Джени Хан
До всички момчета, които съм обичала (68)

67

В коледната утрин Кити събужда всички още по тъмно, както винаги, и татко прави гофрети, както винаги. Ядем гофрети само на Коледа, защото всички сме единодушни, че е твърде голяма разправия да загряваме гофретника, да го чистим и да го прибираме на горната лавица в шкафа, където стои. А и гофретите правят деня още по-специален.

Редуваме се да отваряме подаръците, за да продължи по-дълго. Аз давам на Марго шала й и албума, който тя много харесва. Спира се на всяка страница, възкликва на апликациите ми, диви се над избора на шрифтове и картинки. Притиска го до гърдите си и казва:

— Това е съвършеният подарък. — И аз имам чувството, че цялото напрежение между нас изчезва напълно. Нейният подарък за мен е светлорозов кашмирен пуловер от Шотландия. Пробвам го над нощницата си, толкова е мек и фин.

Марго подарява на Кити комплект с маслени пастели, водни бои и специални маркери, които карат Кити да квичи като прасенце. В замяна тя й подарява чорапи с маймунки. Аз давам на Кити нова кошница за колелото й и фермата за мравки, която поиска преди месеци, а тя ми подарява книга за плетиво.

— За да задобрееш — казва ми.

И трите се нахвърляме върху подаръците за татко — дебел скандинавски пуловер, с който прилича на рибар от северните морета. Малко му е голям, но татко настоява, че така му харесвал. Той дава на Марго страхотен нов електронен четец, на Кити каска за колелото с името й — Катрин, не Кити, — а на мен ваучер за подарък от „Линдън и Уайт“.

— Исках да ти взема онази огърлица, която все гледаш, но беше продадена — казва ми той. — Обзалагам се, че нещо друго ще ти хареса също толкова много.

Скачам и го прегръщам. Имам чувството, че ще се разплача.

Дядо Коледа, иначе казано татко, ни носи смешни подаръчета като чувалчета с въглища и водни пистолетчета с изчезващо мастило, както и практични неща, като чорапи за спорт, мастило за принтера и любимите ми химикалки — предполагам, че и Дядо Коледа пазарува в „Костко“.

Когато приключваме с подаръците, виждам, че Кити е разочарована, че няма кученце, но не казва нищо. Прегръщам я и шепна в ухото й:

— Следващия месец имаш рожден ден. — А тя кима.

Татко отива да провери дали гофретникът е загрял и на вратата се звъни.

— Кити, ще отвориш ли? — вика той от кухнята.

Тя отива до вратата и след секунди чуваме писъка й. С Марго скачаме и хукваме натам. На постелката пред вратата в кошница се гуши кученце с цвят на бисквитка и панделка на врата. Всички започваме да подскачаме и да пищим.

Кити гушва кученцето и хуква към дневната с него, където татко стои, ухилен до уши.

— Татко, татко, татко! — пищи тя. — Благодаря, благодаря, благодаря!

Татко казва, че е взел кученцето от приюта преди две вечери и съседката госпожица Ротсчайлд го скрила в къщата си. Момченце е, между другото — доста бързо установихме това, защото опика целия кухненски под. Кръстоска е с пшеничен териер и Кити обявява, че това било много по-хубаво от акита или дори от немска овчарка.

— Винаги съм искала куче с бретонче — казва тя и го притиска към бузата ми.

— Как ще го кръстим? — пита Марго. Всички поглеждаме към Кити, която дъвче замислено долната си устна.

— Не знам — казва накрая.

— Какво ще кажеш за Санди? — предлагам аз.

— Много обикновено.

— Ами Франсоа? Може да му казваме Франки, за по-кратко.

— Не, благодаря — отвръща тя. Килва глава настрани и добавя: — Какво ще кажете за Джейми?

— Джейми? — повтаря татко. — Харесва ми.

— Да, звучи много мило — съгласява се Марго.

— Ами пълното му име? — питам аз и го оставям на пода.

Кити бързо казва:

— Джейми Фокс-Пикъл, но ще го наричаме така само когато не слуша. — Пляска с ръце и започва да гука: — Ела при мен, Джейми! — Той заприпква към нея и върти радостно опашка.

Никога не съм я виждала толкова щастлива и толкова търпелива. През целия ден на Коледа се опитва да го учи на номера и го извежда навън, за да пишка. Очите й светят. Приисква ми се отново да съм малка и всичко да може да се разреши с едно кученце на Коледа.

Проверявам само веднъж телефона си за обаждане от Питър. Няма такова.