Джеймс Хадли Чейс
Двойно разбъркване (37)

II

След половин час спрях пред фотографското студио на Моси Филипс. Часът беше малко след 10 и видях, че желязната решетка на входа на магазина още не беше вдигната.

От другата страна на улицата се размотаваше едно ченге, което ме зяпаше без никакъв интерес. Зад боклукчийската кофа пред студиото се появи лъскава черна котка и започна да се мие под яркото слънце.

Слязох от колата, прекосих тротоара и застанах пред магазина, вторачен в желязната решетка. Имах неприятно предчувствие, че нещо не е в ред. Въпреки хлабавата търговия, Моси Филипс не ми беше направил впечатление на човек, който би се успал или излязъл в отпуск, без да остави бележка на вратата.

Вдясно имаше алея, която вероятно водеше зад магазина. Погледнах през рамо към полицая, който вече проявяваше малко интерес към мен. Кимнах му.

Той се приближи неохотно, разклащайки палката си.

— Не можете да оставите тази кола тук цял ден — каза той, като се закова пред мен.

— Нямам такова намерение — казах аз, извадих една визитка и я бутнах под дебелия му червен нос.

Той я прочете внимателно, като мърдаше беззвучно с устни, погледна ме косо и каза:

— Е и какво? Да направя реверанс или да падна и да умра?

— Заявявам намерението си да вляза с взлом в този магазин казах аз меко. — Бих искал вие да ме арестувате.

— Да направя какво…? — Дебелият му врат стана още по-дебел, а червеното му лице почервеня още повече.

— Отпусни се, братле — казах му — Искам ние с теб да отидем отзад в магазина и да видим какво се е случило с Филипс.

— Какво трябва да му се е случило?

— Не е отварял тази сутрин. Имам делова среща с него. Искам да се уверя, че не се е успал.

Без да дочакам отговора му, аз тръгнах по алеята. Той ме последва бавно, като не беше сигурен дали не се будалкам с него.

Една врата в задната част на магазина беше открехната. Дървото около ключалката беше разбито.

— Хвърли поглед тук — казах аз, когато ченгето ме настигна.

Той погледна счупената ключалка, замени палката си с пистолет, издаде челюст напред агресивно и бутна вратата.

Последвах го по краткия коридор към студиото. Мястото изглеждаше сякаш беше пометено от циклон. Хиляди фотографии и всички внимателно подреждани папки на Моси Филипс бяха разхвърляни по пода. Чекмеджетата зееха отворени и висяха от металните шкафове. В камината имаше голяма купчина пепел. Приближих се и погледнах пепелта: някой беше горил много фотографии.

Ченгето каза:

— Какво, по дяволите, са очаквали да намерят тук? Нещастникът никога не е имал мангизи.

— Дай да го потърсим — казах аз и влязох от студиото в магазина.

Намерихме го да лежи до тезгяха, ударен в гръб, с разбита отзад глава.

— Боже мой! — каза полицаят и пое дълбоко дъх. — И това ми дойде до главата.

Наведох се и докоснах ръката на стария негър. Беше още топла.

— Умрял е преди не повече от четвърт час.

— Това значи, че аз съм бил точно пред магазина, когато е станало — каза ченгето и изду бузи. — Вие стойте тук — и той отиде към телефона.

След 20 минути групата от отдел „Убийства“ пристигна. С тях беше и полицейски капитан Хакет.

Докато момчетата се залавяха за работа, Хакет ме дръпна настрана.

— Какво те води насам? — попита той. — Знаеш ли нещо за това?

Казах му, че съм се надявал Филипс да може да установи, че мъртвото момиче е Кориц Кон, а не Сюзън. Казах му за белега от рождение.

— Обзалагам се, че Кон е отгатнал, че ще идвам тук и е дошъл пръв — заключих аз.

Хакет се съмняваше.

— Може да е бил някой обикновен дребен крадец. Да видим какво ще установят момчетата.

Запалихме цигари и постояхме наоколо, наблюдавайки. Момчетата май не напредваха много!

— Има ли някаква следа от Джойс Шърмън? — попитах аз.

Той поклати глава.

— Продължаваме да търсим, но тя може да е навсякъде. Имам чувството, че няма да я намерим.

— Чух, че Кон има досие. Сигурно ще искаш да го провериш. Преди 5–6 години бил арестуван в Сан Бернадино и излежал 4 години. Обзалагам се, че той е убил Филипс.

— Ще направя справка за него — каза Хакет. — Ще го намерим и ще видим какво е правил по времето, когато Филипс е бил убит.

— Непременно — казах аз, изгасих цигарата си и продължих. — Ако не ти трябвам, ще вървя. Имам да свърша доста неща.

— О’кей — каза Хакет. — Не отивай много далеч. Може да ми потрябваш.

Оставих момчетата да търсят улики, без да ги откриват и излязох на улицата. Качих се на Буика. Вече имаше голяма тълпа пред магазина на Филипс. Новината, че е убит, беше плъзнала из улицата като горски пожар.

Отидох в една дрогерия в края на улицата и се обадих в болницата в Сан Бернадино. Казаха ми, че Хелън е прекарала добре нощта и няма никакви усложнения. Оставих съобщение, че се надявам да я видя утре вечерта.

Излязох от дрогерията и седнах в колата. Запалих цигара и се втренчих замислено в улицата, без да виждам нищо, като мозъкът ми беше зает с друго. Убеден бях, че Моси Филипс е бил убит, за да не може да говори. Това означаваше почти със сигурност, че мъртвото момиче беше Корин. Целият им план да получат един милион щеше да се провали, ако успеех да докажа, че Сюзън Джелърт е още жива. Убиецът на Филипс знаеше това. От изгорените фотографии излизаше, че Филипс беше имал снимки на Корин, показващи белега. Е, аз ги нямах, значи трябваше да опитам нещо друго.

Изведнъж ми хрумна, а не знам защо не ми беше хрумнало по-рано, че щом Корин е тъмнокоса, а Сюзън руса, ако мъртвото момиче е Корин, значи косата й е боядисана.

Бях вбесен от себе си, че не се бях сетил по-рано, когато оглеждах тялото в Спрингвил. Скочих от колата, върнах се в дрогерията и се обадих на шерифа Питърс.

Той звучеше доволен, че ме чува.

— Шерифе — казах аз, — имам причини да смятам, че мъртвото момиче е Корин Кон. Може да се докаже много просто. Би ли погледнал да видиш дали корените на косата й са тъмни?

— Нима мислиш, че тялото е още при мен, синко? — попита той с изненада — Джак Кон го изиска. Кремацията се извърши два дни след следствието.

— Кремираха ли я? — изкрещях аз. — Сигурен ли си?

— Сигурен съм. Не можех да направя нищо, щом като съдебният следовател се произнесе за смърт при нещастен случай. Кон имаше пълно право да изиска тялото. Но аз имам отпечатъци от пръстите й. Той ме помоли да ги взема и да ги регистрирам, защото каза, че ще има иск срещу застрахователните компании и той не искал да има някакви проблеми относно самоличността.

— Отпечатъците не ми трябват — казах с отвращение. — И аз ги имам. Е, благодаря, шерифе. Ще се видим някой път — и аз затворих.

Отворих вратата на кабината и вдишах дълбоко от въздуха на дрогерията, докато обмислях следващия си ход. Щом не можех да докажа, че Сюзън е Корин, тогава трябваше да се опитам да докажа, че Корин е Сюзън.

Затворих се отново в кабината и се обадих на Фаншоу.

— Тук е Хармъс — казах аз, когато той вдиша. — Знаеш ли случайно къде е отседнала мисис Кон?

— Не, но бих могъл да попитам Райън. Той ще ми каже-рече Фаншоу, — но ще иска да знае защо се интересувам.

— Сигурно ще иска. Не. Няма да стане по този начин. Мислиш ли, че е отседнала в хотел?

— Нямам представа и виж какво, Стив. Надявам се, че си стигнал донякъде. Райън беше при нас преди половин час и ни притискаше да действаме. Едва ли ще ни остави на мира за цяло едно денонощие.

— Стигнал съм донякъде — излъгах аз. — До довечера ще приключа всичко или ще се откажа.

Когато той затвори, аз телефонирах в полицията и помолих да ме свържат с Хакет.

— Нещо ново за убиеца на Филипс? — попитах аз.

— Може и да е Кон — каза ми той. — Има свидетел, който е видял един мъж да излиза от задния вход на магазина около 10 часа. Описанието пасва на Кон. Сега го издирваме.

— Какво ще кажеш за Мъртвото езеро? Може да е отишъл там.

— Говорих с шерифа Питърс. Той ще отиде там веднага с няколко души.

— Искам бързо да открия мисис Кон. Имаш ли някаква идея?

— За какво ти трябва?

— Твърде сложно е за обяснение по телефона, но ако имам успех, ще мога да изясня отвличането на Шърмън.

— Будалкаш ли се?

— Ако мога да намеря мисис Кон, обзалагам се, че ще разплета цялата тази работа, а това се отнася и за отвличането на Шърмън.

— Какво искаш да направя?

— Намери ми мисис Кон. Можеш да го свършиш по-бързо от мен, а няма време за губене. Защо не сложиш трима души на три телефона и да се обадят на всеки хотел и пансион в града? Тя сигурно е отседнала някъде наблизо, в случай че Райън пожелае да се консултира с нея за иска. Ще го направиш ли?

Той каза, че ще го направи.

— Ще ти се обадя пак след един час. И слушай, капитане, не я пипайте, преди да съм говорил с нея.

— Кон може да е при нея.

— Няма такъв шанс — и аз затворих, преди да започне да спори.

Отворих вратата на кабинката, пуснах вътре малко свеж въздух, изтрих лицето си и отново затворих. Набрах номера на Алън Гудиър.

Той вдигна почти веднага.

— Тук е Стив — казах. — Аз съм на около три минути от жилището ти. Искаш ли да се кача да си поприказваме?

— Много бих се радвал — отвърна Гудиър. — Ти разбра ли, че напуснах?

— Разбрах — отвърнах. — И аз също.

— Така ли? Кога?

— Веднага след теб. Ще ти разкажа. Сега ще дойда.

— Добре.

Гудиър имаше апартамент на булевард Сънсет. Намираше се на последния етаж, а входът беше достатъчно внушителен, за да задоволи и милионер.

Издигнах се десет етажа в един елегантен автоматичен асансьор.

Гудиър ме чакаше точно пред вратата си.

— Добро местенце си имаш — казах аз, като затварях вратата на асансьора.

— Не е лошо — каза той. — Сега е твърде скъпо за мен. Ще се изнасям в края на седмицата. Къде беше, Стив? Опитвах се да те открия през последните три дни.

— Съжалявам. Спречках се с Медъкс и напуснах. Хелън беше в Сан Бернадино и отидох да я видя. Допреди малко изобщо бях забравил, че искаше да говориш с мен.

Той ме въведе в обширен хол.

— О, това се казва добро жилище — казах аз, като се огледах. — Майчице! Май ще ти липсва.

Гудиър затвори вратата.

— Сигурно ще ми липсва. Значи си напуснал, Стив?

Избрах си един фотьойл, подходящ и за спане, и седнах.

— Медъкс искаше да възложи случая на Оли Джексън, затова го зарязах — отвърнах аз.

— Хм, кой ли можеше да си представи? — Гудиър изглеждаше шокиран. — И какво ще правиш сега, Стив? Ще постъпиш в друга компания ли?

Поклатих глава.

— Смятам да изкарам малко пари. Ако изясня този случай, Алън, ще ми се полага обичайния 1%, а 1% от един милион наистина са бая мангизи.

Той се разхождаше из стаята с ръце в джобовете и с пребледняло, намръщено лице.

— Но можеш ли да го изясниш?

— Разбира се — казах аз и извадих една цигара. Залепих я внимателно на долната си устна. — Вече съм го изяснил.

— Но как? — Той се закова неподвижен и се вторачи в мен. — Искаш да кажеш, че можеш да докажеш, че има измама? Че момичето е било убито?

— Така мисля. Изясних и отвличането на Шърмън.

Той се приближи и седна до мен.

— Е, хайде. Разкажи ми.

— Още след смъртта на Хофман започнах да си задавам въпроси за теб, Алън — казах аз сериозно. — Ти и аз бяхме единствените, които знаеха, че отивам да го видя. След като се разделихме, ти си телефонирал на Кон и си му казал да запуши устата на Хофман, нали?

Той се втренчи в мен безизразно.

— Какво говориш, Стив?

— Е, хайде! Тия няма да минат. Ти си в дъното и на отвличането, и на убийството на Корин. Това се набива в очите като неонов надпис. И друго — казал си на Медъкс, че си срещнал Дени случайно, но не си. Сюзън Джелърт е уредила срещата ви. Това е подробност, но тя ми помогна да си изясня нещата за теб. Ти винаги се появяваше неочаквано и търсеше информация. Аз ти казах за късовълновото радио и едва не бях убит, защото ти си предал информацията. Именно ти каза, че Сюзън е сложила случайно отпечатъка си върху полицата. Но отпечатъкът не е неин, а на сестра й.

— Надявам се, че се шегуваш, Стив — каза Гудиър, като ме гледаше сърдито. — Или се шегуваш, или си луд.

— Ясно ми е също и как е било убито момичето на острова. Знаеш ли, Алън, може би щеше да мине, ако беше скроил само една измама, но две е малко прекалено. Сигурно щеше да се отървеш, ако беше само отвличането на Шърмън, но с другото си се увлякъл твърде много.

— Мисля, че не искам да слушам повече — каза тихо Гудиър.

— Както искаш — казах аз и станах. Смятах, че ще оцениш идването ми тук. Не съм казал на никой друг. Е, аз ще вървя. Не мисли, че ще се отървеш, Алън. Няма да може. Пука се по шевовете.

Той не отговори и аз тръгнах към вратата. Когато я отворих, той каза:

— Почакай.

Обърнах се и го погледнах.

— О’кей, положението излезе малко извън контрол каза той равно, — но все още има шанс да се оправи. В това има милион и половина. Много пари da. Ти спомена 1% Аз ще ти дам една трета.

— А защо не половината? — казах аз и се върнах към стола си.

— Една трета. Трябва да стигнат и за трима ни за теб, за момичето и за мен.

— Ами Кон?

— Ще трябва да се отървем от него. Прекалено опасен е. Имам чувството, че щом получим парите, той ще се опита да ме очисти. Много си пада по убийствата.

— Забравяш за Райс — казах аз. — С него няма ли да се разплащаш?

— Не мисля да се занимавам с него. Полицаите така са му вързали ръцете, че не може да мръдне. Не смее да направи нищо. Щом искът бъде удовлетворен, момичето, аз и ти, ако дойдеш с нас, планираме бягство. Райс не би могъл да ни издаде, без да издаде и себе си.

— У теб ли е онзи половин милион от отвличането на Шърмън?

Той кимна.

— У мен е. Райън ще приключи с другия иск най-много след една седмица. Предлагам ти една трета от цялата сума, за да си държиш езика зад зъбите, Стив.

— Само това ли ще искаш от мен?

Той се поколеба.

— И да ми помогнеш да се отърва от Кон. Никой от нас не е в безопасност, докато той е жив.

— Видели са го да излиза от магазина на Филипс. Полицията го търси.

— Няма да го намерят. И друг път се е крил.

— Знаеш ли къде е?

Гудиър кимна.

Протегнах ръка и смачках цигарата си.

— Трябва да си луд, Алън — казах аз. — Откъде ти дойде тази идея в главата? Ти печелеше добре като агент. Кое те накара да го удариш през просото?

— Кой ти каза, че съм печелел добре? — отвърна той. — Харчех два пъти повече, отколкото изкарвах. Затънал съм до уши в дългове. Трябваше да направя нещо. Милион и половина ми се струваше прекалено хубаво, за да е истина, но тогава още не знаех за Кон. Не си падам по убийствата.

Погледнах го сериозно.

— Така ли? Именно ти си убил Корин Кон.

Лицето му пребледня.

— Това е мръсна лъжа! Кон я уби каза той и се наведе напред, като ме гледаше свирепо.

— Кон е бил в Спрингвил да си прибира пощата, когато тя е умряла. Ти си я убил, Алън.

Той се овладя с усилие.

— Оукли е наблюдавал острова през цялото време — каза той — и не ме е видял да отивам или да се връщам. Бих искал да знам как ще докажеш, че аз съм я убил.

— Нямах никаква идея, докато не погледнах личното ти досие тази сутрин — казах аз, — но щом разбрах, че през войната си служил в специалните подводни служби, се сетих как си го направил. Обзалагам се, че ще намеря водолазен костюм, скрит някъде около езерото. За теб е било лесно да преплуваш до острова под вода, да убиеш момичето и да се върнеш, без да те видят. Добра идея, Алън, но си забравил за личното си досие.

Той стана, а лицето му сега беше твърдо като гранит.

— Идваш ли с мен? — попита той. — Ще ти дам една трета от всичко, когато искът успее.

— Няма да успее — казах аз. — С теб е свършено, Алън. Ако не беше убил момичето, щях да ти дам време да се отървеш, но сега ще трябва да приемеш това, което те чака. Съжалявам. Сигурно си бил луд да направиш такова нещо, но ти си го направил и сега ще трябва да си платиш.

Той отиде до бюрото в нишата на прозореца, дръпна едно чекмедже и извади пистолет. Обърна се и го насочи към мен.

— Ще доведа всичко докрай — каза той с дрезгав и треперещ глас. — Имам половин милион. Ако не мога да получа останалите, ще мина и без тях. Нито ти, нито някой друг може да ме спре!

— Не ставай глупак — казах аз. — Ако ме убиеш, няма да постигнеш нищо. Не можеш да стреляш в място като това, без да си навлечеш неприятности. Никога няма да се измъкнеш. — Аз станах. — Отивам в полицията, Алън. Имаш 20 минути. Постъпи, както смяташ за най-добре. Каквото и да направиш, ти си загубен.

Обърнах му гръб и тръгнах към вратата.

— Спри! — каза той и чух щракването на предпазителя.

Погледнах към него през рамо.

— Довиждане, Алън. Желая ти късмет — казах аз, отворих вратата и излязох в коридора.

Той просто стоеше там, докато лицето му се разпадаше на парчета, а пистолетът увисна в ръката му.

— Довиждане, Стив — отвърна той.

Затворих вратата и отидох до асансьора. Поддържах приятелски отношения с него, откакто беше постъпил в компанията. Харесваше ми. Стана ми доста зле, когато отворих вратата на асансьора.

От шума на внезапния изстрел се почувствах, сякаш някой ме ритна под сърцето.