Сайо Масуда
Госпожица Малък жерав (15)

Тайното място

Темари, след като дебютира като квалифицирана гейша, винаги ядосваше клиентите си и създаваше проблеми. Зарязваше клиентите в ресторанта и тичешком се прибираше в дома. После идваше някой и се опитваше да оправи нещата. Мама побесняваше и изпращаше Темари обратно в ресторанта. След като тя отдавна вече трябваше да е пристигнала, от ресторанта идваше ново напомняне. И накрая тя изобщо изчезваше. Мама трепереше от гняв, но нямаше какво да стори. Най-после се разкрещяваше:

— Тая малка кучка! Обзалагам се, че е избягала. Може би трябва да съобщя в полицията.

Нахвърляше се върху всекиго, който се случеше наблизо. В парализирания от страх дом всички се изпокривахме кой където свари и правехме всичко възможно да не й попаднем пред погледа. После, след час или по-късно, от ресторанта идваше съобщение, че Темари току-що е пристигнала. Собственичката на ресторанта също беснееше и ядно се оплакваше на Мама:

— Никога преди не съм стигала дотам да задържам клиентите си. Ще съм ти благодарна, ако оттук нататък обръщаш малко повече внимание на твоите момичета!

Да бъдеш включена в черния списък на някой ресторант, беше огромна загуба за всеки дом за гейши, а и беше унизително. Мама поизчакваше в нея да се посъбере още злоба:

— Ще й отровя живота, като се прибере довечера! — казваше тя.

Но Темари беше момиче, което знаеше как да се справя със ситуацията. В такива нощи тя не се прибираше. На другия ден, след като се бе върнала и бе изслушала всичко за събитията от предишната нощ, тя ни разказваше своята версия, понякога изпъстряйки я с фрази от неприлични истории.

— Каква досада! Как го ненавиждам тоя мръсник, дето имах среща с него снощи! Той е мой патрон, откакто направих дебюта си, но… Има купища пари, но има ли значение колко са му парите, един отвратителен мъж си е отвратителен. Исках да си помисля насаме и посред нощ се измъкнах и отидох на тайното ни място.

За тайното място знаехме само тя и аз, само ние двете. От двете страни на улицата, която водеше от гарата към главната порта на замъка Сува и по цялото си протежение пресичаше старите крепостни валове, се издигаха огромни японски брястове. Сред тях имаше едно много голямо, израсло малко накриво в основата на дънера. От времето, когато бяхме новачки, обичахме да се катерим по него и да се крием сред плътната корона.

Темари изчезваше горе-долу по веднъж на два месеца. Дори да бях на някое тържество, щом чуех, че е изчезнала, тичах право при кривия дънер и я повиквах меко.

— Ти ли си, Малък жерав? Мама пак ли е ядосана?

— Онее сан! Слизай!

— Добре съм си. Просто сега трябва да поплача. Качи се горе. От тази височина Сува изглежда прекрасна. Красива е, направо е красива! Искам да ти я покажа.

Връзвам отзад дългите ръкави на кимоното си и се изкатервам. Но сега съм много по-претенциозно облечена, отколкото когато бях новачка, затова не мога лесно да стигна до горе. Когато се озовавам там обаче, трябва да призная, че гледката е великолепна. Светлините на града просветват през листата, хората се движат насам-натам като ситни мравки. Виждат се руините на замъка. Отвъд зданието Катакура проблясва водата на езерото. Забравих, че бях дошла да прибера Темари, и почти занемях.

— Хубаво е, нали? Тъгата, болката — всичко изчезва. От сега нататък, когато усетиш, че имаш нужда, изкатери се тук и си поплачи. Според мен, когато ти е тъжно, трябва да се изкачиш някъде нависоко и да погледнеш отгоре на света.

Тя беше права. Усещането наистина беше зашеметяващо — освен трудността от изкачването нагоре и слизането надолу.

Тази вечер отсъствах от тържеството за около половин час. Собственичката на ресторанта здравата ни се накара, но Мама не беше толкова строга към мен, колкото очаквах.

— И какво точно сте намислили вие двете? Изглеждате толкова сияйни и доволни от себе си! Аз едва ли ще се осмеля отново да си подам носа в този ресторант. Само да сте посмели да ме изложите още веднъж и ще отпечатам на лицата ви горещата ютия!

И с това всичко свърши. Навикваха ни толкова често, че бяхме обръгнали и не обръщахме никакво внимание на поредната заплаха. Когато бяхме новачки, тя ни го изкарваше през носа и за най-дребното нещо, но сега се разминавахме само с кавга. Що се отнася до мен, дори да не ме набиеха, не го смятах за наказание; бях нагла.

От гледната точка на Мама моята популярност сигурно много я изненадваше. Сякаш на зверчето, което бе измъкнала от глутницата, са му порасли крила и е полетяло в небето. Без значение дали си красавица или не, след като се понамажеш с малко белило — стига лицето ти да не е нещо криво — ставаш почти толкова хубава, колкото и всяка друга. Дали се продаваш или не, изцяло зависи от собствените ти усилия.

Мама се държеше топло с онези, които бяха популярни, и студено с онези, които не бяха. В отношението си стигаше до крайности. Много рядко сутрин ни добавяше по едно яйце към супата, но ако някоя нямаше ангажимент предната вечер, не получаваше яйце.

— Ти снощи не си работила, така че не си уморена тази сутрин, нали така? — казваше тя пред всички.

В такива случаи по-големите сестри мърмореха ядно зад гърба й:

— Едно нищо и никакво яйце! Кой пък е умрял за него? По-скоро бих го размазала в лицето на Мама!

Но никоя не беше достатъчно смела да го изрече в нейно присъствие. Аз получавах винаги яйце, затова предполагам, че съм била едно от популярните момичета.

Времето минаваше и един ден онее сан Шизука, чието любимо занимание бяха разказите за Зенигата Хейджи, беше откупена от родителите си. И тъй като бяха дошли истинските й родители, не можеше да се направи нищо. Дори Мама нямаше власт да го предотврати. Но това не означаваше, че сега Шизука можеше да си тръгне свободно. Като новачка тя е била продадена за десет години срещу 100 йени. Добавете към това разходите по нейното обучение и храната и тя трябваше да бъде откупена за около 250. Но сега вече тя беше напълно квалифицирана гейша, можеше да бъде продадена на друг дом, където би струвала около 300, може би дори 350 йени. Каквато и да беше цената, значителна част от тези пари в крайна сметка щеше да влезе в кесията на родителите й. Навремето те сигурно са били много притеснени финансово, за да продадат собственото си дете. Но родители, веднъж изтъргували детето си за пари, ще продължат да се опитват да изкарат по един или друг начин пари от него. Веднъж научили, че дъщеря им е станала квалифицирана гейша, дори и да не искат да я продават отново, със сигурност ще се появят веднъж-дваж, за да измъкнат още малко пари, удължавайки договора й.