Сайо Масуда
Госпожица Малък жерав (22)

Ти не трябва да обичаш

Плъзнаха слухове, че Карута се е влюбила в млад мъж. Мама беше бясна.

— Каква идиотка е тая Карута! Знае кое кое е и кой кой е на този свят! Как не се засрами от себе си — така да се влюби в някакъв хлапак и да стане обект на приказки из града заради това. Само като гледа лицето на любимото си момче, това е достатъчно да й напълни стомаха? Може ли да живее три-четири дни, без да яде? Е, тогава нека се пробва да не яде нищо, като започне от днес! Една гейша, която дължи всичко на мен, да си намери любовник… Това сигурно ще я накара да си мисли, че наистина представлява нещо.

След това Карута пак се прибра у дома пияна и Мама се нахвърли върху нея. Но колкото и силно да я удряха, Карута само повтаряше:

— Прави каквото си искаш — и гледай дали ми пука!

Изобщо не се извини. След като веднъж е забила пети в земята, няма да отстъпи и на сантиметър; тя удържаше територията си чак до горчивия край. За мен беше толкова болезнено само като я гледам, сякаш режеха собствената ми плът.

— Онее сан, трябва да се извиниш. Моля те, умолявам те! Бъди сестрата, каквато винаги си била. Ако ти трябват пари, ще взема от моя данна и ще ти ги дам. Ако ядосваш Мама, ще те продадат на друго място!

— Така или иначе всичко свърши. Мама го е уредила, така че повече не можем да се срещаме. Тя казва, че съм харчела пари по него, а аз само платих три пъти сметката в ресторанта вместо него. Може би трябва просто да избягам!

Имаше много гейши, които бягаха, но полицията винаги ги залавяше. Никоя от тях не успя да се измъкне, дори и за два дни. Това щеше да е само още едно унижение като връх на всичко останало.

— Ще ми е все едно, дори да не се измъкна! Вече не ми пука. Само защото има един човек, когото харесах, към мен се отнасят като с престъпничка. Достатъчно. Да се влюбиш, е доказателство за това, че още си жива.

В крайна сметка я продадоха на друг дом, макар че договорът й свършваше до края на годината. Аз се проснах пред Мама и проплаках:

— Мамо, моля те, умолявам те! Самата аз ще изкарвам прехраната на по-голямата сестра до края на договора й. Моля те, направи нещо, но умолявам те, не я премествай в друг дом!

Ала Мама не ме чуваше.

— Нищо повече не мога да направя за тая безсрамна отрепка!

Тогава отидох да моля Карута.

— По-голяма сестро! Промени намерението си и иди да се извиниш на Мама. Моля те, трябва да направиш нещо, за да можеш да останеш тук. Ако не искаш вече да работиш, аз ще записвам половината от изкараното от мен на твое име, само те моля, остани при мен!

— Малък жерав, това не означава, че нашата връзка като сестри ще се прекъсне. Когато дойде времето и двете да сме свободни, ще живеем заедно. Моето и твоето сърце — те винаги ще бъдат свързани. Но нали знаеш, никога не трябва да се влюбваш. Ще ти се подиграват за това и целият свят ще ти изглежда сив. В сърцето ти ще зейне голяма дупка, през която вее леден вятър. И ти ще си единствената, която ще страда. Искам за известно време да отида някъде далеч оттук. Моля те, прости ми, Малък жерав.

В нощта, преди да продадат по-голямата сестра, се събрахме под една завивка и цяла нощ оплаквахме тъжната съдба на човечеството. Мама бе казала, че ние „знаем кое кое е и кой кой е на този свят“, но ни бяха показвали само по-лошата му страна. Бяхме родени на този свят, но не знаехме каква е искрената човешка обич. Ти караш някой богат данна да пилее пари по теб, но любов ли е това? Когато на някой, който е жадувал за любов, му покажат нещо, приличащо на искрена обич, чудно ли е, че тя изцяло го завладява? В края на краищата всички ние бяхме млади жени по на двайсетина години. Толкова голямо престъпление ли е да мечтаеш да обичаш и да бъдеш обичана? Но в нашия свят тази логика не водеше доникъде.

Може би дори аз не бях съвсем лишена от „женско сърце“. Случваше се да срещна някой непознат и сърцето ми да забие учестено. Пеех и танцувах и после всеки тръгваше по своя път, но след това се чувствах леко депресирана. А ако после трябваше да се срещна с Петльово око, усещането за пустота ставаше още по-голямо. В такива моменти се изкатервах на онова тайно място и стоях там самичка до късна нощ.

Във всяко човешко сърце има едно кътче, където оставяш прекършените си мечти. Когато нещо не се получава, без значение какво е то, просто трябва да се откажеш от него и да го струпаш при другите си неосъществими мечти. И не забравяй плътно да затвориш капака.