Сайо Масуда
Госпожица Малък жерав (14)

„Плитката река“

През пролетта на четиринайсетата ми година направих дългоочаквания си дебют като ученичка, а по-голямата сестра Темари стана обучена гейша. Сега трябва да обясня как работеше системата на гейшите по онова време.

Когато те продадат, приблизителната ти стойност се изчислява в тама, което означава „скъпоценни камъни“ — евфемизъм, използван, за да се опишат единиците, в които се смята възнаграждението на гейшата. В най-добрия случай то ще е сто йени, макар че обикновени създания като мен получаваха само трийсет йени. По онова време едно шо (1,8 литра) чистен ориз струваше някъде между двайсет и двайсет и два сена, колкото и чифт чорапи таби, доколкото си спомням. Така че в днешни пари това означава, че аз бях продадена за около 20 хиляди йени.

Първоначално новите изучават изкуството си, упражняват се в дома на гейшите, хранят ги и ги обличат. Когато станеш ученичка, започваш да ходиш по тържества, наречени зашики, където танцуваш и сервираш саке, но не оставаш за през нощта. Възнаграждението ти, наречено гьокудай, е само наполовина, хан, и по тази причина ученичките са известни като хангьоку.

Когато станеш квалифицирана гейша, има изпит, на който присъстват учителките по танци и по шамисен, Мама и по-големите сестри от твоя дом за гейши, главата на асоциацията на гейшите, полицията и представители на службата по регистрация на гейшите. Когато те продават, като свидетели присъстват също от полицията и някой от службата по регистрация.

Двете години, след като направиш дебюта си като квалифицирана гейша, са за „пълната такса“, маругакае: всичко, което изкараш, и възнагражденията, и бакшишите, отиват в твоя дом. А той продължава да ти осигурява облеклото и храната. Още две години си „на бакшиши“, гошугидори, защото домът на гейшите получава възнагражденията ти, но бакшишите запазваш за себе си. Ушиват ти официално кимоно, но всекидневното облекло трябва да си осигуряваш сама.

Продължителността на договора на една гейша се определя още когато я продават. Нормалното е десет години и след като те изтекат, работиш още една година, за да покажеш благодарността си. След това си съвсем свободна, но най-често продължаваш да работиш за своя дом за гейши. Запазваш си възнагражденията и плащаш на дома за стаята и храната плюс отплата за възнагражденията, получавани заради името на дома. Но повечето момичета биват откупувани от някой патрон веднага след като станат квалифицирани гейши и често стават любовници на патрона, неговата „Номер втори“. Всяка гейша на възраст над двайсет години се смята за „стара кошница“. Всъщност няма много такива.

Всичко това е под формата на двустранен договор, което означава, че ако си популярна и се продаваш добре, домът за гейши печели пари, а иначе губи. Момичетата, които не се продават добре, „сменят посоката“, както се казва, и бързо биват продадени на друг дом за гейши.

Възнагражденията се предават от ресторантите на службата по регистрация на гейшите и оттам постъпват в дома за гейши. Плочки с имената на всички гейши висят в регистрационната служба, подредени по степен на популярност. От едната страна са „свободните“, от другата — „ангажираните“, от което личи коя гейша е на разположение. Ресторантите не викат гейшите направо от домовете им. Всичко трябва да мине през регистрационната служба.

В деня на моя дебют облякох най-хубавите си дрехи и обиколих града с рикша, за да се обадя в ресторантите и хановете заедно с представител на службата по регистрация и с Мама от Такеноя.

Когато започнах да ходя по тържества, повече се страхувах от по-възрастните гейши, отколкото от клиентите. Стига някоя от тях да те погледне и да каже:

— Тази тук е доста самоуверена. Я да я смъкнем с едно-две стъпала надолу! — и се започваше. Имаше най-различни начини да се подиграват с теб в разгара на тържеството. Песента „Плитката река“ беше един от най-обичаните начини да тормозят ученичките.

Ако реката е плитка,

вдигни поли до глезени,

но ако стане по-дълбока,

тогава пояс развържи!

Ти танцуваш, докато по-възрастната гейша пее. После, на последния стих, подскачаш, разтваряш кимоното си и се завърташ.

— Какво? Това ли е най-доброто, което можеш? — казват по-възрастните гейши и убеждават клиентите да се съгласят с тях. — Сега да видим как ще го повториш.

Клиентите бързо се съгласяват. И след като веднъж злобният поглед те е набелязал, си принудена да го направиш отново — два или три пъти, или дори повече. Повечето момичета избухват в сълзи. Заради онзи грозен белег на крака си аз се чувствах много по-неловко, но бях твърдо решена никога да не плача. Сърцето ми беше водовъртеж от срам и унижение; чувствах, че съм в състояние да пролея кървави сълзи. Но ако рухнех и се разплачех в подобна ситуация, това само ще забавлява хората, които се опитваха да ме измъчват. Затова отговарях с мрачна усмивка, която сякаш казваше: „Ако искате точно това, ще ви го дам толкова, колкото ви се ще!“. След като разбраха, че няма да мине, опитаха с друга тактика.

— Чух от господарката на Такеноя, че ти викат „Ниска“. Искам да знам защо!

Правех се, че не разбирам какво искат да кажат, и кимах в знак на съгласие. Може и да изглежда така, сякаш бях решила никога да не се съпротивлявам, без значение какво ще ми сторят, но може и да е било просто защото нямах куража да протестирам, тъй като от най-ранно детство бях привикнала, отчасти несъзнателно, да превивам гръб. Казват, че всички живи същества, чак до най-малките насекоми, имат свои начини за оцеляване. Дори и най-дребната гъсеница знае как да се маскира, за да оживее: придобива цвета на дървото, прави се на малко клонче и…

Хората казваха, че съм глупава, така че аз се държах по съответния начин, не си позволявах да проявявам чувствата си, не противоречах на другите, правех се, че не забелязвам, когато се случеше нещо неприятно, разговарях учтиво за онова, което, изглежда, се харесваше на хората.

Когато видех, че някоя гейша държи на клиента си, изчаквах момент, когато наблизо нямаше никого, и казвах нещо от типа:

— По-голямата ми сестра постоянно говори за вас, нали знаете. Сигурно наистина ви харесва. И аз ви харесвам! Но сестра ми ви харесва много повече от мен. Предполагам, така се чувства човек, когато е влюбен?

После го заслепявах с голяма, невинна усмивка. След като всички бяха убедени, че нямам кой знае какво в главата, ме вземаха на сериозно и наистина бяха доволни. Клиентът казваше на по-голямата ми сестра. Тя се чувстваше поласкана и започваше да ме взима със себе си по тържества. И не след дълго всички тези усилия започнаха да носят плодове. Аз станах популярна.