Лариса Йон
Безгранично удоволствие (24)

Двайсет и три

Ейдолон се чувстваше пършиво. И по-пършиво нямаше накъде. Сякаш се мъчеше да изцеди от тялото си кокалест дявол след наплюскване с живо месо.

Беше нахлул в квартирата на Шейд на „Джексън Стрийт“, където брат му оставаше, когато в болницата се натрупаше много работа, и където водеше смъртните си любовници. За щастие, Шейд го нямаше цяла нощ. Ейдолон беше прекалено възбуден, за да заспи. И защото се страхуваше да затвори очи ами ако изведнъж, когато се събудеше, с’генезисът му вече беше завършил? Разбира се, това можеше да се случи и когато бодърстваше, но Ейд не искаше да изпуска нито секунда от оставащото му време.

Неприятен страничен ефект от безсъницата се оказа това, че проведе цялата нощ в размисъл за Той и ролята й в смъртта на Роуг.

— Здравей, старче!

Ейд премести поглед към Шейд и се откъсна от съзерцанието на парка, ширнал се под балкона. Брат му беше облечен в обичайните за него кожени панталони и сако и, което не беше за учудване, от него се носеше аромата на секс.

— Здравей.

— Мислех, че с Тей си в болницата. Нима тя не смяташе да се среща с боса си от Егида? — Шейд излезе на балкона и затвори след себе си плъзгащите врати. — Хей, Ейд, изглеждаш пършиво. Какво се е случило?

Как да отговори? Шейд и без това ненавиждаше Тей, а дори не знаеше какво беше направила.

— Ейд? — Шейд притегли с крак другия стол и седна срещу него. — Започвам да се безпокоя.

— Тейла е била там — най-накрая успя да проговори Ейд. — Била е там, когато е загинал брат ни Роуг.

Шейд шумно си пое въздух през здраво стиснатите си зъби. И едва след това погледна към брат си.

— Мисля, че това не трябва да ни учудва. Ние знаехме, че за онази касапница е виновна Егида. — Шейд се изправи. — И какво, цял ден смяташ да хленчиш ли? Или да изгледаме един филм, докато дойде време за вечерното ни посещение в зоопарка?

Ейдолон трепна от изненада.

— Ти чу ли какво казах току-що?

— Съществува вероятност твоята Унищожителка да е довършила Роуг. Ама че ситуация! Слушай, направо умирам за пуканки.

Ейдолон скочи от стола и му се нахвърли.

— Какво ти става?

— На мен ли какво ми става? — Шейд заби пръст в гърдите на брат си. — Ти се правеше на глупак, като не искаше да прозреш истинската същност на Роуг. А ние с Рейт… Когато видя Тейла, трябва да й благодаря.

Ейдолон заръмжа и се вкопчи във врата на брат си.

— Той беше наш брат!

— Той беше чудовище — процеди Шейд.

— Млъкни! — Ейд го блъсна Шейд към перилата на балкона и за част от секундата му се стори, че брат му ще полети от петнайсетия етаж и ще се разбие долу на улицата, но той го хвана за ризата и го дръпна обратно с такава сила, че двамата едва не паднаха на пода на балкона. Страхът надви гнева, но сега вече Шейд се взриви.

— Сляп ли си, шибано копеле? — Той блъсна Ейд в стъклените врати. — Ти какво, забрави ли, че той чукаше в пресечката някаква курва, когато ние събирахме частите на Рейт в онзи склад в Чикаго? Не помниш ли как той полудя след Изменението и започна да насилва и убива? — Шейд стисна очи и юмруци, но когато отново го погледна, изражението на лицето му беше станало по-меко, също като гласа му. — Ти нали си наясно, че всичко беше въпрос на време — демоните можеха да го убият във всяка една минута. Чист късмет е, че Егида първа се е добра до него.

Ейдолон преглътна. И се втренчи в мраморния под. Разтри тила си. Не можеше да се залъгва повече. Шейд беше прав.

— Мамка му! — въздъхна той.

— Старче, аз зная, че с него сте били близки. И че ние с Рейт малко се отдалечихме от теб заради странната ни, ментална връзка. Това го зная. — Шейд похлопа с голямата си длан Ейдолон по рамото и печално поклати глава. — Съжалявам за Роуг. Но само заради теб. Него никога не съм го оплаквал.

Ейдолон се намръщи. Да, двамата с Роуг бяха близки, но не така като Шейд и Рейт. Дори сега, гледайки към брат си, който с дългите си коси приличаше повече на Рейт, отколкото на него, Ейд усещаше стената между тях. Между Рейт и Шейд такава преграда никога не беше имало. Тази двойка не криеше нищо един от друг. Изразът „прекалено много информация“ не съществуваше в техния речник. По-сдържаният по натура Ейдолон се чувстваше добре до затворения Роуг. Затворен и… жесток. Ейдолон се олюля, но успя да се задържи благодарение на крепкото обятие на Шейд. О, Богове, той си затваряше очите за прекалено много неща.

— Къде се изгуби? — ръмжеше Шейд към Роуг, докато през това време двамата с Ейдолон сваляха от висящите от тавана подрънкващи вериги изтерзаното тяло на Рейт.

Роуг вървеше с олюляваща се походка през изоставената пивоварна като вдигаше облачета прах, останала след умъртвяването на вампирите, и с безизразен поглед гледаше към останалите две живи кръвосмучещи пиявици, лежащи в локва от собствената си кръв.

— Вие двамата сте се справили забележително добре. — Той кимна настрани към Рейт. — Изглежда, че сте намерили нашето отдавна изгубено малко братче. Да-а-а, не е останало много от него. Зарежете го! Да отидем и да намерим онази кучка, която току-що изчуках.

Когато Ейдолон и Шейд намериха двайсет и две годишния полумъртъв Рейт, познаваха Роуг от десет години и никога не бяха виждали такава жестокост от негова страна. Странната ревност на Роуг към Рейт вби клин в отношенията им. Ейдолон десетилетия се опитваше да бъде миротворец, докато Роуг не премина през с’генезиса преди десет години.

Той не се справяше добре с Изменението. Стана като зависим и не можеше да контролира поривите си. Шейд беше прав — ако Роуг не беше загинал през онзи ден, щяха да го убият другите демони или Съветът на Семинусите щеше да го подведе под отговорност. А на Ейдолон, като най-възрастен сред останалите родственици, щеше да се наложи да доведе присъдата до изпълнение.

— По дяволите! — Ейд рухна в стола и закри лицето си с ръце. — Трябва да поговоря с Тейла.

— Тя съгласи ли се да се обвърже с теб?

Ейдолон погледна към брат си.

— Не ме иска.

Шейд кръстоса ръце пред гърдите си и опря бедро в парапета на балкона.

— Значи, е глупачка.

— Не мога да я виня. Тя смята, че съм го направил от отчаяние.

— Права ли е?

Ейдолон изруга, без да е в сила да се справи с бушуващите си емоции.

— Не зная!

— Какво има толкова в нея, че се кахъриш така?

Тъпа болка запулсира в гърдите му.

— Тя е смела. Силна. Толкова е преживяла… — Той поклати глава, удивен от силата на духа й. — Тя прави всичко със страст, с каквато аз не съм могъл никога… Докато не я срещнах. — Ейд разтри гърдите си, опитвайки се да облекчи болезнената пустота в сърцето си. — Да ме вземат… Обичам я.

— Е, според мен, ти отговори на въпроса ми. Явно не я искаш от отчаяние.

— Тя никога няма да ми повярва. А и аз не разполагам с време, за да й го докажа. — Погледна брат си в очите. — Шейд, усещам настъпващото Изменение. То ще се случи не по-късно от следващата нощ.

В очите на Шейд пробяга болка.

— Може…

— Няма нужда. Аз вече имах възможност да разбера какво ще се случи и какъв ще стана. Искам да ми обещаеш нещо.

— Всичко, което пожелаеш. — Гласът на Шейд трепна.

— Искам Тейла да е обезпечена. Тя трябва да има достъп до банковите ми сметки и своя собствена квартира.

— Добре. Какво друго?

— Искам да я прегледаш. Колкото се може по-бързо.

Шейд се намръщи.

— В каква връзка? О… Старче, нима мислиш, че си я забременил?

— Ти отново си вземал уроци по тактичност от Рейт, а? — измънка Ейдолон. — Съмнявам се, че е забременяла, но ако все пак се е случило, тя трябва да знае, че само интеграцията с демоническата й ДНК ще помогне и на нея, и на бебето.

Шейд поклати глава.

— Няма да мога да го направя без теб.

— За това също съм помислил. И вярвам, че ще успееш. Макар че ще ти потрябва помощта на Джем. Използвай своя дар и нейната кръв. Ако не го направиш, тя при всички случаи ще умре. И още нещо. — Ейдолон дълбоко си пое въздух. — Ако стана същия като Роуг…

— Няма да станеш — изхриптя Шейд. — Ти няма да станеш такъв.

— … убий ме!

— Ейд…

— Обещай ми! Аз не искам такъв живот. Ти трябва да се закълнеш!

Шейд нервно преглътна, но кимна. След което се обърна и влезе в стаята. Ейдолон го последва.

— Какво правиш?

Шейд спря насред хола. Главата му остана наведена. Нещо падна на пода в краката му. Беше сълза.

— Смятам да позвъня на Рейт — каза той с безжизнен глас. — И да прекараме този ден заедно, става ли?

— Да — дрезгаво отвърна Ейд. — Звучи прекрасно.

 

 

Вече пет часа Кайнан все още не можеше да дойде на себе си след срещата си с Тейла. И все още не можеше да реши кое е по-лошо — това, че човекът, на когото си се доверявал, се е превърнал в демон, или вероятността да те лъжат Пазителите от собствения ти отряд. А като се вземеше под внимание и факта, че не можеше да открие Джагър и още пет човека… Дори Лори, след като я попита дали не е забелязвала нещо подозрително в щабквартирата, побърза да го съблазни… Не, това никога не е било проблем за него — в края на краищата той беше нормален мъж — но след това тя настоя да отидат на лов, макар че обикновено след дозата дневен секс, Лори предпочиташе да се занимава с домакинстване. Пазителите дори се шегуваха, че за тяхната сексуална активност можеше да се съди по това, колко печива изпичаше Лори за седмица.

Половин час, след като слънцето залезе, тъкмо когато Кай възнамеряваше да вдигне слушалката и да се обади на Лори, за да разбере как са нещата при нея, телефонът му иззвъня.

— Кай.

— Тей е.

— Какво искаш?

Отсреща се чу тиха въздишка.

— Мисля, че не си изяснил нищо. — Когато Кайнан не отговори, защото не смяташе да признава, че самият той е започнал да подозира нещо нередно, Тейла отново въздъхна. — Ние смятаме, че заловените демони ги държат в стария зоопарк. Ако в това са замесени Пазители, то сега те са там.

Нещо неприятно се размърда в душата му. Колкото и да му се искаше да се добере до истината и да докаже, че хората му са чисти, започваше да се страхува, че Тейла ще се окаже права.

Но това би могло да бъде и капан. Той не искаше да вярва на думите й. Определено не искаше.

— Кайнан? Чу ли ме?

— Отчетливо и ясно.

— Добре. Хм… Ще се видим.

Той затвори и погледна часовника си. Тази вечер. А вечерта беше започнала. Кайнан бързо се преоблече в бойните си дрехи — тениска, кожени панталони, кобур, яке и всичкото оръжие, което можеше да скрие по себе си. Ако това беше капан, нямаше да се даде лесно. Но трябваше да отиде сам. Ако Тейла беше права, той не можеше да се довери на нито един Пазител. А ако това беше капан, не можеше да рискува живота им.

Така или иначе всичко щеше да се изясни още тази нощ.