Сайо Масуда
Госпожица Малък жерав (6)

Искам веднага да стана гейша

Това беше първият парад на цветята от квартала на гейшите, след като дойдох в Сува. Бях смаяна от красотата. Не от красотата на черешовите цветове, а на по-големите сестри, които се бяха събрали под дърветата с цялата си грация и финес. Парадът на цветята се провеждаше всяка година в един парк, разположен на територията на старата крепост на Сува — владение, което се оценяваше на 30 хиляди коку. Заобиколени от плитък вътрешен ров, стените на крепостта се издигаха нагоре, изградени от светли дялани камъни, а въздухът над тях бе изпълнен с ухание. Все още се извисяваха останките от онова, което трябва да е било голямата порта, и оттам можеше да обхванеш с поглед цяла Горна Сува и далеч-далеч, чак до Долна Сува. Под черешовите дървета, посадени навсякъде сред руините, бяха разпръснати рогозки и килимчета и всички гейши си прекарваха невероятно добре, карайки се една друга да пеят и танцуват. Разбира се, на всички тях се плащаше за това време и гледката как се опитват да се представят възможно най-добре днес — защото нямаха надежда за по-добро утре — беше едновременно и тъжна, и прекрасна.

— Не! Ако Мама ни види, ще ни се кара! — възразих аз, но онее сан Хамако ме повлече със себе си на връщане от училище и в този откраднат миг хвърлихме по един поглед на ставащото.

— Защо не? Аз ще направя дебюта си догодина, така че трябва да погледна. А ти не искаш ли скоро също да започнеш да ходиш по тържества? — докато говореше, очите й искряха. Макар и да не го бях допускала, помислих си, че тая същия копнеж да стана гейша. Защото гейшите носеха красиви кимона и не трябваше да перат, нито да тичат да изпълняват поръчки.

Пролетта отмина и дойде лятото. Това лято беше единственото време, когато наивно се връщах назад към дните ми на бавачка при земевладелците. Казват, че котките знаят кои са най-хубавите места да прекараш лятото и зимата, но и аз ги знам. Когато носех дете на гърба си, можех да се разхождам под сенките на дърветата, където подухваше хладен ветрец. Когато бях бавачка, почти не носех дрехи. Но сега, макар да бях съвсем нова, ме обличаха, както е редно, в памучно кимоно, „защото ще станеш гейша“. По време на уроците по танци направо се къпех в пот и тя избиваше в неприятни обриви по цялото ми тяло. На всичкото отгоре ми нареждаха да изпълнявам поръчка след поръчка и трябваше по цял ден покорно да препускам насам-натам. Нямах свободен миг дори да си избърша потта!

Мама беше в състояние да върши ужасно противни неща, но Татко беше кротък човек и често й мърмореше под нос:

— Няма нужда да се стига чак дотам.

Въпреки това обаче той сякаш не беше способен да каже нещо по-силно. И щом Мама му отвърнеше:

— Ти пък какво разбираш? — той се намръщваше и млъкваше, правейки се, че не забелязва нищо. Много по-късно научих, че някога Мама също е била гейша и тогава се е запознала с Татко. Семейството му разбрало, че той си дава парите по гейши, и го лишило от наследство, за да не пропилее семейните имоти. Мама била влюбена в него и била готова да стори всичко, за да са заедно. Затова съблазнила господаря на дома за гейши, където работела, и после вдигнала голям скандал, че не може повече да остане на място, където господарят правел с нея каквото си иска. Казват, че в края на цялата тая объркана история прекратила договора си. След това работила като прислужница в някакъв хан и като изнудвала мъжете, дори се унижавала да краде от стаите, посъбрала пари, за да започне сегашния си бизнес. Ако тази история е вярна, дори и сега смятам, че мога да разбера как се е чувствала.