Джеймс Хадли Чейс
Двойно разбъркване (17)

I

Джойс Шърмън бе достигнала славата с главоломна бързина. Преди три години, както твърдеше мълвата, тя била администраторка в един малък, но първокласен хотел в Сан Бернадино. Забелязал я Пери Райс, талантлив търсач на таланти, работещ за „Пасифик Пикчърс“, който бил отседнал в хотела. За Райс това било голям късмет. Точно тогава той бил застрашен от уволнение поради некадърност, дължал пари навсякъде и перспективите му, преди да срещне Джойс Шърмън, били от черни по-черни.

Кадърен или не, Райс бил достатъчно умен, за да прецени, че от Джойс може да излезе звезда и я убедил да подпише договор, който му осигурявал всички права върху нейната бъдеща кариера заедно с голяма финансова изгода. Не срещнал никаква трудност и да убеди „Пасифик Пикчърс“ да й осигури пробни снимки, които се оказали блестящ успех. Тя получила втора главна женска роля в добре написан трилър и с помощта на способен режисьор изпълнила ролята с такъв потресаващ ефект, че Хауърд Лойд, директор на „Пасифик Пикчърс“ веднага й предложил договор за главна роля в един филм годишно срещу 50 хиляди долара на филм.

Същата сутрин, когато тя получила предложението, Пери Райс напуснал работа като търсач на таланти и се представил на Лойд в своята нова роля на импресарио и менажер на Джойс — разкритие, при което на устата на Лойд направо излязла пяна. Последвала дълга и ожесточена финансова битка при закрити врати. Поради своята предвидливост да обвърже Джойс с договор, Райс държал всички аса и накрая успял да получи контракт, за който в Холивуд още се говори със затаен дъх. Изведнъж Джойс Шърмън станала една от най-високо платените звезди в бизнеса, а седмица по-късно, за да я подсигури като своя собственост, Райс се оженил за нея.

Освен че била блестяща актриса по рождение, Джойс имала и физическите данни за звезда. Огненочервената й коса (боядисана) и очите с форма на бадеми (май изкуствено оформени), се харесвали както на мъжете, така и на жените, а фигурата й била едновременно женствена, чувствена и съблазнителна.

Когато пристигнах в кантората на Фаншоу, бях изненадан да видя там Медъкс. Вътре беше и Гудиър, който изглеждаше блед и потиснат.

Медъкс ревеше като разярен бик, а когато аз влязох, той прекъсна, за да кресне:

— Къде беше, по дяволите? Очаквах да бъдеш тук преди цял час!

— Е, вече съм тук — казах, като дръпнах един стол, за да седна. — Мислиш ли, че не съм бързал? Каква каша се е забъркала? — Намигнах на Фаншоу и кимнах на Гудиър.

— Каква каша се е забъркала? — рече Медъкс, като удари с юмрук по бюрото. — Абсолютно никаква! Само дето продаваме на тази проклета актриса полица, с която й гарантираме откупа, в случай че бъде отвлечена и след три седмици кучката наистина е отвлечена. Това е цялата каша!

— Нищо не казахте, когато уредих полицата — каза Гудиър уморено. — Как можех да знам…?

— Ти не се обаждай — изрева Медъкс. — Вече добре ни подреди, като й продаде полицата.

— А, чакай малко — намеси се Фаншоу разгорещено. — Да пукна, ако търпя това. Работата на Алън е да продава полици. Ако не я вършеше, щяхме да го изхвърлим. Нямаш право да се държиш така с него и добре го знаеш.

Медъкс отвори и затвори устата си, изгледа свирепо Фаншоу, после каза малко по-меко:

— Е, сигурно си прав. — Той хвърли един поглед към Гудиър. — Не ми обръщай внимание. Май ми дойде множко. Извинявай.

— О, всичко е наред — каза Гудиър, но хич не изглеждаше щастлив:

— Защо не ми дадете някои факти — казах аз. — Кога е била отвлечена?

— Преди три нощи — отвърна Фаншоу. — Току-що са научили за полицата и засега отвличането се пази в тайна в студиата. След вечеря излязла сама с колата си, без да каже на никого къде отива. Към 2 ч. през нощта Райс се разтревожил или поне така казва. Не мога да си представя мръсник като него да изпитва чувство към когото и да било. Както и да е, според думите му, той телефонирал на разни нейни приятели и в студиото, но никой не я бил виждал. По-късно в полицията се получило съобщение, че на булевард Футхил е намерена кола. Това била колата на мис Шърмън и на стъклото била закрепена бележка, адресирана до Райс. Той отишъл там заедно с полицията. В бележката пишело, че мис Шърмън е отвлечена и исканият откуп ще бъде съобщен днес.

— Съобщен ли е вече?

— Не. Работата е там, че ние сме длъжни да платим до половин милион и няма измъкване, освен ако мис Шърмън не се намери, преди да се наложи да се разделим с парите.

Медъкс яростно изсумтя, но никой не му обърна внимание.

— Някаква диря? — попитах аз.

— Никаква. Онези от ФБР се заеха със случая неофициално. Райс не им дава да се намесват. Казва, че иска съпругата му да остане жива и че нищо не трябва да се прави, преди тя да се върне. Разбирам как се чувства. Бележката го предупреждава, че ако се обърне към полицията, на мис Шърмън могат да се случат куп неприятни неща.

Медъкс, който безуспешно се опитваше да отвори уста, докато Фаншоу говореше, сега излая:

— Искам веднага да отидеш в къщата на Шърмън. Ти ни представяш и ще работиш с полицията. Уредил съм ти всички необходими улеснения. Щом сме отговорни за плащането на откупа, ще трябва, по дяволите, да ни дадат и главната роля в това шоу.

— О’кей — казах аз. — Кажи ми само едно: кое те кара да наричаш Райс мръсник? — сега говорех на Фаншоу. — Такъв ли е?

— Може би мръсник не е точната дума. Въшка май по му подхожда. Има доста съмнителна репутация в Холивуд. С никой не се е задържал повече от три месеца. Историйките му с млади момичета понамирисват. Досега се е забърквал в няколко скандала, които е успявал някак да покрие. В момента преживява твърде безсрамно от приходите на жена си и поради контракта, който я е убедил да подпише, преди да се оженят, тя не може да се отърве от него.

Обърнах се към Гудиър.

— Райс има ли нещо общо с полицата?

Гудиър поклати глава.

— Абсолютно нищо. Фактически мис Шърмън настоя той да не знае за нея. На полицата не трябваше да се дава гласност. По въпроса беше категорична. Каза, че Райе не трябва да знае.

— Може ли някак да е разбрал?

— Не виждам как би могло да стане. Полицата беше подписана в кантората на адвоката на мис Шърмън и той я пазеше. Именно той предяви иска, веднага щом разбра, че тя е била отвлечена.

— Кой е неин адвокат?

— Лео Саймън — каза Гудиър. — Фаншоу ще ви каже, че е о’кей.

— Да, той е един от най-добрите адвокати тук. Райс изобщо не знаеше за полицата — каза Фаншоу, — но сега вече знае и ни притиска.

— Е, добре — казах аз, като станах от стола си. — Ще прескоча дотам.

— Дръж връзка с мен — каза Медъкс. — Трябва да се връщам в Сан Франциско. Ако нещо се издъни, пак ще дойда.

— Искаш ли да чуеш нещо за случая Джелърт, докато си тук?

Той погледна часовника си.

— Не, освен ако не се очертава някакъв гаф. Трябва да хващам самолета. Сега имаме друга задача. Със случая Джелърт ще се занимаваме ако и когато ни предявят иск.

— Както искаш — казах аз.

С Гудиър излязохме заедно от кантората. Навън той ми каза:

— И аз говорех за почивка! Това само на мен може да се случи.

— Защо се безпокоиш? — попитах аз. — Нали не се смяташ за виновен? Медъкс само си плямпа. Знаеш, че в нашия бизнес стават такива работи.

— Сигурно си прав — отвърна той унило. — Но да се разследват вече две от моите продажби е доста потискащо. Ти откри ли нещо, като посети мис Джелърт?

Поклатих глава.

— Нищо, за което да се хвана. Ти знаеше ли, че тя има сестра-близначка?

— Не. Какво общо има тук близначката?

— Не знам. Близначката е омъжена за един тип на име Джак Кон. А той има вид на мошеник.

Гудиър нетърпеливо щракна с пръсти.

— И за това ли ще нося вината пак аз?

Ухилих му се.

— Не се връзвай толкова, Алън. След като видях Сюзън Джелърт и Дени, разбрах, че и аз като теб бих се съгласил за тази полица. Те са приятна двойка.

— Знаех си, че така ще кажеш. — Бледото му лице просветна. — В тези двамата няма фалш. Ще ми се да се издигнат.

— Гледал ли си нейния номер?

— Искаше ми се, но го изпуснах. Струва ли си?

— Сензационен е за публиката, пред която играе сега, но не и за Ню Йорк. Подмята се чисто гола с една змия.

— Чух, че Хелън работи с теб.

— Така е. Опитваме се семейно да изкараме малко пари. Тя убеди Андрюс да й даде тази работа. Оставих я в Спрингвил, където семейство Кон са пуснали котва. Държи ги под око.

— Какво общо има Кон? — попита Алън неразбиращо.

— Де да знаех. Хелън мисли, че има много общо. Женски инстинкт или нещо такова. Тя смята, че се подготвя някаква измама.

Изведнъж ми хрумна нещо.

— Срещал ли си някога един тип, казва се Бърнард Хофман? — попитах.

— Чувал съм за него — отвърна Гудиър. — Не го познавам. Защо?

— Занимава се със случая Джелърт. Пътищата ни се пресякоха, но той не поиска да каже за кого работи. Какво знаеш за него?

Гудиър изглеждаше стреснат.

— Само, че е частно ченге и при това не особено честно. Занимава се със случая Джелърт? Сигурен ли си?

— Знам, че се интересува от полиците. Преди три нощи е влизал с взлом в кантората на Дени, за да ги прегледа.

— Защо?

— Знам ли? Не ще да каже. Ако ми остане време, смятам да го притисна. Може и да го накарам да проговори.

Гудиър погледна часовника си.

— Е, аз изчезвам. Вече закъснявам за една среща. Обади ми се, ако изкопчиш нещо от Хофман.

Оставих го, измъкнах колата си от паркинга и се отправих към булевард Бевърли Глен.