Сайо Масуда
Госпожица Малък жерав (26)

Отмъщението

Хии сан, мъжът, който бе убил Цукико, беше син на собственик на малка фабрика в Сува. Преди това беше малък цех за коприна, но го бяха превърнали в оръжеен завод и това носеше добри доходи. Разправяха, че Хии сан бил охтичав или нещо подобно, затова беше много блед. Той хойкаше много и се смяташе за голям познавач на жените. Войната беше превърнала противния просяк в богато момче!

На петия ден от смъртта на Цукико се натъкнах на него в коридора на един ресторант.

— О, Хии сан — казах аз и го погледнах с обожание. — Не съм ви виждала от години! Има нещо, което искам да ви кажа.

— Госпожица Жерав? На мен ли? Сигурно грешите.

— Напротив, вие сте този, с когото искам да разговарям. Моля ви, само този път! — и бързо се отдалечих. Какъв глупак! Наистина ли си мисли, че ще му се мазня без определена цел?

След това, където и да го видех, цялата се превръщах в очарование. Когато ме повикаха на тържество на Хии сан, наливах саке, разменихме си с него чашите, а в продължение на повече от два часа аз му прилагах всичките си хитрини и номера. После избягах в последната минута. Казват, че имало чалъми в ловенето на риба. Е, чалъми има и в ловенето на мъже.

По тази рибарска аналогия аз бях рибата, а Хии сан — рибарят, и рибата се опитваше да накара рибаря да я хване. Твоя съм, за да ме хванеш, карах го аз да си мисли и после избягвах заедно със стръвта. Парите, които харчеше за стръв, ставаха все повече, а той бе все по-твърдо решен на другия път да ме улови. С тези трикове малко по малко го хванах на кукичката.

Клиентът май не обичаше хладно изисканите гейши. Веднъж бях дочула някой да говори за Юго и Роден, затова просто повторих чутото. Той беше очарован.

— Каква си интелектуалка! — каза. След като започна да гледа все по-сериозно на мен, аз почти чувствах, че го държа в ръцете си. Знаех, че вече е мой.

После един ден към края на моята осемнайсета година ме извикаха в един ресторант посред бял ден.

— Поканата е от Хии сан, а ти трябва да си облечена с всекидневно кимоно.

Днес е денят, реших аз. Сега ще направя това, за което копнея от толкова време. Облякох се колкото може по-скромно и спретнато; не си позволих дори намек, че съм гейша. Трийсетина минути разговарях с него, сладко свеждайки глава и молитвено сключвайки ръце. Някак си усещах, че моментът наближава, и точно тогава Хии сан се изправи и подхвана темата.

— От много време вече искам да те попитам нещо, но… ще се омъжиш ли за мен?

Значи го каза! Часовете, през които търпях и теб, и онова ужасно ледено чувство, което предизвикваш в мен, само и само да те накарам да го кажеш! Усмихнах се вътрешно.

— Толкова отчаяна ли изглеждам, Хии сан, че да се радвам, дето съм ви накарала да поискате да се ожените за мен?

Ако той каже това, аз ще кажа това, ако той каже онова, аз ще кажа другото, бях си напрягала аз мозъка (колкото и във всеки случай малко да имам); дълго и упорито се бях мъчила, за да стигна до тези думи.

— Хей! Стига си ми се присмивала! Аз говоря сериозно, да знаеш. Не ме ли харесваш?

— Не става дума дали ви харесвам или не ви харесвам. Правя го за пари. Аз се продавам, вие сте купувачът. За жалост няма начин да го кажа по-деликатно с думи, които да срещнат одобрението на такъв фин джентълмен като вас.

— Ама ти за какво говориш? Обичам те, госпожице Жерав!

— О, недейте да ме заблуждавате! Аз не съм госпожица Свястно момиче. Ако искате да си хванете гейша, няма нужда да й казвате, че я обичате, нали знаете. Не говорете такива глупости, моля ви. — Изправих се, за да си ходя, но Хии сан ме хвана за ръцете и се опита да ме накара пак да седна, очевидно решен да ме накара да видя нещата от негова гледна точка.

— Имате намерение да ме принудите, така ли? Трябва ли да разнеса из квартала слуха, че великият Хии сан ме е принудил да се омъжа за него? Това страшно много ще допринесе за репутацията ми! За ваше сведение никога не съм си прекарвала времето с вас, защото ви харесвам. Ако сте решили, че е така, дължите го на дългите ми години опит в бранша. Много е лошо, нали? Забавлявахме се заедно като клиент и гейша. Но не съм паднала чак дотам да трябва да приема благоволението ви да се ожените за мен!

Той беше съсипан.

— Не разбираш ли кога един мъж е искрен?

— Искрен ли казвате? Мислите ли, че можете да убиете някого, когото харесвате, с тази дума? Аз просто нямам куража да се самоубивам.

— Значи го правиш заради Цукико, нали? Не мога да понасям меланхолични жени. Винаги съм търсил малка птичка, която да ми пее песента на щастието. Ако искаш да бъдеш обичан, по-добре направи малко усилие. Жените, които не полагат усилия, които не успяват да се справят с нещата, са като птици, които не пеят.

— Но колкото и да ти се иска да пееш, ако те хранят с лоша храна, не можеш, нали? Брак, любов, искреност — това ли са номерата, които сте извадили от ръкава си? Ако си мислите, че всички гейши ще потънат в сълзи на благодарност и ще паднат на колене, когато чуят тези думи, много, много грешите. Това е инфантилно, ето какво е. Знам и много по-вълнуващи думички от тези.

Сведох поглед, пълен с отвращение, към този втрещен и поразен човек и после с победен вик замарширувах към дома.