Сайо Масуда
Госпожица Малък жерав (41)

Малкият бездомник

Старицата на Мацумура сан се тревожеше за мен.

— По-добре не се забърквай с тези хора, нали знаеш. Какво ще правиш, ако не можеш да се откачиш от тях?

Усмихнах се и й казах да не се безпокои.

— Ще се оправя. Знам с какво съм се захванала. Нито съм се заклела във вярност, нито пък съм момичето на някой гангстер. Те просто се грижат за мен, това е всичко.

Всъщност ако приемаш каквито са, без да се терзаеш много, можеш да накараш такива хора да приемат и твоята гледна точка. Те са по-скоро готови да покажат обичта си, отколкото да се перчат. Вярно е обаче, че са твърде неинтелигентни. Яките типове няма да висят по дворовете на някакво си светилище; те ще вършат нещо доста по-печелившо. Те могат да профукат за една-единствена нощ малкото пари, които са изкарали; след това, останали без грош, нахлуват в някоя къща, крадат нещо, опитват се да го заложат и ги хващат. После крадат заключен велосипед, мятат го на рамо, залитат под тежестта му и пак ги хващат. Прекарват нощта в някой хан и на следващата сутрин ги хващат, докато се отдалечават оттам с постелките на гръб. При тези безхаберни престъпления някои от тях имаха по пет-шест присъди.

Спомням си едно сираче на име Суте чан, Малкият бездомник, което работеше за един кореец, продавач на обувки. Хлапето често разправяше колко мрази продавача на обувки, затова уредих да го вземат в един магазин за водорасли в Гои. В деня, когато тръгваше, му казах:

— Не бива да се връщаш тук, нали разбра? Ако се случи нещо и ти стане тежко, първо се обади на мен.

Пожелах му късмет и го изпратих с вързопче старо бельо и дрехи на малкия ми брат. Половин година по-късно се чу, че го заловила полицията. Разправяха, че с приятели откраднали нещо от магазина за водорасли, продали го и гуляли с печалбата, докато ги хванали.

Изтичах в полицията, но ме отпратиха, защото времето за посещения било свършило. На следващата сутрин още в осем отидох отново и след като ме накараха да чакам часове, накрая ми разрешиха да го видя. Полицейският участък беше мрачно място; в стаята имаше само маса и три стола, а един полицай наблюдаваше отстрани как със Суте сме седнали с лице един към друг.

— Може ли да помолим да ни оставите сами? — попитах аз, но полицаят направи кисела физиономия и поклати глава. Нямаше начин да успея да кажа това, което исках. Погледнах Суте чан в очите и започнах: — Е, добре, кажи ми истината. Няма да ме лъжеш, Суте чан, нали? Ако си откраднал нещо, обещавам, няма да се сърдя. Кажи ми защо го направи. Искам да чуя само какво ти се върти в главата.

Суте чан заплака горчиво.

— Аз ли? Не съм откраднал нищо. По-големите момчета ми казаха, че ще ми дадат нещо вкусно за ядене — колебливо заговори той. — Аз просто отидох с тях. — Очите му говореха, че това е самата истина.

Полицаят ми съобщи, че десетминутното посещение е свършило. Погледнах към него, но продължих разговора:

— Суте чан, ти пил ли си?

— Да пия ли? В никакъв случай! Само ядох.

— Така си и помислих. Вярвам ти. Не се притеснявай.

След като изслушах историята от Суте чан, отидох в стаята, където се събираха полицаите, за да разрешават случаите.

— Можете ли всъщност да ми кажете какво точно е направил Суте?

— Коя, по дяволите, сте вие?

— По-голямата сестра на Суте.

— Суте няма роднини.

— Откъде сте толкова сигурни? Аз съм по-голямата му сестра. Искате да кажете, че не можем да бъдем брат и сестра, ако не сме от едни и същи родители и не сме записани в един семеен регистър? Има хора, родени от едни и същи родители, които са като чужди! Но ако се грижите един за друг както ние и ако се чувствате като брат и сестра, тогава значи сте брат и сестра. Познавам това хлапе по-добре от всеки друг. Затова трябва да се запознаете със случая подробно!

— Какво искате да кажете? Арестувахме го на мястото, където гуляеше с приятелите си.

— Гуляел ли? Искате да кажете, че Суте е пиел?

— Дали е пиел или не, не е важно. Той беше с тях. Приятелите му си признаха престъплението, затова нямате основания да се оплаквате.

Но дори и това не ме обърка. По времето, когато бях гейша, бях свикнала да преодолявам всякакви дреболии, които понякога се оказваха важни. Продължихме да спорим, докато накрая един от тях си изпусна нервите.

— Слушайте! И вие сте виновна, ясно ли е? Ужасно сте самонадеяна. Ще останете тук два-три дни, докато се поохладите!

— Ако си мислите, че ще ме разкарате, само се опитайте. Дойдох тук да спасявам един човек и нищо не може да ме спре. Веднага след като изляза, ще отида до по-висока инстанция и ако не искат да ме изслушат, ще разкажа на целия свят какво представлява прехвалената японска полиция! Държите се подигравателно дори с осъдените — и ще съжалявате за това. Само да се опитате да се отнасяте със Суте като с престъпник! Ще ви дойде като гръм от ясно небе! Сигурно някои от вас имат деца. Замисляли ли сте се как бихте се чувствали, ако нещо такова се случеше с тях? Зверове! Мислех си, че полицията би разбрала, но съм се лъгала. — Напълно бях загубила контрол и не спирах да изливам яда си.

Един от тях се обади успокоително:

— Хайде стига, недейте да се вълнувате толкова. Ще разгледаме случая, за да се успокоите, а сега си вървете вкъщи. — Когато някои хора се гневят, други трябва да ги успокояват — бях силно впечатлена колко добросъвестно се уреждат нещата в полицията.

След два дни ме извикаха.

— Ще освободим Суте. Но за него ще отговаряте вие. Ако направи нещо лошо, вие ще бъдете обвинена в същото престъпление — заплашиха ме те. Кимнах покорно. Казаха ми да внимавам какво говоря и след като ми дадоха наставления, аз се поклоних и се смалих, и ръсейки благодарности и комплименти, накрая се измъкнах оттам с подвита опашка.

Тази нощ Суте пренощува у дома, а на следващата сутрин се срещнах със собственика на магазина за водорасли и успях да го убедя, че Суте не е виновен за нищо. Цялата работа ми отне два дни, но накрая бях толкова щастлива, сякаш бях спечелила един милион йени. Същата вечер за вечеря малкият ми брат приготви водораслите, които ми бяха дали, и след като си легна, каза замислено:

— В сравнение със Суте чан аз съм късметлия.

— И защо така?

— Защото имам теб, сестричке. Когато завърша училище, ще работя наистина упорито и ще ти се издължа. Бедният Суте чан, той е съвсем сам на света.

— Никой не е съвсем сам, нали знаеш. Нали сме заобиколени от много добри хора — говорех така, сякаш не знаех какво всъщност иска да каже той, но не можах да се сдържа и безутешно заплаках.