Джени Хан
До всички момчета, които съм обичала (34)

33

След училище с Крис сме в стаята ми. Тя има проблем с майка си, защото не се прибрала цяла нощ, и се крие при мен, докато майка й тръгне за читателския клуб. Поделяме си голяма торбичка от Китените царевични пръчици, които ще трябва да възстановя, защото ще се сърди, ако липсват в обяда й в понеделник.

Крис тъпче шепа пръчици в устата си.

— Кажи ми, Лара Джийн, докъде я докарахте?

Едва не се задавям.

— Доникъде! И не възнамеряваме да стигаме донякъде в близко бъдеше. — Или никога.

— Сериозно? Дори без ласки над сутиена?

— Не! Казах ти, ние със сестра ми не сме такива.

Крис сумти.

— Майтапиш се? Разбира се, че Марго и Джош са правили секс. Не бъди толкова наивна, Лара Джийн.

— Не съм аз наивната. Знам със сигурност, че не са го правили.

— Как? Откъде знаеш със сигурност? Много бих искала да разбера.

— Няма да ти кажа.

Ако кажа на Крис, тя само ще ми се смее още повече. Тя не разбира; има само малък брат. Тя не разбира как е при сестрите. С Марго се разбрахме още в прогимназията. Заклехме се да не правим секс, докато не се омъжим и наистина, наистина не се влюбим, и да сме поне на двайсет и една. Марго може и да е била наистина, наистина влюбена, но не е омъжена и не е на двайсет и една. Никога не би нарушила обещанието си. При сестрите обещанието е всичко.

— Не, наистина бих искала да знам. — Виждам онова алчно пламъче в очите й и знам, че тепърва загрява.

— Ти искаш само да се подиграваш с нас и няма да ти позволя — казвам й.

Крис извърта очи.

— Хубаво. Но няма никакъв начин да не са го направили.

Мисля, че Крис говори така, за да изтръгне реакция от мен. Тя обича да го прави, затова много внимавам. Казвам най-спокойно:

— Би ли спряла да говориш дали сестра ми е спала с Джош? Знаеш, че не ми харесва.

Тя вади перманентен маркер от чантата си и започва да оцветява нокътя на палеца си.

— Не бъди такава паникьорка. Наистина, втълпила си си, че това трябва да е нещо огромно, преломен момент, но всъщност се прави постоянно и дори не то е най-хубавото.

Знам, че очаква да я попитам кое е най-хубавото, и аз наистина съм любопитна, но казвам:

— Мисля, че перманентният маркер е токсичен за ноктите ти. — А тя клати глава, все едно съм изгубена кауза.

Чудя се обаче… какво ли би било наистина? Да си толкова близо до момче и да му позволиш да те види цялата, без да криеш нищо. Дали ще е страшно само за секунда-две, или през цялото време? Ами ако изобщо не ми хареса? Или ако ми хареса прекалено много? Доста неща трябва да се обмислят.