Джени Хан
До всички момчета, които съм обичала (16)

15

Събуждам се щастлива, защото обичам първия учебен ден повече от последния учебен ден. Първите са най-хубави, тъй като са начала.

Докато татко и Кити се мият на горния етаж, аз правя пълнозърнести палачинки с резенчета банан, любимите на Кити. Закуската за първия учебен ден винаги беше голямо събитие за мама, после Марго я пое, а сега предполагам, че е мой ред. Палачинките са твърде плътни, не така леки и пухкави като на Марго. А кафето… е, кафето трябва да е кафяво като какао, нали? Когато татко слиза, казва ведро:

— Надушвам кафе! — После отпива, вдига палец към мен, но забелязвам, че не повтаря. Предполагам, че все пак съм по-добър пекар, отколкото готвач.

— Приличаш на селянка — казва ми Кити с лека злоба и аз разбирам, че все още ми е малко ядосана.

— Благодаря — отвръщам. Облечена съм с къс гащеризон и риза на цветя с висока яка. Наистина изглежда малко фермерско, но според мен по хубав начин. Марго е оставила кафявите си боти с връзки, които са ми само с половин размер по-големи. С по-дебели чорапи ми стават идеално.

— Ще ми сплетеш ли косата настрани? — питам Кити.

— Не заслужаваш да ти правя плитка — отвръща тя, докато облизва вилицата си. — Освен това ще отнеме много време.

Кити е само на девет, но има много добър вкус за мода.

— Съгласен съм — казва татко, без да вдига поглед от вестника си.

Слагам чинията си в мивката и после поставям торбичката с обяда на Кити до чинията й. Сложила съм най-любимите й неща: сандвич с бри, чипс барбекю, шарени сладки и хубав ябълков сок.

— Да изкарате чудесен първи ден — казва татко и приготвя буза за целувка, аз се навеждам и му давам една.

Опитвам се да целуна и Кити, но тя се извръща.

— Сложих ти от любимия ябълков сок и любимото сирене — казвам умолително. Наистина не искам да започваме учебната година в лошо настроение.

— Благодаря ти — изсумтява тя.

Преди да успее да ме спре, я прегръщам и я стискам така силно, че тя изписква. После вземам новата си раница на цветя и тръгвам към вратата. Нов ден, нова година. Имам чувството, че ще е хубава.

Джош вече е в колата и аз хуквам към него, отварям вратата и сядам вътре.

— Тъкмо навреме — казва той. Вдига ръка, за да ударя дланта му, аз го правя и се получава много задоволителен плясък. — Тази беше добра — отбелязва той.

— Поне осмица — съгласявам се.

Профучаваме покрай басейна, покрай табелата за нашия квартал и после покрай „Уендис“.

— Кити прости ли ти за онази вечер?

— Не съвсем, но се надявам да е скоро.

— Никой не може да се сърди като Кити — казва той и кимам в пълно съгласие.

Аз лично никога не издържам дълго, но Кити ще продължи да се цупи, сякаш животът й зависи от това.

— Направих й страхотен обяд за първия учебен ден, мисля, че ще помогне.

— Ти си добра голяма сестра.

— Добра като Марго?

И заедно скандираме в отговор:

— Никой не е добър, колкото Марго.