.

— Джагър няма такива пълномощия.

— Той каза, че е заповед на Кайнан.

Тя се отдръпна назад толкова бързо, сякаш някой й посегна. Не! Кайнан не би постъпил така. Не и с нея. Никога! Веднъж той беше простил на Пазител, пуснал демон.

Но пък, ако беше повярвал, че тя е демон… не, дори в този случай. А като се вземеше под внимание факта, че информацията идваше от Юрий, той не би се подвел толкова лесно. Сведенията, получени от демон след мъчения, не можеха да послужат като основание за смъртна присъда. Но ако все пак можеха, то преди произнасянето й трябваше да бъде проведено всестранно разследване, според чиито резултати решението трябваше да се вземе от Сиджил. Нещо не беше наред. Нещо изобщо не беше наред.

— И вие затова се върнахте, за да претършувате квартирата на Тейла и да я убиете, ако е успяла да оцелее след взрива? — попита Ейдолон.

— Всичко трябваше да изглежда като кражба с взлом.

— А ако аз не се бях върнала тук, но въпреки всичко бях оцеляла?

Окървавените му устни се разтеглиха в студена усмивка.

— Щяхме да те преследваме като демонска курва, каквато си в действителност.

— Грешен отговор. — Гласът на Ейдолон звучеше мрачно и глухо и за част от секундата той просто счупи врата на Коул. — Правосъдието е извършено.

Това трябваше да я шокира. Може би дори да я разстрои. Само че тя усещаше единствено тъпо вцепенение. Нима демоническите й гени си казваха думата?

Тей стоеше и гледаше двамата окървавени Пазители — мъртвия и живия. И сега какво?

Сякаш прочел мислите й, Ейдолон се изправи и каза:

— Вземи си някакви дрехи и невестулката.

— Защо го правиш?

— Тук не е безопасно за теб.

— Наясно съм. Но мога сама да се погрижа за себе си. — Тя много години беше живяла на улицата и знаеше къде може да се скрие.

Разбира се, за това знаеха и много Пазители, включително Джагър.

Ейдолон я хвана толкова светкавично за ръката, че тя дори не успя да мигне. Пръстите му се заровиха в косата й, докато другата му ръка обви кръста й.

— Кажи ми — изрече тихо Ейд, което я дразнеше много повече, отколкото ако крещеше — какво направиха в Егида с Юрий?

Тя насила преглътна.

— Вече ти казах. Измъчваха го.

— Как? С камшик? Нож? Огън? — Захватът му стана по-силен. Той притегли Тейла и дръпна главата й назад. Но не, за да й причини болка. Просто му беше нужно цялото й внимание. — Мислиш ли, че твоите приятели няма да направят същото и с теб, ако те заловят? Аз разбирам, че не можеш да ми имаш доверие, но мисля, че вече доказах, че не възнамерявам да те измъчвам.

— Ти уби Коул…

— За да не се наложи да го направиш ти. — Ейд прокара устни по връхчето на ухото й и Тейла потръпна. — Той би те убил. Може би не днес, но рано или късно би го направил. Върви! Събери си вещите.

Пусна я, но Тей не се върза на опита му за отвличане на вниманието.

— Ти няма да убиеш Блик, докато съм заета, нали?

— Тейла…

— Не! — Тя прехапа устни и погледна към Пазителя, свил се на пода. — Той не е такъв като Коул. Блик е новак, просто е следвал заповедите. Той мисли, че аз съм…

— Демон?

— Ти си копеле!

— Да, наясно съм. Можеш да се упражняваш в ругатни по-късно. Сега трябва да те скрия на безопасно място.

Тей разбираше, че Хелбой беше прав, но хапът се оказа прекалено горчив.

— Отивам да си събера нещата — измрънка тя. — Аз бързо… Не убивай Блик.

Наложи си да си поеме дълбоко дъх, за да се успокои. После вдигна с треперещи ръце слушалката на телефона, който беше паднал на пода по време на схватката им с Коул, и набра номера.

Джагър вдигна след първия сигнал.

— Отрядът, който си изпратил, за да ме приветства вкъщи, се постара славно, Джаг — произнесе Тейла. — Но ако искаш смъртта ми, ще се наложи да измислиш нещо по-добро. Ела тук и разтреби след себе си.

И тя затвори, наясно, че току-що беше подписала смъртната си присъда.

Обърна се и едва не ослепя от усмивката на Ейдолон. Той изрече нещо на непознат език, докато я гледаше в очите.

— Ти си просто страхотна!

Както и той. Великолепен извън границите на възможното. А тя се канеше да отиде в дома му. Тей нервничеше само при мисълта, че ще се озове насаме с него в интимната обстановка на апартамента му. Направо беше в ужас. И това невероятно я възбуждаше.

— Трябва да вървим.

И то бързо, докато не са я посетили Пазителите, поставили си за цел да я убият.

Тейла взе Мики в ръце и осъзна, че няма път назад.