Лариса Йон
Безгранично удоволствие (17)

Шестнайсет

Квартирата на Ейдолон изобщо не приличаше на тъмната и влажна пещера, каквато си я представяше Тейла. И ако съдеше по дрехите и колата му, тя как така беше решила, че той би могъл да живее някъде другаде, а не в небостъргача на Манхатън? Където наемът за един месец сигурно беше много повече, отколкото плащаше тя за две години за нейната дупка…

— Това не е честно — промърмори Тей и пусна сака с дрехите и оръжието си на пода. Ейдолон извади Мики от джоба си и заключи входната врата.

— Какво по-точно?

— Всичко. Ти би трябвало да живееш в канализацията или нещо подобно — каза тя. Гласът й звучеше неуверено, защото започваше да вижда в него не само лошото. А така ставаше все по-трудно да удържа на принципите си.

Още повече че хората, за които тя мислеше, че споделяха убежденията й, се бяха опитали да я убият. При това два пъти. О, и сигурно защото тя самата беше демон. Но това бяха подробности.

— Не успях да намеря канализация с изглед към града. — Той пусна Мики заедно с торбата с тоалетната му на пода.

— А къде е кучето ти? Не си ли го изял все още?

— Докато ти си събираше нещата, позвъних на жената, която го разхожда, и помолих да вземе бълхливата твар при себе си за няколко дни. Не знаех как кучето ще се отнесе към пора ти.

Някъде в дълбините на дома се чу звън на часовник.

— Бълхлива твар? Май не го обичаш много-много, а?

— Не ми дава да скучая. — Ейдолон го каза небрежно и сви рамене, но нежността в гласа му го издаваше. Той обичаше „бълхливата си твар“.

Взе сака й и Тей го последва по коридора с изображения на средновековни замъци и шато в спалнята. Стаята се оказа много голяма, декорирана в дълбоките тонове на кафяво и бордо. Леглото с балдахин сигурно беше правено по поръчка, защото беше направо огромно. Много странно…

След това се досети и едва успя да издиша. Леглото явно можеше да побере повече от двама.

— Това е твоята стая — прошепна тя. — Аз видях стая за гости…

Той пусна багажа на пода и обхвана лицето й в ръце.

— Това не подлежи на обсъждане. — Наведе се към врата й и устните му в нежна ласка докоснаха кожата й. — Ти спиш с мен.

Като истинска двойка. Прекалено интимно.

— Не искам.

Ейд вдъхна дълбоко.

— Не ме лъжи, Тейла. Подушвам желанието ти.

Боже, това негово обоняние беше истински трън в задника.

— Необходимо ми е пространство.

— Леглото е достатъчно голямо.

— Да, в него биха се поместили дори отбор мажоретки.

Тей усети усмивката му във врата си.

— Прилича ми на ревност.

— Сънуваш!

— А ти имаш нужда от почивка. — За нейна изненада, той отстъпи крачка назад, но единият му пръст продължаваше да я гали по брадичката. — Имала си тежък ден. Ако имаш нужда от душ — банята е вдясно. Халатите са в шкафа. — Той повдигна вежда. — В действителност ти не си се сбила с Дейва, нали?

— Не. — Боже, би дала всичко, за да върне времето назад и да започне този ден отначало. — Слушай, за всичките тези глупости за полудемоните… имаш ли доказателства? Или просто се опитваш да ми промиеш мозъка?

Начинът, по който Тейла го питаше направо, само потвърждаваше колко е уморена. И без това всичко беше отишло по дяволите, а тя имаше нужда от честен отговор.

— Ела с мен!

Отново излязоха в коридора и стигнаха до стая, почти толкова голяма като спалнята, но по-уютна. Около стените бяха наредени книжни рафтове. Върху много от кориците имаше надписи на език, който тя не познаваше. В ъгъла стоеше маса. До нея, по цялото протежение на стената, имаше диван. Черният мраморен под отразяваше светлината, но това не правеше стаята тъмна, както можеше да се очаква.

Ейдолон свали една книга от рафта в кожена обвивка и я отвори на празна страница. Затвори очи и прокара ръка над листа. Дланта му засвети и когато я махна, върху страниците й се беше появило пулсиращо, ярко… влажно… изображение на окървавени вътрешни органи.

— Първо, това е истинска гадост. И второ, как го направи?

— Това е медицински справочник. Аз го написах. На тези две страници мога да покажа всичко, което някога съм видял. Това е като жива снимка.

— Страхотно! Но… какво е това?

— Твоят корем отвътре.

Тей се загледа.

— Аз, разбира се, не съм спец по въпроса, но не изглежда много добре. Сигурен ли си?

— Видях го с очите си — мрачно отвърна Ейд. — Това са твоите органи. Деформирани са. Заради сливането на двата различни вида. И не, това не е просто някакъв вроден човешки дефект.

Тейла се отдръпна сякаш се опитваше да избяга от думите му.

— Аз все още не мога да повярвам. Мама не би държала това в тайна от мен. Тя не би ме оставила, ако някой демон…

— Може да не е знаела.

— Но как… — Тейла спря, защото осъзна глупостта на въпроса. — Инкуб.

— Напълно възможно.

Припомни си за какво си говореха в квартирата й, преди да го удари по главата и с надежда го погледна.

— Почакай, ти каза, че от инкубите се раждат само момчета.

— Не, аз казах, че от Семинуси се раждат само момчета. Другите видове инкуби могат да имат деца от двата пола.

Да, тя беше демон, нямаше смисъл да отрича. Мразеше тази дума, но някъде дълбоко в душата си изобщо не беше изненадана. Дори като дете се отличаваше от другите. По-чувствителна. Притежаваше остро зрение. И с възрастта и другите й чувства се обостряха.

А желанието й да се доверява на хората днес едва не й струва живота.

— И какво ще стане сега с мен? Твоят брат каза, че демоническата ДНК побеждава. Ще се превърна в някакво ужасно чудовище ли? — По-скоро щеше да се самоубие, отколкото да позволи на това да се случи.

— Не зная.

— Ти не знаеш? Ти не знаеш? — От гърлото й се откъсна горчив смях. — Ти нали си лекар? Демонически лекар? — И тя махна към книгите на рафта. — Разполагаш с демоническа сила, а не знаеш?

— Нещо все пак зная. Моят брат е прав. — Той облегна бедро на масата. — Демоническата ДНК е агресивна. Тя се опитва да удържи връх, а не да се слее с човешката. Затова имаш проблеми. Не знам в какво точно ще се превърнеш, но определено ще се превърнеш в нещо; изобщо не се съмнявай в това. Или ще умреш.

— Последното е за предпочитане.

Той поклати глава.

— Има и друг начин.

— Аха, мога да се застрелям, преди това да се случи.

— Не. С помощта на Шейд, мисля, че можем да обединим човешката и демоническата ти ДНК. Всъщност това ще ти позволи да приемеш облика, в който е трябвало да се родиш.

— И той… какъв е? А, да! Ти не знаеш. Значи, ако не направя нищо, то или ще умра, или ще се превърна в чудовище?

Няколко секунди се чуваше само тиктакането на старинния стенен часовник.

— Да, нещо такова.

— Уау! — изрече тя тихо. — Бъдещето ми определено не е розово. — И това беше много слабо казано.

Единственото, което й оставаше, беше да чака смъртта.

А като се замислеше, тя не очакваше нищо и от живота…, така че нищо ново под слънцето. Тей прокара пръсти по кориците на книгите на рафта.

— Значи, аз съм като тиктакаща бомба. Имаш ли някакви идеи относно това кога мога да се взривя?

— Не зная — отвърна той и от безсилие подръпна косата си.

— За лекар ти изобщо знаеш много малко.

Изпъкналите златни букви върху дебелия том я накараха да спре.

— „Демоника“ — прочете тя и се намръщи. — Демоническата Библия?

— По същество, това е просто историята от друг ъгъл.

— И какво според мнението на слугите на тъмнината е било в началото?

— Не ти ли е все едно?

— Не. — Тей взе книгата в ръце като почти очакваше тя да я изгори, но фолиантът си остана тежък и студен. — Винаги е по-добре да знаеш какво мисли противникът ти.

Само че той вече не й беше „противник“.

Ейдолон скръсти ръце пред гърдите си, протегна крака и ги кръстоса в глезените.

— Според преданието, след като Сатаната бил изгонен от Рая, получил възможност да създаде своя собствена раса. Но тъй като хората се раждали добри, а после можели да станат зли. Бог настоял при децата на Сатаната да е обратното. Някои от видовете той сътворил като използвал извратеното си въображение, а за основа на другите използвал животни или хора.

— Затова има демони, изглеждащи като хора?

Той кимна.

— Някои видове са хибриди между животни и хора. Шиптърите например. Някои видове са природно по-зли от други. Но има и такива, които се опитват да бъдат добри.

— Добри? Тоест… не са поклонници на Сатаната? И не вървят ръка за ръка с него?

— Мнозина се съмняват дали той изобщо съществува… Както има хора, които не вярват в Бог, така има и демони, който не вярват в Господаря на Мрака.

— Значи ти никога не си го виждал?

— Ти виждала ли си Бог?

— Не всичко е толкова просто.

— Точно така. Когато хората говорят за божествена енергия, те имат предвид ангелите. Ние имаме дресдийни. И само за сведение, много от нас смятат за висш нашия Бог. А има и такива, които се покланят или признават и двата. Двата Бога!

— Според мен това е невъзможно.

— Че ние не всички сме зли ли? Нима не виждаш, че понякога в устройството на света стават грешки и хората се раждат зли? Или стават такива впоследствие?

— Да, виждам.

— Представи си, че в нашия свят става обратното. Всяко действие си има противодействие. Ин и Ян. Крайностите в единия се уравновесяват с обратното в другия. В света на демоните, дори и при най-жестоките видове, понякога се получават отклонения. Аз познавах Круентус, който искаше да работи в болницата — поради което неговото семейство го уби. Светът не е черно-бял, Тейла.

— Повярвай ми, започвам да го разбирам. — Тя разтри слепоочията си, замислена, дали животът й щеше да стане някога отново нормален. Макар че всъщност не знаеше какво е това. От момента на раждането й — недоносена и с тяга към хероин в кръвта (благодарение на нейното мамче!) на пода на изоставения склад — всичко вървеше наопаки.

— Тей, позволи ми да повикам Шейд. Ще ти помогнем.

Тя само поклати глава.

— Не мога.

— От какво се страхуваш?

— Да се страхувам? Е, може би да не изгубя себе си. Да се превърна в това, което винаги съм ненавиждала. По-добре да умра, отколкото да се превърна в нещо, което дори ти не можеш да определиш. — Ейд сякаш разбираше всичко и тя изведнъж си спомни какво разправяше той за собственото си прераждане. — А и не виждам ти да се радваш на своето изменение.

— Това е друго. Аз зная в какво ще се превърна, а ти — не. И ти имаш шанс да станеш по-добра.

— По-добра? Как превръщането ми в демон може да ме направи по-добра?

— Пита смъртната, която своите се опитаха да убият.

Тейла преглътна и скръцна със зъби.

— Върви в Ада!

— Ти все още не си разбрала, нали? Това е Адът.

Тя изсумтя.

— Благодаря ти, че ме развесели.

— Всъщност аз говорех за земята. Тук няма геена огнена, няма врящи казани, няма кръгове или реки от лава. Когато умрем, ние се връщаме на земята, за да продължим да влачим жалкото си съществувание отново и отново по протежение на вечността.

От това, за което говореше Ейд, главата й се замая. Думите му противоречаха на всичко, което й бяха преподавали в часовете в Неделното училище онези няколко пъти, в които приемните й родители или Егида я бяха накарали насила да присъства.

— Това са глупости!

— Ад няма — простичко отвърна Ейд. — Поне както ти го разбираш. Нашият мир е същия, като вашия. Вие умирате и попадате на Другата страна. Ние умираме и попадаме в Долния свят. Ние се раждаме отново на земята, макар че много демони живеят дълбоко под повърхността й, на място, което се нарича Шеул. Това е мястото, където съм израснал. Има много пещери, тясно и тъмно е. Демоните искат да се измъкнат оттам и са готови да направят всичко, ако това ще им помогне да попаднат на земята.

— Всичко?

— Представи си това, което вие наричате Възнесение. Армагедон. Апокалипсис. Според различни човешки религии праведните ще отидат в Рая, а на земята ще остане само злото. Това ние наричаме Прераждане. Земята ще се превърне в Ад. И от геена огнена просто няма да има нужда.

Ейдолон посочи към книгата, която Тей все още държеше в ръка.

— В „Демоника“ се говори, че грешниците ще възкръснат, защото ще им е даден още един шанс да се променят. Когато следващия път умрат, те могат да се отправят към мястото, което вие наричате Рай или на Обратната страна. Когато Прераждането започне, изкуплението на греховете ще стане невъзможно. Точно това иска Злото. Свят, където цифрите са статични, а страданието — вечно. — Ейд й хвърли безстрастен поглед. — Това ще бъде Рай за демоните. Поне за някои.

Това й дойде в повече. Много повече. Черно, бяло, оттенъци на сивото, понякога премесено с червено. Тейла искаше всичко да си остане простичко и не й дремеше по какъв точно начин трябваше да се случи.

— Хелбой?

— Какво?

— Докосни ме. Накарай ме да забравя за всичко.

Той се озова до нея и след секунда тя беше върху него на пода.

Хиляди жени имаха нужда от секс. С него. Но нито една през осемдесетте години на половата му зрялост не беше искала секс за нещо друго, освен за разтоварване. Той не умееше да утешава; способностите му за изцеление бяха ограничени до познанията му по анатомия. Но начинът, по който Тейла се беше впила в него му говореше, че той й е необходим не само за секс. И дори самата тя едва ли го осъзнаваше.

Пълен с отчаяние стон се отрони от устните й, когато болничната й дреха се разкъса и Ейд прокара пръсти по едната й гръд през сутиена и ги обви около сметановата кожа над памучната материя.

— Толкова си красива, Тейла. — И тя наистина беше. Той винаги беше предпочитал да прави секс с човекоподобни жени и искаше най-красивите. Тейла не можеше да бъде отнесена към класическите красавици, но нейната свежа и неизкушена същност притегляше погледите така, както нищо друго.

И явно тя искаше да чуе точно това, защото въздъхна и се изви към него. Би трябвало да се прехвърлят на дивана, но той изгуби способността си да мисли, когато тя обви крака около кръста му. По някакъв начин успя да свали дънките й, а след това и останалите й дрехи, докато тя покриваше с целувки раменете му. Ароматът й стана по-силен и изпълни дробовете му със сладкия мирис на възбуда. Ейд си пое дълбоко дъх и позволи на желанието да го завладее така, че дори главата му се замая.

— Харесва ми, когато очите ти променят цвета си — прошепна Тей и на него изведнъж му се прииска да я целуне… С истинска целувка, а не така, както миналия път, когато за пръв път правиха секс и тя все още не беше на себе си след игричките на Рейт в съня й. Не и така, както в стаята за прегледи, когато го направляваше с’генезиса.

Сякаш прочела мислите му, Тей сведе очи към устата му и облиза долната си устна. О, Богове, прииска му се да нахвърли върху устните й! Но нямаше да може да бъде нежен, а тя имаше нужда точно от това в момента.

Ейдолон наведе глава и като се опитваше се да не докосва новите й шевове, близна зърното. Тих стон се откъсна от нея.

— Ти миришеш на мен — каза той, наслаждавайки се на порочната нотка в аромата на кожата й. Не беше свършвал в нея от онзи ден в болницата, но в тялото й все още се усещаха флуидите му, които я държаха готова и свръхчувствителна. — Само на мен.

Членът му пулсираше до влажния й вход, но той все още се противеше на желанието си да я обладае.

Не и сега. Лекарят в него искаше да я изцели дори повече, отколкото демонът — да свърши.

Подобно нещо не му се беше случвало досега.

И беше дяволски плашещо.

Тейла явно също беше изплашена, защото внезапно го отблъсна.

— Не мога! О, Боже, не мога!

Той се отмести изненадано. Цялото му тяло гореше.

— Какво не е наред?

Тя се отдръпна от него по хлъзгавия паркет.

— Просто… не мога… аз не мога да искам… — Тя скри лице в ръцете си. — Този път всичко е по-различно.

Нещо вътре в него сякаш се вледени въпреки пожара, обхванал тялото му.

— Защото досега ти убеждаваше себе си, че те принуждавам да го правиш не по своя воля?

Тя кимна.

— Извинявай!

— Тейла, погледни ме. — Тя не отвърна и той протегна ръка към нея, като с това предизвика цяла поредица от движения. Тейла грабна дрехите си и се опита да стане, но се подхлъзна на паркета и вместо това запълзя към дивана. Закръгленото й дупе изглеждаше невероятно, а влажната й плът блестеше. Тогава в главата на Ейд нещо даде засечка.

Кръвта се оттегли от мозъка му и остана само животинският му инстинкт. Хвърли се напред, хвана я за кръста и притисна дупето й към слабините си. Членът му се притисна между двете й половинки и той затрепери от желание. Тейла се опита да се измъкне от ръцете му и той й позволи. Ако й беше необходимо да си мисли, че се съпротивлява и ако това беше единственият начин да я получи, какво пък… и той нахлу с един силен тласък в нея. Тя изкрещя от внезапната му атака и задраска с нокти по пода, опитвайки се да се измъкне.

Мирисът на страх, едва различим сред силния аромат на желанието, го прониза право в главата. Мамка му! Той не я изцеляваше, а я плашеше. Разумът му казваше да спре, но бедрата му продължаваха да се движат; сякаш тялото му се противеше на онова, което заповядваше мозъкът.

— Моля те…

По дяволите! Ейдолон заръмжа и се откъсна от нея. В същата секунда тялото му се присви от болка. Все още на колене, той се сгърчи на пода и конвулсивно си пое дъх.

— Хелбой? — Дланта на Тейла легна върху рамото му и той изсъска, разбирайки, че отново е на ръба да полудее от страст.

— Не ме докосвай!

— Но…

От вика му осветителните тела по стените завибрираха.

— Сега не мога да се контролирам! Не се приближавай! — Болката прониза слабините му. Топките му се напрегнаха и запулсираха така, сякаш някой ги стисна с клещи. С треперещи ръце Ейд се пресегна за панталона си. Трябваше да намери жена. И то бързо. Възбудата го подлудяваше и това нямаше да премине, докато не получеше освобождение.

А при мисълта, че щеше да се наложи да прави секс, но не с Тейла, болката му само се усилваше.

— Какво правиш?

Стиснал здраво зъби, той едва успя да процеди думите:

— Болница. — О, Ад… Болката го прониза с остри иглички ниско долу в корема. — Сора… демон… вероятно… — Осъзна, че е говорил на глас, когато пръстите й се впиха в рамото му.

— Ти възнамеряваш… да потърсиш друга?

— Трябва. Боли — въздъхна той, едва превъзмогвайки спазмите. — Не мога да се справя сам с това.

— О! — Тя прехапа долната си устна и Ейдолон застена. — Прости ми! Аз просто…

— Разбирам. По дяволите, разбирам! Ти не можеш да си признаеш, че ме желаеш. — Той отърси ръката й, затвори очи и отправи кратка молитва да успее да се добере до болницата, без да нападне първата жена — смъртна или демон — която види на пътя си. — Следващия път ми направи услуга и си помисли, преди да ме помолиш да те докосна.

Ейдолон започна да се изправя, но Тей го стисна за бедрото. Пръстите й се оказаха прекалено близо до онова място, където той имаше нужда да ги почувства най-много. Върху челото му изби пот.

— Не тръгвай, моля те…

Все още на колене, Тей се обърна, предлагайки му себе си. При вида на това стройно, гладко тяло и начинът, по който тя гледаше към него през рамо, готова да бъде взета, грохотът на кръвта в ушите му заглуши всичко останало.

— Сигурна ли си? — дрезгаво отрони той. — Защото няма да мога да спра.

— Сигурна съм.

Не му трябваше повече. Отпуснал се на колене, Ейд навлезе в нея с един рязък и дълбок тласък, който застави и двамата да извикат. Стегнатите й мускули го стискаха, а влажната горещина го обвиваше подобно на кадифена ръкавица. Той беше прекалено близък до края, а начинът, по който Тейла се търкаше в него, подобно на котка, просто го подлудяваше. От движенията по цялото му тяло пробягваха искри. Темпото стана по-бързо. Ниско в корема му се надигаше лава, която се втичаше като горещ пламък от топките към члена му и… по дяволите, щеше да свърши всеки момент.

— Тейла…

Ейд стисна бедрата й и леко я повдигна, така, че тя да не може да се движи, след което започна да навлиза в нея като бутало. Хлиповете й се смесваха с накъсаното му дишане, докато всичко не потъна в рев от наслада.

Тей го стискаше; приемаше го целия и макар че не свърши, Ейд знаеше, че семето му я сгрява, гали я и й доставя невероятно удоволствие.

Но онова, което й даде той, беше несравнимо с онова, което му даде тя. Усещанията, които му дари, бяха подобни на изблика на адреналин, заради който той работеше в болницата. Звуците, които издаваше, ароматът на възбудата, вкусът на кожата й… Те го лишаваха от мислите и логиката му и го превръщаха в същество, което действаше само въз основа на усещанията и инстинктите си. Пълен екстаз, който той не беше изпитвал никога досега.

С лудо блъскащо се сърце, Ейд рухна върху нея като дишаше тежко. И двамата се простряха на пода, като той се извъртя на една страна, така че тя да притисне гръб в гърдите му. Все още беше в нея, обгърнат от влажното й и топло тяло, докато ръцете му я прегръщаха.

Тейла трепереше въпреки горещината, която изтичаше от тялото му и се вливаше в нейното. Тя все още не разбираше какво се беше случило току-що. Знаеше само, че се чувстваше объркана. Помоли го за утеха, а когато той го направи, тя не успя да се справи с емоциите си, който той събуди в нея. Това, което според нейните разбирания трябваше да бъде просто едно голо чукане, се беше превърнало в нещо друго, което не беше готова да приеме.

Тя подаваше такива противоречиви сигнали, че изобщо не беше за учудване, че Ейд не знаеше дали да продължи, или да спре. И в края на краищата беше решил да смени направлението и да се отправи право в обятията на друга.

Само че той също не беше радостен от такъв обрат на събитията. Болката му беше очевидна. Той стискаше зъби, сухожилията на врата му се бяха напрегнали, беше пребледнял, а по кожата му беше избила пот. Всяка от вените му се беше издула така, сякаш всеки момент щеше да се пръсне.

— Хелбой?

Той прокара език по ухото й.

— Хм-м? — Гласът му беше дрезгав и дълбок.

— Ти изобщо ли не можеш?

— Да. — Той отново започна да се движи с бавни, недълбоки тласъци, от които всичко вътре в нея отново започваше да гори; но не с огъня на тази разпалена жарава, която бяха изпитали върху себе си преди малко. — Аз не мога да свърша от собствената си ръка.

Забавно, защото тя можеше да получи освобождение само така. И дори тогава беше рисковано. С Ейдолон всичко беше възможно. Дори сега, всяко негово плавно движение я галеше отвътре така, както тя никога не беше смятала за възможно. Чувствата й се обостриха, докато цялото й тяло тръпнеше и я заставяше я да трепери от напрежение.

Ейд я притискаше здраво към себе си сякаш се страхуваше, че тя може да избяга. Нямаше да го направи. Никога не беше изпитвала такова удоволствие. Нито един мъж не я беше прегръщал така, че тя да може да се наслади на голотата си.

Горещият дъх на Ейдолон докосна тила й той зарови нос в косата й. Тейла простена, когато езикът му премина по ключицата й.

— Красива си — прошепна той. Леко стисна със зъби чувствителната кожа между рамото и врата й и застина за миг така, без да спира да се движи в нея. След това езикът му облиза ухапаното място. — Искам още веднъж да се опитам да те доведа до оргазъм. Ще ми разрешиш ли?

Тей затвори очи, неуверена дали иска да изпита отново това разочарование. Но тялото й жадуваше за освобождаване, което беше толкова близо… Може би този път щеше да се получи.

— Да — каза тя, а след това загуби способността си да говори. Тласъците му се ускориха и той се забиваше в нея с такава сила, че въздухът шумно излизаше от дробовете й.

Тей усети как членът му в нея набъбна още повече и Ейд застина. Пусна ръка надолу и разтвори нежните й гънки. Излезе от тялото й и започна да се плъзга между тях. Тей застена от острите усещания, протегна ръка, обви пръсти около него и не го пусна, докато той не свърши. Горещото му семе се изля върху чувствителната й плът.

Ейдолон дишаше тежко, притиснал гърди към гърба й, а все още твърдият му член се плъзгаше между бедрата й, като с това само усилваше желанието. Но, както и преди, тя застина на края на пропастта над нищото.

— Достатъчно! — изхриптя тя. — Изтрий това нещо от мен.

Прошумоля плат и Ейд, ругаейки цветисто, започна да изтрива спермата си от тялото й. С всяко движение, с което докосваше клитора й, той удържаше Тейла на края на оргазма.

— Трябва да я затваряш в бутилки — каза тя, когато най-накрая можеше да говори. — Готова съм да поспоря, че нормалните жени биха заплатили за нея цяло състояние.

Той захвърли болничната риза, с която я изтри, настрани.

— Сигурно я продават някъде на черния пазар.

Тя по-скоро почувства, отколкото видя, как се напрегна тялото му.

— Какво?

— Нищо — прошепна той. — Но… какво ако тези негодници са помислили за същото?

Тя се претърколи по гръб и го погледна в лицето.

— Искаш да кажеш, че могат да хванат един от вас? И какво… да го държат прикован? И да го принуждават с ръка да свършва пъти на ден?

Намръщен, Ейд се повдигна на лакът.

— На теб все още ли не ти пука?

— Нямах това предвид. — Тя сложи ръката си върху неговата и се зарадва, когато той не махна своята.

— Съдейки по това, колко им харесва да се гаврят с нас, много се съмнявам, че процесът ще бъде приятен. Най-вероятно ще поставят члена ни в някаква тръба и ще изцеждат спермата ни според времето, за което я изработваме.

Тейла потръпна. Мисълта, че някой можеше да направи това с Ейдолон… Той протегна ръка и свали одеяло от дивана, за да я покрие.

— Тейла? Защо правиш секс, ако това не ти доставя удоволствие?

Трябваше ли така да прецака всичко? Тя се понадигна и се зави.

— Откъде изведнъж такъв интерес към личния ми живот? — Или по-скоро отсъствието на такъв.

Ейдолон се намести на пода и подпря с юмрук брадичката си.

— Интересно ми е от какво се страхуваш.

— Няма нищо за разказване.

— Тогава разкажи как е започнало всичко.

Тревогата в гласа му напомни на Тейла, че за това, което касаеше секса, тя беше пълен профан. И по дяволите, мразеше, когато й го напомняха.

— Знаеш ли какво, Хелбой? Ти започни.

— Справедливо. — Той сви единия си крак и погледът на Тейла неволно се спря върху слабините му, където, все още влажен от тялото й, лежеше полувъзбуденият му член. — Всичко започна, когато станах на двайсет.

— Двайсет? Не е ли малко късно?

— Когато живееш до седемстотин, двайсет са просто капка в морето — поясни той. — Но когато либидото ни се събужда, сексът е просто необходим за процеса на съзряването ни.

— И колко често?

Той сви рамене.

— Първите няколко дни е необходим почти постоянно. За много от нас това е тежък период, но моите родители ми купиха орджесу. — В отговор на неразбиращия й поглед той обясни: — Жена, която винаги е под ръка.

— Секс робиня? Родителите ти са ти купили секс робиня? За да правиш секс вкъщи?

— Беше логично. Не можеха да ми разрешат да умра. И не искаха да се мотая по улиците и да насилвам всеки, който ми паднеше под ръка; което се случва доста често с такива като мен по време на тази фаза. — Той се прозя сякаш това беше нещо напълно нормално. — Освен това, те после заплатиха, за да откупят свободата й.

Тейла не можеше да си представи какво е било детството му, след като той толкова спокойно се отнасяше към сексуалното робство.

— Къде си израснал? Твоите родители приличат ли на хора?

Пръстите му нежно погалиха скулата й.

— Те са човекообразни, но имат зелена кожа и рога, затова не ги пускат от Шеул. Там съм израснал и аз, макар че понякога се измъквах на повърхността. — Той й намигна. — Бях бунтар.

Тейла се разсмя. Не можеше да повярва, че Ейд е бил труден подрастващ.

— И кога се присъедини при нас под слънцето?

— След първата трансформация. — После присви широките си рамене. — Е, стига толкова за мен. Твой ред е.

— Искаш да знаеш кога се лиших от девствеността си ли?

— Да.

Проклятие! Сега вече целият й опит й се струваше просто незначителен.

— Бях на четиринайсет.

Той плъзна ръката си надолу и прокара пръсти по голата кожа на бедрото й, която се подаваше под одеялото.

— За смъртните не е ли рано?

— Аха, но аз бях неуправляемо дете. Майка ми беше на хероин, а дядо ми и баба ми живееха в дом за стари хора. Затова ме възпитаваха настойници, които просто не можеха да се справят с мен. Правех каквото си искам и когато си искам и затова се изчуках с приятеля си, след като се напих на някаква вечеринка. — Погледна към Ейдолон, който не я гледаше осъдително, а просто с любопитство. — Болеше. И свърши за три секунди. Земята не излезе от оста си, така че у мен не остана желание да повторя. След това се появи майка ми и ме взе при себе си. Цели две години бях прекалено заета, за да мисля за момчета.

— И тогава?

Тя не искаше да говори, но докосванията му я успокояваха, уговаряха и полюляваха, увличайки я на място… непознато, но което й се струваше толкова правилно. Начинът, по който Ейдолон я докосваше, пробиваше всичките й защити и оставяше върху нея невидими за очите белези. Не разбираше защо си губеше времето с нея; с врага, който така и щеше да си остане в мръсната канавка, ако Кай не беше решил да я измъкне оттам, но… Сега мотивите му не я вълнуваха.

— Мама беше убита — тихо продължи тя. — Аз попаднах при поредните настойници и една нощ моят нов баща се вмъкна в стаята ми. — Ръката на Ейд, тази, с която я галеше по бедрото, замръзна, а от гърлото му се изтръгна тихо ръмжене. — Сбихме се. Аз избягах. След това го намериха мъртъв и полицията започна да ме търси.

— Радвам се, че си убила копелето!

— Не съм го направила. Оставих го пребит и окървавен, но жив. Мисля, че някое от другите деца, които е насилвал, го е убило, докато е лежал безпомощен и не е можел да помръдне. — Тя сви рамене, но ръката му продължи да я гали.

— И какво стана после?

— Живеех на улицата. Правех всичко, за да оцелея. И не от най-приятните неща.

Помежду им надвисна мълчание. Може би не трябваше да му разказва истината. Може би това го беше отвратило. Аха, демон, който някога е държал секс робиня да изпитва отвращение? Ама че смешно!

Пръстите му обхванаха глезена й и тя отново се озова по гръб. Тежкото му бедро я беше натиснало към пода, а гърдите му се притискаха към нейните.

— Ти и сега ли правиш същото? — прошепна той и топлата му, силна ръка я погали по страната. — Всичко, за да оцелееш? Чукаш се с мен, защото ти е необходим покрив над главата?

Отначало Тей се ядоса. Но след това осъзна, че е прекалено уморена, за да спори. Още повече че той прекрасно знаеше, че тя спи с него не за да има защита, пари или още нещо. Той просто искаше тя да си признае, че нещо се е променило; че желаеше него, а не онова, което той можеше да й даде.

— Моля те, не ме карай да отговарям.

Ейдолон я притисна към себе си. За няколко секунди тя се наслаждаваше на обятията му, защото беше сигурна, че той не го прави често. Както и тя. Никога досега не се беше прегръщала истински с някого. Дори не можеше да си спомни някога да е прегръщала майка си. Не че не я обичаше, но между тях винаги стоеше стената от вина, която майката на Тейла беше изградила със собствените си ръце — от срам, защото я беше изоставила. Стена, която Тей никога не успя да преодолее, колкото и силно да се стараеше да впише майка си в тайната си фантазия. Тази, в която двете бяха добри приятелки и в която заедно печаха курабийки и се смееха над сапунените сериали, седейки събота вечер на дивана.

Да, мечтите й бяха малко старомодни, но все пак по-хубави от реалността, в която тя чистеше повръщаното след нея и криеше дозите с крек от ченгетата. Опитвайки се да избяга от спомените, както и от мъжа, който ги беше събудил, тя отблъсна Ейдолон и… застина, защото подът около тях изведнъж засвети.

— Какво става? — Тей се изправи и видя, че се намират в очертанията на проблясваща синкава пентаграма.

Лицето на Ейдолон сякаш се вкамени и стана напълно безстрастно.

— Разполагай се удобно. Призоват ме за наказание.

— За какво?

— За убийство на смъртен.