Лариса Йон
Безгранично удоволствие (19)

Осемнайсет

Тей се събуди от вкусния аромат на нещо пикантно и италианско. Стигнала до извода, че някакъв неизвестен и ужасен демон няма да си направи труда да нахлуе в апартамента на Ейд, за да готви, тя се отправи към разкошната баня, цялата в бял мрамор. Само душкабината му беше по-голяма от спалнята в квартирата й. След като спря водата и излезе, върху леглото я очакваше красив халат.

Усмихна се, оценила по достойнство предвидливостта на Хелбой. Облече предложената дреха и се отправи към кухнята, където Ейдолон стоеше до плота и разбъркваше някакъв бял сос.

— Привет — поздрави тя. — За мъж, който миналата нощ беше близо до смъртта, днес не изглеждаш никак зле.

— Шейд ли ти каза?

— Всъщност той ме предупреди, че не е толкова лесно да те убият.

Ейдолон изсипа в цедката спираловидните макарони и намигайки, се съгласи:

— Така си е. Но не мисли, че ще ти кажа как може да го направиш.

Да го чуе беше обидно, макар че нямаше нищо за учудване. Тей го разбираше. Тя също не би разказала на човека, който притежаваше способности да я убие, как да го направи най-добре.

Седна на високия стол пред барплота, докато Ейд сипваше паста и сос в две чинии. Миришеше невероятно и изглеждаше още по-невероятно.

— Ти продължаваш да ме изненадваш — промърмори Тей, когато той сложи пред нея една от чиниите.

— С това, че умея да готвя ли? Аз съм почти на сто години. За това време можеш да се научиш на много.

— Мисля, че повече ме удиви това, че си такъв… домошар.

Ейд се усмихна и придърпа втория стол.

— Освен това и пера сам.

— И все пак мога да се хвана на бас, че имаш икономка.

Усмивката на Ейд премина в не толкова уверена.

— Може би. А сега хапвай. Като лекар ти го предписвам.

Тейла се усмихна и взе вилицата. Едно парченце й стигна, за да разбере, че това беше храна за Богове. Пастата буквално се топеше в устата, а сметановият сос със сирене се разпадаше на хиляди вкусни съставки, които приятно сгряваха гърлото и корема й.

Кога за последен път беше виждала истинска храна? Егида не плащаше много добре, основно поради това, че финансирането постъпваше от анонимни спонсори и — ако можеше да се вярва на Лори — от няколко правителствени агенции, които постоянно режеха от разходите им. Но, отчитайки количествата на организациите им по целия свят, средствата бяха насочени към поддръжката на групите общо, а не към всяка поотделно. Затова голяма част от Пазителите живееха в щабквартирите, където все пак имаха някакъв покрив над главата, бързо приготовляема храна и консервирани равиоли.

Тей довърши порцията си, докато Ейд едва беше успял да се справи с половината. В този момент тя забеляза защо той беше престанал да се храни. Очите му бяха приковани към полуотворения й халат, от който се виждаха горната част на гърдите и бедрото й по-долу и пламтяха със златен пламък. Тейла остро усети прохладния въздух, ласкаещ кожата й и контрастиращ с горещината от погледа на Ейд. Обещанието за необуздан секс излизаше от него на вълни, а гладът, проблясващ в очите му, нямаше нищо общо с храната в чинията му.

— Боже, Хелбой, какво правим?

Златният огън внезапно угасна. Ейд затвори очи.

— Не зная.

Тя все още усещаше обръщащата я топлина от погледа му, останала върху кожата й като еротичен вариант на слънчево изгаряне.

— Как бих искала…

Какво? Отново да стане дете? И да се пристрасти към наркотиците, които майка й постоянно носеше вкъщи? Или тийнейджър? Отново да живее в приемни семейства и на улицата? Или тази закуска да се беше случила преди месец; когато беше толкова самотна, че само омразата й помагаше да се задържи, вкопчена в живота?

Честно казано, никога досега не се беше чувствала толкова щастлива. До този момент.

— Какво би искала, Тейла? — попита Ейдолон, без да отмества топлия си поглед от нея.

— Нищо.

Той взе ръцете й в своите и я подръпна така, че столът, върху който тя седеше, се придвижи към него. Така на практика се озова върху коленете му.

— Разкажи ми.

— Бих искала… Искам да имам нещо, което да е само мое. Цял живот не съм имала нищо ценно. Имах само Егида и собственото си име, а сега нямам дори Егида.

Той извади от джоба на дъвките си малка, сребърна халка.

— Имаш това.

— Пръстенът на майка ми! — прошепна Тей. Взе го и го сложи на пръста си. Привичната му тежест я успокояваше и сгряваше. Дъхът й секва от препълнилите я емоции.

И в следващия миг вече беше в обятията на Ейд. Той целуваше врата й, мърморейки колко е красива и секси и че е готов да сложи в краката й всичко, което тя би пожелала.

Доплака й се. Никой, нито един човек, никога не й беше казвал нещо подобно и не я беше заставял да се чувства толкова прекрасно.

— Това е някаква лудост — простена тя, когато Ейдолон плъзна ръце под халата й и обхвана натежалите й гърди.

— И какво от това? — Леко я захапа за рамото; точно там, където яката се беше отместила встрани. На нея й се прииска той да беше захапал по-силно, но Ейд близна мястото на ухапването, успокоявайки искрата на болката, като с това пробуди тръпки на желание по цялото й тяло.

— Аз просто отбелязах факта — въздъхна тя. Когато той я докосваше, всичките й проблеми и вълнения изчезваха като с махване на магическа пръчица.

Тейла леко се намести, за да може на Ейд да му е по-удобно и докосна с бедрото си издутината в областта на слабините му. Това направо го накара да простене.

— Трябва да съм в теб. Искам да те вземам отново и отново, докато и двамата не изгубим съзнание.

— О, Боже, да…

Той се раздвижи толкова бързо, че тя не успя дори да премигне и… халатът й вече го нямаше, а съвършено голата Тейла седеше на коленете му. Пръстите й се впиха в езичето на ципа на дънките му и тя го дръпна надолу, освобождавайки напрегнатия му, еректирал член. Той легна върху дланта й — топъл, натежал и твърд — и Тейла обви пръсти около него. Ейд беше толкова възбуден, че тя усещаше в ръката си как тупти пулсът му. Той затвори очи и простена, когато тя го погали с палец и изтри капката прозрачна течност от върха му.

Искаше й се да го опита на вкус. Което не се беше случвало никога досега. До този момент сексът беше една гола потребност за тялото й. Тей не се гордееше с това, но, живеейки на улицата, беше свикнала, че сексът може да е въпрос на живот или смърт. Сега Тейла искаше да достави удоволствие на онзи, който й беше отдал толкова много. При тази мисъл от устата й едва не потекоха слюнки.

Тя се надигна от коленете му и Ейд, не разбрал движението й, също се изправи.

— Не — спря го тя, като сложи длан върху широката му гръд. След това прокара ръка надолу, по здравите му коремни плочки и се отпусна пред него на колене. Дочу как той рязко си пое въздух и простена в мига, в който устните й го докоснаха. Свеж, мускусен аромат, неприличащ на нищо опитвано от нея досега, омая вкусовите й рецептори. Езикът й леко тръпнеше и това усещане се разпространяваше до гърлото, гръбнака, до самата й сърцевина. Когато Ейд докосна косата й, тя го усети с всяка клетка на тялото си.

Всяка нотка на вкуса, аромата, всеки звук — всичко стана по-интензивно. Сякаш тялото й попиваше всичко ставащо и го разделяше на усещания, които я пронизваха и се събираха ниско в корема. Тей доближи бедра, за да не бъде болката толкова остра, но това възхитително напрежение само усили жаждата на чувственото удоволствие.

Искаше повече. Затова жадно засмукваше члена му, стиснала го в основата, докато го обхождаше по цялата дължина.

— Тейла — въздъхна Ейдолон. — Трябва да спреш.

Той стисна раменете й и се опита да я отмести.

— Не! — Решителността и желанието й помогнаха. С една ръка галеше члена му, а с другата — топките, които с всяко нейно движение се свиваха все повече и повече. Тялото на Ейд се готвеше за освобождение. — Имам нужда от това.

— Ти не разбираш…

— Замълчи и ми позволи да го направя! — Тя обхвана с устни върха му и прокара език по гладката му повърхност.

Проклятията на Ейдолон изпълниха стаята, докато семето му изпълваше устата й. Тей гълташе жадно, стенейки от вкуса му върху езика си… толкова остър и порочен, толкова мъжки. Секунда по-късно я обляха една след друга горещи вълни и Тейла извика, усещайки как тялото й сякаш оживява. Кожата й се превърна в един оголен нерв и там, където я докосваха пръстите на Ейд, се зараждаха хиляди микрооргазми.

Еха! Това обещаваше да бъде интересно.

Ейдолон излезе от топлата й и влажна уста. Еуфорията му малко намаля, защото беше притеснен как Тейла щеше да отреагира на семето му. Зениците й започнаха да се разширяват, погледът й стана стъклен.

— О, по дяволите! — прошепна тя. — О, Боже…

Той я хвана под мишниците и я изправи.

— Спермата ми е афродизиак.

Тей затвори очи, обхвана гърдите си и започна да гали с пръсти напрегнатите си зърна.

— Това си е така.

От гледката как Тейла се ласкаеше сама, желанието на Ейд избухна с нова сила.

— На леглото — изхриптя той. — Веднага!

Но тя сякаш не го чу. Вместо това, Тей прокара ръка по корема си и я плъзна между краката си. От устните й се отрони тих стон, който лиши Ейдолон от последните остатъци на самоконтрола му. Той я вдигна на ръце и се втурна към спалнята. Произнесе възхвала към боговете, когато тя притисна устните си към врата му и започна да го смуче. Още не бяха стигнали до леглото, когато кракът й се обви около кръста му и тя сама се наниза върху него.

— Проклятие! — Влажното й лоно буквално го засмукваше все по-дълбоко и по-дълбоко. Краката на Ейдолон се разтрепериха и той се хвърли към леглото, преди да е успял да се строполи на пода. Тейла седна върху него и започна да се движи, докато не го принуди да свърши — той, но не и тя.

— В друга поза — въздъхна Тей и Ейд я обърна, изправи я на колене и нахлу в нея.

Тялото на Тейла трепереше и то с такава сила, че тя почти го отблъскваше.

— Моля те…

Богове, той почти не можеше да диша и едва стоеше на колене — толкова много сила трябваше да употреби, за да не свърши отново. Ейдолон стисна зъби и започна да се движи по-бързо и по-рязко, докато хлиповете й не го накараха да спре.

— Не, продължавай, Ейд…

Той излезе и вкара пръст във влажното й лоно. В стоновете й звучаха удоволствие и отчаяние. Смазката, принадлежаща и на двамата — нейната влага и неговото семе — Ейд бавно втри върху клитора й.

— О, да… — Тей изви гръб като котка. — Аз сега…

Ейдолон нахлу в нея с едно плавно движение и Тейла извика; вътрешните й мускули стиснаха члена му, за да го задържат. Ейд се движеше в нея, позволявайки на нейната възбуда да определя скоростта и ритъма му.

— Свършвай, Тейла. Направи го за мен.

Тя падна напред върху леглото и отново извика. От разочарование. След което се обърна, обви крака около него и го събори върху себе си. По страните й течаха сълзи, а кожата и косата й бяха мокри от пот.

— Не се получава! — Емоциите се усилваха заради течащия по вените й афродизиак.

— Аз ще изляза, лирша, а ти сама ще се доведеш до оргазъм.

Лицето на Тей стана гневно.

— Не! Не, по дяволите! Аз искам да бъда нормална! Искам да получа оргазъм, когато правя секс с мъж.

— Тей, не всички смъртни жени…

Тя го удари по рамото.

— Аз мога! Зная, че мога. Трябва само да се избавя от него.

Ейдолон застина.

— От него?

Очите й проблеснаха.

— От него. От демона. — Тей изведнъж започна да го удря с всички сили с юмрук по гърдите. — Ненавиждам го — хлипаше тя. — Ненавиждам го…

Ейд затвори очи и й позволи да изпусне парата. Тя го удряше, докато силите й не свършиха и плачът й не се превърна в истерия. След това остана да лежи като треперещо кълбо от плът и сълзи.

Ейдолон се обърна настрани и я притисна в обятията си, за да се наплаче. Струваше му се, че бяха прекарали часове така.

— Тейла, разкажи ми какъв е проблемът.

— Не мога… Не мога да го изхвърля от главата си. — Поредният пристъп от тръпки завладя тялото й. Ейдолон все още не беше излязъл от нея. Беше все още възбуден и затова тази вибрация го накара рязко да си поеме въздух.

— Какво? — едва успя да изговори Ейд, отчаяно желаещ да узнае повече. Защото освен силна възбуда, изпитваше диво желание да убие изрода, нанесъл й тази травма. — Какво не можеш да изхвърлиш от главата си?

Тейла се зарови в гърдите му, мечтаейки той да спре да разпитва и да престане да се държи така, сякаш не му е безразлична. Защото всяко негово докосване, всяка негова дума разрушаваха стената, която тя трябваше да укрепя буквално всеки ден. Хората, на които беше нужна, имаха тенденция да умират… или да се опитват да я убият.

Известно време Тей лежа, заслушана в дишането на Ейдолон и туптенето на сърцето му. Той мълчеше, оставил я насаме с мислите й. Най-накрая тя леко се отдръпна.

— Бях на шестнайсет — започна да разказва Тейла с дрезгав от риданията глас. — Прибрах се вкъщи от училище и чух някакви странни звуци от кухнята. Видях… мама. Тя лежеше на масата. Изнасилваше я…

Ръката на Ейдолон, галеща косата й, застина.

— Демон?

— Разкъсвач на Души.

— О, Богове! — прошепна той. — По-лошо от това няма накъде.

Нямаше как да бъде по-лошо. На Разкъсвачите на Души им доставяше удоволствие да измъчват жертвите си. Те разтегляха този процес колкото се може по-дълго, като предпочитаха да не ги убиват, а да ги накарат да полудеят.

— Аз се опитах да се боря… Но той беше много силен, а аз изпитвах такъв ужас… Завърза ме за стола и ме застави да гледам как отново и отново изнасилваше майка ми. Тя не можеше да вика, защото устата й беше запушена. — Запушена с кухненската кърпа. Полепналите по нея остатъци от макарони от последната им вечеря бяха обагрени в червено. Кожата на майка й беше разкъсана и раздрана, сякаш мечка беше острила в нея дългите си нокти. Мирисът на кръв беше толкова силен, че Тей усещаше вкуса му върху езика си.

— После… О, Боже…

— Продължавай — прошепна Ейд. — Можеш да ми разкажеш всичко.

Тя здраво стисна очи в опит да се отдалечи от картините на онзи ден, но така те само станаха още по-ярки.

— Тя… свърши. Той я насилваше, а тя… изпита оргазъм.

Ейдолон сложи пръст под брадичката й.

— Погледни ме. Погледни ме! — Тя се подчини неохотно. Върху лицето му беше застинала мрачна решителност. — И затова ти не можеш да изпиташ оргазъм с мъж, нали?

Тейла се опита да се извърне, но той обхвана лицето й в длани.

— На нея й харесваше — едва успя да изрече тя с прекъсващ глас. — Измъчваха я, насилваха я, а тя… тя се кефеше.

— Тей, чуй ме. Разкъсвачът на Души те е объркал. И нея също. Те могат да накарат хората да изпитват удоволствие от нетърпима болка. Това е още един начин да унизят жертвата си. И както виждаш, сработило е. Той те е измъчвал толкова години само с тези спомени. — Ейд бавно я погали по скулата. — Точно тази сцена се върти в главата ти всеки път, когато правиш секс, нали?

Тейла изхлипа и с труд преглътна буцата, заседнала в гърлото й.

— Да. Дори понякога, когато съм сама. Всичко, за което мога да мисля, е…

— Прекрати. Не му давай такава власт над теб. — Пръстът му се плъзна по треперещите й устни и очерта контура им. Докосването му беше леко като перце. — Той връщал ли се е, за да те измъчва?

— Не, макар че аз го исках — яростно прошепна тя. — Щях да го разкъсам с голи ръце.

— Толкова си силна — каза Ейд. — Толкова смела. Борила си се с демоните не само на улицата, но и в душата си. И ти можеш да победиш в тази битка. — Той пресуши с целувки сълзите й. — Позволи ми да ти помогна.

— Докторе, искате да ме излекувате ли?

Той я прониза с поглед.

— Никога не съм желал нещо по-силно.

— Аз също — съгласи се тя. И — Боже, помогни ми! — това беше истина.

Събитията от недалечното минало я бяха преследвали дълги години; бяха разрушили живота й и убили шанса й на нормални отношения с мъж. Беше настъпило време да свали този товар от плещите си. Или поне да се опита да го направи.

Устните й се притиснаха към неговите в отчаяна целувка. Ейдолон все още беше в нея, набъбнал и готов и тя се изви към него, разтваряйки се в страстта, която той с такава лекота събуждаше в тялото й.

Одобрителен вибриращ звук се зароди в гърдите му, когато той започна да се движи бавно и чувствено. До този момент те правиха секс така, сякаш се състезаваха до финала, но сега… никой не бързаше заникъде. Той обхвана лицето й в ръце и я целуна. Езиците им се преплетоха. Когато Ейд започна да променя начина и дълбочината си на проникване — ту бавно и дълбоко, ту бързо и плитко — Тейла усети как напрежението в тялото й се покачва.

— Лирша, ти си прекрасна — прошепна той в устните й. — Идеална.

Думите му се озоваха като ласка в душата й и Тей усети, че разцъфтява като цвете. Не й пукаше коя беше тя, кой беше той и какво ставаше извън пределите на това легло.

Прокара ръце по бедрата му, а после и по-нагоре към кръста, като се наслаждаваше на усещанията за силните мускули под гладката му кожа. Без да спира, тя погали гърба му и ги отпусна върху широките му рамене. Ейдолон беше съвършен. Всичко в него сякаш беше създадено, за да носи наслада на жените — външният му вид, ароматът му, сексуалните му таланти. С всяко движение той я изкачваше все по-нагоре и по-нагоре на вълната на удоволствието.

— Произнеси името ми — измърка той й гласът му завибрира в тялото й.

— Хелбой…

— Не! — Той се приповдигна на лакът. Очите му блестяха като течно злато. Той продължаваше да се движи в нея и тя почти се задъхваше; не беше го осъзнала, докато той не проговори. — Когато бъдеш близо до оргазма, ме погледни, мисли само за мен и… произнеси името ми. Искам да го чуя от теб, когато свършваш.

Тези думи сякаш подляха бензин в страстта, бушуваща в нея. Сякаш самото й сърце беше свързано с пулсиращата от възбуда плът.

— Да — прошепна Тей, макар да се съмняваше, че ще успее да получи оргазъм… Не, трябваше да го получи. Миналото нямаше място в това легло.

Ейдолон изръмжа и започна да се движи по-бързо. Усещанията се изостриха, а удоволствието стана много по пронизващо, когато върхът на члена му се плъзгаше в нея и ласкаеше точка, за съществуването на която Тей дори не подозираше. Затворила очи, тя се съсредоточи върху това колко приятна беше тежестта на мъжкото тяло. Преди никога не й беше харесвало. Но сега всичко й се струваше толкова естествено и правилно и…

О, Боже, да, точно там…

Оргазмът й настъпваше все по-близо. Ейдолон наведе глава и погледа Тейла право в очите.

— Свърши за мен, моя лирша, моя любима — прошепна той и тя не можа да отмести очи; не виждаше нищо друго, освен обещанието на екстаз, който като по команда приближаваше като огромна вълна. — Свърши за мен сега!

Тресейки се от желание, Тей се притисна още по-силно към него, заби нокти в раменете му и одра кожата му. Той изсъска и се изви, и ако не беше неговото гърлено „О, Богове, да!“, тя щеше да помисли, че му е причинила болка.

Ейд я беше възпламенил така, че тя почти димеше. Той беше огънят, а тя — горивото. И когато той извърши с пръст нещо греховно между телата им, Тей най-накрая се взриви. Тя свърши, викайки името му. Той също свърши; тялото му се напрегна като струна и главата му се отметна назад, докато бедрата му яростно се блъскаха в нея. Топлата струя на семето му се разливаше в Тейла, предизвиквайки нов оргазъм, от силата на който тя отпусна краката си, стиснали кръста на Ейд, за да намери опора в леглото.

Самият Ейдолон рухна върху нея сякаш всичкият въздух от дробовете му беше изсмукан. Беше прекалено тежък, но тя нямаше нищо против. Току-що беше изпитала цели два оргазма, което не й се беше случвало никога досега.

Благодарност и още нещо — емоция, която Тей не искаше да назовава — се разливаха в душата й, докато тя поглаждаше мускулестия му гръб, оставила ръцете си да изговорят онова, което не можеше да произнесе поради недостига на въздух в дробовете си.

Изведнъж Ейдолон се отмести от нея и я обърна настрани, с лице към него. Излъчваше мъжкарско задоволство, а в тъмните му очи проблясваха златни искри.

— Това беше…

— Ш-ш-ш! — Ейд притисна с пръст устните й, а после го прокара по брадичката, гърлото между гърдите и продължи надолу. — Ти все още не си приключила.

— Но…

Той изхъмка и я накара да замълчи, като вкара двата си пръста в нея.

— Помниш ли на какво е способно семето ми?

И преди тя да успее да отговори, той разтри влагата от пръстите си върху все още потръпващия й клитор. Тейла застена и се изви към докосването му, но Ейд махна ръката си. Сложи я върху бедрото й и внимателно я погледна през полуспуснатите си клепачи. Много бавно, той притисна бедрата й едно до друго и я привлече по-близо. Тези движения едва не я възнесоха отново на върха на удоволствието. И той го знаеше, защото започна леко да масажира бедрата й, пробуждайки за живот малки спазми в мускулите й.

— Не — стисна тя китките му. — Искам с теб.

Уязвимостта й в това състояние, както и това, че Ейд я гледаше… Боже!

— Сега ти ще свършиш още веднъж. Не се бори с това.

Но тя се бореше. Струваше й се, че изглежда много глупаво и много беззащитно, но Ейдолон продължаваше да я гали, дяволски обсебен.

Той се наведе и гърдите му я докоснаха, а устните му се плъзнаха по нейните.

— Вярвай ми! Довери ми се.

— Не — простена тя, но тялото й вече се беше подчинило на обгрижванията на Ейдолон и дочуло тези думи, се подчини. Наслаждението я обля като огромна вълна, която премина по цялото й тяло. Тейла се извиваше, трепереше и дори прехапа езика си, за да не закрещи.

— Давай, почувствай го — шепнеше Ейд.

Когато Тей малко се успокои, нямаше сили да изпитва смущение. И честно казано, нямаше да може. Начинът, по който Ейд я гледаше с възхищение… еха! Най-накрая беше разбрала какво беше женска власт на мъжете.

— Толкова си красива, когато свършваш. Мога да те гледам с дни.

— Да разбирам ли, че за теб телевизията не е приоритет?

Той се разсмя силно и гръмко.

— Ти ми носиш такъв възторг, с който не може да се сравни нищо от видяното по телевизията.

По отношение на него Тей изпитваше същото, но не искаше да си го признае.

— Ейдолон?

— Да?

— Благодаря ти!

Той се приповдигна на лакът.

— Не, аз ти благодаря.

— За какво?

Той се усмихна и тя едва не се разтопи.

— За това, че ми напомни защо съм длъжен да се боря със с’генезиса си.

— Тъй като ще можеш да лекуваш жените със секс?

— Не! — отвърна той и я целуна. — Така ще мога да бъда с жена, защото го искам, а не защото ми е жизнено необходимо. — Гласът му стана по-тих и се превърна в очарователно мъркане — Давай да продължим с лечението ти. Разреши ми, да събудим твоята демоническа половина.

— Да… Не. Почакай! — Тей се опита да седне, но той я задържа с ръка.

— Не искам да умреш.

— Но всичко може да свърши точно така, нали? — Боже, явно беше изгубила ума си, след като си го помисли! — Ако се съглася, то ти ще трябва да ми обещаеш нещо. — Тя не можеше да повярва, че възнамеряваше да се довери на думата на един демон. А само преди седмица би убила всеки, който би казал, че това е възможно. — Ако се превърна в нещо наистина ужасно… ме убий.

Веждите на Ейдолон се повдигнаха нагоре. И преди да беше успял да каже нещо, Тей притисна пръст към устните му.

— Моля те! Няма да се съглася, докато не съм сигурна, че няма да бъда заплаха за никого. Можеш ли да ми се закълнеш, че ще изпълниш молбата ми?

След миг, той наведе глава и допря челото си в нейното.

— Обещавам. Още утре се обадя на Шейд и ще започнем. — Ейд сложи ръце върху хълбоците й и притисна бедрата си между краката й. От устните на Тей се отрони въздишка. — А днес имаме с какво още да се позанимаем.